Р Е Ш
Е Н И Е
№1113 17.10.2022 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XXVІ-ти административен
състав,
на шести
октомври две
хиляди двадесет и втора година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1.
КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ
2. ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Вяра Стоянова
с участието на прокурора Христо Колев
като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно
административен характер дело №1512
по описа за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Ласт кол“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, район Люлин, жк „Люлин 8“, ул.“Генерал Казимир Ернрот“, №52, вх.А, ет.6, ап.17, представлявано от управителя Д.Ф., против решение № 567 от 08.06.2022г. постановено по АНД № 1277/2022 г. на РС – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 02-2100066/ 09.03.2022г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ), на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.
В касационната жалба се посочва, че първоинстанционният съд е отказал да осъществи косвен съдебен контрол на т.8 от Протокол № ПР 2122094/30.07.2021г., излага съображения, че Инспекцията по труда не може да издава задължителни предписания, когато трудовото правоотношение между работника и работодателя са прекратени. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което се отмени обжалваното наказателно постановление. Не се сочат нови доказателства.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не изпраща представител.
Ответникът дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, се представлява от упълномощен юрисконсулт. Оспорва касационната жалба и пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Не се сочат нови доказателства.
Представителят на прокуратурата поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, счита че административното нарушение е безспорно установено. Не сочи доказателства.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение на
Районен съд – Бургас е потвърдено наказателно постановление наказателно
постановление № 02-2100066/ 09.03.2022г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – Бургас, с което за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса
на труда (КТ), на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500
лв.
За да постанови решението си съдът е приел, че актът за нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, фактическата обстановка е безспорно установена от събраните по делото доказателства и неоспорена от жалбоподателя. Обсъдил е възраженията на жалбоподателя и приел, че фактите са били правилно квалифицирани от АНО, поради което е потвърдил наказателното постановление.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Съдебното
решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила, изложени са
подробни мотиви относно законосъобразността на оспореното постановление.
Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи
относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се
споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да
бъдат преповтаряни. От анализа на доказателствата по делото се установява, че
при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на
административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя, поради което изложените в тази насока доводи са
неоснователни.
В обстоятелствената част на НП е посочено, че „Ласт кол“ ЕООД, в качеството на работодател, не изпълнил задължително предписание на ДИТ Бургас, дадено с т.8 от протокол № ПР 2122094/30.07.2021г. да изплати на работника Александър Дражев обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 935,20лв. Срок за изпълнение 16.08.2021г. Протоколът бил връчен на 03.08.2022г. В дадения срок указанието не било изпълнено, което било установено от допълнително постъпили документи на 27.09.2021г.
Първоинстанционният съд
подробно и аргументирано е разгледал възраженията на жалбоподателя, които се
преповтарят в жалбата пред настоящата инстанция. Основното възражение касае
неизпълненото задължение на първоинстанционния съд да осъществи косвен съдебен
контрол на административния акт, като излага съображения по отношение на
законосъобразността на принудителната административна мярка, обективирана в т.8
от Протокола. Настоящата
касационна инстанция споделя изводите на недопустимост на косвения съдебен
контрол в настоящото производство, тъй като тази възможност е ограничена
изрично от специалния процесуален закон- АПК, с оглед спазване принципите
законност, обективност, служебно начало, добросъвестност. В процесуалните
закони единствено в чл.17 от ГПК е регламентирана тази възможност, но тази
норма е неприложима към касационното производство по
административно-наказателни дела, където предмет е валидността, допустимостта и
правилността на решението на първоинстанционния съд, който разглежда съдебното
производство по реда на НПК. Съдът е длъжен да зачете влезлите в сила
задължителни предписания със силата им на стабилни административни актове до
евентуалното им прогласяване за нищожни/незаконосъобразни, но в отделен процес.
(в такъв смисъл е и константната практика на ВАС).
В нормата на чл.404, ал.1, т.1
от КТ е предвидена възможност контролните органи на инспекцията по труда, както
и органите по чл.400 и 401 от КТ, по своя инициатива или по предложение на
синдикалните организации да дават задължителни предписания на работодателите за
отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, като санкционната
норма на чл.415, ал.1 от КТ предвижда имуществена санкция или глоба в размер от
1 500 до 10 000 лв., за този който не изпълни задължително предписание на
контролен орган. В случая несъмнено
такова нарушение е налице, доколкото работодателят не е изпълнил задължението, за
изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, установено с
нормата на чл.224, ал.1 от КТ вр. с чл. 228, ал.3 от КТ, на Александър Дражев, за което на дружеството е
дадено предписание от контролните органи. В настоящия случай предписанието е
оспорено пред АССГ и е постановено решение №5305/16.08.2022г. по адм.д. №
9363/2021г., което няма данни да е влязло в сила /
https://sofia-adms-g.justice.bg/bg/1695/. С посоченото решение е отхвърлена
жалбата против т.8 от Предписание от протокол № ПР 2122094/30.07.2021г. Съгласно
разпоредбата на чл. 405 от КТ обжалването не спира изпълнението на
принудителната административна мярка, поради което жалбоподателят дължи
изпълнение и след като не го е направил е осъществил съставът на нарушението по
чл.415, ал.1 от КТ.
Нарушението не представлява маловажен случай,
както правилно са приели АНО и въззивния съд. Привилегированият състав на
чл.415в от КТ е неприложим доколкото същият предвижда, че за нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и
от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300
лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.. В
настоящия случай, нарушението не е отстранено веднага след установяването му,
затова и наказващият орган правилно е приложил основния състав на чл.415 ал.1
от КТ.
Относно размерът на имуществената санкция съдът счита, че е правилно определен в минимално установения от закона размер от 1500лв.
Предвид изложените
мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно,
допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
Процесуалният представител на ответника е направил искане за присъждане на възнаграждение на юрисконсулт. Искането е основателно съобразно изхода на делото и възнаграждение се дължи на основание чл.143, ал.3 от АПК във връзка с чл.63д, ал.5 вр. с ал.3 от ЗАНН. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да бъде 80 лв.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен
съд – гр. Бургас, ХXVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 567 от 08.06.2022 г., постановено по НАХД № 1277/2022 по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Ласт кол“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Люлин, жк „Люлин 8“, ул.“Генерал Казимир Ернрот“, №52, вх.А, ет.6, ап.17, представлявано от управителя Д.Ф., да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ сумата от 80 лв., юрисконсултско възнаграждение в касационното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.