Р Е Ш Е Н И Е № 260229
гр. Пловдив, 29.11.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ІI търговски състав, в публичното
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия Емилия
Брусева въззивно търг. дело № 736 по описа за 2020 год. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от „С.и.т.“ ЕООД ***, *, ЕИК ********* – чрез пълномощника на
дружеството адв. И.Д., със съдебен адрес:*** против решение №260035 от 25.09.2020г.,
постановено по т.д. №953/2019г. по описа на ОС - П., с което са отхвърлени като
неоснователни предявените от „С.и.т.“ ЕООД ***, *, ЕИК ********* против „Е.Б.Е.“ ЕАД- ***, ЕИК *********
искове за заплащане на сумата 37 977.71 лева, ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до окончателното плащане, представляваща сбор от
разликата между дължимата преференциална цена в размер 567,41 лв./kWh без ДДС за електрически централи с фотоволтаични модули
над 30 kW до 200 kW
и реално платената цена за произведеното и продадено количество
електрическа енергия от ФЕЦ „С.И.Т.“ ЕООД в периода от м.ноември 2017 г. до
м.септември 2017 г., включително, по договор от 12017 г. за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, която по периоди
е, както следва: за м.ноември 2017 г. – 3 951,90 лв.; за м.декември 2017 г. – 4
079,86 лв.; за м.септември 2017 г. – 2 146,15 лв.; за м.октомври 2017 г. – 6
137,65 лв.; за м.ноември 2017 г. – 3 02017 г. – 3 571,79 лв.; за м.септември 2017
г. – 453,2017 г. – 5 776,63 лв.; за м.ноември 2017 г. – 2 431,12017 г. – 2
899,36 лв.; и за м.септември 2017 г. – 3 506,50 лв.; както и за заплащане на
сумата 6 188.30 лева – обезщетение за забава в плащането на горното
парично задължение за периода от 01.01.2017 г. до 08.11.2017 г. и с което е
осъдено С.и.т.“ ЕООД ***, *, ЕИК *********
да заплати на „Е.Б.Е.“ ЕАД- ***, ЕИК ********* сумата 750 лева –
разноски по делото.
Иска
се да бъде отменено постановеното решение и съответно – уважени изцяло
предявените искове. Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд
относно задължението на ответника да изкупува на преференциална цена,
определена на 567.41 лв./МWh
/без ДДС/ не цялото количество произведено от ищеца електроенергия, а само
количеството до размера на НСП /нетно специфично производство/. Счита, че
именно НСП /нетното специфично производство/ не е определено по надлежния ред,
след като Решение СП-1/31.07.2015г. на ****, с което то е определено за
централи от типа на ФЕЦ на ищеца, е отменено от ВАС, а Решение СП –
2/06.03.2019г. на ****, с което е определено НСП в размер, еднакъв с този по
отмененото Решение СП-1, е обжалвано, включително и от ищеца. По тази причина
намира, че липсва решение на **** за определяне на НСП – предвид отмяната на Решение
СП-1/31.07.2015г. на **** и отпадане на неговите последици с обратна сила и
нищожността на Решение СП – 2/06.03.2019г. на ****, поради постановяването му
извън административната компетентност на административния орган и издаването му
като повторен акт по вече разрешен въпрос. Счита, че при липса на надлежно
определено НСП, цялото произведено количество електроенергия, произведено от
ФЕЦ на ищеца е следвало да се изкупува от ответника по определената с договора
преференциална цена.
Ответникът по жалбата „Е.Б.Е.“ ЕАД- ***, ЕИК ********* –
чрез юрисконсулт Щ.Р. изразява становище за нейната неоснователност. Счита за
правилно позоваване от страна на първоинстанционния съд на разпоредбата на
чл.31 ал.5 от ЗЕВИ, според която по преференциални цени се изкупуват само
количествата електроенергия, произведени от ФЕЦ на СИТ до достигане на НСП, а
остатъкът – по цена на излишък. Счита също, че въпреки оспорването по съдебен
ред на Решение СП – 2/06.03.2019г. на ****, то действа в отношенията между
страните на основание чл.13 ал.9 от ЗЕ и съответно – ответникът се е съобразил
с него. Позовава се и на обстоятелството, че за част от претендирания период
ищецът е продавал произведената от ФЕЦ електроенергия на трети лица, поради
което изобщо няма задължение за заплащане на цена за изкупено количество.
Счита, че дори и оспореното Решение СП – 2/06.03.2019г. на **** да бъде
отменено, то НСП на процесната централа е дори по-малко от това, установено от ****,
за което обстоятелство по делото е прието заключение на техническа експертиза.
Постъпил е отговор по въззивната жалба и от третото лице
– помагач на страната на ответника „Н.е.к.“ ЕАД ***, ЕИК *********, който също
изразява становище за неоснователност на същата. Счита, че отмяната на Решение
СП-1/31.07.2015г. на **** не може да доведе до отпадане на императивния законов
критерий за лимит, какъвто представлява икономическия показател НСП. Посочва,
че Решение СП – 2/06.03.2019г. на **** е
прието в изпълнение на пар.17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ. С него, считано от
31.07.2015г., е установено НСП на електрическа енергия в размер на 1 188 kWh, въз основа на
което е определена преференциална цена за ФЕЦ с мощност над 30 до 200
kW по т.14 от Решение №Ц-18/20.06.2011г. на Д**** –
последното, представляващо стабилен административен акт. Счита, че с Решение СП
– 2/06.03.2019г. на **** не се пререшава един вече решен въпрос, а се
установява НСП, касаещо отношения, възникнали преди датата на издаване на акта,
които продължават да съществуват както към 31.07.2015г., така и към датата на
постановяване на Решение СП – 2.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,
доводите на страните и наведените в жалбата оплаквания, намира за установено
следното:
Обективно съединени искове с правно
основание чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „С.и.т.“ ЕООД ***, *, ЕИК ********* твърди, че е
производител на електрическа енергия и експлоатира фотоволтаична централа с
обща мощност до 98 kWр, построена в УПИ ******- за ФЕЦ №**, масив *** по КВД
на село д., м. „Ю.“, общ. К.. Твърди, че е сключил с ответника договор за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници №1***/12.02.2013г.
Посочва, че съгласно договора електроенергията се изкупува от купувача по
определената от Д**** преференциална цена съобразно приложимото законодателство
в съответствие с вида на енергийния обект. Твърди, че цената е дължима в срок
от 10 дни от получаване на фактура и Протокол за количеството произведена
електроенергия. Твърди, че с Решение СП-1 от 31.07.2015г., прието на основание
пар.17 от ПЗР на ЗИДЗЕ **** установява нетното специфично производство /НСП/ на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени.
Така произвежданата от ФЕЦ на ищеца електроенергия се изкупува на цена 567.41
лева/ МWh /без ДДС/,
предвидена за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kW до 200 kW. Като такава тя
попада в обхвата на т.2.14 от цитираното Решение СП-1 от 31.07.2015г. на ****. На основание
посоченото решение твърди, че ответникът е изкупувал произведената електрическа
енергия от ФЕЦ на ищеца по определената преференциална цена 567.41 лева/ МWh /без ДДС/ до
размер на 1 188 кWh, а количеството
произведена енергия над този размер – на по-ниски цени. Ищецът счита, че „Е.Б.Е.“ ЕАД- *** е следвало
да изкупува цялото произведено количество електроенергия на посочената
преференциална цена. В този смисъл се позовава на частично неизпълнение на
договора относно незаплащане на пълния размер на дължимата цена за
произведената от ФЕЦ на ищеца електрическа енергия. Счита, че е налице разлика
между реално платената цена за произведеното и продадено количество
електрическа енергия от ФЕЦ „С.И.Т.“ ЕООД и тази, която дружеството дължи за
периода от м.ноември 2017 г. до м.септември 2017 г., включително, по договор от
12017 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми
източници, която по периоди е, както следва: за м.ноември 2017 г. – 3 951,90
лв.; за м.декември 2017 г. – 4 079,86 лв.; за м.септември 2017 г. – 2 146,15
лв.; за м.октомври 2017 г. – 6 137,65 лв.; за м.ноември 2017 г. – 3 02017 г. –
3 571,79 лв.; за м.септември 2017 г. – 453,2017 г. – 5 776,63 лв.; за м.ноември
2017 г. – 2 431,12017 г. – 2 899,36 лв.; и за м.септември 2017 г. – 3 506,50
лв. Общият размер на неизплатените суми, според ищеца възлиза на 37 977.71
лева.
Причината да се твърди посоченото частично неизпълнение,
според ищеца, е отмяната на Решение №СП-1 от 31.07.2015г. на **** в частта му
по т.2.14 – Решение №4937/20.07.2014г. по адм.д. №3247/2016г. на АССГ,
потвърдено с Решение №14886/03.12.2018г. по адм. д. №10757/2***г. на ВАС.
Счита, че отмяната на акта на **** с влязлото в сила решение на
административния съд има обратно действие и заличава последиците от този акт.
Това – според ищеца – води до извод, че цялото произведено количество
електроенергия от ФЕЦ следва да бъде заплатено по преференциални цени, а не
само до определеното в т.2.14 от отмененото решение на **** количество.
Моли съда да осъди ответника да му изплати сумата
37 977.71 лева, представляваща сбор от разликата между дължимата
преференциална цена в размер 567,41 лв./kWh без ДДС за
електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kW до 200 kW и реално платената
цена за произведеното и продадено количество електрическа енергия от ФЕЦ „С.И.Т.“
ЕООД в периода от м.ноември 2017 г. до м.септември 2017 г., включително, по
договор от 12017 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяеми източници, която по периоди е, както следва: за м.ноември 2017 г.
– 3 951,90 лв.; за м.декември 2017 г. – 4 079,86 лв.; за м.септември 2017 г. –
2 146,15 лв.; за м.октомври 2017 г. – 6 137,65 лв.; за м.ноември 2017 г. – 3 02017
г. – 3 571,79 лв.; за м.септември 2017 г. – 453,2017 г. – 5 776,63 лв.; за
м.ноември 2017 г. – 2 431,12017 г. – 2 899,36 лв.; и за м.септември 2017 г. – 3
506,50 лв.; както и за заплащане на сумата 6 188.30 лева – обезщетение за
забава в плащането на горното парично задължение за периода от 01.01.2017 г. до
08.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане, както и разноските по делото.
Ответникът „Е.Б.Е.“ ЕАД ***, ЕИК ********* не оспорва
наличието на договорно правоотношение между него и ищеца по сключен договор №1***/12.02.2013г.
за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници,
както и обстоятелството, че „С.и.т.“ ЕООД е производител на електрическа
енергия и експлоатира обект, представляващ фотоволтаична централа с обща
мощност до 98 kWр, построена в УПИ ******- за ФЕЦ №**, масив *** по КВД
на село д., м. „Ю.“, общ. К.. Не се оспорва и отмяната с влязло в сила съдебно
решение на Решение №СП-1 от 31.07.2015г.
на **** в частта му, отнасяща се до ФЕЦ на ищеца.
Твърди, че след отмяната с влязло в сила решение на Решение
№СП-1 от 31.07.2015г. на ****, комисията е приела ново решение, с което
определя нетно специфично производство /НПС/ за обекти за производство на електрическа енергия като
този на ищеца, а определеното е в същия размер, както това, прието в Решение
№СП-1/31.07.2015г.: 1 188 кWр. Този нов акт на комисията
е Решение №СП-2/06.03.2019г. на ****. С него НСП за обекта на „С.и.т.“ ЕООД се определя, считано от
31.07.2015г. Посочва, че решението на **** подлежи на предварително изпълнение.
В този смисъл оспорва твърдението на ищеца, че за ФЕЦ на последния няма
определено нетно специфично производство.
На следващо място оспорва твърдението на ищеца, че
договорът между страните е действал за целия претендиран период - от м.ноември 2017
г. до м.септември 2017 г., включително. Твърди, че договорът е действал само
през следните конкретни периоди: м. ноември и м. декември 2016г., от 01.09.2***г.
до 17.09.2***г. и от 01.09.2019г. до 19.09.2019г. /наречен условно в отговора
„първи“ период/. Не се оспорва обстоятелството, че за този т. нар „първи“ период
разликата между стойността на произведената електроенергия, изчислена по цена
за излишък и по преференциална цена е тази, посочена от ищеца в исковата молба.
За останалите посочени периоди: 18.09.2***г. – 31.12.2***г., 01.09.2018г. –
31.12.2018г. и 20.09.2019г. – 30.09.2019г. /наречен условно в отговора „втори“
период/ твърди, че ищецът е продавал произведената от ФЕЦ електроенергия на
трети лица – търговци на електрическа енергия на основание възможността,
предвидена в чл.31 ал.12 от ЗЕВИ. За този т.нар „втори“ период твърди, че
изобщо не е имал задължение да изкупува електроенергия от ищеца и не я е
изкупувал, поради което и липсва задължение за някакво плащане.
По отношение на цената, която следва да бъде заплатена за
произведената от ФЕЦ на ищеца електрическа енергия през периодите: м. ноември и
м. декември 2016г., от 01.09.2***г. до 17.09.2***г. и от 01.09.2019г. до
19.09.2019г. счита за приложима разпоредбата на чл.31 ал.5 т.2 от ЗЕВИ – по
преференциална цена се изкупуват само количествата електрическа енергия до
размера на определеното НСП, а количествата над този размер – по цена за
излишък на балансиращия пазар. Счита, че НСП е приложимо за процесния обект,
дори и след отмяната на Решение №СП-1/31.07.2015г. на ****. ФЕЦ на ищеца не е
сред обектите, изрично изключени от приложението на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ. Твърди,
че платените суми, представляващи цена на произведената електроенергия са
такива, регламентирани с договора между страните, а не на основание отмененото
Решение №СП-1 на ****. Твърди, че в случая преференциалната цена, по която
ответникът е длъжен да изкупи електроенергията, не се определя свободно, а се
определя от **** – чл.31 ал.1 и ал.11 от ЗЕВИ. Посочва, че страните в чл.30 от
договора са предвидили възможността за изменение на срока, преференциалната
цена и други условия на договора да бъде извършено по силата на нормативен акт
или административен акт на компетентен орган, без да е необходимо подписване на
допълнително споразумение за приложението на тези промени в отношенията между
страните. Счита, че по силата на нормативен акт – чл.31 ал.5 от ЗЕВИ е определено, че преференциална цена се
дължи само за количествата до НСП. Поради тази причина счита, че евентуалната
отмяна на Решение №СП-1, с което се установява размер на НСП, не засяга
приложението на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ. Твърди, че след отмяната на Решение
№СП-1/31.07.2015г. на **** с друг акт на **** е установено същото НСП за ФЕЦ на
ищеца, а дори и да не е било сторено, счита, че НСП е определяемо, тъй като са
налице данни за производителността на инсталацията според вида на технологията
и използваните ресурси, а НСП има своята легална дефиниция в пар.1 т.29 от ДР
на ЗЕВИ.
Предявява обратен иск срещу конституираното трето лице –
помагач „Н.е.к.“ ЕАД *** – в случай че бъде осъден да плати претендираните от
ищеца суми - за осъждане на „Н.е.к.“ ЕАД за заплащане на сумата 11 164,64 лв. –
неплатен остатък от цената на продадена в периодите: м.ноември и м.декември 2017
г., 17-18.09.2017 г. и 14-2017 г. електроенергия, както и за сумата 2 791,51
лв. – неустойка за забава в плащането на горното парично задължение за периода
от 2017 г. до 18.12017 г. Основанието на обратния иск е чл.94 от ЗЕ, според
която крайните снабдители (в случая „ЕВН ЕС“ЕАД) продават на обществения
доставчик (НЕК) количествата ел.енергия, която са закупили по чл.31 ЗЕВИ по
цената, по която са я закупили. Ищецът по обратния иск твърди, че считано от 05.07.2017
г./влизане в сила на разпоредбата/, продава на „НЕК“ ЕАД закупената от него електрическа
енергия по същите цени, по които я закупува. Посочва, че на 01.11.2017 г. между
страните е сключен договор за продажба на електрическа енергия, произведена от
възобновяеми източници и централи с комбиниран цикъл на производство, съгласно
който ищецът е продал на ответника цялата произведена и закупена от ищеца по
главните искове електроенергия за периода, в който договорът с последния е бил
действащ, както следва: за целия м.ноември 2017 г. – 7 113,87 kWh при цена
0,1189 лв./kWh, или 101,50 лв. с ДДС; за м.декември 2017 г. – 7 344,48 kWh при
цена 0,01191 лв./kWh, или 104,97 лв. с ДДС; за периода от 18,00 ч. на 17.09.2017
г. до 0,00 ч. на 18.09.2017 г. – 23,87 kWh по 0,01677 лв./kWh, или 0,48 лв. с
ДДС; за периода от 07,00 ч. на 14.09.2017 г. до 0,00 ч. на 2017 г. – 2 271,69
kWh по 0,1320 лв./kWh, или 35,98 лв. с ДДС. Ако се приеме, че количеството,
произведена електроенергия от ищеца по главния иск, е следвало да му се заплаща
изцяло по преференциална цена и е дължима разликата между тази цена и
стойността на същите количества, изчислена по цена за излишък, то счита, че „Н.“
ЕАД му дължи сумата 11 164.64 лв., представляваща разлика между платена и
дължима цена, уточнена по периоди в исковата молба. Претендира и сумата
2 791.51 лева – неустойка за забавено плащане по чл.11 от договора, изчислена
в размер на законната лихва върху неплатената сума до датата на окончателното
плащане, като забавата настъпва от деня, следващ този на падежа за плащане. Претендира
такава за периода 2017 г. - 18.12017 г. в общ размер 2 791.51 лв., ведно
със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както разноските
по делото.
Третото лице-помагач „Н.е.к.“ ЕАД ***, ЕИК ********* изразява
становище за неоснователност на главния иск и за неоснователност на обратния
такъв, предявен при условията на евентуалност. Счита, че искането за заплащане
на преференциална цена за процесните количества електрическа енергия,
произведени над определеното нетно специфично производство и изкупени от
крайния снабдител по цена за излишък, за противоречащо на чл.31 ал.4 от ЗЕВИ /в
сила от 24.07.2015г./. Посочва, че законът /пар.1 т.29 от ДР на ЗЕВИ/
регламентира какво е нетно специфично производство. Счита, че отмяната на
т.2.14 на Решение №СП-1/31.07.2015г. няма за последица отпадане на нетното
специфично производство за конкретните обекти, сред които попада и този на
ищеца. Позовава се и на обстоятелството, че след отмяната на т.2.14 на Решение
№СП-1/31.07.2015г. **** е приела Решение №СП-2/06.03.2019г., с което е
установила, считано от 31.07.2015г. нетно специфично производство на
електрическа енергия в размер на 1188 кWр, въз основа на
което е определена преференциална цена за ФЕЦ с мощност 30 до 200 кWр в размер на
567.41 лева на мегават час – т.14 от Решение №Ц-18/20.06.2011г. на ****. Намира, че Решение
№СП-2/06.03.2019г. на **** има обратно действие и подлежи на предварително
изпълнение, с оглед на което е приложимо към настоящия казус. Посочва, че с
това решение се установяват факти и обстоятелства, касаещи отношения,
възникнали преди датата на издаване на акта, които продължават за съществуват с
оглед сключените между крайните снабдители или обществения доставчик и
производителите на енергия от възобновяеми източници дългосрочни договори за
изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници. По предявения
обратен иск в частта, с която се претендира неустойка твърди, че НЕК не е допуснала
закъснение в плащането на фактурираните суми по цени за излишък, а и не се
твърди такова закъснение. В този смисъл счита претенцията за неустойка за
неоснователна.
Не се спори, че ищецът „С.и.т.“ ЕООД е производител на
електрическа енергия и експлоатира фотоволтаична централа с обща мощност до 98 kWр, построена в УПИ ******-
за ФЕЦ №**, масив *** по КВД на село д., м. „Ю.“, общ. К.. В подкрепа на
горното по делото е представено Разрешение за паолзване №**-**-**-***/29.06.2012г.
Между страните „С.и.т.“ ЕООД и „Е.Б.Е.“ ЕАД- *** е възникнало валидно
правоотношение по договор за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници №1***/12.02.2013г.
по нормативно регулирана цена, определена от Д****
с административен акт съобразно вида на
енергийния обект. Горното е регламентирано в чл.5 ал.1 от сключения договор.
Не се спори и по въпроса, че цената,
по която производителят продава на купувача произведената ел. енергия е преференциалната такава за ФЕЦ с мощност 30 до 200 кWр в размер на
567.41 лева на мегават час, определена по т.14 от Решение №Ц-18/20.06.2011г. на
Д****.
Съгласно чл. 31, ал.5 от ЗЕВИ общественият
доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници при следните условия:1.По преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично
производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на ****;
за обектите по чл. 24, т.3 определеното нетно специфично производство на електрическа енергия не се прилага; 2. по цена
за излишък на балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи
производството по т.1.
Тази норма е изменена и има посоченото съдържание,
считано от 24.07.2015г. Следователно тя е приложима и по отношение на
правоотношенията между страните, възникнали от сключения договор за изкупуване
на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, доколкото
периодът, за който се твърди да е налице частично неизпълнение досежно
незаплащане на преференциална цена за цялото изкупено количество произведена
електроенергия е от 01.11.2016г. до 30.09.2019г.
Съгласно
цитираната разпоредба на ЗЕВИ преференциална цена за количествата електрическа енергия е дължима до размера на нетното специфично
производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на ****.
Съгласно пар.17 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката /ДВ,
бр.56, в сила от 24.07.2017 г. в съответствие
със Закона за енергията от възобновяеми източници Комисията за
енергийно и водно регулиране приема решение, с което установява нетното
специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до
влизането в сила на този закон, като в
този случай чл. 14 от ЗЕ не
се прилага. Нетното специфично
производство на електрическа енергия е определено в Решение СП-1/31.07.2015г. на Д****. Нетното специфично
производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени
приференциалните цени в Решение №Ц-10/30.03.2011г. на **** е установено на 1188
kWh при определена цена 567.41 лева/ МWh /без ДДС/,
предвидена за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kW до 200 kW, каквато е
процесната ФЕЦ. В този смисъл е т.2.14 от цитираното Решение СП-1 от 31.07.2015г. на Д****.
Не се спори, че ответникът е изкупувал произведената
електрическа енергия от ФЕЦ на ищеца по определената преференциална цена 567.41 лева/ МWh /без ДДС/ до
размер на 1 188 кWh, а количеството
произведена енергия над този размер – по цена за излишък. Това се установява от
представените Протоколи за измерване и издадени фактури /стр.44-68 от делото на
ОС/. Изкупените количества електрическа енергия от
процесната ФЕЦ
са продадени на “НЕК” ЕАД, в изпълнение на задълженията по чл. 94 от ЗЕ и са
получени от обществения доставчик.
Съгласно
клаузата на чл.
30 от
договора между страните, в
случай че по силата на нормативен
или административен акт на компетентен орган се променят условията, при които
се сключва договора /срок, преференциална цена и др./ и новите условия са задължителни
за страните, те ще се прилагат в отношенията между
страните, без да е необходимо подписване на допълнително споразумение.
С
разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ е въведена промяна на регламентацията на
пазара на произведената от възобновяем източник електрическа енергия, като се
ограничава преференциално изкупуваното производство не само като цени, но и
като обем, с въвеждането на праг – "нетно специфично производство"
(НСП), до който крайният снабдител е задължен за изкупи електроенергията по преференциални
цени, а съответно остатъкът от производството – по цена за излишък на
балансиращия пазар. Тази разпоредба
намира приложение и по отношение на договора между страните, в какъвто смисъл
следва да се тълкува уговорката в чл.30 от същия. Тя е приложима
както към бъдещи производители, така и към тези, които вече имат сключени
дългосрочни договори, доколкото ЗИД на ЗЕВИ не съдържа норми, изключващи
действието му от определени заварени правоотношения.
С
Решение № 14886/03.12017 г., постановено по адм.
д. № 10757/2***г.
по описа на ВАС, IV отделение, е оставено в сила Решение № 4937/20.07.2017 г. на
Административен съд – С.
г.
в частта, с която е отменено Решение № СП-1 от 31.07.2017 г. на К. за е. и в. р. по т. 2. 14, с която е
определено нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа
на което са определени преференциалните цени в т.14 от Решение № Ц-18 от 20.06.2011г. на ****, в
размер 1188
kWh, при определената цена – 567.41 лв./MWh,
без ДДС, за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kW до 200 kW.
Съгласно
пар.
17 от ПЗИ от ЗЕВИ за комисията съществува законовото задължение да приеме
решение, с което установява нетното специфично производство на електрическа
енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните
решения на комисията, приети до влизането в сила на ЗЕВИ. Обстоятелството, че
Решение № СП-1 от 31.07.2015г. в съответната част е отменено с влязъл в сила
съдебен акт е породило необходимостта регулаторът да изпълни вменените му със
закон задължения и да установи нетното специфично производство на електрическа
енергия за преференциалните цени по Решение № Ц-18 от 20.06.2011г. на ****.
С
Решение №СП-2/06.03.2019г. на ****
е установено, считано от 31.07.2017 г., нетно специфично производство за обекти за производство
на електрическа енергия като този на ищеца, а определеното е в същия размер,
както това, прието в Решение №СП-1/31.07.2015г.: 1 188 кWр.
Това
решение на **** също е било обжалвано
от ищеца. С Решение №8239/19.12.2019г. по адм. д. №3661/2019г. на АССГ жалбата
на множество дружества, сред които и ищеца против Решение №СП-2/06.03.2019г. е
отхвърлена. С Решение №7152/14.06.2021г. по адм. д. №4746/2020г. ВАС е оставил
в сила посоченото решение на АССГ. Следователно към настоящия момент е налице влязло
в сила Решение
№СП-2/06.03.2019г. на ****, с което е установено, считано от 31.07.2015г. нетно
специфично производство на електрическа енергия в размер на 1188
kWh, въз основа на което е определена
преференциална цена 567.41 лв./MWh, без ДДС, за
електрически централи с фотоволтаични
модули над 30 kW до 200 kW. Това е обстоятелство,
което настоящата инстанция следва да вземе предвид съгласно чл.235 ал.3 от ГПК.
Съгласно чл.297 ат ГПК влязлото в сила Решение е
задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и
общини в Р. Б. В съдебното производство по обжалване на административния акт е
разгледан въпроса за действителността и законосъобразността му като е прието,
че Решение №СП-2/06.03.2019г. на **** е издадено от компетентен административен
орган в съответствие с разпоредбата на пар.17 от ДР на ЗЕВИ. Прието е, че с
решението на **** не се създават нови права и задължения, а само се констатират
вече възникнали такива и се обективират стойности, заложени в предходни ценови
решения на Комисията относно количеството електрическа енергия за група
производители на електроенергия от възобновяеми източници. Не се определят нови
стойности НСП към момента на постановяването му, а само се установяват
използваните през годините такива.
Следователно след отмяната на т.2.14 на Решение
№СП-1/31.07.2015г. **** е приела Решение №СП-2/06.03.2019г., с което е
установила, считано от 31.07.2015г. нетно специфично производство на
електрическа енергия в размер на 1188 кWр, въз основа на
което е определена преференциална цена за ФЕЦ с мощност 30 до 200 кWр в размер на
567.41 лева на мегават час – т.14 от Решение №Ц-18/20.06.2011г. на ****.
Решение №СП-2/06.03.2019г. на **** е било обжалвано от ищеца и към настоящия
момент е влязло в сила. Отделно от горното същото подлежи на предварително
изпълнение, с оглед на което и на още едно основание би било и е приложимо към
настоящия казус. С оглед приетото от административния съд с него се установяват
факти и обстоятелства, касаещи отношения, възникнали преди датата на издаване
на акта, които продължават за съществуват с оглед сключените между крайните
снабдители или обществения доставчик и производителите на енергия от възобновяеми
източници дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия от
възобновяеми източници.
Следва да се отбележи, че дори и да не би приключило
производстното по оспорване на Решение СП-2/06.03.2019г. по съдебен ред, то пак
би било приложимо в отношенията между страните за процесния период, предвид
регламентираното в чл.13 ал.9 от ЗЕ предварително
изпълнение на решенията на регулатора, като независимо от тяхното обжалване.
След изменението на
чл.31, ал. 5 ЗЕВИ /ДВ, бр.56 от 24.07.2015г./ общественият доставчик, съответно
крайните снабдители са задължени да изкупуват произведената електрическа
енергия от възобновяеми източници - до размера на нетното специфично
производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени
преференциални цени в съответните решения на ****, а за количествата,
надхвърлящи нетното специфично производство /НСП/ - по цена на излишък на
балансиращия пазар. В чл.31,
ал.12 ЗЕВИ е предвидена възможност количествата над НСП да бъдат ползвани от
производителите за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти, или да
бъдат продавани по свободно договорени цени и/или на балансиращия пазар. Тези клаузи са в съответствие с целите на закона,
регламентирани в чл.2, ал.1 от ЗЕВИ - създаване на
условия за постигане на устойчива и конкурентна енергийна политика; сигурност
на енергийните доставки, снабдяването и техническа безопасност; опазване на
околната среда и ограничаване изменението на климата и повишаване на жизнения
стандарт на населението. Предвид легалната дефиниция по пар.1, т.29 ДР на ЗЕВИ
/обн., ДВ., бр.56/2015г./ НСП се установява въз основа на средногодишното
производство на електрическа енергия от 1 кW инсталирана мощност съгласно
съответното решение за определяне на преференциални цени след приспадане на
собствените нужди. Законодателят е предвидил изкупуване на преференциална цена
до достигане на една средна годишна норма на произведена електроенергия. Заплащането по
преференциална цена на количества произведена електроенерия над НСП, а не по
цени за излишък, би довело до поемане на неадекватно висока финансова тежест от
потребителите на електроенергия. В този смисъл е и възприетото становище в съдебната практика – Решение
№60073/16.11.2021г. по т.д. № 1184/2020г. на ВКС.
На основание чл.30 от договора и чл.31 ал5 от ЗЕВИ ответникът
се явява обвързан да заплаща на ищеца преференциална цена до достигане на
т.нар. нетно специфично производство, респективно цена за излишък – за
количествата, надхвърлящи последното. След отмяната на т.2.14 на Решение
№СП-1/31.07.2015г. **** е приела Решение №СП-2/06.03.2019г., с което е
установила, считано от 31.07.2015г. нетно специфично производство на
електрическа енергия в размер на 1188 кWр, въз основа на
което е определена преференциална цена за ФЕЦ с мощност 30 до 200 кWр в размер на
567.41 лева на мегават час – т.14 от Решение №Ц-18/20.06.2011г. на ****. Между
страните няма спор, че ответникът е заплатил количествата електрическа енергия, надхвърлящи
НСП, за процесния период по цена за излишък, както и относно размера на дължимата
цена за излишък.
По
изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че като е заплатил на
ищеца
фактурираното по преференциални цени, приложими за ФЕЦ с мощност 30 до 200 кWр,
само произведеното количество електроенергия, равняващо се на НСП до 1188 kWh и е закупил
останалото количество произведена електроенергия за процесните периоди по цени за
излишък на балансиращия пазар, ответникът е изпълнил точно задълженията си по
договора и не дължи горница над тези цени до претендираните от ищеца за изкупени
количества. Ето защо претенцията се
явява неоснователна.
За пълнота на изложението следва да се добави и
обстоятелството, че за периодите: 18.09.2***г. – 31.12.2***г., 01.09.2018г. –
31.12.2018г. и 20.09.2019г. – 30.09.2019г. претенцията е неоснователна и на
друго основание. Видно от представените договори, протоколи и фактури /стр.
230-267 от делото на ОС/ за посочените периоди ищецът е продавал произведената
от ФЕЦ електроенергия на трети лица – търговци на електрическа енергия, каквато
възможност е предвидена в чл.31 ал.12 от ЗЕВИ. За тези периоди не се установява
ответникът да е имал задължение да изкупува електроенергия от ищеца и не я е
изкупувал, поради което и липсва задължение за някакво плащане.
Поради отхвърляне на главните искове като неоснователни
съдът не разглежда предявения обратен иск срещу конституираното трето лице –
помагач „Н.е.к.“ ЕАД ***, доколкото същият е при условията на евентуалност – в
случай че ответникът по главния иск бъде осъден да плати претендираните от
ищеца суми.
До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционният
съд, поради което решението му като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК жалбоподателят „С.и.т.“
ЕООД ***, *, ЕИК ********* следва да бъде осъден да заплати на „Е.Б.Е.“ ЕАД- ***,
ЕИК ********* сумата 450 лева – разноски пред въззивния съд за юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно чл.78 ал.10 от ГПК на третото лице – помагач
разноски не се присъждат.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №260035 от 25.09.2020г., постановено по т.д.
№953/2019г. по описа на ОС - П., с което са отхвърлени като неоснователни
предявените от „С.и.т.“ ЕООД ***, *, ЕИК ********* против „Е.Б.Е.“ ЕАД- ***, ЕИК *********
искове за заплащане на сумата 37 977.71 лева, ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до окончателното плащане, представляваща сбор от
разликата между дължимата преференциална цена в размер 567,41 лв./kWh без ДДС за
електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kW до 200 kW и реално платената
цена за произведеното и продадено количество електрическа енергия от ФЕЦ „С.И.Т.“
ЕООД в периода от м.ноември 2017 г. до м.септември 2017 г., включително, по
договор от 12017 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяеми източници, която по периоди е, както следва: за м.ноември 2017 г.
– 3 951,90 лв.; за м.декември 2017 г. – 4 079,86 лв.; за м.септември 2017 г. –
2 146,15 лв.; за м.октомври 2017 г. – 6 137,65 лв.; за м.ноември 2017 г. – 3 02017
г. – 3 571,79 лв.; за м.септември 2017 г. – 453,2017 г. – 5 776,63 лв.; за
м.ноември 2017 г. – 2 431,12017 г. – 2 899,36 лв.; и за м.септември 2017 г. – 3
506,50 лв.; както и за заплащане на сумата 6 188.30 лева – обезщетение за
забава в плащането на горното парично задължение за периода от 01.01.2017 г. до
08.11.2017 г. и с което е осъдено С.и.т.“ ЕООД ***, *, ЕИК ********* да заплати на „Е.Б.Е.“ ЕАД- ***, ЕИК *********
сумата 750 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА
„С.и.т.“ ЕООД ***, *, ЕИК ********* да заплати на „Е.Б.Е.“ ЕАД- ***, ЕИК *********
сумата 450 лева – разноски пред въззивния съд за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е постановено при участие на Н.е.к.“ ЕАД ***, ЕИК ********* като трето лице –
помагач на страната на ответника по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните при наличие на
предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.