Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260140
гр. ВРАЦА, 28.05.2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 12.05.2021 г. в състав:
Председател: Рената Мишонова-Хальова
Членове: Мария Аджемова
Росица Иванова
в присъствието на:
прокурора секретар Виолета Вълкова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N` 138 по
описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Р.Н.В. ***
срещу решение на районен съд гр. Бяла Слатина № 260023/08.02.21 г. постановено
по гр. дело № 1129/2020 г. по описа на същия съд, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения
от жалбоподателя Р.В. *** иск за отмяна, като незаконосъобразна на заповед на
Кмета на община гр. Бяла Слатина № 637/01.10.20 г., с която на осн. чл. 188, т.
1 и във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 8 и във вр. с чл. 193, чл. 189 и
чл. 194 от КТ му е наложено дисциплинарно наказание "забележка". С
решението са присъдени съдебни разноски.
От изложените във въззивната жалба
обстоятелства, следва извода, че Р.В. е останал недоволен от постановения
съдебен акт, като намира, че районен съд не е обсъдил обективно и всестранно
всички събрани по делото доказателства, при което атакуваното решение е
необосновано и незаконосъобразно. Заявяват се и оплаквания за неизяснена
фактическа обстановка по спора. В тази връзка жалбоподателят има искане за
събиране на писмени доказателства и гласни такива - разпит на свидетеля Т. Т. –
зам. кмет на община гр. Бяла Слатина.
След събиране на поисканите
доказателства, жалбоподателят моли окръжен съд отново да прецени фактическата
обстановка по спора, степента на
неговата вина и постанови съдебен акт, с който отмени атакуваното решение на
първостепенния районен съд, като незаконосъобразно и реши спора по същество,
като уважи предявения иск за отмяна на заповед № 637/01.10.20 г. на Кмета на
община гр. Бяла Слатина.
Ответната по жалба община гр. Бяла Слатина е
представила отговор, с който мотивира становище за неоснователност на жалбата,
претендира съдебни разноски.
С определение № 260232/30.03.21 г.
държано в закрито съдебно заседание, окръжен съд е отхвърлил доказателствените
искания на въззивника предвид забраните по чл. 266 от ГПК.
След самостоятелна преценка на
събраните доказателства и доводите на страните, окръжен съд намира следното:
Постъпилата въззивна жалба е
процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в срок и има за
предмет съдебен акт от категорията на обжалваемите пред настоящата инстанция.
Обжалваното решение на районен съд е
валидно и допустимо.
Разгледана по същество, окръжен съд
намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:
Настоящият
въззивник Р.Н.В. с ЕГН ********** от гр.Б.Слатина е сезирал районен съд гр.
Бяла Слатина с искова молба против Община Бяла Слатина, ЕИК ***. Ищецът моли
районен съд съд да издаде решение, с което да ОТМЕНИ Заповед № 637/01.10.2020г.
на Кмета на Община Бяла Слатина инж.И. Ц., с която на основание чл. 188, т.1,
вр.чл. 187, ал.1, т.2, т.5 и т.8, във вр. чл.193, вр. с чл.189 и вр. чл. чл.194,
всички текстове от КТ му е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“, като
неправилна и незаконосъобразна.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответната
Община Бяла Слатина, чрез пълномощника си юрисконсулт Цв.А. е представила
писмен отговор, с който оспорва иска на ищеца, като неоснователен и недоказан
по изложените в него съображения. Претендира направените по делото разноски.
По делото са събрани писмени
доказателства, приложено заверено копие от ЛТД на ищеца, след анализа, на които
окръжен съд прима за установена следната фактическа
обстановка по спора.
В исковата молба и от приложеното по
делото заверено копие от трудово досие на ищеца Р.В. се установява, че той се
намира в трудово правоотношение, възникнало със сключването на трудов договор №
05/15.01.1992г. за длъжността „***” към дейност „Отбранително- мобилизационна
подготовка” /ОМП/ в ответната Община Бяла Слатина. Трудовото правоотношение
първоначално е било срочно, а впоследствие е било предоговорено, като такова за
неопределен срок. В течение на съществуване на трудовоправната връзка
наименованието на длъжността е търпяло промени; изменения е имало и в
структурата към която същата принадлежи. Към 01.04.1998г. до настоящият момент
ищецът заема длъжността “***" в Община Бяла Слатина, Дейност „ОМП” – Отбранително
- мобилизационна подготовка.
Със Заповед № 637/01.10.2020г. на
Кмета на Община гр. Бяла Слатина, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка”,
поради отработване на две последователни смени по 12 часа, с което е нарушена
разпоредбата на чл.152 от КТ., стр. 12. В мотивите на процесната заповед е
посочено, че работникът има право на непрекъсната междудневна почивка, която не
може да бъде по-малко от 12 часа, като е регламентирана от КТ с цел работникът
да си почине и да бъде адекватен да изпълнява след това служебните си
задължения. Полагайки труд от 24 часа без прекъсване, В. е рискувал освен
собственият си живот и здравето си, така живота и здравето на населението на
Община Б.Слатина, тъй като при евентуална ситуация за извънредна реакция е
възможно той да няма способност да реагира адекватно поради настъпила умора.
В заповедта е посочено, че ищецът В. е
извършил нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187,ал.1, т.2, от КТ - явяване на работника или служителя
на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му
задачи; чл.187,ал.1, т.5 от КТ -неспазване на правилата за здравословни и
безопасни условия на труда; и чл.187,ал.1, т.8 от КТ - злоупотреба с доверието и уронване на
доброто име на предприятието.
Работодателят е изискал писмени
обяснения от ищеца В., на осн. реда на чл.193 от КТ, за извършеното от него
нарушение на тр. дисциплина на 18.08.20 г., като това е станало с покана изх.№
9300-91-2/03.09.2020 г. На 10.09.2020г. В.
е представил исканите обяснения. В тях той
е посочил, че отработил две последователни смени, без почивка, защото естеството
му на работа позволява и тъй като колегата му К. П. отказал да дойде на работа,
с мотива, че В. му дължи връщане на дежурства от м.април 2020г. Според него 24
-часовите дежурства били разрешени от бившия му пряк ръководител ОМП-Г. Г., удостоверени с подпис, който вече не е
работник на ответната община. Ищецът твърди, че към 18.08.2020т. не е знаел за
Заповед на Кмета на Община Бяла Слатина, с която функцията на негов пряк
началник била възложена на инж.Т. Т.-зам.кмет на общината. В исковата молба
ищецът навежда доводи, че процесната Заповед № 637/01.10.2020г. на Кмета на Община
Бяла Слатина е неправилна, тъй като размяната на дежурствата била установена
преди 4 години от прекия му началник Г., като размяната се отразявала в
тетрадка-дневник. Трудово правоотношение Г. с община гр. Бяла Слатина било
прекратено на 10.06.20 г. През м.август 2020г., от писмо предадено му от
колегата М. В., ищецът узнал, че нов пряк началник на служителите „***“ в община
Бяла Слатина е зам.кмета на общината Т. Т.. На 19.08.2020г. той извършил
проверка на документацията водена в дежурната стая и разпоредил от тази дата за
напред такива размени да не се извършват, като отменил действието на водената
тетрадка-дневник за размените. Ищецът твърди в исковата молба, че процесното
дисциплинарно наказание „забележка“ му е наложено на 18.08.2020г., т.е. един
ден преди забраната на зам.кмета Т., което било некоректно, а и не бил уведомен
по надлежния ред, че е издадена Кметска заповед № 398/20.07.2020 г., с която е
разпоредено зам.кмета на Общината Т. Т. да изпълнява функциите на негов пряк началник.
Ответната Община Бяла Слатина, чрез
пълномощника си юрисконсулт Цв.А. в срока по чл.131 от ГПК е депозирала писмен
отговор във връзка с предявената искова молба, с който оспорва иска на ищеца,
като неоснователен и недоказан по изложените в него съображения.
В с.з. процесуалният представител на
ответната община Б.Слатина поддържа писменият отговор, като счита, че
атакуваната заповедта е издадена от кмета, в качеството му на работодател,
същата е законосъобразна и правилна. Заповедта била издадена при стриктно
спазване разпоредбите на трудовото законодателство, мотивирана е и съдържа
всички нормативно определени реквизити. Фактът, че има издадена заповед за нов
пряк ръководител на звеното на дежурните е ирелевантен, тъй като графика за
работните смени се утвърждава от Кмета на Общината, който е и прекият
работодател. Съответно промяната в графика отново се извършва и утвърждава от
страна на работодателя. Според общината, за спора са без значение
обстоятелствата при които работници са си разменяли смени. Тази размяна по
никакъв начин не е регламентирана от страна на работодателя, нито чрез
документ, нито чрез устна заповед и реално тетрадката- дневник се явява
доказателство за многократните нарушения на трудовата дисциплина от всички
„оперативни дежурни“ от ОбСС, а също така и от страна на експерта ОМП, който
вече не е служител на Община Бяла Слатина и който е валидирал техните размени.
Ответната община намира, че исковата
претенция следва да се отхвърли, като неоснователена и недоказана. Следва да й
се присъдят разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
При така установеното фактически
обстоятелства, от правна страна
окръжен съд намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
357 от КТ за отмяна на наложено
дисциплинарно наказание „Забележка”. Искът е процесуално допустим, тъй като е предявен
е от и срещу надлежна страна в производството, в предвидения едномесечния срок
по чл.358 от КТ, пред компетентния за това районен съд гр. Бяла Слатина. Налице
са активна и пасивна процесуална легитимация на страните и правен интерес за
ищеца от предявяване на иска.
От събраните по делото доказателства
се установява по безспорен начин, че страните са в трудово правоотношение по
силата на сключен между тях трудов договор и допълнителни споразумения. Не е
спорен и фактът, че със Заповед № 637/01.10.2020г. на ищеца Р.В. е наложено
дисциплинарно наказание „Забележка” на основание чл. 188, т.1, вр.чл. 187,
ал.1, т.2, т.5 и т.8, вр.чл. 193, вр. чл.189 и вр. чл.194 всички текстове от КТ.
Съобразно разпределената в процеса
доказателствена тежест, по предявения иск за отмяна на заповедта за налагане на
посоченото дисциплинарното наказание като незаконосъобразна, в тежест на ищеца
е да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника на посочената
в исковата молба длъжност, и че с оспорената заповед му е наложено посоченото
дисциплинарно наказание. В тежест на ответника е да установи, че
дисциплинарното наказание е законосъобразно наложено, а именно: че заповедта е
издадена от лице, носител на работодателската власт, респ. на дисциплинарната
власт, че същата притежава изискуемите от закона реквизити, че ищецът е
извършил посоченото в оспорената заповед нарушение на трудовата дисциплина и че
същото е извършено виновно; че ищецът е имал конкретни задължения при
изпълнение на трудовите му функции, които виновно е нарушил, че тежестта на
нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по налагане
на дисциплинарното наказание е спазена - че на ищеца са били искани обяснения
във връзка с нарушението преди налагане
на наказанието, и че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на
чл. 194 от КТ срокове.
Окръжен съд намира, че налагането на
процесното дисциплинарно наказание съдът е станало по предвидената в КТ
процедура, с оглед на следното: Посоченото в заповедта дисциплинарното
нарушение е извършено 18.08.2020 г. и е установено от работодателя на
19.08.2020 г., след сезирането му с докладна от служителя В. Н. В.-***.Слатина
и ръководител звено „Общинска охрана“, както и от доклад на инж.Т. Т. - зам.
кмет на общината от 19.08.2020г. С покана изх.№ 9300-91-2/03.09.2020г. изд.от
Кмета на Община Б.Слатина адресирана до Р.В. са му поискани писмени обяснения в
срок до 11.09.2020г. във връзка е извършеното от него нарушение на трудовата
дисциплина на 18.08.2020г. Такива са депозирани от В. на 10.09.2020г., в които
е изложил своите съображения. Дисциплинарното наказание е наложено от
работодателя на 01.10.2020 г., като заповедта за налагането му е връчена на
02.10.2020г.-следователно преклузивните сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ са
спазени. Представени са доказателства за това, че работодателят е изпълнил
задълженията си по чл. 193 КТ - преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да
събере и оцени доказателствата.
Обжалваната Заповед № 637/01.10.2020
г., с която на ищеца е наложено наказание "забележка" е в писмена
форма и е мотивирана - съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, съдържа
описание на фактите, при които е било извършено нарушението, времето на
извършване на нарушението, вида на наказанието и правното основание, като
работодателят е посочил, че е преценил и законовите критерии по смисъла на чл.
189, ал. 1 КТ, а именно тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено и поведението на работника.
Независимо от изложеното, окръжен съд
намира, че заповедта, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
"забележка" е незаконосъобразна и следва да се отмени.
Когато се претендира незаконност на
дисциплинарно наказание, съдът е длъжен да установи извършено ли е претендираното
деяние (действие или бездействие), съставлява ли то нарушение на трудовата
дисциплина, каква е неговата тежест и съответства ли му по тежест наложеното
дисциплинарно наказание.
В конкретния казус, не се спори от
страните, че ищецът е извършил действие, което съставлява нарушение на
трудовата дисциплина. Според окръжен съд по делото е спорно каква е тежестта на
нарушението и дали наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението,
като в тази връзка окръжен съд намира следното:
Правото
на дисциплинарно наказване принадлежи на субекта на дисциплинарната власт. При
констатирано нарушение на трудовата дисциплина, за което в случая не се спори,
той е властен да реши дали да наложи дисциплинарно наказание провинилия се работник
или не. Преди това субектът на дисциплинарна власт е длъжен да изслуша
работника или да приеме обясненията му,
за да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му.
Следва да се посочи, че уредбата на дисциплинарната отговорност е изградена
върху принципа на съответствие на тежестта на наказанието с тежестта на
нарушението. Поради това законът установява в нормата на чл. 189, ал. 1 от КТ
критериите, от които трябва да се ръководи субектът на дисциплинарна власт при
преценката си дали изобщо да наложи наказание, а също и за вида на наказанието.
В конкретния случай, според окръжен
съд обстоятелствата, при които е извършено нарушението на трудовата дисциплина
от страна на работника В. и поведението му в тази връзка, налагат извода, че то
не е със значителна тежест, допуснато е по причини, които не могат да се вменят
във вина на работника. В този смисъл, то е формално и за него не следва да се
носи дисциплинарна отговорност по КТ, по следните съображения:
Ответната община не оспорва факта, че
графика на работните смени на „***“, един от които е и ищеца В. се утвърждава
от Кмета на Общината, който е и техен пряк работодател. Ответната община не е
представила доказателства, които да опровергаят твърдението на работника В., че
от 4 години в общината съществува практика, утвърдена от уволнения през м.юни
2020 г. бивш началник на ОМП при общината Г., за размяна на 12 часовите
дежурства /работни смени/ на "***", един от които е ищеца В., която
се отразявала в тетрадка-дневник. Изложените обстоятелства налагат извода, че
субекта на дисциплинарна власт, тоест кмета на община гр. Бяла Слатина, доколкото
има задължение на утвърждава работните смени или графиците за работа на "***"
към дейност ОМП – отбранително мобилизационна подготовка в общината, е бил
длъжен да знае, че негов подчинен, бившият началник на дейност ОМП на когото
пряко са подчинени ***, включително и ищецът В., е установил система за смяна
на 12 часовите дежурствата на служителите и то за период от 4 години, която
води до грубо нарушение императивна правна норма - чл. 152 от КТ установяваща, че работникът има право на
непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малка от 12 часа. При
това положение, според окръжен съд работникът В. не следва да понесе
дисциплинарна отговорност за трайно установена /за 4 година/ порочна практика в
община гр. Бяла Слатина, в дейност ОМП, за смята на 12 часовите дежурства на
"***", за което В. не носи никакви вина и която е следвало да бъде
своевременно установена и прекратена от Кмета на общината, доколкото именно той
има задължение за утвърждава и разрешава промени в работните графици на "***".
В заключение, тъй като преценката на субекта на дисциплинарна власт в
лицето на Кмета на община гр. Бяла Слатина, за всички елементи от конкретния
фактически състав не е съобразена с критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ –
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, като и
поведението на работник, то наложеното със заповед № 637/01.10.20 г. дисциплинарно
наказание на ищеца В. следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
И тъй като правните изводи на
въззивния съд не съвпадат с тези на първостепенни районен съд, то обжалваното
решение следва да бъде отменено, като се постанови съдебен акт по същество, с
който бъде отменена заповедта на кмета на община гр. Бяла Слатина, с която на
ищеца е наложена дисциплинарно наказание "забележка".
На
въззивника В. не следва да се присъждат съдебни разноски, доколкото няма
заявено искане от негова страна. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Община гр.
Бяла Слатина следва да бъде осъдена да заплати в полза на окръжен съд гр. Враца
съдебни разноски - държавна такса, да първостепенния съд и за окръжен съд общо
в размер на 45 лв.
Мотивиран от изложеното окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение на районен съд гр. Бяла Слатина № 260023/08.02.21
г. постановено по гр. дело № 1129/20 г. по описа на същи съд и вместо това
П О
С Т А Н О В Я В А:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед на кмета на община гр. Бяла
Слатина № 637 от 01.10.2020 г., с която на работника Р.Н.В. с ЕГН ********** ***
е наложено дисциплинарно наказание "забележка".
ОСЪЖДА община гр. Бяла Слатина с ЕИК *** да заплати по см. на окръжен
съд гр. Враца сумата 45 лв. представляваща съдебни разноски /държавна такса/ за
първа и въззивна съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК.
Председател .... Членове 1....... 2..........