РЕШЕНИЕ
№ 2085
гр. Пловдив, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330106856 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК вр. чл. 99, вр. с чл. 79 от
ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б. чрез *****
Г., срещу С. А. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. ********, общ. *********, ул.
********* № **** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от
3051,55 лв. (три хиляди и петдесет и едни лева и 55 стотинки) – главница, ведно със
законната лихва върху нея от подаване на заявлението до окончателното плащане; 626,74 лв.
(шестстотин двадесет и шест лева и 74 стотинки), представляващи договорна лихва, за
периода 22.07.2019 г. до 22.05.2020 г. (падеж на последна погасителна вноска); 264,83 лв.
(двеста шестдесет и четири лева и 83 стотинки), представляващи обезщетение за забава за
периода от 23.07.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 22.04.2019 г. между *************** ответника е
сключен Договор за паричен заем с № ******** за сума в размер на 3500 лева, дължима на
13 равни месечни погасителни вноски, в размер на 334,39 лева всяка от които включва
главница и договорна лихва, като падежът на първата погасителна вноска е 22.05.2019 г., а
падежът на последната погасителна вноска е 22.05.2020 г. Договорната лихва по кредита е в
размер на 847,07 лв. ГЛП е 39%, а ГПР 46,14 %.Общата стойност на плащанията по кредита
е 4347.07 лв. Няма плащания по кредита. Вземането е прехвърлено на ищеца на 13.02.2020
г. Изпратено е писмо на длъжника за цесията, което не е получено от него. Вземането е
притендирано от ищеца по реда на чл. 410 от ГПК - ч. гр. д. № 2144/2021 г.
1
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Твърди недействителност на
договора поради нарушение на ЗПК и нищожност на клауза за неустойка.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложението писмени доказателства-договор за кредит № ******** от 22.04.2019 г.,
ОУ, погасителен план е видно, че между *************** ответника е сключен договор за
паричен заем за сума от 3500 лева, дължима на 13 равни месечни вноски от по 334,39 лева,
включващи главница и договорна лихва. Падежът на първата погасителна вноска е
22.05.2019 г. ГЛП е 39%, а ГПР 46,14 %. В чл. Предвидено е заплащане на неустойка в
размер от 3802,50 лв. при забава на изпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение състоящо се в поръчителство на физически лица, отговарящи на определени
условия за получавани трудови доходи, кредитна активност, запис на заповед или други.
Общата стойност на плащанията по кредита е 8149,57 лв.
От представения договор за цесия от 28.11.2018 г., приложение от 13.02.2020 г.;
уведомление от 18.02.2020 г. е видно, че вземането е прехвърлено на ищеца на 13.02.2020 г.
Изпратено е писмо на длъжника за цесията, което не е получено от него.
От изготвеното заключение от 27.04.2022 г. по извършената ССЕ и справка от ************
е видно, че е налице плащане на суми по договора в размер от 1254 лв. С тях е погасена
главница -448,45 лв.; 220,33 лв.-договорна лихва и 585,22 лв.-неустойка.
От приложеното ч. г. д. 2144/2021 г. на ПРС е видно, че вземането е притендирано от ищеца
по реда на чл. 410 от ГПК. От длъжника е постъпило възражение в срок.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение обосновава правния
интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД.
Притенцията на ищеца в заповедното и настоящето производство произтича от сключен
договор за цесия между него и ************ на вземане на цедента към К.. Това налага
тежест на цесионера да установи наличие на всички факти от хипотезата на чл. 99 от ЗЗД
пораждащи действие на прехвърлянето спрямо третото лице. Тъй като разпоредбата на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД налага предишният кредитор да съобщи на длъжника за прехвърлянето,
същото ще породи действие спрямо длъжника от деня на уведомяването му за това.
Следователно съобщаването поражда качеството на кредитор за цесионера спрямо всички
трети лица за договора между, които и длъжника. Няма пречка цедента да упълномощи
цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, предвид липсата
на законова забрана за това. В тази връзка изготвеното уведомление от ищеца до длъжника
за осъщественото прехвърляне се явява законосъобразно и може да породи последици при
връчването му. Такива обаче липсват към момента на образуване на заповедното
производство. Наред с това следва да се отбележи, че е възможно тази липса да се
преодолее, съгласно практиката на ВКС, чрез връчване на уведомлението за цесията на
длъжника заедно с исковата молба, доколкото е възможно да се отчете това обстоятелство
2
като новонастъпил факт в рамките на производството. В настоящия случай исковата молба е
връчена на ответника, поради което следва да се приеме, че същия е надлежно уведомен за
настъпилата цесия и тя има действие по отношение на него.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото, съдът намира за доказано
възникването на валидно правоотношение по Договор за потребителски паричен кредит
между ************ и ответника, по който последния е усвоил заетата сума. Предвид
изготвеното заключение по ССЕ което съдът кредитара изцяло като компетентно изготвено,
се доказва, че е налице непогасено задължение по договора за главница, договорна лихва,
такса и неустойка. Тъй като се касае за правоотношение произтичащо от договор за
потребителски кредит следва да се извърши преценка за съответствието му с предписаното
от закона съдържание-посочено от ЗПК. В случая, при преценка съдържанието, съдът
установи несъответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, в която е поставено
изискването за посочване на лихвения процент по кредита и условията за прилагането му. В
договора е посочен ГЛП от 39 % без обаче да са посочени условията за прилагането му, тъй
като липсва уточнение на базата, въз основа на която се начислява лихвеният процент–дали
върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. По този начин не е ясно как
е разпределен лихвеният процент във времето-върху цялата дължима главница или е
съобразно поетапното й намаляване, а оттук не става ясно как е формирана
възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер. В договора липсва
отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна
лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се установи при какви
начини е приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на посочения от
кредитодателя фиксиран размер от 39 %.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване
на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски
заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Ето защо и предвид
констатираното от съда нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, следва да се
приеме договорът за потребителски кредит за недействителен на основание на чл. 22 от
ЗПК. Предвид установената недействителност на договора не се налага произнасяне от съда
по останалите възражения на ответника за недействителност.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от недействителността е връщане само на
чистата стойност по кредита от потребителя, без лихви или други разходи. В случая е
недопустимо присъждането на неплатената главница, тъй като главницата се претендира
като дължима на действително договорно основание, а не на основание чл. 23 ЗПК като
дадена по недействително правоотношение. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е аналогична на
тази по чл. 34 ЗЗД и се базира на института на неоснователното обогатяване – при липсата
на основание, всеки дължи да върне това, което е получил. Настоящото производство е по
реда на чл. 422 от ГПК, което е обусловено от издадената заповед за изпълнение и
отклоняването от предмета на делото би съставлявало процесуално нарушение, а е
3
недопустимо произнасянето от съда по непредявен иск.
Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат. На ответника следва да се
присъдят сторените разноски за възнаграждение на вещо лице в размер от 150 лв. Тъй като
същия е представляван от адвокат по реда на чл. 38 от ЗА, на адвокатско дружество *****
следва да се определи възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА, съобразно броя на
предявените искове и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и при съобразяване на факта на регистрация по ЗДДС и
списъка за разноски, което е в общ размер от 607,22 лв. Доколкото от длъжника е подадено
възражение по заповедното производство от представител на адвокатското дружество, а
ищеца с поведението си е станал причина за образуването на същото в полза на адвокатско
дружество ***** следва да се определи възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА и за
проведеното заповедно производство при съобразяване на нормата на чл. 7, ал. 7 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което да е в размер от
517,21 лв. Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " №25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от ************ Д. Б. чрез ***** Т.
против С. А. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. ********, общ. *********, ул.
********* № **** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от
3051,55 лв. (три хиляди и петдесет и едни лева и 55 стотинки) – главница, ведно със
законната лихва върху нея от подаване на заявлението до окончателното плащане; 626,74 лв.
(шестстотин двадесет и шест лева и 74 стотинки), представляващи договорна лихва, за
периода 22.07.2019 г. до 22.05.2020 г. (падеж на последна погасителна вноска); 264,83 лв.
(двеста шестдесет и четири лева и 83 стотинки), представляващи обезщетение за забава за
периода от 23.07.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда..
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от ************ Д. Б. да заплати на С. А. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: обл. ********, общ. *********, ул. ********* № ****
сумата от 150 (сто и петдесет ) лв. за разноски по производството.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от ************ Д. Б. да заплати на Адвокатско
дружество ***** с ЕИК ********* с адрес гр. ********, ул. ********* № ***
представлявано от ******* СТ. Г. сумата от 607,02 лв. /шестстотин и седем лева и 02 ст./
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗА за настоящето производство
и сумата от 517,21 лв. (петстотин и седемнадесет лева и 21 ст.) за адвокатско
възнаграждение за производството по ч. г. д. 2144/2021 г. на ПРС.
4
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
датата на връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п./____________
5