Решение по дело №417/2019 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 октомври 2019 г. (в сила от 17 октомври 2019 г.)
Съдия: Бойка Михайлова Табакова Писарова
Дело: 20197240700417
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

   Р Е Ш Е Н И Е  323

 

      гр.Стара Загора 17.10.2019 год.

 

   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         седемнадесети септември

през      две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

           Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                             Членове:         

  

при секретаря    Минка Петкова

и в присъствието на  прокурора                                                                           като разгледа докладваното от  БОЙКА ТАБАКОВА   адм.дело     417 по описа  за 2019год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

 

Образувано е по жалба от Т.В.К. *** прoтив Заповед УРИ № 8245з-2676/ 17.05.2019г на Началника на Второ районно управление при ОД на МВР Стара Загора за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“. В жалбата са направени оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед  по съображения за съдържаща неверни  твърдения, основани на записи от мобилен телефон, направени без съгласие на жалбоподателя, монтирани и в пряко нарушение на конституционните му права. На следващо място са изложени твърдения, че самият запис е накъсан, непоследователен, цитираните в заповедта фрази са  извадени от контекста на реалната обстановка и цялостният разговор е тълкуван  тенденциозно и некоректно, а  участникът в разговора М. К. е пряко заинтересован от злепоставяне на жалбоподателя. Твърди се, че липсва експертиза относно автентичността и достоверността на предоставените от това лице записи. По тези съображения жалбоподателят счита, че не е допуснал цитираните в заповедта нарушения на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. Моли за отмяна на заповедта. Претендира за направените по делото разноски

 

Ответникът  - Началник на Второ районно управление при ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че от събрания доказателствен материал по несъмнен начин се потвърждава вмененото нарушение на служителя. Счита оспорената заповед за законосъобразна и моли жалбата срещу нея да бъде отхвърлена.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, намира за установено  следното:

 

С оспорената заповед № 8245з-2676/ 17.05.2019г Началникът на Второ районно управление при ОД на МВР гр. Стара Загора е наложил на младши експерт Т.В.К. – младши полицейски инспектор в група ТП-юг на сектор ОП при Второ районно управление при ОД на МВР гр. Стара Загора, дисциплинарно наказание “Порицание” за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

 

От фактическа страна се е мотивирал с обстоятелството, че на 21.10.2018г в гр.Стара Загора жалбоподателят Т.К. по повод възникнал конфликт пред роднините му М. К., В.Т.К. и А.К.е изрекъл фразите „ …ша ма уволнят. Фърлям им рапорта и ша ги убия тука. Ша са махна от полицията и ша ги из…Абсолютно ти казвам, ще ме принудят, разбираш ли и ще…От никой не ме е страх, казвам ти го…“. Думите са казани на висок глас, възприети са от лицата и са записан с мобилен телефон от М. К.. Записът е прегледан от служители на ОД на МВР Стара Загора по повод извършена проверка и е предаден на Районна прокуратура Стара Загора.

 

При тази фактическа обстановка дисциплинарнонаказващият орган е приел, че с изречените фрази, дори да са казани под въздействие на афект от конфликта, предизвикан от друго лице, реално са довели до накърняване на доброто име на институцията, която представлява служителят Т.К.. Според ответника това представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР и чл.200, ал.1, т.12, пр.1 от ЗМВР – нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР /т.19 и т.20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР/, за което е предвидено наказание „Порицание“. За установяването на фактическата обстановка ответникът  изцяло се е позовал на данните, съдържащи се в справка рег.№ 8245р-3349/ 12.03.2019г /л.20/, с която Началник група ТП-юг предлага на Т.К. да се наложи дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца на основание чл.200 , ал.1, т.12 от ЗМВР.

 

 Тази справка е изготвена във връзка с проверка по постъпила във Второ Районно управление Стара Загора справка № 349р-985/ 14.01.2019г по описа на ОД на МВР Стара Загора /л.3741/ и докладна записка рег. № 8/14.01.2019г за преглеждане съдържание на твърд преносител /CD/, заснет и записан от М. К.,  с приложени 3 бр. фотографии тип „скрийншот“ от прегледания видео материал /л.31-35/. Справка  № 349р-985/ 14.01.2019г касае извършена проверка, разпоредена от Районна прокуратура Стара Загора, по изнесените обстоятелства в сигнал, депозиран от М. Т. К. *** срещу служител на Второ Районно управление Стара Загора с приложен CD с информация от камера. След преглед на съдържанието на видеоклип с название VID_20181021_153757.mp4 са направени изводи, че: 1.на 21.10.2018г спрямо М. К. са отправени закани с убийство от страна на Т.К. с думите „ … аз си стоя тука и се правя на луд. Ша ма уволнят. Фърлям им рапорта и ша ги убия тука. Ша са махна от полицията и ша ги из…Абсолютно ти казвам, ще ме принудят, разбираш ли и ще…От никой не ме е страх, казвам ти го. Ако си мислиш, че…“ и 2. Употребените от Т.К. изрази и жестове представляват нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР.

 

На 12.03.2019г жалбоподателят Т.К. дава отговори на зададени въпроси във връзка с подадената жалба срещу него в Районна прокуратура, обективирани в Сведение вх. № 8245р-3346/12.03.2019г /л.22-28/. На 12.04.2019г е запознат с изготвената справка рег.№ 8245р-3349/ 12.03.2019г и е дал Сведение вх. № 8245р-5148/12.04.2019г /л.29/. На 15.04.2019г със сведението е запознат Началникът на Второ Районно управление.

 

В хода на производството на страните е предявен 1 бр. компактдиск, приложен към административната преписка, както и е разгледано съдържанието му в частта за видеофайл с наименование VID_20181021_153757.mp4.

 

Разпитана е като свидетелка съжителстващата на съпружески начала с жалбоподателя Р.Д.С., която е присъствала по време на конфликта на 21.10.2018г. От нейните показания се установява, че конфликтът е предизвикан от М. К. с арогантно поведение и обиди по време на обедната почивка на децата. По това време Т.К. бил в банята и когато излязъл, тя се оплакала, че не може да търпи повече ежедневния тормоз от страна на М. К.. Поискала от съжителя си да предприеме някакви мерки, на което той отговорил, че докато е служител в МВР носи отговорност и нищо не може да направи.

 

От така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

 

Жалбата е допустима като подадена на 29.05.2019г в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на заповедта на 17.05.2019г и от лице с правен интерес, за което административният акт е неблагоприятен.

 

Разгледана по същество, се явява основателна.

 

Оспорената 8245з-2676/ 17.05.2019г Началникът на Второ районно управление при ОД на МВР гр. Стара Загора е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР – ръководителя на структурата, в която жалбоподателят заема младша изпълнителска длъжност, съгласно Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР. Заповедта е постановена в изискуемата писмена форма и след изслушване на служителя по реда на чл.206, ал.1 от ЗМВР.

 

Процесният индивидуален административен акт е постановен  в законоустановения срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР до 2 месеца от откриването на дисциплинарното нарушение и не по-късно от една година от извършването му, който е спазен при прилагане на правилата по чл.196 от ЗМВР. Дисциплинарното производство не е образувано за тежко нарушение на служебната дисциплина, по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 2-15 от ЗМВР. Не се установяват и пропуски при самото образуване на производството предвид това, че процесното нарушение е такова, предвидено в чл.194, ал. 1, т. 2 от ЗМВР,  и за него чл. 208 от ЗМВР позволява процесът да започне без наличието на нарочна заповед за това.

 Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Смисълът на разпоредбата е да се даде възможност на служителя да се защити пред административния орган като даде обяснения относно всички вменени му дисциплинарни нарушения, за които наказващият орган има правомощието да му наложи дисциплинарно наказание. В случая това е направено, като жалбоподателят е запознат на 12.04.2019г със справка рег.№ .№ 8245р-3349/ 12.03.2019г, дал е обяснения на 12.04.2019г и не е поискал събиране на нови доказателства. Процесната заповед е издадена на 17.05.2019г и в обстоятелствената й част е обсъдено даденото обяснение. Следователно по делото има данни, че дисциплинарно-наказващият орган е изслушал  обясненията преди да наложи дисциплинарното наказание, запознал се е с тях и ги е посочил в оспорената заповед, което означава, че заповедта съдържа мотиви относно всички събрани доказателства. Видно от съдържанието й, са налице изложени съображения от фактическо и правно естество. В нея е прецизно вписано правното основание и е цитирана справка рег.№ 8245р-3349/ 12.03.2019г., която представлява неразделна част от административния акт за налагане на дисциплинарното наказание.

При преценка на материалната законосъобразност на оспорената заповед съдът намира, че е постановена в нарушение на закона, тъй като вмененото нарушение на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР е недоказано. Описаната в нея фактическа обстановка е безспорно установена от доказателствата, събрани в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила пред съда на основание чл. 171, ал.1 от АПК. Ответникът се позовава изцяло на представения запис от мобилен телефон, на чиято основа са правени изводите за нарушение на служебната дисциплина. Нито в административното, нито в съдебното производство е оспорена автентичността на записите. На практика жалбоподателят не отрича да е изрекъл описаните в заповедта фрази, но счита за превратно тълкуването им като намаляващи авторитета на полицията пред обществото. От граматичния анализ на фразите следва извод, че те са отправени към едно лице и с оглед събраните в хода на съдебното дирене доказателства това е свидетелката Роза Славова. Разговорът между него и съжителката му, не представлява действие, което да е умишлено и има за последица накърняване доброто име на полицията. Напротив, въпреки афектираното си състояние, жалбоподателят има ясно съзнание какви са задълженията и отговорностите му като служител в МВР и затова заявява, че за да предприеме радикални действия срещу роднините си, трябва да напусне полицията.

 

С оглед изложеното съдът счита, че не е налице категорична установеност на действията на Т.К., санкционирани като нарушение на служебната дисциплина. Посочените за нарушени текстове от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а именно т.19 – държавният служител да пази доброто име на институцията, която представлява и т.20 – държавният служител насърчава хората да спазват закона като дава личен пример с поведението си, не са нарушени с поведението му на 21.10.2018г в гр.Стара Загора. Това поведение не може да се квалифицира като такова, изразяващо се в неопазване на авторитета на полицията пред обществото и даващо пример за неуважение към закона. По тези съображения оспорената заповед се явява постановена в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта му – да се налага дисциплинарно наказание само при надлежно  установяване на извършено дисциплинарно нарушение при осъществяване на дейността на органите на МВР. Жалбата на Т.К. е основателна и заповедта следва да се отмени като незаконосъобразна на  основание чл.146, т.4, и т.5 от АПК.

 

         При този изход на спора на основание чл.143, ал.1 от АПК  ОД на МВР Стара Загора /юридическото лице, в чиято структура е ответният административен орган/ следва да заплати на жалбоподателя направените разноски в размер на 310лв, от които 10лв за държавна такса и 300лв за адвокатско възнаграждение, уговорено и заплатено по договор за правна защита и съдействие от 26.08.2019г /л.18/.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.211, изр.3 от ЗМВР, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Т.В.К. ЕГН ********** *** Заповед УРИ № 8245з-2676/ 17.05.2019г на Началника на Второ районно управление при ОД на МВР Стара Загора за налагане на дисциплинарно наказание на държавен служител в ОД на МВР Стара Загора, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.          

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Стара Загора, ул.“Граф Игнатиев“ № 16 ДА ЗАПЛАТИ на Т.В.К. ЕГН ********** *** сумата 310 /триста и десет/лв, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението не подлежи на касационно оспорване.

 

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: