Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 16.04.2018 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 13620 по описа на ВРС за 2017 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Ф.И.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу П.Д.Д. с ЕГН ********** ***, с която по реда на чл.415 от ГПК
за установяване на вземането, предмет на Заповед № 4269/20.06.2017г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
8080/2017г. по описа на ВРС за следните суми: сумата от 310,26 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит №********* от 11.02.2015 г., сключен между „Провидент Файненшъл България”
ООД, ЕИК *********, задълженията по който са прехвърлени на „Ф.И.” ЕАД ЕИК ********* с договор за цесия от 21.03.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
- 19.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 10,47 лева представляваща договорна възнаградителна лихва
за периода от 26.04.2015 г. до
21.08.2015 г.; сумата от 65,93 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 26.04.2015 г. до 30.05.2017 г.;
сумата от 115,68 лева, представляваща
такси, за периода от 26.04.2015 г.
до 21.08.2015 г., дължими за погасяване на парични задължения и длъжника.
В исковата молба са
изложени твърдения, че на 11.02.2015г. между „Провидент
Файненшъл България” ООД и ответника е сключен Договор
за потребителски кредит № *********, по силата на който кредиторът е отпуснал
на ответника кредит в размер на 400 лева, а кредитополучателят се задължил да
върне сумата, заедно с уговорените лихви и такси. С подписване на договора
кредитополучателят декларирал, че е получил сумата. Била фиксирана договорна
лихва в размер на 25,18 лева. Длъжникът преустановил плащанията на 25.04.2015г.
, след което изпаднал в забава. Крайният срок за изпълнение на догвоора бил 21.08.2015г., с който ставал изискуем целия
кредит. На 21.03.2016г. бил сключен договор за цесия между „Провидент
Файненшъл България” ООД и ищцовото
дружество, с който били прехвърлени и вземанията срещу ответника по процесния
договор за кредит. „Провидент Файненшъл
България” ООД упълномощило ищеца да уведоми длъжника за цесията, но пратката
останала непотърсена, като длъжникът следва да се счита уведомен в настоящото
производство.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът
не е депозирал писмен отговор.
Предявените искове са правно основание чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК. Същите са предявени след провеждане на производство по
чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414,
ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и е
процесуално допустим.
Ответникът не е взел становище по исковете, като не е
депозирал писмен отговор в законоустановения срок, не се е явил в първото по
делото съдебно заседание, не е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие.
В първото по делото съдебното заседание процесуалният
представител на ищеца моли за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 и
чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На ответника е указано, че при непредставяне на писмен
отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждането му в негово отсъствие, може да бъде постановено
неприсъствено решение.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
предвид представените от ищеца доказателства и изслушаното заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира, че предявения иск е вероятно
основателен.
Предвид наличието на предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение, предявените искове следва да бъдат уважени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски в размер на 125 лева за платена държана такса и 100
лева за юрисконсултско възнаграждение, както и направените в заповедното
производство разноски в размер на 25 лева за платена държавна такса и 50 лева
за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че П.Д.Д. с ЕГН ********** *** дължи на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** следните суми: сумата
от 310,26 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит №********* от 11.02.2015 г.,
сключен между „Провидент Файненшъл
България” ООД, ЕИК *********, задълженията по който са прехвърлени на „Ф.И.” ЕАД ЕИК ********* с договор за цесия от 21.03.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
- 19.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 10,47 лева представляваща договорна възнаградителна лихва
за периода от 26.04.2015 г. до
21.08.2015 г.; сумата от 65,93 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 26.04.2015 г. до 30.05.2017 г.;
сумата от 115,68 лева, представляваща
такси, за периода от 26.04.2015 г.
до 21.08.2015 г., дължими за погасяване на парични задължения и длъжника, за които суми е издадена Заповед №
4269/20.06.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 8080/2017г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА П.Д.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 125
лева, представляваща направени в
настоящото производство разноски, както и сумата от 75 лева, представляваща направени в заповедното производство
разноски.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Страната,
срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от Варненски
окръжен съд в едномесечен срок от връчване на решението да го отмени, ако е
била лишена от възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по
чл.240, ал.1 от ГПК.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: