М О Т И В И
Към Решение № 89 от 15.01.2018 г. по АНД №4936/2017
г. по описа на Районен съд-Пловдив, ХХІV н.с.,
От
Районна прокуратура-Пловдив
е внесено постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание
на И.К.Т. роден на *** ***, **,
български гражданин, със средно образование, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на 11.01.2015 г. на пътя на летище
«Крумово», обл. Пловдив, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил
марка «Опел», модел «Астра», с peг. № **, е нарушил правилата за движение:
- чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – «Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди":
- чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват":
- чл. 37, ал. 2 от ЗДвП – «Водачът на нерелсово
пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна
територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други
подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи
се по пътя, който той напуска", при което по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на Х.П.П.,
ЕГН **********, изразяваща се във фрактура
/счупване/ на метатарзална кост на дясното ходило, довело до трайно
затрудняване на движенията на долния десен крайник за повече oт 30 дни,
- престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б” предл.2 вр.
чл. 342 ал. 1 НК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура-Пловдив изразява становище, че деянието е съставомерно.
Предлага на съда да признае обвиняемият за виновен в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като на основание чл.78А НК
да го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание
“глоба” в минимален размер от 1000 лева.
Обвиняемият И.Т., редовно и своевременно призован, не се
явява в съдебно заседание, представлява се от защитника си адв.С.Х.. Защитникът
му моли съда да признае подзащитния му за невиновен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение.
Съдът, след като анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна:
И.К.Т. роден на *** ***, **, български гражданин, със
средно образование, неосъждан, ЕГН **********
От приложената справка за съдимост е видно, че Т. не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78 А НК.
И.К.Т. е правоспособен водач на МПС от 2011 г. за
категория В, като на същият са налагани наказания за нарушение на правилата за
движение по пътищата съгласно справката за нарушител три пъти – с влезли в сила
наказателни постановления през 2008 и 2012 г., както и с фиш от 2012 г.
На 11.01.2015
г., около 14.00 часа обвиняемият И.Т. управлявал лек автомобил „Опел Астра” с peг. № ** по пътя за летище Крумово, област Пловдив, като се движил в
северната пътна лента в посока от изток на запад. Времето било ясно и слънчево,
с нормална видимост. Пътната настилка била асфалтова, суха и без неравности. По същото време зад
лекият автомобил „Опел Астра” се движел св.Х.П., който управлявал мотоциклет „Сузуки” с peг. № **със
скорост около 90 километра в час. В даден момент лекият автомобил започнал да
намалява скоростта си на движение, тъй като водачът му имал намерение да
извърши маневра завой наляво. Свидетелят П. възприел намаляването на скоростта
на движение на предното моторно превозно средство и предприел маневра
изпреварване, като включил ляв светлинен сигнал. В този момент обвиняемият Т.
предприел маневрата завой наляво, като включил ляв
светлинен сигнал. Това не било възприето от св.П., тъй като не работела лявата
светлинна сигнализация в задната част на автомобила, поради което и П. не
разбрал, че Т. има намерение да предприеме маневра завой наляво. Така и двете превозни средства се озовали в
южната лента за движение, като се намирали в насрещното движение. В резултат на
предприетите от водачите маневри, след около 2.3 секунди настъпил удар в лявата задна част на лекият автомобил
„Опел Астра” и на предна част на мотоциклет „Сузуки”.
След удара мотоциклетът и водачът му паднали на платното за движение, а лекият
автомобил спрял извън платното за движение.
Свидетелят
П. почувствал силни болки в десния крак след падането. Към него се приближил обв.Т. и попитал как е. Обвиняемият подал сигнал на тел.112
за случилото се.
По време на инцидента в близост до мястото му се намирали и
свидетелите И.Ж., И.Г., К.П. и г.п., които възприели инцидента от местата, на
които се намирали. Част от свидетелите имали пряка видимост към предната част
на лекия автомобил /св.П.и св.Г./, а други свидетели /И.Ж. и К.П./ имали
видимост към задната част на лекия автомобил. Тези, които имали видимост към
предницата на лекия автомобил възприели подаването на ляв мигач от страна на
обвиняемия, а другите свидетели не, тъй като заден ляв мигач не работел. След
инцидента на място пристигнали ** при сектор „Пътна полиция” Пловдив – св.А.С.
и св.А.С.,***. Полицейските служители тествали двамата водачи за употреба на
алкохол, като пробите им били отрицателни. Св.С. съставил Протокол за ПТП и
заедно с колегата му запазили местопроизшествието до пристигането на дежурна
група, която извършила оглед на местопроизшествието. Двете превозни средства
след удара не били местени до приключването на огледа на местопроизшествието.
Пострадалият водач на мотоциклета – св.Х.П. бил откаран за преглед в УМБАЛ
„Свети Георги” ЕАД, където било установено, че има счупване на метатарзална кост на дясното ходило и се наложило да бъде
предприета оперативна интервенция.
С оглед различните позиции на наблюдение на инцидента бил
проведен и следствен експеримент по делото, който бил надлежно протоколиран.
Съгласно
заключението по назначената в хода на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза по писмени данни, при настъпилото ПТП на Х.П.
е причинено : фрактура на пета метатарзална кост на дясното ходило, която е причинена от
действие на удар с или върху твърд тъп предмет, като е напълно възможно да е
било причинено при ПТП. Описаното телесно увреждане е в пряка
причинно-следствена връзка с ПТП. Това нараняване е наложило оперативно
лечение, като е причинило трайно затрудняване движението на долния десен
крайник по смисъла на чл.129 от НК за повече от 30 дни.
В хода на
досъдебното производство е била изготвена автотехническа експертиза, от
заключението на която се установява, че ударът е настъпил в южна /лява/ лента
на платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която се
намира на около 1.5 – 2 метра западно от ориентир 2 по дължина и на около 1.5 –
2 метра по широчина северно от южния край на платното за движение. Прието е, че
скоростта на движение на мотоциклет „Сузуки” в
момента на удара е била около 90 км/ч, като се приема, че при липса на
обективни данни за намаляване на скоростта преди момента на удара следва да се
приеме, че това е била скоростта на движение и преди задействане на спирачната
система. Скоростта на движение на лекият автомобил „Опел Астра” в момента на
удара е била около 12 км/ч. Според вещото лице в анализираната пътна ситуация,
след като е предприел маневра завой наляво и е навлязъл в лявата лента, водачът
на лекият автомобил е нямал техническа възможност да избегне удара. След
предприемането на маневра изпреварване, водачът на мотоциклета е нямал
техническа възможност да го установи преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на мотоциклета би имал
такава възможност, ако се е движел със скорост по-малка от 79 км/ч. Описан е и
най-вероятния от техническа гледна точка механизъм на пътнотранспортното
произшествие, като е прието, че е възможно и двамата водачи да са предприели
маневрите едновременно, не може да се определи кой от двамата пръв е подал
мигач и дали някой от тях или и двамата са подали мигачи. Прието е, че
сблъсъкът се е случил около 2.3 секунди след установяване на превозните
средства в лявата лента, като той е бил неизбежен. Сочи се като основна причина
за настъпилото ПТП от техническа гледна точка едновременното предприемане на
маневрите завой на ляво /от водача на лекия автомобил/ и изпреварване /от
водача на мотоциклета/. Към заключението е приложена и динамична мащабна скица.
В последствие
е била изготвена допълнителна автотехническа експертиза, при която са били
използвани и фотоснимки от местопроизшествието, направени от обв.И.Т., както и е бил направен оглед на лекия автомобил
„Опел Астра”. Съгласно заключението на същата непроменени остават мястото на
удара, скоростите на движение на двете превозни средства, както и липсата на
възможност за всеки от водачите да избегне сблъсъка, при скоростта, с която се
е движел. Непроменени остават изводите относно възможността на св.П. да избегне
сблъсъка, ако се е движел със скорост по-малка от 79 км/ч, както и основната
причина за настъпването на сблъсъка от техническа гледна точка. Оисания механизъм на произшествието от техническа гледна
точка е идентичен с този на предходната експертиза, като е посочено че от
анализа на крушката на заден ляви мигач на лекият
автомобил „Опел Астра” се установявало, че към момента на удара най-вероятно левия мигач не е работел.
По делото е
изготвена още една допълнителна автотехническа експертиза, при която са
обсъдени от техническа гледна точка показанията на пострадалия Х.П.. В
заключението и е прието, че водачът на мотоциклета е забелязал и възприел лек
автомобил „Опел Астра”, движещ се пред него, като е възприел дори номера му,
както и това, че същият е започнал да спира рязко. Вещото лице сочи, че от
техническа гледна точка е било правилно водачът на мотоциклета да намали
скоростта си и ако е необходимо да спре зад лекия автомобил, както и че е
технически правилно, преди да предприеме маневра изпреварване да се убеди, че
лекият автомобил не е подал сигнал за изменение посоката си на движение наляво.
Според вещото лице най-вероятно водачът на мотоциклет „Сузуки”
е предприел маневрата изпреварване, за да не се удари в задната част на лек
автомобил „Опел Астра”, тъй като при предприемане на маневрата, той се е
намирал на разстояние по-малко от дължината на опасната му зона, а лекият
автомобил движещ се пред него е спирал интензивно.
След
провеждането на следствения експеримент е изготвена трета поред допълнителна
автотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че остават
непроменени мястото на удара, скоростите на движение на водачите, липсата им на
техническа възможност да избегнат удара. По отношение на водачът на
мотоциклета, освен възприетото в предходните експертизи, е прието, че ако се е
движел със скорост 80 км/ч би имал техническа възможност да избегне удара, като
премине зад лекия автомобил. Соченият в предходните експертизи най-вероятен от
техническа гледна точка механизъм на настъпилото ПТП остава непроменен.
Допълнително като причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка, освен
приетото в предишните експертизи се сочи, че причина за настъпването на
произшествието е и движението на мотоциклета с установената скорост, доколкото
ако се е движел със скорост 80 км/ч би имал техническа възможност да избегне
удара, като премине зад лекия автомобил.
Съдът
възприема заключенията на изготвените съдебномедицинска и автотехнически /общо
4/ експертизи по писмени данни като обективни и компетентно изготвени, като в
съдебно заседание вещите лица дадоха подробни разяснения как са стигнали до
заключенията си.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени
средства /протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с
фотоалбум и скица, характеристична справка и справка за съдимост, справки за
нарушител водач за обв.Т. и св.П., справка от
Областно пътно управление Пловдив касаещи вертикалната сигнализация и
хоризонталната маркировка в участъка на инцидента/, прочетени и приети по
надлежния ред, заключения по съдебномедицинска експертиза по писмени данни,
заключения по съдебна автотехническа експертиза и трите допълнителни
такива, както и гласни доказателствени средства / показанията на
свидетелите Х.П., И.Ж., И.Г., К.П. и г.п., А.С. и А.С./, на които показания съдът дава вяра като обективни,
логични, последователни и кореспондиращи
на писмените доказателства по делото.
Обясненията на обв.Т.
се кредитират от съда, тъй като същите не противоречат на останалите събрани в
хода на делото доказателства, но следва да се посочи, че в същите се съдържа
известно вътрешно противоречение. То касае
съзнаването на това дали управлявания от него лек автомобил е технически
изправен или не, като при едно и също даване на обяснения обвиняемият сочи, че
се е прибрал в България, за да ремонтира автомобила си, а по-нататък сочи, че
автомобилът му е бил напълно изправен технически. Това противоречие се определя
от съда като защитна версия и следва да бъде коментирано подробно при обсъждане
субективната страна на деянието.
По отношение
на разминаванията в свидетелските показания на очевидците дали е бил включен
ляв мигач от обвиняемия, т.е. дали същият е сигнализирал своевременно за
маневрата си, то съдът счита, че това разминаване се дължи единствено на
различните позиции от които свидетелите са възприели инцидента. За да бъдат
преценявани показанията им следва да се отчетат всички налични по делото
доказателства, включително приетите от съда автотехнически експертизи и
следствения експеримент. Така от обстоятелствената част на 2 от допълнителните
експертизи се установява, че стъкления балон на крушката на заден ляв мигач се
е счупил при удара, а нажежаемата жичка е механично
прекъсната, като след увеличение на останалата част от нея се вижда, че същата
е лъскава, няма следи от окисляване, поради което вещото лице приема, че към
момента на удара тя е била студена, т.е. не е работела. От следствения
експеримент ясно се установява, че св.Г. от твърдяната позиция ясно вижда
предната част на автомобила, а св. П. и Ж. ясно са могли да възприемат задната
част на автомобила и страничния мигач.
Установено е, че габаритите на автомобила биха могли да бъдат възприети от 500
метра. При така установеното е ясно, че никой от разпитаните свидетели не
излага неверни данни, доколкото св.Г. и П.са възприели работещия преден ляв
мигач, а св.П. и Ж. са възприели, че липсва пусната сигнализация, доколкото
крушката на заден ляв мигач не е била изправна, поради което и не е работела. С
оглед на това съдът счита, че няма основание да се отхвърлят показанията на
който и да било от тези свидетели.
Според съда, при
така установената фактическа обстановка, следва да се приеме, че вина за
настъпването на процесното ПТП имат водачите на лекия автомобил „Опел Астра” и
на мотоциклет „Сузуки”. От една страна, ако св.П. беше
управлявал мотоциклета със скорост по-малка от 79 км/ч, вместо разрешените 90 км/ч
в този участък, ако беше реагирал своевременно на създадената от обв.Т. опасност на пътя, чрез намаляване скоростта на
движение и спазване на безопасна дистанция, не би се стигнало до настъпването
на инцидента. Същият би могъл и да заобиколи лекият автомобил, ако се е движел
със скорост от 80 км/ч. От казаното дотук става ясно, че свидетелят П. е избрал
скорост на движение, която макар да е била разрешена в конкретния участък, не е
била съобразена с действията на водачът на лекият автомобил, който се е движел
по-бавно и е намалявал скоростта си. От друга страна обаче, ако обв.Т. беше предприел маневра завой наляво в начин и
момент, в който това е било безопасно, то не би се стигнало до конфликтната
ситуация на пътя и до настъпилото ПТП. Тук следва да се отчете и техническата
неизправност на лекия автомобил /неработеща крушка на ляв мигач/ в задната част
на лекия автомобил „Опел Астра”, управляван от обв.Т.. От доказателствата по делото безспорно се
установява, че обвиняемият не само е имал възможност да възприеме управлявания
от св.П. мотоциклет, като не е имало някакви препятствия, които да ограничават
видимостта му, но той и фактически е възприел движението на мотоциклета, като е
преценил че ще може безопасно да изпълни маневрата завой наляво и е предприел
същата. Именно поради изложеното и съдът счита, че в случая е налице класическа
хипотеза на съпричиняване на вредоносния резултат,
доколкото от една страна пострадалият е следвало да следи внимателно движението
на движещия се пред него лек автомобил и да намали скоростта си на движение, а
от друга страна обвиняемият е бил длъжен да предприеме маневрата си безопасно и
да не създава опасност за движещите се след него моторни превозни средства.
С оглед на гореизложеното
съдът приема, че от обективна
страна извършеното от И.Т. деяние е съставомерно по чл.343
ал.1 б.Б предл.2 вр. чл.342 ал.1 НК, тъй като на на 11.01.2015 г. на пътя на летище «Крумово», обл. Пловдив, при управляване
на моторно превозно средство - лек автомобил марка «Опел», модел «Астра», с peг. № **, е нарушил правилата за движение:
- чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – «Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди":
- чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват":
- чл. 37, ал. 2 от ЗДвП – «Водачът на нерелсово пътно превозно средство,
завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор,
предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да
пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той
напуска", при което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Х.П.П., ЕГН **********, изразяваща се във фрактура /счупване/ на
метатарзална кост на дясното ходило, довело до трайно затрудняване на
движенията на долния десен крайник за повече oт 30 дни.
Обвиняемият
осъществява обективните признаци на състава на престъплението, тъй като при
управление на МПС – лек автомобил „Опел Астра”, нарушава правилата за движение,
установени в чл.5, ал.1,т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 ЗДвП, чл. 37 ал.2 от ЗДвП. От
доказателствата по делото безспорно се установява, че обвиняемият е управлявал
лек автомобил „Опел Астра”, като е имал намерение да извърши маневра завой и да
напусне пътя от летище Крумово. Безспорно е установено, че е липсвала обективна
причина обв.Т. да възприеме придвижващия се след него
с висока скорост мотоциклет, управляван от св.П.. Именно моментът, в който
обвиняемият е решил да навлезе в южната лента на движение, за да извърши
маневра завой наляво е създал опасност за движението на мотоциклета управляван
от св.П., тъй като заден ляв мигач на автомобила не е работел. По този начин за
св.П. е останало неясно намерението на обвиняемия да осъществи маневра завой
наляво и с оглед на предприета от пострадалия маневра изпреварване, при която управляваният
от него мотоциклет също е бил в южната лента за движение, се е стигнало до
настъпването на ПТП, при което мотоциклета с предницата си е ударил
управлявания от обв.Т. лек автомобил в задната му
част, св.П. е загубил управление и е паднал на пътното платно. Безспорно е също
така, че обвиняемият е бил длъжен да не предприема маневрата, без да се убеди
че липсва опасност за движението, както и че с оглед на предприетата маневра
изпреварване /сигнализирана по съответния начин/ е бил длъжен преди да
осъществи маневрата си да пропусне управлявания от св.П. мотоциклет.
Настъпва и съставомерният резултат, а именно
причиняване на средна телесна повреда на Х.П., изразяваща се в наличието на посоченото
по-горе травматично увреждане. Същевременно се установява пряката причинно-следствена
връзка между причиненото на пострадалия травматично увреждане и настъпилото
ПТП.
От субективна страна обвиняемият извършва
престъплението по непредпазливост поради самонадеяност като форма на вина, тъй
като предвижда вероятното настъпване на общественоопасните последици от
деянието, но е бил уверен, че ще предотврати осъществяването им. Субективната му
увереност се основава на конкретни обстоятелства, свързани с личността на самия
обвиняем, а именно, че е шофьор с богат опит, без наличие на сериозни нарушения
и инциденти, както и такива, характеризиращи конкретната среда, тоест условията
на време, място и обстановка, при които е осъществено деянието /погрешната
увереност че няма превозно средство, което следва да пропусне и увереността му,
че ще може да завърши маневрата/. По отношение на субективната страна следва да
се отчита, че грешната преценка на обвиняемият, че ще може безопасно да извърши
маневрата си сочи категорично на самонадеяност като форма на непредпазливост.
Тук следва да се има предвид, че обвиняемият е бил наясно и с техническата
неизправност на светлинната уредба на автомобила, тъй като от една страна
същият сочи, че е дошъл в България да ремонтира автомобила си, а от друга
страна ноторно известно е, че при неработеща крушка
на който и да е от мигачите, то сигнализацията за подаден мигач се променя по
отчетлив за водача начин. Ето защо и съдът счита, че няма как да се приеме, че
обвиняемият не е бил наясно с техническото състояние на автомобила си, а това
наред с посоченото по-горе мотивира съдът да приеме наличието на форма на вина
непредпазливост в конкретния случай.
Предвид
гореизложеното, съдът призна обвиняемият И.Т. за виновен в извършване на
престъпление по чл.343 ал.1 б.Б предл.2 вр. чл.342
ал.1 НК.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице
предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на обвиняемият И.Т. за извършеното престъпление.
Обвиняемата е пълнолетно лице; не е осъждана за престъпление от общ характер и
не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78А НК;
престъплението е извършено по непредпазливост и за него към момента на
извършването в НК се предвижда наказание “лишаване от свобода” за срок до три
години или “пробация”; от деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване.
Предвид
горното, след като съдът призна обвиняемата за виновна в извършване на
престъпление по чл.343 ал.1 б.Б предл.2 вр. чл.342
ал.1 НК, на основание чл.78А НК го освободи от наказателна отговорност и му
наложи административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева.
При определяне на размера на административното
наказание “глоба” като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид
изключително ниската степен на обществена опасност на обвиняемия предвид
чистото му съдебно минало, липсата на каквито и да е противоправни прояви,
много добри характеристични данни, както малкото извършване на нарушения на
правилата за движение по пътищата преди инцидента, съгласно приложената
справка, както и обстоятелството, че в конкретния случай е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Не се установиха отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Така определеното административно наказание съдът
намира, че е необходимо, достатъчно и справедливо за постигане целите на
наказанието и преди всичко с оглед поправянето и превъзпитанието на обвиняемия,
както и за постигане на генералната превенция. Същото съответства изцяло на тежестта
на извършеното транспортно престъпление.
В разпоредбата на чл.78А ал.4 НК налагането на
административно наказание „лишаване от право да се упражнява определена
дейност”, каквато в настоящия случай е управлението на МПС, е предвидено като
алтернативна възможност за налагането му. Липсата на висока интензивност, с
която обвиняемият да нарушава правилата за движение, малкото налагани санкции
по ЗДвП, дават основание същия да бъде приеман като примерен водач на МПС, което
наред с приетото от съда съпричиняване, обосновават извод, че налагането и на
административно наказание “лишаване от право да управлява МПС” в конкретния
случай би се явило явно несправедливо и не съответства на тежестта на
извършеното престъпление. Ето защо съдът счете, че на обвиняемия не следва да
се налага административно наказание «лишаване от право да управлява МПС», поради което не наложи същото.
В хода на досъдебното производство са направени
разноски за изготвяне на експертизи, в общ размер на 503 лева, които с оглед
признаване на обвиняемия за виновен по повдигнатото и обвинение, на осн. чл.189 ал.3 НПК бяха възложени в негова тежест.
С оглед на направените разноски в съдебното
производство в размер на 170 лева, както и предвид на признаването на обвиняемия
за виновен по повдигнатото и обвинение, на осн.чл.189, ал.3 от НПК бяха
възложени в негова тежест.
Предвид изложените съображения съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.