№ 18748
гр. София, 26.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20221110103330 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 26.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 3330/2022 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД срещу ИЛ. Д. АРБ., в която се твърди, че
ищецът е придобил вземания срещу отвентика по силата на договор за цесия. Поддържа, че
между цедентът „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника имало
облигационни отношения, като били предоставени далекосъобщителни услуги по силата на
договор от 27.05.2018 г. Навежа доводи, че ответникът не бил изпълнил задълженията си по
договора с цедента, като дължал сумата от 08.05.2018 г. до 07.08.2018 г. в размер на 89,74
лева. Излага подробни съображения от правна страна за дължимост на претендираното
вземане, като сочи, че цесията е била надлежно съобщена на ответника. Поддържа, че е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но същата била връчена на отвентика по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен интерес от предявените искове. Прави
доказателствени искания за приемане на писмени доказателствени средства. Иска да бъде
признато за установено, че ответника дължи претендираната суми, както и присъждането на
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, чрез
особен представител, като е направен отвод за нередовност на исковата молба, тъй като от
последната не ставало ясно кои са обстоятелствата на които ищецът основава искът си.
Поддържа, че искът е недопустим, тъй като искът бил подаден от цесионера, който не бил
носител на правото на иск. Навежда доводи, че не било ясно каква или какви услуги са
предоставяни и при какви параметри, съответно какво било количественото и качественото
1
изпълнение, като сочи, че това водело и до нищожност на самата сделка – поради липсата на
предмет. Излага съображения, че по делото нямало данни цесията да е била надлежно
съобщена. Развива аргументи във връзка с представените писмени доказателствени
средства, като прави, че същите не могат да установят релевантните обстоятелства по
делото. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Иска отхвърляне на предявения
иск.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на исковата молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с положителен установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. чл. 99 ЗЗД във вр. чл. 229 ЗЕС, във
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Съдът намира, че отводите за нередовност и недопустимост на исковата молба са
неоснователни, като съображенията за това са следните:
- исковата молба изцяло отговаря на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, като в
обстоятелствената част на исковата молба ищецът ясно и точно е посочил обстоятелствата
от които извежда вземането си. Дали същите са доказани (каквито са доводите за
предоставянето на услугата) е въпрос по същество на правния спор, а не по редовността на
исковата молба;
- неоснователни са съображенията, че искът бил предявен от цесионера. Именно с
оглед твърденията в исковата молба, ищецът се легитимира като носител на спорните
вземания, тъй като твърди, че същите са му прехвърлени чрез цесия. Отделно от от това
трябва да се спомене, че съобразно т. 10б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, легитимиран да предявява иск при условията на
чл. 422 ГПК е цесионера. След като същият може да го направи след издаването на
заповедта за изпълнение, което се мотивира в посоченото ТР, то per argumentum a fortiori,
цесионера е легитимира да предявява иска, когато още в рамките на заповедното делото
(какъвто е процесният случай) се легитимира (по твърдения), като носител на спорното
вземане.
Спорното материално право е обусловено от осъществяване в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
валидно възникнало облигационно отношение между страните по договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги; 2) да са предоставени на ответника далекосъобщителни
услуги, съобразно уговореното в договора; 3) да са налице валидно извършени цесии по
силата на които ищецът да е придобил вземането за неустойка срещу ответника, които цесии
да са надлежно съобщение на ответника.
Ищецът носи доказателствената тежест, тоест процесуалното задължение да установи
пълно и главно посочените по-горе материални предпоставки на предявените искове, а
ответникът следва да установи, че е заплатил претендираните суми. По отношение
направеното възражение за погасителна давност ответникът следва да установи изискуемо
вземане, за което е изтекла кратката тригодишна давност, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД –
така Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, а
ищецът следва да докаже, че в периода давността е била спирана или прекъсвана.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени
доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния
спор, предмет на делото.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 10.10.2022 г., от 09:00 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията на ответника, като съдът им указва най-късно до първото по
делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото,
като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отводите за нередовност и за недопустимост на
исковата молба, които са направени от ответника с отговора на исковата молба.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба
писмени доказателствени средства.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящето определение.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за окончателно уреждане на правния спор,
предмет на делото.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящето определение да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3