Р Е
Ш Е Н
И Е
№..........
гр. Пазарджик, 31.08.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на шести юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря С. М., като разгледа докладваното от районен съдия Петкова
АНД № 701/2020 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В.К.К. с адрес ***, против
Наказателно постановление № 2019-340-08 №7 от 09.20.2019 г. издадено от
Началника на РУ- Септември при ОДМВР гр. Пазарджик, с което за нарушение на §11
от ЗОБВВПИ на основание чл.212 от ЗОБВВПИ е наложена глоба в размер на 500
лева.
В жалбата се релевират оплаквания за материалноправна
незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован
се явява лично, като поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено, респ. да бъде
намален размера на глобата.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща
законов или процесуален представител. С АНП е изпратено писмено становище, в
което са изложени аргументи за законосъобразност на НП и се иска неговото
потвърждаване.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 26.09.2019 г., около
10,50 часа, в с. М., на ул. „9-та“ №7, при извършена проверка в дома му от
полицейските служители Р.М. и И.Г., бил намерен газов пистолет 9 мм, марка „ADLER“, като заявил че е придобил пистолета през 2006 г., но не е уведомил за
това Началника на РУ- Септември, по постоянния си адрес на местоживеене, за
притежанието му.
Това
съставлявало нарушение на § 11 от ЗОБВВПИ, поради което против жалбоподателя бил съставен
АУАН с бл. № 445881/26.09.2019 г. в негово присъствие, след което му бил
предявен и връчен срещу подпис.
Въз
основа на акта на 09.10.2019 г. било издадено атакуваното НП. Последното било
връчено на жалбоподателя на 28.04.2020 г., видно от разписката към НП. Жалбата
против последното била подадена лично от санкционираното лице до съда чрез АНО
на 30.04.2020 г., когато била входирана в деловодството на РУ- Септември (л.4), поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира
съдебен контрол за законосъобразност на НП и пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията
на свидетелите Р.М. и М.К..
Настоящият съдебен състав кредитира в
цялост показанията на свидетелите като същите се явяват логични,
последователни, вътрешно безпротиворечиви и съответни на приобщените по делото
писмени доказателства. Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени
доказателства, тъй като при преценката им не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода
на АНП и съдебното следствие.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА поради
следното.
Съдът действайки в рамките на цялостния контрол за
законосъобразност на НП, намира че в хода на АНП са допуснати съществени
процесуални нарушения накърняващи правото на защита на санкционираното лице, до
степен на невъзможност за неговото адекватно упражняване.
Първо следва
да се каже, че разпоредбата на §11 от ЗОБВВПИ
императивно разписва, че лицата, придобили неогнестрелни оръжия (газово
и сигнално оръжие или пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула) до
влизането в сила на закона, ги декларират пред началника на РУ на МВР по
местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на
физическото лице в срок до една година от влизането му в сила. Законът е влязъл
в сила на 17.09.2010 г., с оглед на което срокът залегнал в посочената
разпоредбата е изтекъл на 17.09.2011 г.
Видно от
обстоятелствената част на НП в него е посочено, че нарушението е извършено на
26.09.2019 г. Същевременно се сочи, че лицето е придобило намереното газово оръжие
през 2006 г., като не е уведомило за това Началника на РУ- Септември за
притежанието му. При положение, че към 2006 г. (датата на придобиване на
оръжието) посочената за нарушена разпоредба не е действала и лицата придобили
такова оръжие не са имали задължението по закон да декларират тези оръжия пред
началника на съответното РУ на МВР, то това е следвало да стане в по-късен
момент- след влизането на закона в сила. Актосъставителят и наказващият орган
обаче не са посочили до кога точно е следвало жалбоподателя да декларира
оръжието си, като с оглед на посоченото по-горе това е следвало да стане до
17.09.2011 г. В този смисъл няма как нарушението да е извършено на посочената в
АУАН и НП дата- 26.09.2019 г. Така направеното описание на нарушението води до
невъзможност санкционираното лице да разбере кога точно му се вменява, че е
извършило нарушението- на 26.09.2019 г., през 2006 г. или на друга (непосочена
в акта) дата. Датата на извършване на нарушението е елемент от фактическия му
състав и когато тя не е ясно и недвусмислено посочена, то това се приравнява на
липса на дата на извършване на нарушението, с което се засяга правото на защита
на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.
На следващо
място, от доказателствата по делото- показанията на свидетелите, обясненията на
жалбоподателя, както и от приетата като писмено доказателство удостоверение за
закупуване-гаранционна карта (л.15) се установява, че газовият пистолет е
закупен от жалбоподателя през 2006 г. Тоест оръжието е придобито преди
влизането в сила на закона, който е възвел задължението по §11. Това означава,
че нарушението е извършено от жалбоподателя на 18.09.2011 г., след като е
изтекъл 1-годишния срок от влизането в сила на закона, в който е следвало да
декларира оръжието пред началника на РУ- Септември при ОДМВР- Пазарджик, с
оглед местонахождението на неговото съхранение- с. М.. При това положение на
посочената в НП, а и в АУАН дата- 26.09.2019 г. жалбоподателят не е извършил
вмененото му нарушение. Както стана ясно от доказателствата по делото, това е
датата на която му е извършена полицейската проверка и е установено, че същият
държи в дома си процесното газово оръжие, което не е било надлежно декларирано.
От датата на
извършване на нарушението до неговото констатиране на 26.09.2019 г. са изтекли
повече от 8 години. При това положение е недопустимо ангажирането на
административнонаказателна отговорност на виновното лице и не е следвало да се
образува АНП, тъй като сроковете по чл.34 ал.1
предл.2 от ЗАНН са изтекли. С оглед законосъобразното развитие на
производството, същото е следвало да бъде образувано в рамките на тримесечния
срок от откриване на нарушителя и да не е изтекла една година от извършване на
нарушението. Това обаче не е било направено. Производството е било образувано с
надлежен акт- АУАН, съставен от компетентен орган, в тримесечния срок от
откриване на нарушителя, но далеч след изтичането на едногодишния срок от
извършване на нарушението, т.е. след изтичане на предвидените в закона срокове,
преклудиращи възможността на АНО законосъобразно да ангажира
административнонаказателната отговорност на нарушителя за извършеното от него
административно нарушение.
От момента на извършване на нарушението до
момента на започването на АНП със съставянето на АУАН са изминали както се
посочи повече от осем години. Казано с други думи АНП е започнало след
изтичането на едногодишен срок от извършването на нарушението, което е станало
на 17.09.2011 г. Издаването на АУАН след тази дата преклудира възможността за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя.
Неспазването на указаните срокове за
иницииране на производството по налагане на административно наказание е винаги
съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на съответния акт, с който
такова е било наложено. Действията по ангажирането на админстративнонаказателна
отговорност, извършени след изтичането на сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН, са
винаги незаконосъобразни, опорочаващи административнонаказателното производство
и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.
Предвид горното и обстоятелството, че
допуснатото нарушение не може да бъде отстранено в съдебната фаза на
производството, то съдът прие, че същото представлява самостоятелно основание
за отмяна на атакуваното НП.
Горепосоченото е достатъчно основание за отмяна на атакувано НП, поради
което съдът счита, че не следва да излага други доводи по същество на делото, а
именно налице ли е извършено адм. нарушение виновно ли е извършено, правилна ли
е дадената правна квалификация, съставлява ли това нарушение маловажен случай по смисъла на 28 от ЗАНН и др. под.
Така мотивиран и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в настоящия състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
2019-340-08 №7 от 09.20.2019 г. издадено от Началника на РУ- Септември при
ОДМВР гр. Пазарджик, с което на В.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, за
нарушение на §11 от ЗОБВВПИ на основание чл.212 от ЗОБВВПИ е наложена глоба в
размер на 500 лева, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: