Р Е Ш Е Н И Е
260049/8.10.2020г. 08.10.2020 г. гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми
състав
На осми октомври през две хиляди и
двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: В.Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор: Янчева
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД № 1681/2020 г. по описа на ШРС,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 375 и сл. от НПК.
От ШРП е внесено постановление, с
което се прави предложение за освобождаване от наказателна отговорност на А.В.О.
с ЕГН ********** - обвиняем по досъдебно
производство № 544/20 г. по описа на РУ - Шумен при ОД на МВР - Шумен, вх. №
1871/20 г. по описа на ШРП с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а от НК.
Като основание
за това се изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление по чл.
313, ал.1 от НК, за което е предвидено наказание
“лишаване от свобода” до 3 години или „глоба“ от 100 лв. до 300 лв ,
извършителят не е осъждан за
престъпления от общ характер, не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, с деянието не
са причинени имуществени щети, както и не са налице отрицателните предпоставки,
визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК, при наличие на които се изключва приложението на този
текст.
В съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура – Шумен поддържа предложението и предлага на съда да
наложи на обвиняемия наказание “глоба” в минималния размер, предвиден в
разпоредбата на чл. 78а от НК.
В съдебно заседание обвиняемият А.В.О.
с ЕГН **********, редовно призован, се явява лично
и с адв. Т. при ШАК.
Обвиняемият дава обяснения относно
деянието и семейното си и материално състояние, като заявява че не е разбрал върху какво точно
полага подписа си .
Моли съда да му наложи най-ниското
административно наказание “глоба.Защитата
твърди че не е налице субективна страна
в извършването на деянието поради което
моли обвиняемия да бъде оправдан.Алтернативно моли за приложение на чл. 9 от НК .
От приложените по делото писмени
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи от
фактическа страна следното:
Обвиняемият А.О. е
правоспособен водач на МПС - няколко категории. Към началото на 2018 г. той
удостоверявал правоспособността си на водач със СУМПС № 21845, турски образец,
издадено от турските компетентни власти и с два документа, издадени въз основа
на това СУМПС от българските власти - карта за водач и карта за квалификация на
водач на МПС. От м. февруари 2018 г. обвиняемият започнал работа в Кралство
Белгия. От м. март 2018г. заедно с него в Кралство Белгия заживели и съпругата
и малолетното му дете му. От този момент обвиняемият установил обичайното си
пребиваване на територията на Кралство Белгия по см. на §6, т. 46 от
Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата.
Това обстоятелство било
удостоверено от белгийските власти, които
издали карта за регистрацията му на територията на Кралство Белгия с валидност
от 18.09.18 г. до 18.09.23г. / стр. 57 от делото/.
През м. май 2019г.
обвиняемият се завърнал в Република България с намерение да подмени СУМПС №
21845, издадено от турските власти със свидетелство за управление на МПС,
български образец.
На 13.05.19г. той посетил сектор „ПП" при
ОД на МВР гр. Шумен и поискал от българските власти да му бъде издадено СУМПС -
български образец, удостоверяващ правото му да управлява МПС от съответните
категории, като представил на гишето, на което работела свидетелката Валентина Б.,
всички необходими за издаването на СУМПС документи, включително и декларация ,
изискваща се от разпоредбата на чл. 151, ап.5 от ЗДП. Тази декларация
обвиняемият подписал лично и с нея декларирал, че е установил обичайното си
пребиваване в Република България по см. на §6, т.46 от Допълнителните
разпоредби на Закона за движение по пътищата, въпреки че така декларираното
обстоятелство не съответствало на действителността и обвиняемият съзнавал това,
доколкото по време на подписването и
подаването на декларацията той се запознал с разпоредбата на § 6, т. 46 от ЗДП,
която била дословно цитирана в бланката на декларацията и получил разяснения за
смисъла и приложението на разпоредбата от свидетелката В. Б.. Свидетелката, в
качеството си на служител в cектоp „ПП“,
предоставила на обвиняемия бланката на декларацията и му разяснила устно нейния
смисъл с помощта на специално ангажирано от обвиняемия, трето лице, което му помагало
при превода на направените от служителката разяснения и при запознаването му с
текста на декларацията и попълването й.
В
хода на производството е изготвена съдебно-почеркова експертиза, от заключението
на която се установява, че почеркът, с който е положен подписът за „Декларатор“
в Декларация по чл. 151, ал.5 и ал. 7 от ЗДП , подадена на 13.05.19г. от името
на А.О., принадлежи на А.О..
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.
313, ал.1 от НК - на 13.05.19 г. в гр. Шумен потвърдил неистина, а именно, че е
установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на §6, т.46
от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, в писмена
декларация , която по силата на закон - чл. 151, ал.5 от ЗДП, се дава пред
орган на властта /ОД на МВР - Шумен/, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства.
В хода на съдебното производство
от страна на обвиняемото лице не бяха представени безспорни доказателства,
оборващи или поставящи под съмнение така установената фактическа обстановка. Изявленията
му в съдебно заседание за това, че е разбрал какво точно подписва, съдът
възприема като защитна теза, която обаче не е подкрепена с доказателства.
Не се споделя изразеното становище на защитника на обвиняемия за липса
на субективна страна в поведението му. Правната норма на
чл.313, ал.1 НК има бланкетна диспозиция, като престъпното посегателство по
този текст се осъществява чрез потвърждаване на неистина или затаяване на
истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които
съгласно предписанията на закон, указ или постановление на Министерския съвет
се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства. Конкретно обвиняемия на 13.05.19 г. в гр. Шумен
потвърдил неистина, а именно, че е
установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на §6, т.46
от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, в писмена
декларация , която по силата на закон - чл. 151, ал.5 от ЗДП, се дава пред
орган на властта /ОД на МВР - Шумен/, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства. В случая, според настоящата инстанция, не може да бъде
направен извод за липса на умисъл в действията на обвиняемото лице. В тази
връзка съдът съобрази цялостната фактология, изяснена по делото и свързана със целта
на обвиняемото лице да получи СУМПС, включително и неуспешния опит да замени
турското СУМПС със белгийско такова, потвърден от самия обвиняем. Той е целял да получи СУМПС от България, като
безспорно е бил наясно, че живее в Белгия, а не в България. С тази
цел- за да получи СУМПС от страна от ЕС, е дошъл в България, събрал е всички документи и ги е
отнесъл и представил в Сектор ПП Шумен. В подкрепа на извода на съда за наличие
на субективна страна са и показанията на св.Б.. Заявеното от обвиняемия, че при
подаване на документите е имало суматоха и не му е бил извършен превод при положение,
че именно той сам си е водил преводач за целта, са твърдения които според съда
не водят до извод за липса на субективна страна в поведението на дееца.
Съдът не споделя становището на защитата за приложение на чл. 9 ал.2 от НК, доколкото в
случая деянието не е малозначително, нито обществената му опасност е явно
незначителна .
Така изложената фактическа
обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на досъдебното и съдебното
производство гласни и писмени доказателства, приобщени на основание
разпоредбата на чл. 283 от НПК.
От субективна страна деянието е извършено с вина под формата
на пряк умисъл, тъй като обвиняемото лице е съзнавало, че на
13.05.19 г. в гр. Шумен е потвърдил неистина, а именно, че е установил
обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на §6, т.46 от
Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, в писмена
декларация , която по силата на закон - чл. 151, ал.5 от ЗДП, се дава пред
орган на властта /ОД на МВР - Шумен/, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства.
Съдът намира, че са налице
предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание, а именно:
- за престъпление
по посочената квалификация законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до
3 години или „глоба“ от 100 лв. до 300 лв.;
- обвиняемият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
- от престъплението не са
настъпили имуществени вреди;
- не са налице отрицателните
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК, при наличие на които се изключва
приложението на този текст.
При определяне на наказанието на обвиняемия
за извършеното от него престъпление съдът прецени: Степента на обществена
опасност на деянието, което съдът преценява като висока.
Степента на обществена опасност на
обвиняемия съдът преценява като ниска, с оглед данните за личността на дееца,
които сочат, че същият е с чисто съдебно минало, липса на данни за други
образувани висящи наказателни производства и каквито и да е други
противообществени прояви. Съдът намира, че изложените обстоятелства следва да
се тълкуват като смекчаващи вината обстоятелства. Съдът приема като смекчаващи
вината обстоятелства и оказаното от обвиняемия съдействие за разкриване на
деянието и съдействието за изясняване на обстоятелствата в хода на досъдебното
и съдебното производство, както и изразеното съжаление. Ето защо, съобразявайки
изложените обстоятелства, личността на обвиняемия и тежестта на извършеното
деяние, съдът намира, че наказание в минималния размер, предвиден в закона, а
именно 1 000 /хиляда/ лева ще породи възпитателната и превантивна функция на
наказанието у обвиняемия.
При определяне размера на
наложената глоба съдът съобрази и материалното състояние на обвиняемия. Съдът
намира, че така определеното наказание, ще въздейства предупредително върху
дееца и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове
на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална
превенция, посочени в чл. 36 от НК.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА А.В.О. с ЕГН **********, роден на *** ***,
българско и турско гражданство, със средно образование, женен, неосъждан, работещ, с
постоянен адрес:*** ЗА ВИНОВЕН в това, че на
13.05.19 г. в гр. Шумен потвърдил неистина, а именно, че е установил обичайното
си пребиваване в Република България по смисъла на §6, т.46 от Допълнителните
разпоредби на Закона за движение по пътищата, в писмена декларация , която по
силата на закон - чл. 151, ал.5 от ЗДП, се дава пред орган на властта /ОД на
МВР - Шумен/, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства- престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ
“глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
Решението подлежи на обжалване или
протестиране в 15-дневен срок от днес пред Шуменски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: