РЕШЕНИЕ
№ 449
гр. Благоевград, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210102219 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от "Банка ДСК” АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. ******, представлявана от законния представител *****- Главен
изпълнителен директор и **** Н.- изпълнителен директор, чрез пълномощника
юрисконсулт **** против М. Б. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ****.
Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответника,
произтичащо от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит
за физически лица, сключен на 15.05.2018 г., кредитен лимит в размер на 1000 лв. по сметка
№ 02/25290173. Заявява, че на 16.05.2021г. вземанията по процесни договор за кредит
станали изискуеми, поради настъпил краен падеж. Поддържа, че към датата на депозиране
на заявлението (16.06.2021г.) ответникът бил допуснал забава от 938 дни и не е бил погасил
пет погасителни вноски по кредита.
Ответникът, чрез особения си представител, счита предявените срещу него искове за
неоснователни. В тази връзка сочи, че договорната клауза за размера на договорната лихва и
таксите били нищожни поради накърняване на добрите нрави.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искови претенции:
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 9 ЗПК - относно вземането за сумата от 940,28 лв. (деветстотин и четиридесет лева и
двадесет и осем стотинки) - главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица от дата 15.05.2018 г. със сметка №
02/25290173, преминала в кредитна линия на дата 20.11.2018 г. със сметка № 13/25718763,
сключен между М. Б. Т. и „БАНКА ДСК“ АД, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда (16.06.2021г.) до окончателното погасяване.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно
вземането за сумата от 483,32 лв. (четиристотин осемдесет и три лева и тридесет и две
стотинки) - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 20.06.2018г. до 15.05.2021 г.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86, изр. 1 ЗЗД - относно относно вземането за сумата от 7,84
лв. (седем лева и осемдесет и четири стотинки) - дължима законна лихва за периода от
16.05.2021 г. до 15.06.2021 г.
1
- чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 9 ЗЗД - относно вземането за сумата от 130,90 лв. (сто и
тридесет лева и деветдесет стотинки) - дължими такси съгласно Условия за издаване и
обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК с № 211 от 18.06.2021г. по ч.
гр. д. № 1549/2021г. на Районен съд – гр. Благоевград. Заповедта за незабавно изпълнение е
била връчена на длъжника М. Б. Т. чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:
Предявените установителни искове искове са процесуално допустими. Същите изхождат
от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
2. Относно основателността на предявените установителни искове:
От приетите като писмени доказателства копия от Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 15.05.2018 г. и Общите условия
/ОУ/ към него е видно, че същият е бил сключен между "Банка ДСК” АД (като
кредитодател) и ответника М. Б. Т. (като кредитополучател).
От съдържанието на договора и Общите условия (ОУ), и Погасителния план към него се
изясняват и основните параметри, при които е бил сключен, а именно: отпусната главница в
размер на кредитен лимит за ползване в размер на 1000 лв.; издадена кредитна карта Виза
Галакси; уговорен е променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора
е 17,95 % или 0.02 % на ден; предвиден е Годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на
19,50 %. Страните са договорили, че общата дължима сума е 1099,87 лв., като срокът на
договора е една година от неговото сключване, т.е. до 15.05.2019г. Страните са се
споразумели, че за издаването и ползването на кредитната карта кредитополучателят да
заплащал такси съгласно действащата към датата на събиране такси по Тарифа за лихвите,
таксите и комисионните, които кредитодателят прилага по извършени услуги, съответно
към датата на извършване на операцията, във връзка с която са дължими.
С оглед изложеното се доказва наличието на задължения, произтичащи от валидно
облигационно отношение, породено от процесния договор за револвиращ кредит по силата
на който ищецът има качеството на кредитодател, а ответникът на кредитополучател.
Посредством заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза,
както и от разпита на изготвилата я вещо лице става ясно, че по процесния договор за
кредит за периода от 15.05.2018г. до 03.08.2018г. били усвоени две суми, както следва: 1-во
усвояване в размер на 962,08 лв. и 2-ро усвояване в размер на 940,28 лв.. Установява се, че
усвояването е ставало чрез теглене на суми от банкомати (АТМ). Става ясно, че 2-рата
усвоена сума в размер на 940,28 лв. не е била заплатена. Изяснява се, че за погасяване на
задълженията по договора за кредит е било извършено едно-единствено плащане на
19.06.2018г. в размер на сумата от 1000 лв., като от 20.06.2018г. е било преустановено
плащането на суми за погасяване на усвоения револвиращ кредит. В тази връзка се
установява, че кредитополучателят не е заплащал месечно усвоения кредитен лимит. Според
вещото лице, непогасената главница се равнява на 940,28 лв.; размерът на договорната
(възнаградителна) лихва за периода от 20.06.2018г. до 15.05.2021 г. е 481,03 лв.; размерът на
законната лихва за периода от 16.05.2021 г. до 15.06.2021 г. е 7,84 лв., а размерът на таксите
съгласно Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ
кредит на Банка ДСК е 130,90 лв. Съдът приема за меродавни изчисленията на вещото лице.
Според вещото лице от датата на сключване на договора за кредит до настоящия момент,
няма промяна в първоначално определения размер на договорната лихва, като същият е в
размер на 17,95 % годишно. Става ясно също така, че отпадането след 01.07.2018 година на
индекса Софибор не се е отразил на лихвения процент, който не е бил променян от
сключването на договора. Установява се и че няма извършено капитализиране на
договорната лихва към главницата.
Не са основателни възраженията на особения представител на ответника, че договорната
2
клауза за размера на договорната лихва и таксите били нищожни поради накърняване на
добрите нрави. Аргументите за този извод са следните:
По дефиниция от чл.430, ал.1 вр. ал.2 ТЗ договорът за банков кредит е възмезден - срещу
задължението на банката да отпусне парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок заемополучателят се задължава не само да ползва и да върне заетата сума
съобразно уговореното в договора, но и да заплати уговорената с банката лихва по кредита.
Лихвата (чл.430, ал.2 ТЗ) е своеобразна цена, която заемополучателят дължи на банката като
насрещна престация за ползването на предоставените от нея парични средства. Предвид
правната природа на лихвата по чл. 430, ал. 2 ТЗ и нейното предназначение, уговарянето в
договора за банков кредит на лихва в отнапред известен за заемополучателя
(кредитополучателя) размер не нарушава изискването за добросъвестност и не води до
значително неравновесие между правата и задълженията на банката и на заемополучателя.
Уговорката за лихва е израз на възмездния характер на договора за банков кредит. В тази
връзка е неоснователно твърдението на ответника, че е налице нищожност на клаузата за
възнаградителна лихва.
Тъй като е сключен при зачитане на действащия и в търговските отношения принцип на
договорната автономия по чл. 9 ЗЗД, при налично взаимно съгласие на страните, не може да
се приеме в случая, че процесният кредитен договор-в оспорената от ответника част, не
отговаря на изискването за добросъвестност в гражданските и търговските
взаимоотношения и че води до значително неравновесие между правата и задълженията на
насрещните страни по правоотношението. Клаузата за прилагане на лихвен процент към
кредита в точно определен размер /в случая-17,95 %/ е проявление на лихвената политика
на банката, и предвид така установената между страните в условията на договорна
автономия /чл. 9 ЗЗД/ лихвена конвенция, следва да бъде спазвана при изпълнение на
задълженията по договора.
Не е налице и накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, изр. 3 ЗЗД при
включването на клауза в договора за дължимост на договорна лихва.
С оглед изложеното се налагат следните крайни изводи:
Налице е валидно облигационно отношение, породено от процесния договор за кредит, по
силата на който ищецът има качеството на кредитодател, а ответникът на кредитополучател.
Ищецът е изпълнил основното си задължение по кредитната сделка, а именно реално е
предоставил на ответника главницата по договора.
Ответникът е извършил само едно плащане по процесния договор, което обаче не е
погасило всичките му задължения по него.
Налага се изводът на съда за основателност на предявените искове, за чиито размери съдът
съобрази заключенията на приетата съдебно-счетоводна експертиза.
Предявените искове за главница, законна лихва за периода от 16.05.2021 г. до 15.06.2021 г.
и дължими такси съгласно Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти
с револвиращ кредит на Банка ДСК са изцяло основателни в претендираните от ищеца
размери.
Ответната страна дължи и договорната (възнаградителна) лихва за периода от 20.06.2018г.
до 15.05.2021 г., която е в размер на 481,03 лв. Тази претенция следва да се отхвърли за
разликата от 481,03 лв. до пълния претендиран размер от 483,32 лв.
Относно разноските:
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на
разноски е направено само от ищеца. Право на разноски има и ответникът, но той е бил
представляван от особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което няма и
направено искане в тази насока, като и няма доказателства за реално сторени съдебно-
деловодни разходи. Следва да се има предвид, че съобразно възприетото в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е
необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне както по отношение на
разноските в заповедното производство, така и досежно тези, касаещи настоящото исково
дело. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца съразмерно с уважената част на предявените
искове, се дължат разноски в заповедното производство в общ размер на 81,15 лв. и в
3
исковото производство в общ размер на 973,83 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК, че М. Б. Т., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. **** дължи на "Банка ДСК” АД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление гр. ******, представлявана от законния представител *****- Главен
изпълнителен директор и **** Н.- изпълнителен директор, следните суми, които са били
предмет на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 211 от 18.06.2021г.,
издадена по ч. гр. д. № 1549/2021г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
- 940,28 лв. (деветстотин и четиридесет лева и двадесет и осем стотинки) - главница по
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически
лица от дата 15.05.2018 г. със сметка № 02/25290173, преминала в кредитна линия на дата
20.11.2018 г. със сметка № 13/25718763, сключен между М. Б. Т. и „БАНКА ДСК“ АД,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда (16.06.2021г.) до
окончателното погасяване.
- 481,03 лв. (четиристотин осемдесет и един лева и три стотинки) - договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 20.06.2018г. до 15.05.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ този
иск за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 483,32 лв.
- 7,84 лв. (седем лева и осемдесет и четири стотинки) - дължима законна лихва за периода
от 16.05.2021 г. до 15.06.2021 г.
- 130,90 лв. (сто и тридесет лева и деветдесет стотинки) - дължими такси съгласно
Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на
Банка ДСК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, М. Б. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
****, да заплати на "Банка ДСК” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
******, представлявана от законния представител *****- Главен изпълнителен директор и
**** Н.- изпълнителен директор, разноски, сторени в заповедното производство и в
настоящото исково производство, както следва:
- сумата от 81,15 лв. /осемдесет и един лева и петнадесет стотинки/ – представляваща
общ размер на разноските, дължими за заповедното производство (ч.гр.д. № 1549/2021г. на
РС – гр. Благоевград), и
- сумата от 973,83 лв. /деветстотин седемдесет и три лева и осемдесет и три стотинки/ –
представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. №
2219/2022г. на РС – гр. Благоевград).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4