Присъда по дело №2370/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 10
Дата: 27 септември 2021 г. (в сила от 29 април 2022 г.)
Съдия: Даниела Борисова
Дело: 20211100602370
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 10
гр. София, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов

Кристина Гюрова
при участието на прокурора Борис Василев Балев (СГП-София)
като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211100602370 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
НА ОСНОВАНИЕ чл. 336, ал. 1 т. 2 вр. с чл. 334, т. 2 НПК ОТМЕНЯ
присъда от 14.02.2020 г., постановена по нохд № 21858/2017 г. по описа на
СРС, НО, 114 състав и вместо нея постановява:
ПРИЗНАВА подсъдимият А. С., роден на **** г., в Република Северна
Македония, македонец, македонски гражданин, неженен, неосъждан, с висше
образование, работи „А.Б.Е.“ ЕООД, с постоянен адрес гр.София, ул. ****, с
настоящ адрес гр. София, ул. ****, вх. единствен, ап. 22 и с адрес в Република
Северна Македония, гр. Скопие, ул. ****, ЛНЧ/ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 05.11.2017 г., около 03.35 часа, в гр.София, по
бул.“Симеоновско шосе“ с посока на движение от бул. „Г.М.Димитров“ към
ул.“Алея Яворов“ е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А5“ с рег. № **** с концентрация на алкохол в кръвта
над 1,2 на хиляда, а именно 1,39 на хиляда установено по надлежния ред – с
Алкотест Дрегер, модел „7410+“ № 0298, проба № 157, съгласно чл. 6, ал. 9 от
1
Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства /обн.
Дв., бр. 61/28.07.2017 г. в сила от 29.09.2017 г./ - „При отказ на лицето да
получи талона за изследване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на
техническото средство или теста“, като в случая отказал да даде кръвна проба
за изследване - престъпление по чл.343б, ал.1 НК, поради което и на
основание чл. 343б, ал. 1, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го ОСЪЖДА, като му
налага наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца .
На основание чл. 66, ал. 1 НК ОТЛАГА изтърпяването на така
наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за изпитателния срок от 3
/три/ години.
На основание чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал. 1, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК
налага на подсъдимия А. С. наказанието „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 /една/ година.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК ОСЪЖДА подсъдимия А. С. да заплати
направените по делото разноски в общ размер на 784.72 /седемстотин
осемдесет и четири лева и седемдесет и две стотинки/ лева по сметка на
СГС.
На основание чл. 190, ал. 2 НПК ОСЪЖДА подсъдимия А. С. да
заплати и 5.00 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към присъда по ВНОХД № 2370/2021 г. на СГС, НО, XIII въззивен състав

С присъда от 14.02.2020 г., постановена по НОХД № 21858/2017 г.,
Софийски районен съд, НО, 114 състав е признал подсъдимия А. С. за
невиновен в това, че на 05.11.2017 г., около 03:35 часа, в гр. София, по бул.
„Симеоновско шосе“, с посока на движение от бул. „Г. М. Димитров“ към
бул. „Алея Яворов“, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А5“ с рег. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1,2 на хиляда, а именно 1,39 на хиляда, установена по надлежния ред –
с техническо средство Алкотест Дрегер, модел „7410+“ № 0298, проба № 157,
съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/2017 г. за реда, за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства /обн. ДВ., бр. 61/28.07.2017 г. в сила от 29.09.2017 г./ -
„При отказ на лицето да получи талона за изследване, при неявяване в
определения срок на посоченото място или при отказ за изследване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се
установява въз основа на показанията на техническото средство или теста“,
като в случая отказал да даде кръвна проба за изследване, поради което и на
основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.
Срещу първоинстанционната присъда в срока по чл. **9 НПК е
постъпил въззивен протест от прокурор при Софийска районна прокуратура.
С депозирания протест се излагат доводи на несъгласие с присъдата на
първия съд като се твърди, че същата е неправилна, за което се излагат
подробни съображения. Прокурорът твърди, че в хода на съдебното следствие
са приобщени доказателства, чрез които се разкрива обективната истина по
делото и които дават възможност да се установи по категоричен начин, че
подсъдимият е извършил престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК. В подкрепа на
изложените си доводи в протеста, прокурорът описва подробно установената
по делото фактическа обстановка, която според него се установява от
събраните по делото доказателства. Според прокурора, първият съд
неправилно се е позовал на изготвените в хода на съдебното следствие
съдебно-медицинска и допълнителни съдебно-медицински експертизи, които
са били назначени от този съд с цел да се установи концентрацията на
алкохол в кръвта на подсъдимия С. към момента на спирането му от
служители на 01 РП-СДВР, предвид обстоятелството, че е бил изминал
период от 28 минути от спирането на подсъдимия за проверка до неговото
тестване с техническо средство от полицейските служители. Посочва, че
експертизите са изготвени основно на базата на обясненията на подсъдимия,
които представляват изграждане на негова защитна версия за случилото се.
Според прокурора, вещото лице Л., дава необосновани твърдения, дори е
изразил предположение без да е подкрепено с факти или научни изследвания
за това, че по-вероятно било концентрацията на алкохол в кръвта към
1
момента на спиране на подсъдимия да е била под 1,2 промила. Посочва, че
порока на първоинстанционната присъда се намира именно в позоваването от
страна на първия съд на заключенията на назначените и приети съдебно
медицински експертизи по делото, които не са категорични, а дори в
заключението на последната допълнителна експертиза съществува
съществено разногласие и между вещите лица, които са го изготвили.
Прокурорът също така намира показанията на свидетеля С. за пристрастни
поради факта, че същият има приятелски взаимоотношения с подсъдимия,
както и поради обстоятелството, че подсъдимият посочва първоначално друго
лице, което е присъствало на мястото. На следващо място, в протеста се
твърди, че в хода на наказателното производство и чрез събраните в неговите
рамки доказателства не могат да бъдат опровергани резултатите от
извършената проверка, ако надлежният ред не е нарушен. По делото
категорично според прокурора се установява, че подсъдимия е отказал да
даде кръв за изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, което
прави приложима разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата. Категорично на
свой ред се твърди, че в хода на проведеното съдебно следствие са
установени, както годността на техническото средство, така и резултатът от
проведеното с него изследване на подсъдимия С..
По изложените съображения се моли да бъде отменена
първоинстанционната оправдателна присъда и вместо нея се постанови нова
осъдителна присъда, с която да бъде признат подсъдимият С. за виновен по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК
и му бъде наложено наказание при условията на чл. 54 НК в рамките на
предвидения за това престъпление размер в санкционната част на нормата,
както и да му се наложи наказание на основание чл. 343г НК.
С протеста не се иска събиране на нови доказателства.
С определение постановено по реда на чл. 327 НПК въззивният съд е
приел, че за правилното решаване на делото не се налага събиране на нови
доказателства и не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие чрез
разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят
на държавното обвинение поддържа протеста на СРП, като счита
оправдателната присъда постановена от първоинстанционния съд за
неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че по делото са събрани достатъчно
доказателства, от които се установява вината на подсъдимия в извършеното
от него престъпление, за което е предаден на съд. Отбелязва, че специалния
ред за установяване на концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия С. е
бил стриктно спазен, а отчетената с техническото средство концентрация на
алкохол при подсъдимия е безспорно установена по законоустановения за
това начин. Моли по съображения подробно изложени в протеста,
оправдателната първоинстанционна присъда да бъде отменена и вместо нея
постановена друга такава, с която подсъдимия С. бъде признат за виновен по
2
повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление по чл. 34б, ал.
1 НК, като му се наложи и кумулативно предвиденото наказание по чл. 343г
НК.
Процесуалният представител на подсъдимия С., адвокат К. оспорва
протеста и моли същият да бъде оставен без уважение, като неоснователен, а
присъдата на районния съд като правилна и законосъобразна да бъде
потвърдена. Твърди, че според протеста на държавното обвинение е
допустимо процеса по установяване на обективната истина по делото да бъде
ограничен от разпоредбите на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда, за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества и техните
аналози, която се явява нормативен акт от специален характер очертаващ
надлежния ред за установяване на употребата на алкохол, но не и изготвените
по делото експертизи. Според защитата, последното би поставило целия
доказателствен инструментариум на НПК в субсидиарно положение без
легално основание. Посочва, че правно релевантните факти относими към
състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК могат да се установяват с
всички допустими доказателствени средства, като суверенно право на съда е
да прецени обективността и достатъчността на доказателствата и
доказателствените средства. Отбелязва, че съществения въпрос за делото е,
дали към момента на управление на МПС подсъдимият е бил с концентрация
на алкохол над 1,2 промила, при това точното определяне на съдържанието на
алкохол в кръвта му, следва да бъде установено по несъмнен начин с
предвидените от закона средства. Позовава се на заключенията на
изготвените по делото съдебно-медицински експертизи, от които според
защитата се установява, че пикът на резорбация при подсъдимия е настъпил
около 45 минути, след приема на алкохол. Последното, според защитата
означава, че към момента на спиране на подсъдимия С. от полицейските
служители, същият все още се е намирал във фазата на резорбация, при която
нараства количеството алкохол. В тази връзка, обръща внимание, че точното
количество алкохол в кръвта на подсъдимия не може да бъде определено за
това, защото последния е тестван с техническото средство 28 минути след
спирането му за проверка. Изтъква, че законът изисква точната концентрация
на алкохол в кръвта на дееца да бъде установена към момента на управление
на МПС. В заключение счита, че първият съд правилно и законосъобразно е
приел, че по делото не са събрани доказателства, които да опровергаят
показанията на свидетелите С. и М., както и че обвинението не е доказано по
безспорен и категоричен начин. Поради така изложените доводи моли
въззивния съд да потвърди присъдата на първата съдебна инстанция.
Подсъдимият А. С. поддържа казаното от своя адвокат.
В своята последна дума предоставена на основание чл. 333, ал. 2 НПК,
подсъдимият А. С. моли съда да бъде оправдан.
Въззивният съдебен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията изложени в протеста, както и тези
3
изложени в съдебно заседание в хода по същество на делото и след като
извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно
изискванията на чл. **4 НПК, намира, че същият е постановен при правилно
изяснена фактическа обстановка от първия съд, но независимо от това от
страна на този съд са изведени неправилни по своето същество фактически и
правни изводи.
Настоящият въззивен състав, въпреки постановената нова присъда,
намира, че не са налице основания за съществено ревизиране на възприетата
фактология по делото, която е приета от първия съд, защото и установената
от въззивната инстанция фактическа обстановка не се различава съществено
от приетата такава от страна на районния съд. В тази връзка следва да се
посочи, че първата инстанция е събрала необходимите доказателствени
източници за изясняване на обективната истина по делото и в това отношение
не е допуснала процесуални нарушения, с които да е ограничила правата на
страните. Отделно от това, мотивите към първоинстанционната присъда
дават възможност да се установи начинът, по който е било формирано
вътрешното съдийско убеждение от решаващия съд при извеждането на
релевантната фактическа обстановка по делото. При това положение
въззивният съд намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А. С. – ** г., роден на **** г. в Република Северна
Македония, македонец, македонски гражданин, неженен, неосъждан, с висше
образование, работи в „А.Б.Е.“ ЕООД, с постоянен адрес: гр. София, ул. ****,
с настоящ адрес: гр. София, ул. „Рилски езера“ № 16, вх. Единствен, ап. 22 и с
адрес в Република Северна Македония, гр. Скопие, ****, ЛНЧ/ЕГН
**********.
Подсъдимият С. е правоспособен водач на МПС, притежаващ
свидетелство за управление на МПС № ТО117445, издадено в Република
Северна Македония.
На 04.11.2017 г. след 07:00 часа подсъдимият С. се прибрал в дома си
след работна нощна смяна във фирма „А.Б.Е.“ ЕООД, където изпълнявал
служебните си задължения за времето от 23:00 часа до 07:00 часа. В дома си,
подсъдимият заспал към 11:00 часа и се събудил около 22:00 часа на същия
ден – 04.11.2017 г. Към полунощ, подсъдимият С. позвънил на свой колега -
свидетеля М., от когото поискал на заем зарядно устройство за лаптоп, след
което двамата се уговорили да се срещнат в близост до местоработата им.
Срещата им се състояла около 02:00 – 02:15 часа на 05.11.2017 г. Същата
продължила около 10 минути, след което подсъдимият казал на свидетеля М.,
че отива към ж.к. „Студентски град“.
След срещата със свидетеля М., подсъдимият потеглил с лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А5“, с рег. № **** към бар „Д.Ш.“, находящ се в ж.к.
„Студентски град“. Подсъдимият С. пристигнал в заведението около 02:45 -
02:50 часа на 05.11.2017 г., където го очаквал свидетелят С. с компания от
приятели. В бар „Д.Ш.“ подсъдимият С. консумирал алкохол – изпил
4
неустановено количество водка примесено с газирана напитка – кока кола в
присъствието на свидетеля С.. Подсъдимият С. се чувствал изморен поради
обстоятелството, че бил работил нощна смяна три последователни дни и не
бил консумирал храна през целия ден на 04.11.2017 г., включително до
пристигането си в бар „Д.Ш.“ в ж.к. Студентски град“. Около 03:10 – 03:15
часа подсъдимият С., след като употребил неустановено количество алкохол -
водка, напуснал заведението в ж.к. „Студентски град“ и потеглил със своя лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А5“, с рег. № **** към дома си.
По същото време свидетелите Г.К. М., Т.К.П. и И.А.Б. - служители във
01 РУ-СДВР изпълнявали служебните си задължения като екип на АП-81 в
района на бул. „Симеоновско шосе“ до кръстовището с бул. „Алея Яворов“.
Около 03:35 часа на 05.11.2017 г., същите забелязали лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А5“, с рег. № ****, движещ се с посока на движение от бул.
„Г. М. Димитров“ към бул. „Алея Яворов“ и взели решение да го спрат с цел
извършване на полицейска проверка. При извършената полицейска проверка
на лекия автомобил от свидетелите М., П. и Б., същите установили
самоличността на управляващия го водач като подсъдимия А. С., съгласно
предоставено от същия разрешение за пребиваване в страната № *********.
Свидетелите също така възприели непосредственото състоянието на
подсъдимия С., който бил видимо пиян и лъхал на алкохол. За случая било
съобщено на дежурния ОДЧ, поради което и на мястото на извършване на
полицейската проверка за съдействие пристигнал екип от ОПП-СДВР, в
състав свидетелите И.Г.И. и Д.Г.И.. На подсъдимия С. била извършена в 04:03
часа проверка за наличие на алкохол в издишания въздух с техническо
средство „Алкотест Дрегер“ 7410+ с инв. № 0298. Техническото средство
отчело положителен резултат от 1.39 промила алкохол в издишания от
подсъдимия С. въздух. Стойността отчетена от техническото средство
„Алкотест Дрегер“ 7410+ била показана на подсъдимия и възприета от същия.
На подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно
нарушение бланков № 0259522/05.11.2017 г. и му бил издаден талон за
медицинско изследване № 0048706 за явяването му в МБАЛ „Света Анна“.
Около 04:50 часа на 05.11.2017 г., подсъдимият С. бил съпроводен от
полицейските служители М., П. и Б. до МБАЛ „Света Анна‘, където отказал
да даде кръв за провеждане на химическо изследване. Отказът на подсъдимия
С. да даде кръв за изследване бил отразен в лист за преглед на пациент №
35042 от 05.11.2017 г. По посочената причина на подсъдимия С. не била взета
кръв и съответно не била извършена химическа експертиза за определяне
съдържание на алкохол в кръвта му.
Подсъдимият С. бил задържан по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
От разпечатката от паметта на техническото средство „Алкотест
Дрегер“ 7410+ с инвентарен номер 0298 е видно, че проба с номер 157 от
05.11.2017 г., извършена в 04:03 часа е отчела положителен резултат от 1,39
на хиляда.
5
Към 05.11.2017 г. техническото средство „Алкотест Дрегер“ 7410+ с
инвентарен номер 0298, имало извършена на 03.10.2017 г. последваща /след
ремонт/ проверка в Лаборатория за проверка на радарни скоростомери и
анализатори за алкохол в дъха при ГД „Национална полиция“. За проверката
бил съставен Протокол № 16-60-17 за анализатор на алкохол в дъха -
Алкотест 7410 № 32**, инвентарен номер 0298, в който било дадено
заключение „съответства“, т.е. налично съответствие на метрологичните му
характеристики с изискванията на методиката за проверка. Срокът на
валидност на последващата проверка бил 6 месеца т.е. към момента на
извършване на проверката – 04.11.2017 г., техническото средство „Алкотест
Дрегер“ 7410+ с инвентарен номер 0298 било в изправност.
Със заповед за прилагане на ПАМ №5544/05.11.2017 г., издадена на
основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, е наложена по отношение на
подсъдимият С. принудителна административна мярка „Временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца“.
Така възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка, се
установи въз основа на събраните по делото пред първия съд писмени и
гласни доказателствени средства и писмени доказателства, а именно: гласни
доказателствени средства - обясненията на подсъдимия С.; показанията на
свидетелите Ф. С. и И. М.; показанията на свидетеля Д.Г.И. дадени в хода на
съдебното следствие, включително и приобщените в цялост на основание чл.
281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК негови показания дадени в хода на досъдебното
производство; показанията на свидетеля Г.К. М. депозирани в хода на
съдебното следствие, както и приобщените в цялост на основание чл. 281, ал.
4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК негови показания дадени в хода на досъдебното
производство; показанията на свидетеля Т.К.П. депозирани в хода на
съдебното следствие, както и частично приобщените негови показания по
реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК дадени в хода на досъдебното
производство; показанията на свидетеля И.А.Б. депозирани в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд, включително и
приобщените в цялост на основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК негови
показания дадени в хода на досъдебното производство; показанията на
свидетеля И.Д. И.ов дадени в хода на съдебното следствие, както и
приобщените в цялост на основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК негови
показания дадени в хода на досъдебното производство; писмени
доказателства – акт за установяване на административно нарушение с бл. №
0259522/05.11.2017г., талон за медицинско изследване
№0048706/05.11.2017г., лист за преглед на пациент, заповед за ППАМ №
5544/05.11.2017г., справка за нарушител/водач, разпечатка от паметта на
„Алкотест Дрегер“ 7410+ с инв. №0298, Инструкция за използване и
техническа спецификация на „Алкотест Дрегер“, модел „7410+“, протокол от
последваща /след ремонт/ проверка на средството за измерване на
концентрацията на алкохол в дъха тип „Дрегер 7410+“ № 0298 от 03.10.2017
6
г., информационна карта на наряда, серия Б, №475946 за времето от 19:00
часа на 07.11.2017 г. до 07:00 часа на 07.11.2017 г., доклад за проверени лица
и превозни средства, за дейността на АП 81, справка за съдимост за
подсъдимия С., допуснатите и назначени от първия съд в хода на съдебното
следствие съдебно медицинска и допълнителна съдебно медицинска
експертиза, както и всички приложени и приети писмени документи като
доказателства по делото.
При обсъждане на събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност с оглед задължението си по чл. 305, ал. 1, изр. 2 НПК,
въззивният съд, подобно на първата инстанция се довери изцяло на данните
изнесени в показанията на свидетелите Д. И.ов, Г. М., Т. П., И. Б. и И. И.ов в
това число и на приобщените от досъдебното производство на основание чл.
281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК техни показания, защото същите
последователно, логично и непротиворечиво излагат всички факти и
обстоятелства, които са възприели лично и непосредствено при изпълнение и
в кръга на своите служебни задължения. От показанията на посочените
свидетели по категоричен и несъмнен начин се установяват значими за
обективната съставомерност на инкриминираното деяние признаци свързани
с времето, мястото и часа на извършената проверка на подсъдимия, марка и
модел на управлявания от него автомобил, както и на самоличността на
неговия водач – подсъдимия А. С.. Вярно е, че при посочените свидетели
липсва спомен за определени обстоятелства, които са свързани с процесното
деяние, но тази липса на спомен се дължи, както на изминалия период от
време от датата на деянието до датата на която същите изнасят своите
показания пред първия съд, така и на естеството на работата им – полицейски
служители, предполагащо множество приличащи си по основните си
характеристики случаи, на които те са присъствали. В случая, не може да не
се отчетат данните изнесени в показанията на свидетеля М., който лично е
възприел подсъдимия С., като лицето, което като водач е управлявало
процесния лек автомобил марка „Ауди“, модел „А5“, с рег. № **** и след
спирането му за полицейска проверка е установено, че лъха на алкохол.
Именно това обстоятелство, което лично и непосредствено е възприето от
свидетеля М. е наложило от своя страна да бъдат повикани и полицейски
служители на КАТ, които да извършат проверка с техническо средство за
установяване на концентрацията на алкохол в издишания от подсъдимия С.,
въздух. На следващо място показанията на свидетелите П. и Б. не остават
изолирани от показанията на свидетеля М., а са еднопосочни по отношение
установяване на обстоятелството, кое лице е управлявало процесното МПС и
дали това е подсъдимият, при което убедително чрез посочените гласни
доказателствени средства се установява, че подсъдимият е управлявал лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А5“, с рег. № ****, както и че е отказал да
даде кръвна проба след завеждането му в УМБАЛ „Света Анна- София“- АД.
Също така показанията на тримата свидетели кореспондират и на показанията
на свидетелите Д. И.ов и И. И.ов, които са категорични, че са изпробвали с
7
техническо средство подсъдимия С., при което тестване отчетения резултат
от техническото средство е бил положителен - над 1,2 промила, което е
довело до необходимостта от издаване на медицински талон за изследване на
тестваното лице – С. и неговото съпровождане до лечебното заведение, с цел
да даде кръвна проба. Въззивният съд не констатира в показанията на
обсъжданите свидетели – полицейски служители каквито и да било
противоречия относно авторството на деянието, както и относно
обстоятелствата, предмет на доказване по делото, съгласно разпоредбата на
чл. 102 НПК, поради което както се каза същите са пълни, последователни,
вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи едни на други и взаимно
допълващи се и затова и въззивният съд ги кредитира. Заявеното от
посочените свидетели, че на място е съставен акт за установяване на
административно нарушение и талон за медицинско изследване на
подсъдимия С., а впоследствие, че същия е бил съпроводен до УМБАЛ „Св.
Анна“ – гр. София, за да даде кръвна проба се потвърждава и от приобщените
по надлежния ред писмени доказателства – акт за установяване на
административно нарушение с бланков номер 0259522/05.11.2017 г. и талон
за медицинско изследване № 0048706 от 05.11.2017 г. Така от съставения акт
за установяване на административно нарушение бланков № 0259522 се
установява, че свидетелят Д. И.ов е констатирал нарушение по ЗДвП на
05.11.2017 г., около 03,35 часа или времето на спиране на подсъдимия С. за
проверка, а впоследствие в хода на извършената му проверка в 04,03 часа с
техническото средство „Алкотест Дрегер“ 7410+ е установено, че
подсъдимият управлява МПС с наличие на алкохол в издишания въздух от
1,39 %. Последното обстоятелство несъмнено и категорично е установено
вследствие на тестването на подсъдимия С. с техническо средство „Алкотест
Дрегер“ 7410+, за което по делото е приложена разпечатка, от която е видна
конкретно измерената концентрация на алкохол в издишания от подсъдимия
въздух, а именно 1,39 промила. При това положение от показанията на
свидетелите и от писмените доказателства по делото категорично се
установява времето и мястото, на което подсъдимият С. е бил спрян, било му
е извършено тестване с техническо средство и е констатирана концентрация
на алкохол в издишания въздух над 1,2 промила. На следващо място, не само
чрез показанията на свидетелите М., П. и Б. се установява, че подсъдимият е
бил съпроводен до спешното отделение към УМБАЛ „Света Ана“ - гр. София,
където е отказал да даде кръвна проба за химическо изследване, с оглед
установяване на количеството алкохол в кръвта му, но изясняването на това
обстоятелство и в подкрепа на дадените от тях показания намира опора в
приложения по делото като писмено доказателство лист за преглед на
пациент от 05.11.2017 г., в който е обективиран отказа на подсъдимия С. да
му бъде взета кръвна проба за медицинско изследване. Показанията на
свидетелите и писмените доказателствени материали си кореспондират и не
си противоречат, поради което въззивният съд приема за установена
възприетата от него фактическата обстановка, без каквито и да е
8
противоречия в доказателствените материали приобщени по делото по реда
на чл.283 НПК. При извършената служебна проверка на писмените
доказателства, които са относими към предмета на доказване по делото и
имащи значение за установяване на действителната фактическа обстановка по
делото, съдът не откри допуснати съществени процесуални нарушения при
тяхното съставяне, което да обоснове и изключването им от
доказателствената съвкупност по делото.
Правилно и в съответствие с установеното от всички останали
доказателствени източници, при съвкупната им преценка,
първоинстанционният съд е кредитирал частично и обясненията на
подсъдимия С., в частта досежно фактът, че на 05.11.2017 г., в заведение в
ж.к. „Студентски град“ е употребил неустановено количество алкохол – водка
примесена с безалкохолна газирана напитка - кока кола. Обясненията на
подсъдимия в тази насока се подкрепят, от една страна от показанията на
свидетеля С., който сочи, че в негово присъствие подсъдимият е употребил
алкохол по време на престоя му в процесното заведение, както и се
затвърждават по категоричен начин и чрез резултата от извършеното му
тестване с техническото средство „Алкотест Дрегер“ 7410+, инв. № 0298, при
което е отчетена положителна проба за наличие на алкохол в издишания
въздух. Районният съд не е допуснал превратно тълкуване на гласните
доказателствени средства и като е кредитирал обясненията на подсъдимия в
частта им, в която същият сочи, че е пристигнал в процесното заведение
находящо се в ж.к. „Студентски град“ около 02:45 часа – 02:50 часа на
05.11.2017 г. и го е напуснал около 03:10 часа - 03:15 часа. В тази насока
обясненията на подсъдимия се подкрепят по категоричен начин от
показанията на свидетеля С., от една страна, като не се и оборват от
останалите, събрани по делото доказателствени източници, от друга страна, с
което се изяснява и мястото на което подсъдимия се е намирал към момента
на извършване на полицейската проверка. По така изложените съображения и
независимо, че свидетеля С., като приятел на подсъдимия, принципно би
могъл да се счита за заинтересован от изхода на делото, то и настоящата
съдебна инстанция подобно на първия съд напълно споделя извода на
последния, че депозираните показания от свидетеля С. са добросъвестни,
логични и незаинтересовани от изхода на делото за подсъдимия, доколкото не
съдържат твърдения за оневиняващо поведение на подсъдимия. Напротив,
същите са обективно и безпристрастно дадени, защото в тях се съдържат
данни за неизгодни за подсъдимия факти – за употребен от подсъдимия С.
алкохол – водка, преди да се качи на лекия автомобил, макар и в
неустановено количество, каквито са установени впоследствие и чрез
тестването му с техническото средство от полицейските служители. Изцяло
следва да се кредитират с доверие обясненията на подсъдимия и в частта, в
която посочва, че към момента на извършване на полицейската му проверка е
управлявал процесното МПС, че му е извършена проба с техническо средство
– „Алкотест Дрегер“ 7410+, което е отчело положителен резулт, че е
9
съпроводен до лечебно заведение за да даде кръв за изследване и относно
отказа му да даде кръвна проба. В тази им част, обясненията на подсъдимия
са в съответствие и с показанията на полицейските служители, извършили
проверката за употреба на алкохол на подсъдимия С. - свидетелите Д. И.ов и
И. И.ов, които на свой ред кореспондират и на материализираната
информация в тази насока в събраните по делото писмени доказателства,
поради което въззивния съд намира, че същите са депозирани обективно,
безпристрастно и добросъвестно и не са предназначени да формират
защитната му версия по повдигнатото обвинение, независимо, че имат
двойствена по своя характер природа – изграждащи защитна версия за
случилото се и представляващи гласен доказателствен източник.
При обсъждане на събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност с оглед задължението си по чл. 305, ал. 1, изр. 2 НПК,
въззивният съд, подобно на първата инстанция даде вяра и на показанията на
свидетеля М., чрез данните в които се изясняват относими към периода преди
инкриминираното деяние събития свързани с времето на срещата на
свидетеля М. с подсъдимия С. на процесната дата 05.11.2017 г., около 02:00 –
02:15 часа, както и за изясняване на обстоятелството, че след тази среща
подсъдимия се е отправил към ж.к. „Студентски град“ с личния си автомобил
марка „Ауди“, модел „А5“ с рег. № **** с цел да посети бар „Д.Ш.“.
Действително показанията на свидетеля М. не носят някаква относима към
предмета на доказване по делото информация, касаеща инкриминираните по
делото събития, които се свързват с процесните действия извършени от
подсъдимия, и за които му е извършена полицейска проверка за употреба на
алкохол, защото същия не е техен очевидец, но независимо от това същите
подкрепят обясненията дадени от подсъдимия относно местонахождението
му на 05.11.2017 г. и приблизителното време, около което е потеглил към ж.к.
„Студентски град“ с управлявания от него лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А5“. Ето защо, въззивният съд кредитира показанията на свидетеля
М., доколкото те не се оборват от останалите доказателства по делото, с
уточнението, че те служат на съдебния състав за установяване на
обстоятелства, които не са пряко свързани с предмета на обвинението, а
единствено като контролни такива, с цел проверка данните в обясненията на
подсъдимия.
Въззивният съд изгради изводите си относно годността на
техническото средство, с което е тестван подсъдимия С. за алкохол в
издишания въздух въз основа на изискания и приобщен по делото в хода на
първоинстанционното съдебно следствие протокол от проверка на
анализатори за алкохол в дъха /л. 68 от СД/, в достоверността на който не
намира основания да се съмнява. Това е така, защото от приложения по
делото протокол № 16-60-17 се установява, че използваното от
специализирания екип на СДВР - ОПП техническо средство за проверка
употребата на алкохол „Алкотест Дрегер“ 7410+, с инвентарен номер 0298, с
което е тестван подсъдимият на инкриминираната дата е било технически
10
изправно, т.к. същото е преминало последваща /след ремонт/ проверка в
Лаборатория за проверка на радарни скоростомери и анализатори за алкохол
в дъха при ГДНП МВР на 03.10.2017 г., която проверка е със срок на
валидност шест месеца. При това положение се налага закономерния извод,
че към процесната дата – 05.11.2017 г., същото е било валидно проверено, а
това от своя страна е достатъчна гаранция за коректността и достоверността
на отчетените с него стойности, включително и тази от тестването на
подсъдимия С.. Следователно изследването на концентрацията на алкохол в
издишания въздух от подсъдимия С. на инкриминираната дата - 05.11.2017 г.
е проведено с технически изправно средство, поради което и отчетения
резултат от 1,39 промила следва да се счете като достоверен. Освен това,
изпробването на подсъдимия С. с техническото средство е извършено при
спазване правилата на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, в
хипотезата на отказ на лицето да даде кръв за изследване. По делото се
установи, че в 04:40 часа е съставен талона за медицинско изследване на
подсъдимия С., който е необходим за започване на процедурата по Наредба №
1/2017 г. В талон за медицинско изследване е вписано, че с техническо
средство „Алкотест дрегер“ 7410+, с инв. № 0298 е отчетена стойност от 1,39
промила в издишвания въздух от подсъдимия С., което обстоятелство се
установява и чрез приложената по делото разпечатка от паметта на
техническото средство „Алкотест Дрегер“ 7410+ с инв. № 0298 и също така е
отразено и в съдържанието на съставения на Акт за установяване на
административно нарушение на подсъдимия, които са предявени на
последния и същия е положил подпис в тях. Подсъдимият С. е бил
съпроводен от свидетелите М., П. и Б. до УМБАЛ „Св. Анна“ – гр. София,
където в присъствието на полицейските служители и на дежурния лекар е
отказал да даде кръв за химическо изследване. Това обстоятелство било
отразено в лист за преглед на пациент. Отказът на подсъдимия да даде кръвна
проба за изследване е ясно манифестиран, като в този случай съгласно чл. 6,
ал. 9 от същата Наредба концентрацията на алкохол в кръвта на дееца се
извежда от показанията на техническото средство /в трите хипотези - в случай
на отказ да получи талон за медицинско изследване, при неявяване в
определеното лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване/.
Следователно към 05.11.2017 г. техническото средство използвано за
установяване на употребата на алкохол от подсъдимия С. е отговаряло на
абсолютно всички изисквания, предвидени в Наредба № 1/2017 г.,
респективно показателите, които са отчетени с него - 1.39 промила, при
отказа на водача да предостави кръв за изследване, съгласно чл. 6, ал. 9
установяват по несъмнен начин и главно по изискуемия „надлежен ред“,
визиран в самата Наредба № 1/2017 г., действителната употреба от водача -
подсъдимия С. на алкохол, в концентрация 1.39 промила, без да са допуснати
отклонения в предписаната процедура.
В подкрепа на фактологията на събитията настоящата въззивната
11
инстанция кредитира приложените по делото писмени доказателства
(описани по-горе), като намери, че последните изхождат и са съставени от
лицата, които са посочени в тях, като няма причина да се приеме, че
отразените в тях обстоятелства са недостоверни и неотговарящи на
обективната действителност, предвид изложените вече и по-горе фактически
изводи.
В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е
назначена съдебно – медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р И.
Л., която е следвало да отговори на въпроса: Какво е било съдържанието на
алкохол в кръвта на подсъдимия С., на базата на отчетения резултат от
тестването му с техническото средство „Алкотест Дрегер“ 7410+. В отговор
на поставения въпрос, вещото лице е съобразило максимално допустимата
грешка на използваното при пробата техническо средство „Алкотест Дрегер“
7410+, съгласно приложената по делото инструкция за неговата експлоатация.
Така в своето заключение вещото лице е посочило, че при отчетени
стойности с уреда от 1 %о и по-големи, максимално допустимата грешка е +/-
5% от измерваната стойност. При така констатираната максимално допустима
грешка на техническото средство и съобразявайки отчетения от техническото
средство резултат от 1,39%о алкохол в издишания от подсъдимия С. въздух,
експертът е посочил като минимално възможна концентрация при последния
– 1,32%о, а като максимално възможна – 1,46%о. В заключение вещото лице е
посочило, че по делото липсват обективни данни въз основа, на които да
може да се определи дали към момента на проверката, подсъдимият се е
намирал във фазата на резорбция или елиминация на поетия алкохол.
Пред районния съд по искане на защитата е била назначена и
допълнителна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р
И. Л.. Вещото лице в изготвеното от него заключение е посочило, че процесът
на резорбция – от всмукване на спиртната напитка до момента на достигане
на максимална концентрация в кръвта, стартира веднага след приема на
алкохол още в устната кухина, където се всмукват 4-8% от консумирания
алкохол, от стомашната лигавица се усвояват от около 18 -29 % и в горните
отдели на тънките черва се усвояват до около 80%. Посочено е още, че
скоростта на резорбиране на дифузия на алкохола зависи главно от
концентрационния градиент и коефициента на пропорционалност, който от
своя страна е твърде сложна величина и се влияе от множество фактори като
например – телесно тегло и конституция на консумиращия, вида на
алкохолното питие, степента на напълненост на стомаха, вид на хранителните
съставки в стомашно-чревния тракт, температура на напитките, наличие на
стомашно-чревни заболявания, промени в перисталтиката и общия мотилитет
и кръвоснабдяването, включително психо-емоционалното състояние на
консумиращия. Вещото лице е посочило, че окончателното всмукване на
поетия алкохол в организма, в зависимост от изброените фактори настъпва
средно за около 60 минути след последния прием. Вещото лице дава
заключение, че ако се приеме за достоверно съобщеното от подсъдимия, че е
12
консумирал алкохол малко преди спирането му, то към момента на спирането
му за проверка, подсъдимият се е намирал във фаза на резорбция. С оглед
периода от момента на спирането на подсъдимия за проверка в 03:35 часа до
тестването му в 04:03 часа, вещото лице допуска възможността
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия да е нарастнала
съществено и на практика към момента на спирането за полицейска проверка
да е била под 1,2 промила, като в рамките на около 30 минути или до момента
на извършената му проверка с техническото средство, нарастващата
концентрация на алкохол в кръвта да е достигнала до 1,39 промила. В
експертното заключение се сочи също така, че по обективен начин може да се
докаже дали подсъдимия С. е бил във фаза на елиминация или на резорбция
на поетия алкохол само след провеждането през определен интервал от време
на две изследвания с техническо средство или кръвна проба, каквото в
конкретния случай не е направено.
В съдебно заседание пред първата инстанция вещото лице Л. е
поддържал даденото експертно заключение и е дал допълнителни разяснения
по него. Разяснил е, че при определяне скоростта на резорбация на алкохол в
кръвта на подсъдимия, е съобразил телесното му тегло, вида на консумирания
алкохол и обстоятелството, че подсъдимият не е консумирал храна
предишния ден. Посочил е, че последният прием на алкохол от страна на
подсъдимия е в интервала 03:15 часа – 03:20 часа, които данни е експерта е
възприел въз основа на депозираните от него обяснения. Експерта поддържа,
че при липса на последващо кръвно изследване или второ тестване с
техническо средство – „Алкотест Дрегер“, е формирал своите изводи
досежно фазата, в която се е намирал подсъдимия – на резорбция или
елиминация единствено въз основа на данните съдържащи се в обясненията
на самия подсъдим. Според експерта неизследването от негова страна на
всички посочени в експертното заключение фактори влияещи върху
коефициента на пропорционалност не би довело до съществени промени в
неговото експертно заключение. Посочил е, че някаква промяна от типа на 5 –
10 минути по отношение на часа на приема на алкохол и на часа на
проверката, не би изиграла някаква съществена роля досежно изводите
изложени в експертното заключение. На последно място според експерта, ако
се приеме, че подсъдимият е бил във фаза на резорбция, е твърде вероятно
към момента на спирането му за проверка, концентрацията на алкохол в
кръвта му да е била под 1,2 промила.
По искане на СРП е била назначена и втора допълнителна съдебно-
медицинска експертиза, изготвена от вещите лица доц. д-р М.Г. и д-р И. Л.. В
експертното заключение са потвърдени изводите на вещото лице, изготвило
първоначалната СМЕ, досежно максимално и минимално възможната
концентрация на алкохол в издишания от подсъдимия въздух, при отчитане
на максимално допустимата грешка на уреда. При отговор на въпроса:
Намирал ли се е подсъдимият във фаза на резорбция или на елиминация, към
момента на спирането му от полицейските служители, в експертното
13
заключение е посочено, че обективният път за установяване на посоченото
обстоятелство е чрез провеждане на две изследвания през определен интервал
от време с техническото средство или изследване на концентрацията на
алкохол в кръвна проба и проба урина, каквито в конкретния случай не са
направени. С оглед на това, експертното заключение е било базирано на
данните съдържащи се в обясненията на подсъдимия С. и свидетеля С., въз
основа на които е прието, че към момента на спиране на подсъдимия С. за
проверка, същият се е намирал във фаза на резорбция. Посочено е, че във
фазата на резорбция количеството на алкохол в кръвта на водача нараства,
поради което е невъзможно да се определи прецизно, точното количество на
алкохол в кръвта към определен период от време. В експертното заключение
е посочено, че интензивността на резорбцията се влияе от редица фактори и
трае от 45 минути до 3 часа, след последния прием на алкохол. Направен е
извод, че пикът на резобцията при подсъдимия е настъпил около 45 минути
след приема на алкохол. Този извод е изграден на базата на краткия интервал
от време от поглъщане на алкохола до момента на спирането му за
полицейска проверка и обстоятелството, че подсъдимият е консумирал
алкохол на гладно и в комбинацията на газирана напитка. В заключение е
прието, че към момента на спиране на подсъдимия от полицейските
служители в 03:35 часа, подсъдимият все още се е намирал във фазата на
резорбция, при която не може с точност да се определи концентрацията на
алкохол в кръвта му.
Именно това експертно заключение по допълнителната съдебно-
медицинска експертиза, изготвено от вещите лица доц. д-р. Г. и д-р Л., е било
кредитирано от първоинстанционния съд и поставено в основата на изводите
му относно доказаността на обвинението повдигнато на подсъдимия С. от
обективна страна.
За разлика от първоинстанционния съд обаче, настоящият въззивен
съдебен състав намери основания да не кредитира и да не възприеме
заключението на назначената, изслушана и приета в хода на съдебното
следствие пред първия съд допълнителна съдебно – медицинска експертиза,
изготвена от вещите лица доц. д-р М.Г. и д-р И. Л.. На първо място следва да
се отбележи, че първоинстанционният съд е кредитирал заключението на
допълнителната СМЕ, без да констатира очевидното противоречие между
писменото становище на експертите и заявеното от тях при проведения в
съдебно заседание разпит. В тази връзка, контролираният съд не е отчел, че
двете вещи лица, изготвили допълнителната СМЕ са изложили в съдебно
заседание противоположни становища досежно въпроса намирал ли се е
подсъдимият С. към момента на спирането му за полицейска проверка във
фаза на резорбция или на елиминация на поетия алкохол. Още в началото на
своя разпит, доц. д-р Г. изрично е заявила пред съда липсата на единна
позиция между изготвилите експертното заключение по въпроса експерти,
относно определянето на конкретната фаза – на резорбция или на
елиминация, в която се е намирал подсъдимия към момента на спирането и
14
тестването му с техническото средство. Разяснила е, че двамата с д-р Л. не са
успели да се обединят по въпроса относно необходимостта от обсъждане на
възможен край на резорбционната фаза и начало на фазата на елиминация,
изхождайки от наличните по делото данни за приет от подсъдимия алкохол на
празен стомах, през късните часове на нощта и на фона на умствена умора,
предвид професионалното му занятие. Доц. д-р Г. е изразила становище, че
при прием на концентрирана напитка, каквато в конкретния случай се явява
употребения от подсъдимия алкохол - водка, в комбинация с газирана
напитка – кока кола, резорбцията може да приключи изключително бързо –
до половин час, а в стомаха още на 15-тата минута. Специално е обърнала
внимание и е препоръчала на съда да съобрази, че графиките и изчисленията
посочени в констативната част на експертното заключение, на които почива
теоретичния извод за това, че подсъдимият е бил в пика на повлияване на
поетия алкохол в момента на спирането му за проверка, са обтекаеми понятия
и не са били съобразени с обстоятелството, че алкохола е приет от
подсъдимия в комбинация с газирана напитка и на гладен стомах. Вещото
лице д-р Л. от своя страна е поддържал становището, че минималния период
на резорбация настъпва след около 45 минути от последния прием на
алкохол, който минимален период касаел именно случаите на прием на
алкохол на гладно. Коментирал е, че към момента на спирането на
подсъдимия за проверка са били изминали 20 минути от последния прием на
алкохол и 30 минути от първоначалното му приемане. Вещото лице д-р Л.
също е потвърдил в съдебно заседание, че между експертите съществува спор
по въпроса дали към момента на спирането за проверка, подсъдимия се е
намирал във фаза на резорбция или към този момент същата е била
завършила. Посочил е, че ако фазата на резорбция не е била завършила е
невъзможно да се определи с точност количеството на алкохол в кръвта на
подсъдимия към 03:35 часа или времето, когато той е спрян за полицейска
проверка. Разяснил е, че при завършила фаза на резорбция, съдържанието на
алкохол в кръвта на подсъдимия би следвало да е близко до това, което е
отчетено с техническото средство като стойност. Вещото лице доц. д-р Г. е
изразила несъгласие с тезата на колегата си, като на свой ред е отбелязала, че
при еднократна употреба на алкохол в комбинация с газирана напитка, пикът
на резорбция е много по – бърз. Заявила е, че цялото количество алкохол
може да се всмуче за около 10-15 минути, след като употребата е станала на
празен стомах. Отделно е отбелязала, че приетата от подсъдимия газирана
напитка допълнително е ускорила този процес. Вещото лице д-р Л. от своя
страна е уточнил, че при изготвяне на експертното заключение е използвал
учебници по съдебна медицина, в това число и учебника по съдебна медицина
от 1992 г., чийто автор се явява доц. Г., в който било упоменато, че
интензивността на резорбцията се влияе от множество фактори и трае от 45
минути до 3 часа. Посочил е, че в учебника не било коментирано
обстоятелството, че процесът на резорбция може да бъде по-кратък от
посочените 45 минути, в случай на прием на алкохол на гладно и в съчетание
15
с газирана напитка. Това според вещото лице Л. е основание да се приеме, че
когато алкохола е приет на гладно с газирана напитка, следва да бъде
съобразена долната граница на края на резорбцията. Вещото лице доц. д-р Г.
на въпрос на съда е отговорила, че не може да вземе становище относно
точното съдържание на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на
спирането му за полицейска проверка. Категорично обаче е заявила, че поетия
от подсъдимия алкохол е бил резорбиран. Поддържала е, че при прием на
алкохол на гладен стомах, в комбинация с газирана напитка от уморен
индивид, в късните часове на нощта и с оглед на създалата се стресова за
подсъдимия ситуация по извършената му от полицейските служители
проверка, може да се приеме, че елиминационната фаза е започнала по-рано.
Вещото лице д-р Л. на въпрос на съда е заявил с категоричност, че
подсъдимият е бил алкохолно повлиян към момента на спирането му за
проверка, без да може да определи какво е било точното количество на
алкохол в кръвта му. Посочил е, че изводите му досежно минимално и
максимално възможната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, са
относими единствено към времето на тестването на подсъдимия с
техническото средство Алкотест Дрегер, но не и към момента на спирането
му за проверка, или 29 минути по-рано, към който момент е невъзможно да се
определи какво е било количеството на алкохол в кръвта на последния.
Видно е, че въпреки множеството въпроси към експертите, зададени
им от страните и от съда, двамата експерти по съдебна медицина, включени в
състава на съдебно медицинската експертиза, не са постигнали единно
мнение по посочения по-горе въпрос. Вследствие на това при формиране на
вътрешното си убеждение относно правно релевантните факти, включени в
предмета на доказване по делото с оглед разпоредбата на чл. 102 НПК и при
така установената безспорна фактическа обстановка, пред първостепенният
съд са останали на практика две, противоположни и взаимоизключващи се
становища на вещите лица - едното, от които възприема, че към момента на
спирането на подсъдимия С. за полицейска проверка, същият се е намирал
във фаза на резорбция, а второто – че към този момент консумирания от
подсъдимия алкохол е бил резорбиран, съответно същия се е намирал във
фаза на елиминация. Първостепенният съд очевидно е възприел тезата
поддържана от вещото лице д-р Л., без обаче да отчете наличното
противоречие в становищата на експертите, респективно изобщо не го е
обсъдил, видно от направеното изложение в мотивите, след като е кредитирал
изцяло становището на д-р Л. и не е възприел становището на доц. д-р Г.,
изразено в съдебното следствие при изслушване на заключението на
експертите. Разбира се, съдът не е длъжен да възприеме доводите на
експертите, а има право да прецени дали и в кои части да ги кредитира,
респективно да приеме нещо различно от посоченото в самото заключение
или вещите лица. В този случай, обаче следва да са ясни причините, поради
които съдът не кредитира доводите на експертите, както и на база на какви
доказателства при това положение е направил извод досежно същите факти,
16
които са били предмет на обсъждане от вещото лице и за които съдът не е
кредитирал даденото от него заключение.
Настоящият съдебен състав за разлика от първия съд не намери
основание да кредитира заключението по допуснатата от контролирания съд
и изготвена от вещите лица доц. д-р Г. и д-р Л. допълнителната СМЕ затова,
защото видно от разпита на изготвилите я вещи лица, в съдебно заседание
пред този съд се установява, че същите са имали съществени противоречия в
своите становища, които на свой ред почиват изцяло и на предположения.
Дори и при несъмнената си категоричност, каквато в случая липсва,
заключението на експертизата, съгласно чл. 154 НПК не е задължително за
съда, а съставлява само един от възможните способи на доказване в
наказателния процес и не е доказателствен факт, нито е доказателствено
средство. Експертизата представлява средство за проверка на събран и
приобщен към материалите по делото доказателствен материал, заключението
на която с оглед поставените към експертите въпроси се основава на техните
знания, умения, професионален опит и компетентност в съответната област.
При това положение от въззивният съд не могат да бъдат възприети като
правилни и законосъобразни направените от първия съд изводи в неговите
мотиви, относими към установяване на действителната концентрация на
алкохол в издишания въздух от подсъдимия С.. Това е така, защото от една
страна липсват обективни находки за количеството алкохол изпит от
подсъдимия, както и данни за времето, в което същия го е изпил преди да
бъде спрян за полицейска проверка, а от друга страна в разпита пред първия
съд вещите лица в своите отговори излагат хипотетични по своя характер
разсъждения, чрез които не могат да се формират надлежни факти за нуждите
на наказателния процес. Формираните от първия съд изводи на базата на
данните в разясненията на вещото лице д-р Л. представляват по своето
значение, създаване на нови факти изместващи обективно установените по
надлежния за това ред чрез технически изправното средство за измерване,
каквото е „Алкотест Дрегер“ 7410+. Въззивната инстанция с оглед на
горното счита, че не следва да бъде кредитирано заключението на вещите
лица доц. д-р Грозев и д-р Л. по допълнителната съдебно-медицинска
експертиза освен по изложените мотиви и на още едно основание.
Независимо от различията в експертните си позиции, вещите лица са били
единни в преценката си, че категоричен отговор на поставения им въпрос –
дали подсъдимият се е намирал във фаза на резорбция или на елиминация на
поетия алкохол във времето на спирането му за проверка, може да бъде даден
единствено при наличие на обективни данни в тази насока, каквито биха били
резултатите от кръвно изследване. В конкретния случай обаче, отказът на
подсъдимия С. да предостави кръвна проба за изследване, е предопределил
невъзможността това доказателство да се използва за нуждите на експертното
изследване, за да бъде установена точната концентрация на алкохол в кръвта
му по най-достоверен начин. Именно поради отказът на подсъдимия да
предостави кръвна проба за изследване, настоящата инстанция намира, че
17
това заключение следва да не бъде ценено, тъй като по делото не е бил налице
годен обект на изследване. Предвид гореизложеното настоящата инстанция
намира, че заключението на вещите лица не изяснява обстоятелства от
предмета на доказване в настоящото производство и като такова не следва да
бъде кредитирано или така, както е сторил първия съд. На доказване във
всяко едно наказателно производство подлежат фактите, като елемент от
обективната действителност, а не предположения и хипотези. Единственият
начин да се установи количеството алкохол в кръвта на водача е чрез
провеждането на изследване, като кръвната проба трябва да бъде взета в
определен период от време след извършването на проба с техническо
средство. Тъй като в настоящия случай това не е сторено, поради отказ на
подсъдимия С., което е негово право, то следва да се приложи Наредба №
1/2017 г., която се явява нормативен акт от специален характер, който урежда
чрез специални правила реда за установяване на употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози от водачите на моторни превозни
средства. Именно този ред е „надлежният ред”, предвиден в обективната
страна от състава на престъплението по чл. 343б, ал.1 НК, който следва да е
спазен, за да се приеме, че величината на инкриминираното количество
алкохол в кръвта на водача на МПС е законосъобразно установена. С други
думи, този ред е приложимият за установяване на алкохолното съдържание в
кръвта на водача на МПС, защото е предвиден като обективен признак от
състава на престъплението, за което подсъдимият С. е привлечен да отговаря
по настоящото дело. В Наредба № 1/2017 г. изрично е указано, че употребата
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява чрез
използване на технически средства и медицински изследвания. Тогава, когато
водачът откаже да даде кръв за изследване, употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на
показанията на техническото средство /чл.6, ал. 9 от Наредба № 1/2017 г./.
Предписанието на чл. 6 от Наредба № 1/2017 г. е императивно и не може да
се прилага в зависимост от други обстоятелства, извън предвидените в него.
Това е така, защото законът е въвел задължително предписание за
дефинитивно възприемане на показанията на техническото средство за
изследване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози в случаите, когато е налице отказ на освидетелствания водач на
МПС: да получи талон за изследване; при неявяването му в определения срок
на посоченото място или при отказ да даде кръв за изследване.
Граматическото и логическо тълкуване на текста води до извода, че при
лимитативно изброените хипотези, употребата на алкохол от водача се
установява само и единствено въз основа показанията на техническото
средство. В настоящия случай е безспорно установено, че подсъдимият С. е
употребил алкохол – водка в заведение, в присъствието на свидетеля С. на
05.11.2017 г., преди да бъде спрян от полицейските служители – свидетелите
М., П. и Б. в 03:35 часа. Безспорно се установи по делото, че при тестването
на подсъдимия С. - водач на МПС от полицейските служители - свидетелите
18
И. И.ов и Д. И.ов с „Алкотест Дрегер“ 7410+, с инв. № 0298 на
инкриминираните дата и време – 05.11.2017 г., около 04:03 часа, алкохолната
концентрация в кръвта му е била 1,39 промила. Безспорно се установи, че
след извършената полицейска проверка с техническо средство подсъдимият
С. е отказал да даде кръв за изследване, който отказ е удостоверен в лист за
преглед на пациент /л.14 ДП/. По делото е безспорно също, че към момента на
тестването на подсъдимия С. използваното техническо средство „Алкотест
Дрегер” 7410+, с инв. 0298 е било изправно и годно за употреба и за
извършване на измервания.
С оглед на така изложеното и при отказ на водача да предостави кръв за
изследване се явява приложима хипотезата на чл. 6, ал. 9 от Наредба №
1/2017 г., съгласно която, в този случай, меродавна за концентрацията на
алкохол в кръвта се явява стойността на техническото средство. Ето защо, на
основание цитираната разпоредба, концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия се явява установена по „надлежния ред“ по смисъла на чл. 343 б,
ал. 1 НК, а конкретната стойност алкохолното съдържание -1,39 промила е
над изискуемия от закона минимум от 1,2 на хиляда и тя е установена по
несъмнен начин. Така установената чрез техническо средство алкохолна
концентрация в подсъдимия, е достатъчно за да обоснове извод за
обективната съставомерност на деянието с оглед повдигнатото на подсъдимия
С. обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. И това е така
защото, подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да бъде установена
точната концентрация в кръвта му, поради отказа да се подложи на кръвно
изследване и поради това не може да черпи права от собственото си
неправомерно поведение. По изложените съображения въззивният съд
намира, че изводът на контролираната съдебна инстанция за това, че
концентрацията на алкохол в кръвта на водача към момента на спирането му
за полицейска проверка от контролния орган, може да бъде установена чрез
изслушване на съдебно-медицинска експертиза, независимо от спазения ред
при установяването , указан в Наредба № 1/2017 г., противоречи на закона.
По изложените съображения въззивният съд намира съдебния акт на
районния съд за неправилен и незаконосъобразен и постановен в нарушение
на материалния закон.
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал,
въззивният съд прие по безспорен и категоричен начин от правна страна, че
подсъдимият А. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, за което е предаден на съд, поради
което и в тази насока и в изпълнение на правомощията си по чл. **4 НПК вр.
с чл. 334, т. 2 НПК отмени първоинстанционната присъда и постанови нова
такава.
От обективна страна подсъдимият С. на 05.11.2017 г., около 03.35 ч. в
гр. София, по бул. „Симеоновско шосе“, с посока на движение от бул. „Г. М.
Димитров“ към ул. „Алея Яворов“, е управлявал моторно превозно средство –
лек автомобил марка „Ауди“, модел „А5“ с рег. № ****, с концентрация на
19
алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,39 на хиляда, установено по
надлежния ред, съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози от водачите на МПС, въз основа на показанията на техническо
средство „Алкотест Дрегер 7410+“, с инв. № 0298 проба № 157, поради отказа
на водача да даде кръв за изследване за употреба на алкохол.
Категорично от доказателствата по делото се установява, че именно
подсъдимият С. е управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол.
Количеството алкохол в кръвта е измерено чрез техническо средство
„Алкотест Дрегер 7410+“, с инв. № 0298. Безспорно се доказва, че
подсъдимият е бил съпроводен до спешно отделение към УМБАЛ „Св. Ана“-
гр. София от полицейските служители извършили му проверката, където е
отказал да даде кръвна проба за изследване на количеството алкохол в кръвта.
Издаденият талон за медицинско изследване не задължава подсъдимият да се
подложи на такова изследване, а само му предоставя такава възможност.
Негов личен избор е дали ще предостави кръвна проба за изследване на
алкохола в кръвта или не. Поради фактическия отказ на подсъдимия да се
подложи на такова изследване са налице основанията и предпоставките за
приложение на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/2017 г., вследствие на което за
достоверно отчитане на алкохолното съдържание се приема отчетеният за
него резултат от извършената проверка чрез техническо средство. Именно
тази хипотеза попада и в обхвата на понятието „по надлежен ред“, съгласно
чл. 343б, ал. 1 НК. В конкретния случай техническото средство „Алкотест
Дрегер 7410+“, с инв. № 0298, проба № 157 е отчел 1, 39 ‰ алкохол. По
делото е установено, че процесният уред е бил подложен на проверка за
неговата изправност на 03.10.2017 г., т.е. в законовия срок от шест месеца,
която е преминал успешно, съгласно Протокол рег. № 16-60-17 и към
инкриминираната по делото дата 05.11.2017 г. на отчитане на резултата,
измерен на подсъдимия, е бил в изправност. При наличните данни, че
използваният уред „Алкотест Дрегер 7410+“ с инв. № 0298, е бил изправен и
технически годен да се ползва за измерване на алкохолната концентрация в
кръвта на водачите на МПС, показанията му следва да се считат за валидни.
За подсъдимия е била налице възможност, предвидена в Наредба № 1 от
19.07.2017 г., чрез медицинско изследване да се установи действителната
стойност на алкохолна концентрация в кръвта му, в случай, че същият
оспорва показателите на техническото средство. Подсъдимият С. е отказал
извършване на такъв вид изследване, като не е оспорил отчетената от уреда
стойност от 1,39 на хиляда, поради което и на основание чл. 6, ал. 9 от
Наредба № 1/19.07.2017 г., тази стойност е определена за действителна.
Предвид управлението на процесния лек автомобил с концентрация на
алкохол в кръвта над 1.2 промила – 1.39 промила, осъществената от
подсъдимия А. С. деятелност е съставомерна от обективна страна по чл. 343б,
ал.1 НК.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина
20
„пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимият А. С. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Интелектуалната
страна на умисъла обхваща съзнаване от страна на подсъдимия С., че е
употребил алкохол и въпреки това с действията си привежда в движение
процесния лек автомобил, който управлява, до времето на извършената му
полицейска проверка от свидетелите М., П. и Б., в качеството им на
полицейски служители по опазване на обществения ред и контрол на пътя.
Подсъдимият С. е предвиждал настъпването на общественоопасния резултат
от своето неправомерно поведение, но въпреки това от волева страна е искал,
желаел е да управлява процесното МПС-то и то след като е употребил
алкохол. Всичките действия на подсъдимия С. са логично и последователни
извършени, при което осъществява инкриминираното деяние и от субективна
страна.
За извършеното от подсъдимия А. С. престъпление в санкционната
част на приложимата материалноправна норма на чл. 343б, ал.1 НК,
законодателят предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от една
до три години и глоба от двеста до хиляда лева, а съгласно чл. 343г НК и
лишаване от право да се управлява МПС по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК.
За да определи вида и размера на наказанието на подсъдимия,
настоящият въззивен съд взе предвид степента на обществена опасност на
конкретно извършеното от подсъдимия деяние и данните за личността му.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид младата възраст на
подсъдимия, чистото му съдебно минало, както и добрите характеристични
данни, като отчете и обстоятелството, че извършеното престъпление е
инцидентна проява в неговия живот, с оглед липсата на констатирани други
противоправни нарушения по ЗДвП, както и изминалия период от време от
датата на извършване на деянието до датата на постановяване на съдебния
акт. Като отегчаващи вината обстоятелства, въззивният съд отчета степента
на обществена опасност на самото деяние. Преценявайки тези данни и при
наличния в случая превес на смекчаващите над оттегчаващите вината
обстоятелства, въззивният съд счита, че на подсъдимия С. следва да се
наложи наказание „Лишаване от свобода“, което при условията на чл.55, ал.1,
т.1 НК се определи в размер под законоустановения минимум предвиден за
престъплението по чл.343б, ал.1 НК, а именно в размер от 6 /шест/ месеца. В
случая въззивният съд намери, че следва да се приложи разпоредбата на чл.
55, ал.1, т.1 НК, тъй като счита, че в случая са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства. Съдът прие, че така наложеното наказание
по вид и размер, изцяло съответства на степента на обществената опасност на
деянието и на дееца и ще изпълни целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл. 36 НК и най-вече специалната по отношение на дееца.
Визираните в разпоредбата на чл. 36, ал.1 НК цели на наказанието сочат, че
същото следва да осигури, по възможно най-балансиран, ефективен и
приемлив за обществото и личността на осъдения начин, едновременно
21
поправително, превъзпитателно и предупредително действие върху осъденото
лице и превантивно и предупредително въздействие върху останалите
членове на обществото. Въззивният съд счита, че при изпълнение на така
наложеното на подсъдимия С. наказание „Лишаване от свобода“ в размер от 6
/шест/ месеца следва да се приложи института на условното осъждане като се
отложи изпълнението на наложеното му наказание за изпитателния срок от 3
/три/ години. Това е така, защото целите на наказанието по чл. 36 НК биха
могли да се постигнат спрямо подсъдимия С. и без неговото ефективно
изтърпяване в пенитенциарно заведение, т.к. не се налага изолирането на
подсъдимия от обществото в местата за лишаване от свобода и откъсването
му от обичайната му социална среда. При това положение, определеният
изпитателен срок на условното осъждане притежава и силно възпиращо
въздействие чрез своята превантивна функция, изразяваща се в
потенциалната възможност за привеждане в изпълнение на наложеното
наказание в случай, че подсъдимият, в рамките на определения му
изпитателен срок, извърши ново престъпление. Съдът намира това
обстоятелство за достатъчно обвързващо за подсъдимото лице в контекста на
наложеното му наказание, както и силно мотивиращо бъдещото му
законосъобразно поведение, в аспекта на необходимостта от спазване на
законите.
Въззивният съд намери за необходимо и за засилване на превантивното
въздействие на наложеното наказание на подсъдимия С., да наложи на
основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1 НК и кумулативно предвиденото
наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК за този вид
престъпления. Съдът счита, че подсъдимият А. С. следва да бъде лишен от
право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година, считано от влизане на
присъдата в сила съгласно чл. 49, ал. 2 НК. Съдът при определяне на размера
на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ се съобрази с възприетото ограничение от законодателят в материално
правната разпоредба на чл.49, ал.2 НК, според която срока на това наказание
може да надминава срока на наложеното наказание „лишаване от свобода“
най-много с три години, което в случая е в размер на 6 /месеца/ месеца. Така
определения размер от 1 /една/ година на кумулативно предвиденото
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, въззивният съд счита за
релевантен на обществената опасност на дееца и на извършеното от него
деяние, в който срок подсъдимият С. ще бъде лишен от възможността да
управлява МПС и по този начин ще се гарантира успешното реализиране на
целите на наказанието през периода на неговото изтърпяване.
При тези данни въззивният съд намира, че така определените наказания
ще изиграят своята превантивна, превъзпитателна и възпираща роля спрямо
подсъдимия С., с цел постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК, както
спрямо него, така и по отношение на останалите членове на обществото. С
налагането им подсъдимият ще има възможност да осмисли постъпката си, да
се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените
22
норми и правила на поведение в обществото. Така преценените периоди,
както на лишаване от право на управление, така и определения изпитателен
срок, се явяват достатъчни с оглед постигане и на другата цел, преследвана от
закона – да се отнеме възможността на лицето да върши престъпления.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 НПК въззивният
съд осъди подсъдимия А. С. да заплати направените в хода на наказателното
производство разноски в общ размер от 784,72 /седемстотин осемдесет и
четири лева и седемдесет и две стотинки/ лева по сметка на СГС. На
основание чл.190, ал.2 НПК въззивният съд осъжда подсъдимия С. да заплати
и 5,00 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения и на основание 336, ал.1, т.2 НПК, вр. с
чл. 334, т.2 НПК въззивната инстанция постанови своята присъда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.







23
Съобщи за изтекли лични данни