РЕШЕНИЕ

 

Номер 2128                            Година  2016                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд                    VІІІ граждански състав

 

На  21.06                                                                                        Година 2016

 

В публично заседание на 01.06.2016 г. в следния състав:

 

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: Димитрия Гаджева

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер  15694   по описа за   2015         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 във връзка с чл. 245, ал.1 и ал.2 от КТ, чл.222, ал.1 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

            Ищцата В.С.Ч. от гр. *** моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата 12 207, 02  лева (чиста сума за получаване),  представляваща неплатено трудово възнаграждение на ищцата за периода месец февруари 2013 г. – месец октомври 2015 г., заедно с мораторна лихва  върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на следващия месец до датата на подаване на исковата молба в размер общо на 1 708, 79 лева; сумата 514, 10 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа един месец след прекратяване на трудовото й правоотношение; сумата 1 285, 24 лева, представляваща обезщетение за 55 работни дни неползван платен годишен отпуск, полагащ се на ищцата за 2013, 2014 г. и 2015 г., заедно със законната лихва върху трите главници, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски.

            Ответникът “ТИМ - 2005” ЕООД - гр. Раковски, оспорва обективно съединените искове по основание и по размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата на пълномощника й адвокатско възнаграждение.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Както се установява от представените в тази насока писмени доказателства, ищцата е работила по трудово правоотношение за неопределено време при ответника като “***” от 04.02.2013 г. С Предизвестие № 12/09.10.2015 г., връчено на ищцата на 09.10.2015 г., ответникът е известил В.Ч., че на основание чл.326 във връзка с чл.328, ал.1, т.3 от КТ трудовото й правоотношение ще бъде прекратено на посоченото основание след изтичане на установения в КТ срок от един месец, а със Заповед № 12/09.11.2015 г. на Управителя на ответното дружество, връчена на ищцата на 09.11.2015 г., трудовото й правоотношение е било прекратено считано от 09.11.2015 г. на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ, като със самата Заповед е било разпоредено на ищцата да се изплатят обезщетение по чл.222 от КТ за периода от 09.11.2015 г. до 09.12.2015 г., и по чл.224, ал.1 от КТ за 55 работни дни за неползван платен годишен отпуск.  

Както се установява от заключението от 21.03.2016 г. на вещото лице по ССЕ З.М., действително ищцата не е получавала в пълен размер дължимото си трудово възнаграждение през процесния период, като общо за периода й се дължат като чиста сума за получаване общо 12 207, 02 лева, а мораторната лихва върху тази сума за горепосочените периоди е в размер общо на 1 708, 79 лева. Както вече бе посочено, със самата Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата е било разпоредено да й се изплатят обезщетения по чл.222 от КТ за оставането й без работа един месец след прекратяване на трудовото й правоотношение (дължимият размер на което – както се установява от ССЕ е 514, 10 лева, а от представения заверен препис от трудовата книжка на ищцата и направената в съдебното заседание по делото на 01.06.2016 г. констатация от оригинала на тази трудова книжка се установява, че от 09.11.2015 г. до 06.04.2016 г., когато е започнала работа по друго трудово правоотношение при друг работодател), както и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 55 работни дни неползван платен годишен отпуск (като от посоченото заключение на ССЕ се установява, че действително от полагащия се на ищцата платен годишен отпуск за 2013, 2014 и 2015 г. са останали неползвани от нея 55 работни дни, размерът на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за които е общо 1 285, 24 лева).

От отговорите на ищцата в съдебното заседание на 01.06.2016 г. на поставените й от ответника въпроси по реда на чл.176 от ГПК и от показанията на разпитаните по делото свидетели И. Ч. и П. Ч. (*** на ищцата – като с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът кредитира показанията му като основани на непосредствени впечатления и подкрепени от останалите събрани по делото доказателства) се установява, че ищцата е изпълнявала трудовите си задължения през цялото време на съществуването на трудовото правоотношение между нея и ответника – като дори през времето, когато при ответника не са били зареждани малки патета за отглеждане (2-3 месеца в годината), тя е продължавала да работи в базата на ответника в с. ***, като я е чистела и поддържала – поради което съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за недължимост на претендираните от ишцата суми поради това, че ищцата не била работила през част от периода, за който претендира заплащане на трудово възнаграждение (още повече, че – както вече бе посочено, трудовият договор на ищцата е бил сключен за неопределено време – а не като договор за определено време, и страните са уговорили 8 часов работен ден за ищцата). Освен това самият ответник в Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата е разпоредил да й бъдат изплатени обезщетения по чл.222, ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.

С оглед заключението на ССЕ, от което се установява, че при ответника са били водени ведомости за работните и произтичащото от разпоредбата на чл.128, т.1 от КТ задължение за ответника да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд, съдът намира, че не следва да се кредитират показанията на свидетеля Ч. в частта им, в която се твърди, че в ответното дружество не съществували ведомости за заплати, в които работниците и служителите да се подписват за получаваните суми и заплатите са им били изплащани на ръка.

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните от ищцата суми съвпадат с установените от ССЕ действително дължими, съдът намира, че обективно съединените искове се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху трите главници от 25.11.2015 г. – датата на подаване на исковата молба.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за производството по делото в размер на 1 100 лева – платено адв. възнаграждение (като с оглед фактическата и правната сложност на спора и цената на обективно съединените искове съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата на пълномощника й адвокатско възнаграждение е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение), а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 658, 04 лева ДТ и 60 лева депозит за ССЕ, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА “ТИМ - 2005” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********, представлявано от Управителя М.И.Р., със съдебен адрес:***, адв. П.Д., ДА ЗАПЛАТИ НА В.С.Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, адв. И.Р., СУМАТА 12 207, 02  лева (чиста сума за получаване),  представляваща неплатено трудово възнаграждение на ищцата за периода месец февруари 2013 г. – месец октомври 2015 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА  върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на следващия месец до 25.11.2015 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 1 708, 79 лева; СУМАТА 514, 10 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа един месец след прекратяване на трудовото й правоотношение; СУМАТА 1 285, 24 лева, представляваща обезщетение за 55 работни дни неползван платен годишен отпуск, полагащ се на ищцата за 2013, 2014 г. и 2015 г., ЗАЕДНО СЪС законната лихва ВЪРХУ ТРИТЕ ГЛАВНИЦИ, начиная от 25.11.2015 г., до окончателното им изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 100 лева, А В ПОЛЗА НА бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд - Пловдив – 658, 04 лева ДТ и 60 лв. депозит за ССЕ.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата на пълномощника й адвокатско възнаграждение. 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

 

 

Вярно с оригинала!

ДГ