Р Е Ш Е Н И Е № 298
гр. Сливен, 29.12.2020
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на четиринадесети декември
през две хиляди и двадесета година в
състав:
Административен
съдия: СЛАВ
БАКАЛОВ
при секретаря Ваня
Костова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 449 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на К.К.К. против Заповед № РД
15-2770/05.10.2020 г. на Кмета на Община Сливен, с която се отчуждава в полза
на Община Сливен част с площ от 97 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
67338.415.157 по кадастралната карта на гр. Сливен, м. „Сухата чешма“, СКО
„Изгрев“ и е определено дължимо парично обезщетение в размер на 1847 лева, във
връзка с изграждането на обект публична общинска собственост улица от о.т.1067
до о.т.1427 за осигуряване на достъп до поземлен имот с идентификатор 67338.415.158,
частна собственост и е разпоредено изплащането на
сумата на собственика на имота К.К.К..
В
жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и
неправилен. Счита, че не е налице твърдяната общинска нужда, тъй като няма
нужда от реализиране на посочената улица. Този имот граничел от северозапад с
поземлен имот с идентификатор 67338.415.160, който бил публична общинска
собственост, с начин на трайно ползване – За друг поземлен имот за движение и
транспорт. В този смисъл имот с идентификатор 67338.415.158 имал осигурен
достъп до улица. При реализация на посочената улица този имот щял да има излаз
на две улици. Твърди, че административният акт е в нарушение на чл. 21, ал. 1
от Закона за общинската собственост и чл. 75, ал. 3 от ЗУТ. Твърди, че
заповедта е издадена извън предвидения в чл. 208, ал. 1 от ЗУТ срок.
Определеното парично обезщетение, освен това, не представлявало предварително и
равностойно обезщетение. При изготвянето на оценката не били оценени трайни
насаждения и ограда. Моли съда да отмени изцяло оспорения административен акт,
а в случай, че приеме, че не са налице основания за това, да измени същия, като
определи ново справедливо и равностойно парично обезщетение.
В
съдебно заседание чрез процесуалния си представител - адв.Д.С.
поддържа жалбата. Претендира за направените по делото разноски.
Ответната
по жалбата страна - Кметът на Община Сливен, чрез процесуалния си представител
- ст. юриск. И. Г., изразява становище за неоснователност на жалбата както по
отношение на отчуждителната процедура, така и по отношение на оспорената
оценка. Процедурата била започнала въз основа на влязъл в сила ПУП. Счита, че е
спазена изцяло процедурато по отчуждаването на частта от имота за общински нужди.
Моли съда да потвърди заповедта на Кмета
на Община Сливен. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение и направените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
От
събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Съгласно
нот.акт №54 т.IX д.№3849/1998 г. на СлВП-Сливен и нот.акт вх.рег.№ 2110/24.06.1994
г., К.К.К. се легитимира като собственик на имот с планоснимачен № 3027, находящ се
в местността „Войнишко кладенче“, VII ч. в землището на гр.Сливен, с площ на
имота 1 000 кв.м. Съгласно скица-извадка от КК на гр.Сливен №15-878888 от
25.09.2020 г. този имот е с идентификатор 67338.415.157.
Отчуждителното производство е предприето с оглед необходимостта от
реализиране на обект публична общинска собственост, а именно „Реализиране на
част от улица от о.т.1067 до о.т.1427 за осигуряване на достъп до ПИ
67338.415.158" в местността „Сухата чешма", във връзка с прилагането
на влязъл в сила „ПУП-план за регулация на улици, на поземлени имоти за
обществени мероприятия и устройствени зони на
местности „Дюлева река", „Андреева чешма" и „Сухата чешма" в
селищно образувание „Изгрев", землище гр. Сливен", одобрен с Решение
№ 928/30.03.2006 г. на Общински съвет Сливен.
Решението е обнародвано в ДВ бр.92 от 04.11.2006 г., като липсват данни
същият да обжалван от оспорващия. Отчуждителното
производство е започнало и във връзка със заявление вх.№9400-6046/28.03.2019 г.
от А. Р. А., за да се осигури достъп до имот с пл.№ 3028, съответстващ на ПИ с
идентификатор 67338.415.158.
По
отношение на подлежащите на отчуждаване имоти Община Сливен възложила оценка и
такава била изготвена на 23.06.2020 г. от л. о. - „Финконсулт
- Бургас" ООД гр. Бургас – о. Е. О., съгласно която отчуждаваната част от
имота на оспорващия е оценен на сума в размер на 1847 лв. За да определи
пазарната цена на отчуждавания имот, л. о. е ползвал претеглена стойност при
използване на нормативния метод и метод на пазарните сравнения (аналози), като
не е оценял попадащи в отчуждаваната част от имота подобрения.
Във
връзка с издаването на оспорения административен акт е изготвено Обявление № 0820-168/29.07.2020
г. до засегнатите собственици на поземлени имоти, което е процедирано
по реда на чл.25, ал.1 от ЗОС - публикувано в два централни (вестник
„Труд", вестник „24 часа" от 05.08.2020 г.) и един местен вестник (вестник „АЛО Сливен" бр.25/10.08.2020 г.), както и на
интернет страницата на общината (стр.30 по делото).
Обявление
е поставено и на информационното табло в Община Сливен на 03.08.2020 г., за
което е съставен протокол (стр.34 по делото).
Със Заповед
№ РД 15-2770/05.10.2020 г. на Кмета на Община Сливен, на основание чл.25, ал.2
и чл.21, ал.1 от Закона за общинската собственост, за задоволяване на общинска
нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, в съответствие с влязъл
в сила План за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия
и устройствени зони на местностите "Андреева
чешма", „Дюлева река" и „Сухата чешма", СО „Изгрев", з-ще
Сливен, одобрен с Решение №928 от 30.03.2006г. на Общински съвет - Сливен,
предвиждащ реализиране на улица от о.т.1067 до о.т.1427 за осигуряване на
достъп до поземлен имот с идентификатор 67338.415.158, частна собственост е
наредено да се отчуждят в полза на Община Сливен част с площ от 97 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор 67338.415.157 по кадастралната карта на гр.
Сливен, м. „Сухата чешма“, СКО „Изгрев“ и е определено дължимо парично обезщетение
в размер на 1847 лева, като и е разпоредено
изплащането на сумата на собственика на имота К.К.К..
Процесната заповед на кмета на община Сливен е обявена на
интернет страницата на общината (стр.40 по делото) и е изпратена на оспорващия
с писмо изх.№ 0400-16919/07.10.2020 г. на 12.10.2020 г., неполучено от
получателя. За издадената заповед е изготвено Уведомление по чл.18а ал.9 от АПК,
което видно от приложен протокол от 16.11.2020 г. е залепено на входната врата
на жил. блок на оспорващия. Същият се е запознал със
заповедта на 17.11.2020 г., видно от отбелязване на същия протокол.
От
заключението на назначената по делото съдебнотехническа
експертиза става ясно, че поземлен имот с идентификатор 67338.415.158 граничи с
поземлен имот с идентификатор 67338.415.160. ПИ с идентификатор 67338.415.160
по КК с площ 179 м2 е с НТП „За друг поземлен имот за движение и
транспорт". Имотът по кадастрална карта представлява неурегулиран тупик, по който е възможен достъп до ПИ с идентификатор
67338.415.158. Имот 67338.415.160 по КК не съществува по нито един от описаните
подробно по-долу действащи устройствени планове за
м."Сухата чешма" (от 1988 г., от 1995 г., 2001 г. и от 2006 г.). От
направената справка в СГКК не се установи преписка и документи, от които да е
видно как е нанесен този имот. От извършения допълнителен оглед на място в.л. е
установило, че ПИ 67338.415.160 не съществува на място. Към съществуващата
улица има телена ограда, в имота има бетонова площадка с монтиран ламаринен
гараж.
Действащият
към момента „ПУП-план за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени
мероприятия и устройствени зони на местности „Дюлева
река", „Андреева чешма" и „Сухата чешма" в селищно образувание
„Изгрев", землище гр. Сливен" е одобрен с Решение № 928/30.03.2006 г.
на Общински съвет Сливен предвижда провеждане на улица от о.т.1067 до о.т.1427
за осигуряване на достъп до ПИ 67338.415.158 в местността „Сухата чешма".
Проектната
ширина на улицата е 5 м. За тази цел, видно от представената на стр. 10 по делото
скица-проект, се отчуждават 97 м2 от процесния ПИ
67338.414.157, целият с площ по кадастрална карта 972 м2.
От
огледа на място в.л. е установило, че отчуждителното
мероприятие ще засегне цялата северна имотна граница с обща дължина 34 м. На
място по имотната граница имало изградена ограда с поцинкована телена мрежа,
закрепена на 12 бр. бетонови колове. Според вещото лице преместването на
имотната граница навътре при отчуждаването щяло да доведе до необходимост от
изграждане на нова ограда по имотната граница. Отчуждаването засягало
съществуваща на място дворна тоалетна с размери 2,90/2,50 м, със стоманобетонова плоча и тухлени стени.
За
местността "Сухата чешма", селищно образувание "Изгрев"
гр.Сливен имало изготвен кадастрален план от 1988 г. по фотограметричен
метод. За цялата територия на вилната зона имало аеро-фото
изображения. При този метод всички съществуващи към него момент сгради се
отразявали в плана. Кадастралният план е обявяван, но няма завършена процедура
и не е издавана заповед за приемането му. Същият е допълван през 1995 г. и
служи като кадастрална основа при издаване на визи за строителство, каквато е
общоприетата практика за територии, за които няма утвърдени устройствени
планове. Със заповед на областния управител на Сливенска област № РД-01-0002 от
8.01.2002 г. е одобрен План на новообразуваните имоти за местност "Сухата
чешма" селищно образувание "Изгрев" в землището на гр.Сливен. С
„ПУП-план за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и
устройствени зони на местности „Дюлева река",
„Андреева чешма" и „Сухата чешма" в селищно образувание
„Изгрев", землище гр. Сливен", одобрен с Решение №928/30.03.2006 г.
на Общински съвет Сливен, за местност „Сухата чешма" се одобрява улична
регулация.
Изброените
планове са за територията, на която се намира процесният имот (с пл.№3027),
като извадки от тях са приложени по делото. На всички графични материали е
видно, че постройката, представляваща дворна тоалетна, означена като „Кл" съществува. В ивицата, която се отчуждава има 1
слива на 12 години, която не е оценена.
В
ивицата, предвидена за отчуждаване, се намира зидан с каменна зидария кладенец
с диаметър около 1,80 м и дълбочина около 5 м. Над кладенеца е изпълнена стоманобетонова плоча с отвор. Капакът на отвора на
кладенеца отстои на 2,00 м от имотната граница. Отчуждаваната ивица в този
участък е с ширина 2,1 м. Отчуждаването за провеждане на улица щяло да засегне
съществуващия кладенец. Стойността на съществуващия зидан с каменна зидария
кладенец като строителна стойност е 2 185 лв.
На
основание направените констатации и след като се съобразило със съществуващите
в отчуждаваната част подобрения и трайни насаждения, вещото лице е определило
справедливото обезщетение за процесната отчуждавана част от имота както следва:
97 м2 от ПИ 67338.415.157 - 1843,00 лв.; Стойност на засегнатите от
отчуждаването подобрения: Външна тоалетна - 1 169 лв.; Зидан кладенец - 2 185
лв.; Трайни насаждения - 49 лв.; Разход за възстановяване на съществуваща
телена ограда - 542 лв. Обща стойност: 5 788,00 лв.
Вещото
лице е установило, че със заявление вх.№ 01-521516/06.11.2020 г. от К. В. Г. и
М.Г. Г. е поискано нанасяне на настъпили промени в
кадастралния регистър на недвижимите имоти за имоти с идентификатори 67338.415.154
(стар номер 3019) и 67338.415.155 (стар номер 9280) и ПИ 67338.415.154.
По
заявлението е образувана административна преписка в СГКК, по която е изготвена
скица-проект №15-1089769/20.11.2020 г. Съгласно скицата-проект се заличават
имоти с идентификатори 67338.415.154, 67338.415.155 и 67338.415.160. Въз основа
на документите за собственост се образуват нови имоти с проектни номера както
следва:
За ПИ
67338.415.154 - нов имот с проектен номер 67338.415.687 и площ 495 м2, включващ
част от площта на заличения ПИ 67338.415.160;
За ПИ
67338.415.155 - нов имот с проектен номер 67338.415.688 и площ 716 м2, включващ
част от площта на заличения ПИ 67338.415.160
Издадена
е Заповед №18-11355/20.11.2020 г. от началника на СГКК-Сливен за одобряване на
описаното изменение в кадастралната карта.
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установява от събраните по делото
писмени доказателства и изслушаната експертиза.
Въз
основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по реда на съдебното административно обжалване. Административния акт предмет на делото е съобщен на оспорващите на 17.11.2020 г.. Жалбата е подадена в Община Сливен на 18.11.2020 г. т. е. подадена е в срока по чл.27 ал.1 от ЗОбС. Оспорващият се легитимира като собственик на засегнатия от отчуждаването имот, поради което имат непосредствен правен интерес от оспорването.
По основателността на жалбата:
Жалбата е основателна в частта относно определената оценка.
Производството е във връзка с отчуждаване на имоти - частна собственост, за предстоящо изграждане на имоти - публична общинска собственост, и е извършено по реда на ЗОбС. Отчуждаването е извършено въз основа на влязъл в сила ПУР изработен на основание чл.16 ал.7 от ЗУТ (в относимата редакция), одобрен с Решение № 928/30.03.2006 г. на Общински съвет Сливен. Това решение е съобщено на заинтересуваните собственици и същите не са го обжалвали, поради което е влязло в сила по отношение оспорващия на 28.11.2006 г.
Планът, одобрен на основание чл. 16, ал. 7 ЗУТ (редакция ДВ. Бр.1/2001 г.), е различен от плана по чл.16 ал.1. Той има за предмет само уличната регулация и определя само външните (към улицата) регулационни линии на имотите. Няма за предмет цялостното регулиране на имотите, нито застрояването им. Планът по чл. 16, ал. 7 ЗУТ е такъв по чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ и той няма незабавно отчуждително действие и за него са неприложими изискванията за плана с такова действие по чл. 16, ал. 1-6 от закона. В зависимост от предвижданията му то настъпва или по реда на чл. 17 ЗУТ - със сключване на окончателния договор, или по реда на ЗДС и ЗОбС вр. чл. 205 ЗУТ, респ. чл. 209 ЗУТ - чрез отчуждаване за изграждане на обекти на публична собственост. (Решение № 1370 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11496/2013 г., II о.,)
Съгласно чл. 208 от ЗУТ срокът за започване на отчуждителните процедури по ЗДС и ЗОбС за израждане на обекти – публична държавна или публична общинска собственост, е 5 години от влизане в сила на плановете и 10 години от влизане в сила на ПУП за изграждане на елементи от техническата инфраструктура по чл. 64 от ЗУТ – публична собственост на държавата и общините, от влизане в сила на плановете. Съгласно Тълкувателно решение № 4/02.11.2016 г. на ВАС – ОСС от І и ІІ колегия характерът на сроковете предвидени в посочения чл. 208 от ЗУТ е преклузивен и изтичането им преклудира възможността за отчуждаване по реда на ЗОС и ЗДС. Следователно в настоящия случай ответникът е наредил отчуждаването на имот след изтичането на 10 - годишния преклузивен срок от влизане в сила на регулационния план за изграждане на процесната улица – публична общинска собственост и след като е преклудирана възможността за отчуждаването на имота по реда на ЗОбС.
Съобразно обаче разпоредбата на чл. 208, ал. 2 (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г.) от ЗУТ, отчуждително производство по Закона за държавната собственост или по Закона за общинската собственост, започнало след изтичане на сроковете по ал. 1, при подаване на заявление за изменение на подробния устройствен план на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 се спира до влизане в сила на акта по искането за изменение на плана за съответния имот. Производството за изменение на подробния устройствен план се прекратява, ако между страните се сключи споразумение за продължаване на отчуждителното производство. Очевидно, приетата след тълкувателното решение правна норма, допуска възможността за започване на отчуждително производство и след изтичане на сроковете по чл. 208, ал. 1 от ЗУТ.
По административната преписка и делото не са представени доказателства за подаване на заявление за изменение на подробния устройствен план на основание чл. 134, ал. 2, т. 1, което да е наложило спиране на отчуждителното производство. В този смисъл възражението на оспорващия за незаконосъобразност на издадената заповед поради изтичането на сроковете по чл.208 ал.1 от ЗУТ са неоснователни.
Общинска собственост са общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, съгласно чл.2 ал.1 т.1 от ЗОбС във вр. с § 7 ал.1 т.4 от ПЗР на ЗМСМА. Улиците са имоти предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение и според чл.3, ал.2 от ЗОбС са публична общинска собственост. Отчуждителното производствот е осъществено за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост и в този смисъл съответства на целите и основанията посочени в чл.21 ал.1 от ЗОбС.
Оспорената Заповед № РД 15-2770/05.10.2020 г. на Кмета на Община – Сливен е издадена от компетентен за целта орган, съгласно чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 25, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗОбС и е в кръга на правомощията му, съгласно чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 25, ал. 2 от ЗОС. При издаването на заповедта са спазени изискванията на чл. 59, ал.1 и 2 от АПК, във вр. с чл. 25, ал. 2 от ЗОбС, като е спазена писмената формата и акта съдържа правните и фактическите основания за издаването му. При издаването на заповедта са спазени процесуалните правила, съобразно изискванията на ЗОбС и АПК, като са предприети необходимите съгласно закона действия за уведомяване на адресатите на акта за започналата процедура по отчуждаване. Заповедта е съобразена с целта на закона и принципа, че задоволяването на обществения интерес следва да бъде съчетано с получаването от собственика на отчуждения имот на равностойно обезщетение за отнетата собственост, съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗОС. Отчуждаването е предприето за реализация на мероприятие по чл.205 т.1 от ЗУТ.
Неоснователно е възражението на оспорващия, че оспорения административен акт противоречи на чл.21 ал.1 от ЗОбС тъй като общинската нужда може да бъде удовлетворена по друг начин. От събраните по делото доказателства се установи, че е предприета процедура по изменение на КККР, според която се заличава ПИ с идентификатор 67338.415.160 по КК с площ 179 м2 е с НТП „За друг поземлен имот за движение и транспорт". От извършения оглед на място в.л. е установило, че ПИ 67338.415.160 не съществува на място, тъй като към съществуващата улица има телена ограда, в имота има бетонова площадка с монтиран ламаринен гараж. В този смисъл не би могло да бъде осигурен друг достъп до поземлен имот с идентификатор 67338.415.158, освен предвидения с процесния ПУП, предвижданията на който се осъществяват с оспореното отчуждаване.
Изслушаната по делото експертиза е дала оценка на терена приблизително равна на определената от административния орган. В заключението на в.л. са съобразени постройки и подобрения, които са съществували към момента на изготвяне на ПУП, но не са оценени от лицензирания оценител. В този смисъл оценката определена от вещото лице М.З. съответства в по-пълна степен на изискването по чл.22 ал.4 и 5 от ЗОбС равностойното парично обезщетение да се определи въз основа на пазарни цени в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план. Лицензираният оценител се е задоволил само с кратко описание на имота, от което не става ясно дали е съобразил намиращите си в отчуждавания имот постройки и трайни насаждения, които също следва да се оценят, тъй като представляват приращение към имота.
Спор по делото възникна дали следва да се оценят незаконни постройки. Съгласно чл.22 ал.14 от ЗОбС не се дължи обезщетение за незаконни строежи в поземления имот - предмет на отчуждаване. Безспорно е по делото, че съществуващите в отчуждавания имот строежи (външна тоалетна и кладенец) са незаконни такива като изградени без строителни книжа, за каквито съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 14 ЗОС, по принцип, не се дължи обезщетение при отчуждаване. Съгласно разпоредбата на § 16, ал. 4 от ПР на ЗУТ, обаче, при отчуждаване на търпими строежи те се оценяват и за тях се дължи обезщетение на собствениците по общия ред. Търпими строежи по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ са строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон.
В случая видно от заключението на вещото лице процесната външна тоалетна е била отразена на кадастралните планове, в които процесния имот е нанесен. Според в.л. същата е изградена през 1980 г. Към 1980 г. са в действие Закон за териториално и селищно устройство; Правилник за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство и Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство. Съгласно чл.119 ал.6 от ППЗТСУ клозетът трябва да бъде в самата жилищна или вилна сграда. При липса на водоснабдяване на населеното място или на съответната му част се разрешава временно клозетът да бъде извън жилищната сграда. Според чл.119 ал.7 (в относимата редакция) чешми и попивни септични ями на клозети в дворната част на парцелите се разполагат най-малко на 3 м от уличната регулационна линия и най-малко на 4 м от регулационните линии към съседите. Те трябва да отговарят на съответните технически и санитарно-хигиенни изисквания. Според чл.47 ал.2 от ЗУТ басейни, кладенци, чешми, септични ями и временни тоалетни се изграждат в урегулирания поземлен имот съобразно техническите и санитарно-хигиенните изисквания на разстояние не по-малко от 3 м от границите на имота.
От заключението на вещото лице става ясно, че процесната тоалетна е на по-малко от 2 м. от границата на съседния недвижим имот, поради което не е била допустима по правилата и нормативите, действали по време на извършването и, както и съгласно сега действащия ЗУТ. В този смисъл същата не представлява търпим строеж и не следва да бъде оценявана.
Същият извод следва да се направи и относно посочения от вещото лице кладенец. По делото липсват данни кога същият е изграден, но за него е приложимо изискването на чл.47 ал.2 от ЗУТ и следва да отстои на не по-малко от 3 м. от границата на имота. Освен това според вещото лице капакът на отвора на кладенеца отстоял на 2,00 м от имотната граница, а отчуждаваната ивица в този участък била с ширина 2,1 м. Разликата от 10 см. е в рамките на допустимата грешка при измерване на линиите снети от КК, поради което е вероятно процесния кладенец изобщо да не бъде засегнат от прокарването на улицата.
Не следва да бъдат включвани в сумата на определеното обезщетение и разходите за бъдеща ограда на имота на оспорващия. Такива разходи не е предвидено да бъдат включвани в оценката по чл.22 ал.5 във вр. с §1 т.1 и т.2 от ЗОбС. Съществуващата в имота ограда към съседния имот е оценена по адм.дело № 392/2020 г. на АдмС Сливен, поради което не следва да бъде повторно оценявана.
Неоснователно е възражението на ответника по оспорването, че не е следвало да се оцени намиращата се в отчуждаваната част от имота на трайно насаждение слива, поради разполагането му в противоречие с изискванията на чл.52 от ЗС. Според този текст от закона не се позволява да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. Съседът може да иска разрешение от кмета на общината, района или кметството да бъдат отсечени клоните на дърветата, които се простират над неговия имот, и корените, които преминават в неговия имот. По същия ред той може да иска да бъдат преместени дърветата, които са посадени на по-близки разстояния от посочените по-горе. Кои дървета са високи, средни и ниски е посочено в чл. 94, ал. 2 от Наредба№ 7 от 22.12.2003 г. за правилата и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони – високи дървета са тези с височина над 5 метра, средни с височина до 5 метра и ниски с височина до 2. 5 метра. По делото не е установено, че процесното дърво надхвърля 5м., което е нормална височина за такова дърво, поради което разполагането му на метър и нещо от съседа не е в противоречие с изискванията на чл.52 от ЗС и е следвало да бъде оценено.
От изложеното става ясно, че оспорения административен акт, в частта й, в която е определена оценката за отчуждената част от имота в размер на 1847 лв., е незаконосъобразен, поради противоречие с чл. 21, ал. 1 ЗОбС. В стойността на обезщетението следва да бъде включена оценката на намиращата се в отчуждаваната част слива, на стойност49 лв. Ето защо оспорената заповед следва да бъде изменена, като се увеличи оценката на отчуждавания имот от 1847 лв. на 1896 лв. В останалата част - за отчуждаването на имота, жалбата следва да се отхвърли.
С оглед уважената част от жалбата на основание чл. 143, ал. 1 АПК, Община Сливен следва да заплати на оспорващия разноски по делото в размер общо на 100 лв. - възнаграждение за вещо лице. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като не са представени доказателства за внасянето му.
С оглед отхвърлената част от жалбата е основателно искането на ответника по оспорването за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, препращащ към чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, според който по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100.00 до 200.00 лв. Отчитайки фактическата и правна сложност по делото, сумата от 100.00 лева достатъчна като юрисконсултско възнаграждение. В този смисъл оспорващия следва да заплати на Община Сливен сумата от 114,50 лв. (1/2 от 229 лв. -определеното юрисконсултско възнаграждение и внесения депозит за експертиза).
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Сливен.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Заповед № РД 15-2770/05.10.2020 г. на Кмета на Община
Сливен, в частта относно дължимото обезщетение за площ от 97 кв.м. от поземлен
имот с идентификатор 67338.415.157 по кадастралната
карта на гр. Сливен, м. „Сухата чешма“, СКО „Изгрев“, като завишава оценката от
1847 лева на 1896 лв. (хиляда осемстотин
и деветдесет шест лева).
ОТХВЪРЛЯ жалбата К.К.К., ЕГН **********,***, против Заповед № РД
15-2770/05.10.2020 г. на Кмета на Община Сливен, в останалата част, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Община Сливен, да заплати на К.К.К., ЕГН **********,***
сумата 100,00 (сто) лева направени по делото разноски.
ОСЪЖДА К.К.К., ЕГН **********,***, да заплати на Община Сливен сумата 114,50 лв. (сто и четиринадесет лева и петдесет стотинки) направени по делото разноски.
Решението да се съобщи на страните чрез връчване на препис от същото.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: