Р Е Ш Е Н И Е
№ 10, 05.02.2019г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд , Пловдив втори граждански състав
на четиринадесети
януари две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Станислав Георгиев
ЧЛЕНОВЕ: Стела Дандарова
Надежда
Дзивкова
секретар: Анна
Стоянова,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 634 по описа за 2018 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба на Я.Г.К.,
В.Т.К. , К.С.Г., Я.В.Г. , Н.К.М.-М*, Р.К.Д., Т.Х.Д. и В.И.Р. против Решение №953/06.07.2018г., постановено
по гр.д.№1931/2017г., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите
против А.Г.А. и М.Н.А., искове за признаване за установено по отношение на ответниците,
че ищците са собственици на придобитите от тях права на строеж върху отделни самостоятелни
обекти в „жилищна сграда с магазини, заведение за производство и продажба на тестени
изделия и закуски и подземен гараж“', предвидена за изграждане съгласно приетия
ПУП, одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж в поземлен имот
с идентификатор ********, съгласно кадастралната карта на П*, одобрена през
2009 г., с административен адрес: П*, ул. „П Н“ № 55, с площ от 442 кв.м. /а по актове за собственост-от 427 кв.м/, с трайно
предназначение- урбанизирана територия, начин на трайно ползване- ниско застрояване
/до 10 м/, парцел II-579, кв. 31а, при граници на имота: ПИ с ИД ***, както следва :
- Я.Г.К. и В.Т.К.
-на придобитото общо, при равни права, с НА № ** г. на нотариус Св. З*. per. № *
в НК, право на строеж върху следните обекти: апартамент № 10, находящ се на ет.
3 от горепосочената сграда, със застроена площ от 51,30 кв.м, при граници: на изток
- ап. 9, на запад - етажен коридор, на север - етажен коридор, на юг - външен зид,
отгоре - ап. 16 и отдолу-ап. 4, ведно с 2,42% ид.ч. от общите части на сградата,
равняващи се на 6,82 кв.м., както и паркомясто с площ от 12,88 кв.м. в сутеренния
етаж на сградата, находящо се в северозападната страна на подземния паркинг, целият
с площ от 424.80 кв.м. при граници: външен зид, изби № 12 и 13; изби № 7 и 8 и площ,
свободна за маневриране, ведно с 8,85% ид. ч. от общите части на сградата;
- ищците К.С.Г.
и Я.В.Г. -на придобитото в режим на СИО с НА№ ** г. на нотариус Св. З*, per. № *
в НК, право на строеж върху следните обекти: ателие № 1. находящо се на ет. 2 от
посочената по-горе сграда, със застроена площ от 40,80 кв.м. при граници: на изток
- ап. №2, на запад - стълбищна клетка, на север - външен зид, на юг - коридор, отгоре-
ателие № 7, отдолу - магазин № 2 и заведение „Б* з*", ведно с 1,93% ид. ч.
от общите части на сградата, равняващи се на 5,43 кв.м. от тези общи части, както
и изба № 8 с площ от 2,20 кв.м, при граници: от изток - паркомясто № 9, от запад
- изба № 7, от север - паркомясто № 8, от юг - коридор и отгоре - магазин № 1 на
партерния етаж, ведно с 0.10% идеални части от общите части на сградата; както и на придобитото, с НА № ** г. на
нотариус Св. З**. per.№ ***в НК, в режим на СИО право на строеж върху следните обекти:
апартамент № 5, находящ се на ет. 2 от сградата, със застроена площ от 70.80 кв.м.
при граници: на изток - външен зид и коридор, на запад-външен зид. на север- ап.
№ 6 и коридор, на юг- външен зид. отгоре - aп. № 11 и отдолу - магазин и проход,
ведно с 3,34% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 9,42 кв.м. и изба
№ 7, с площ от 2,20 кв.м. при граници: от изток - изба № 8, от запад - външен зид,
от север - паркомясто № 8, от юг - коридор и отгоре - магазин № 1 на партерния етаж,
ведно с 0,10% идеални части от общите части на сградата;
- ищцата Н.К.М.-М**
-на придобитото с НА№ *** г. на нотариус Св. З**. peг. №** в НК, право на строеж
върху следните обекти: апартамент № 14, находящ се на ет. 4 от посочената по-горе
сграда, със застроена площ от 50,20 кв.м, при граници: на изток - външен зид-калкан,
на запад - ателие № 13, коридор и ап. № 15, на север - външен зид, на юг - външен
зид, отгоре - ап. № 20 и отдолу - ап. № 8, ведно с 2.37% ид. ч. от общите части
на сградата, равняващи се на 6,68 кв.м от тези общи части, както и изба № 9 с площ
от 3,10 кв.м. при граници: от изток - паркомясто № 9, от запад - коридор, от север
- коридор, от юг - изба № 10 и отгоре - проход, ведно с 0,15% ид.ч. от общите части
на сградата;
- ищцата Р.К.Д.
-на придобитото с нотариален акт № *** г. на нотариус Св. З**, per. № ** в НК, право
на строеж върху следните обекти: апартамент № 17, находящ се на ет. 4 от посочената
по-горе сграда, със застроена площ от 50,20 кв.м, при граници: на изток - външен
зид и коридор, на запад - външен зид, на север - ап. № 18 и коридор, на юг - външен зид, отгоре - ап. № 23 и отдолу
- ап. № 11, ведно с 3,34% идеални части от общите части на сградата, както и изба
№ 5 с площ от 1,95 кв.м, при граници: от изток - коридор, от запад - паркомясто № 4, от север - изба № 6, от юг
- паркинг, отгоре - заведение на партерния етаж, ведно с 0,09% ид. ч. от общите
части на сградата, както и паркомясто № 5 с площ от 13,00 кв.м в сутеренния етаж
на сградата, находящо се в северната страна на подземния паркинг .целият с площ
от 424,80кв.м, при граници: външен зид, паркоместа № 4 и № 6 и площ, свободна за
маневриране, ведно с 8,93 % ид. ч. от общите части на сградата;
- ищцата Т.Х.Д.
-на придобитото с НА№ *** г. на нотариус Св. З**, peг. № ** в НК , право на строеж
върху следните обекти: апартамент № 11, находящ се на ет. 3 от посочената по-горе
сграда, със застроена площ от 70,80 кв.м, при граници: от изток - външен зид и коридор,
на запад - външен зид, на север - ап. № 12 и коридор, на юг - външен зид, отгоре
- ап. № 17 и отдолу - ап. № 5, ведно с 3,34% ид. ч. от общите части на сградата,
равняващи се на 9,42 кв.м от общите части, както и изба № 4 с площ от 2,00 кв.м,
при граници: от изток - коридор, от запад - паркомясто № 4, от север - изба №
5, от юг - паркинг, отгоре - заведение на партерния етаж, ведно с 0,09% ид. ч. от
общите части на сградата, както и паркомясто № 4 с площ от 12,50 кв.м в сутеренния
етаж на сградата, находящо се в най-североизточната страна на подземния паркинг,
при граници: вътрешен зид към избените помещения, външен зид, паркомясто № 5 и площ,
свободна за маневриране, ведно с 8,59% идеални части от общите части на сградата;
- ищецът В. И*
Р. -на придобитото с НА№ ** г. на нотариус Св. З*, peг. № * в НК, право на строеж
върху следните обекти: апартамент № 25 /в това число тераси/, находящ се на ет.
6 от горепосочената сграда, със застроена площ от 92.70 кв.м, при граници: на изток
- ап. № 24, на запад - тераса и външен зид, на север - коридор и външен зид, на
юг - външен зид , отгоре - покрив и отдолу - ап. № 22, № 23 и коридор, ведно с
4,38% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 12,33 кв.м., както
и паркомясто № 6 с площ от 20,00 кв.м. в сутеренния етаж на сградата, при граници:
вътрешен зид, паркомясто № 5, стълбищна клетка и площ, свободна за маневриране,
ведно с 13,75% идеални части от общите части на сградата,
като неоснователни, поради реализиране на правото на строеж с изграждането в груб строеж на сградата
в поземлен имот с идентификатор ********, като се присъдени и разноски.
Жалбоподателите,
ищци в първоинстанционното производство, поддържат, че решението е
парадоксално, т.к. в мотивната част е изцяло правилно – правилно е очертан
правния спор – дали е погасено правото на строеж на ищците поради
неупражняването му в рамките на пет годишния давностен срок; установена е фактическата
обстановка и са направени правилни изводи - за възникване на претендираните от
ищците права, както и същите да не са погасени поради неупражняването им. При
това положение съдът е заключил с един незаконосъобразен извод, който е повлиял
на резултата от делото, респ. е довел до незаконосъобразност и неправилност на
решението. Това е така, т.к. съдът допуснал грешка , приемайки Акт от
28.09.2017г. за такъв, издаден от компетентна общинска администрация. На първо
място същият е съставен след завеждане на исковете, изхожда от строителния
надзор на строежа, поради което и се явява частен документ, от който не може да
се направи извод, че правото на строеж на реализирано и е трансформирано в
право на собственост. Напротив, твърди се, че с исковата молба е представен
констативен протокол от 17.01.23017г. на общинската администрация, от който се
установява, че строежът е завършен на 63%. Освен това, възражение на
ответниците, че правото на строеж е погасено, поради реализирането му, по
делото не са правени, поради което и съдът не е обсъждал в доклада си по делото
подобни доводи, а разглеждането му в съдебното решение съставлява процесуално
нарушение. Посочва се, че в отговора на исковата молба възраженията на
ответниците били, че правото на строеж на ищците е погасено по давност и че
ответниците не са били недобросъвестни, макар и да са изключителни собственици
на земята след 2012г. На следващо място
оплакванията на жалбоподателите са в насока, че съдът е извършил недопустимо
смесване на понятията погасяване на правото на строеж поради неупражняването
му, реализиране на правото на строеж /осъществяване на това право чрез
реализиране на строеж/, трансформация на правото на строеж в право на
собственост на завършен, самостоятелен и отделен обект на вещно право. Считат,
че става въпрос за три различни правни състояния. Позовават се на практика на
ВКС, според която правото на строеж се трансформира в право на собственост при
напълно завършени и изградени общи части в сградата, при което тя може да се
ползва, а това се установява с издаване на разрешение за ползване. В случая
подобно разрешение не е издавано, поради което и извода на съда за подобна
трансформация е неправилен. Развиват и съображения, че доколкото никой от тях
не притежава право на собственост върху земята, върху която е построена
сградата, дори и правото им на строеж да е трансформирано в право на
собственост върху всеки отделен обект, то същото не е погасено, т.к. чрез него
се осъществява връзката между отделните обекти и чуждата земя.
Молят съда
да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново такова, с което
уважи предявените искове. Претендират разноски за двете инстанции.
Въззиваемите
страни А.А. и М.А. оспорват подадената въззивна жалба. Поддържат, че решението
е правилно като краен резултат, но не споделят изложените в него мотиви. Позовават
се на ТР№1/2011, ОСГК, ВКС, съгласно което правоприемниците на първоначалния
суперфициар не могат да бъдат в по-благоприятно положение от самия него, т.к.
черпят права от неговия договор за суперфиция. При това положение давността за
погасяване правото на строеж не се прекъсва, спира или изобщо влияе от
последващо прехвърляне на суперфицията, респ. същата давност ще изтече и за
последващите преобретатели в срока, в който изтича и за първоначалния
суперфициар. Считат за погрешна тезата
на съда, че ответниците , като собственици на земята, били недобросъвестни и
тяхното поведение за неоказване на съдействие на суперфициарите е довело да
нереализиране на строежа. Считат ,че в случая не са налице основанията за
спиране и прекъсване на давността. Давността за погасяване правото на строеж
започва да тече от възникване на фактическата възможност за реализирането му и
може да бъде прекъсвана и спирана само на основание законовите предпоставки за
това. Поддържат, че в случая се касае за бездействие от страна на
суперфициарите, при което се е стигнало до погасяване на учреденото им право на
строеж. Считат, че те в качеството си на собственици на земята, от една страна
не са създали никакви пречки пред реализирането на това право, а от друга не са
били длъжни да договарят с новия изпълнител, т.к. договорът, който са сключили
с първоначалния носител на правото на строеж, предвижда последният сам, със
собствени средства, за изгради сградата, включително и бъдещите обекти, които
са останат в тяхна собственост. На следващо място поддържат и че суперфициарите
са влезли в преговори за намиране на нов строител едва след като правото им на
строеж е било погасено. Освен това предложенията по новите договори за
строителство били много по-обременителни от вече договоренвия срок –
26.12.2012г., за ипотекиране правото на строеж, били и неясни относно
съществени условия като срок на изпълнение, качество, етап на довършителни
работи и т.н. Поддържат и че ищците не установяват защо сами не са довършили
строежа, за да реализират своето право. Считат че доколкото и други лица,
неучастващи в производството имат учредени права на строеж, са бездействали, се
налага извода, че не поради недобросъвестност на собствениците на земята се е
достигнало до погасяване на учреденото право на строеж. Поддържат, че е
правилен изводът на съда, че правото на строеж е трансформирано в право на собственост
върху вече съществуващите обекти на построената сграда, която видно от Акт
обр.14, както и от заключението на СТЕ, приета по делото съществува в груб вид,
както дори са започнали довършителни работи. Черпят се доводи и от факта, че първоначачалния
суперфициар – „И* 95“ ООД е обявен в несъстоятелност, като
неплатежоспособността е обявена с
начална дата още през 2010г., т.е. преди учредяване на суперфицията. При това считат, че той още от началото е бил
недобросъвестнен и не е имал намерение да изпълнява договорните си задължения.
Молят съда да потвърди обжалваното решение. Претендират разноски.
С частна
жалба от Я.Г.К., В.Т.К. , К.С.Г., Я.В.Г. , Н.К.М.-М*, Р.К.Д., Т.Х.Д. и В.И.Р. е обжалвано и Определение
№1991/09.10.2018, постановено по гр.д.№1931/2017г. по реда на чл.248 от ГПК за
изменение на решението в частта за разноските, като молбата за намаляване на
присъдените такива в полза на ответниците е оставена без уважение. Считат, че
неправилно съдът не е отчел, че се касае до защита на едно материално право и
независимо от множеството ищци защитата на ответниците е една и съща. Позовават
се на Решения С-427/16; Р по дело №428/16 на Съда на ЕС, в които е постановено,
че националните съдилища не са обвързани с минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определени от съсловни организации. В този смисъл било и
Решение №6/64 /Costa v. Enel/. Считат, че при направено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК съдът следва да прецени фактическата и правна сложност на случая. В този
смисъл са и О№269/04.05.2011, гр.д.№155/2011, IVг.о., О№75/21.03.2016г., г.о., ВКС. Поддържат и че
липсват данни за плащане на договореното възнаграждение. Молят за отмяна на
обжалваното определение и постановяване на ново, с което се измени размера на
присъдените разноски.
Постъпил е
отговор на въвзивната частна жалба от А.Г.А. и М.Н.А., в който същата се
оспорва. Посочва се, че спорът е
имуществен и съдът следва да съобрази поне
минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба №1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Молят за потвърждаване
на обжалваното определение, като претендират разноски и в това производство.
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 от ГПК,
изхожда от легитимирани лица –ищци, останали недоволни от обжалвания съдебен
акт, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само
по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната
жалба.
По отношение на валидността
и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено
от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е
в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал
търсената защита.
Предявеният иск, подлежащ
на разглеждане е с пр. осн. чл.124 от ГПК – установителен иск, като ищците са
претендирали да са притежатели на вещни права на строеж над отделни, конкретно
индивидуализирани обекти в съсобствен строеж. При разпределяне на
доказателствената тежест ищците следва да установят, че са придобили
претендираните права, както и че ги притежават към момента, респ. че не са ги
реализирали поради недобросъвестното поведение на ответниците, а ответниците следва да докажа възраженията
си – че строежът не е реализиран в пет годишния срок от учредяване на правото
за строеж, поради което и те са възстановили собствеността си в пълен обем.
За да отхвърли така
предявения иск съдът е приел, че ищците са притежавали права на строеж над индивидуализираните
самостоятелни обекти; че същите права не са погасени по давност поради
неупражняването им в пет годишен срок, в какъвто смисъл са възраженията на
ответниците; че последните
недобросъвестно са попречии на ищците да реализират правото на строеж,
но поради трансформация на правото на строеж в право на собственост върху
отделните обекти, предвид завършването на строежа в груб вид, тези претендирани
права вече не съществуват и на това основание е отхвърлил исковете.
От фактическа страна по
делото се установява следното:
С Определение
№2825/27.11.2007г., с което е изготвен доклад по делото, съдът е приел че
страните не спорят , че А. и М. А* са собственици на поземления имот, в който
се извършва строежът. За установяване на този факт са представени и множество
нотариални актове за закупуване на имота от страна на праводателите на А*,
удостоверения за наследници и нотариални актове, материализиращи сделки между
наследниците.
Съгл. Разрешение за строеж
№37/29.03.2011г. , изд. от Община П*, р. Ю*, на А.А. е разрешено построяването
на жилищна сграда с магазини, заведение за производство и продажба на тестени
изделия и закуски, подземен гараж в ПИ с ИД ******** по кадастралната карта на
гр. П*, с адм. адрес ул. П Н №55.
По делото е представен Предварителен
договор за учредяване право на строеж върху обекти от жилищна сграда срещу
задължение за обезщетение на собствениците на имота и Договор за строителство от
21.09.2010г. между А.А. и „И*95“ ООД, ведно с Приложение №1 .
С НА №**. на нотариус Св. З*, А. и М. А*, като
собственици на ПИ с идентификатор ** по
кадастралната карта на гр. П**, са
учредили право на строеж на „И* 95“ ООД на конкретни обекти в сграда, предвидена
за изграждане в същия ПИ, съгл. Разрешение
за строеж №37/29.03.2011, с адм. адр. гр.П**, ул. П Н № 55, а именно: - целия
сутеренен етаж, паркоместа №№ 1,2,4,5,6,7,8,9,1,, изби № 1 до 13, ателие №1,
апартаменти №2, №5, №6, ателие №7, апартаменти №8, №9, №10, №11, ап.12, ателие
№13, апартаменти №14, №15, №16, №17, №18, ателие №20, апартаменти №21, №22,
№23, №24, №25. А*са си запазили правото на строеж върху следните обекти от
бъдещата сграда – магазин №1 и №2, апартамент №3, апартамент№4. В т.1,2 от
договора е предвидено, че насрещната престация на суперфициара е да извърши за
собствена сметка проучване , проектиране
и одобряване на строителни книжа жилищната сграда, предвидена да се построи в
ПИ, както и срещу задължението да изгради сам или чрез възлагане на трети лица
за своя сметка предвидената сграда за строеж в срок от 20 месеца, считано от
датата на издаване на протокол за откриване на строителна площадка и определяне
на строителна линия и ниво за обекта,
както и да предаде обектите, които учредителите на правото на строеж запазват
за себе си с акт обр.15. в степен на завършеност съгл. Приложение №1, към
сключен договор от 21.09.2010г.
Съгл. НА №**. на нотариус
Св. З*, „И* 95“ ООД продава на Я. и В. К*
правото на строеж върху самостоятелен обект в сграда, предвидена за изграждане
в ПИ с идентификатор ** по кадастралната карта на гр. П**, съгл. Разрешение за
строеж №37/29.03.2011, с адм. адр. гр.П*, ул. П Н № 55, а именно – Апартамент
№10, с право на ползване на паркомясто №8, подробно индивидуализирани.
Съгл. НА №**г. на нотариус
Св. З*, „И* 95“ ООД продава на К.Г. правото
на строеж върху самостоятелен обект в сграда, предвидена за изграждане в ПИ с идентификатор
** по кадастралната карта на гр. П**, съгл. Разрешение за строеж №37/29.03.2011,
с адм. адр. гр.П*, ул. П Н № 55, а именно – Ателие №1, изба №8, подробно индивидуализирани.
Съгл. НА №**. на нотариус Св.
З*, „И* 95“ ООД продава на Я.Г. правото
на строеж върху самостоятелен обект в сграда, предвидена за изграждане в ПИ с идентификатор
** по кадастралната карта на гр. П**, съгл. Разрешение за строеж №37/29.03.2011,
с адм. адр. гр.П*, ул. П Н № 55, а именно – Апартамент №5, изба №7, подробно индивидуализирани.
Съгл. НА №**. на нотариус Св.
З*, „И* 95“ ООД продава на Н.М.-М* правото
на строеж върху самостоятелен обект в сграда, предвидена за изграждане в ПИ с идентификатор
** по кадастралната карта на гр. П*, съгл. Разрешение за строеж №37/29.03.2011,
с адм. адр. гр.П*, ул. П Н № 55, а именно – Апартамент № 14, изба №9, подробно индивидуализирани.
Съгл. НА №**. на нотариус Св.
З*, „И*95“ ООД продава на Р.Д. правото на
строеж върху самостоятелен обект в сграда, предвидена за изграждане в ПИ с идентификатор
** по кадастралната карта на гр. П**, съгл. Разрешение за строеж №37/29.03.2011,
с адм. адр. гр.П*, ул. П Н № 55, а именно – Апартамент №17, изба №5, с право на ползване на паркомясто
№5, подробно индивидуализирани.
Съгл. НА №**. на нотариус Св.
З**, „И* 95“ ООД продава на Т.Д. правото
на строеж върху самостоятелен обект в сграда, предвидена за изграждане в ПИ с идентификатор
** по кадастралната карта на гр. П**, съгл. Разрешение за строеж №37/29.03.2011,
с адм. адр. гр.П**, ул. П Н № 55, а именно – Апартамент №11, изба №4, с право на ползване на паркомясто
№4, подробно индивидуализирани.
Съгл. НА №**. на нотариус Св.
З*, „И* 95“ ООД продава на В.Р. правото на строеж върху самостоятелен обект в сграда,
предвидена за изграждане в ПИ с идентификатор ** по кадастралната карта на гр. П**,
съгл. Разрешение за строеж №37/29.03.2011, с адм. адр. гр.П**, ул. П Н № 55, а именно
– Апартамент №25, с право на ползване на
паркомясто №6, подробно индивидуализирани.
С Решение №18, постановено
по д.н. №596/2013, ПОС е обявено в открито производство по несъстоятелност на
„И** 95“ ООД и е обявена начална дата на неплатежоспособността от 30.09.2010г.
По делото са приложени копия от нотариални покани, изпратени от част
от ищците до А. и М. А**, връчвани съответно на 24.07.2015г., 24.04.2017г.,
отговор на нотариална покана на А**от 02.08.2016г., в които те заявяват, че
правят опити за срещи и ги канят на такива за намиране на разрешение на въпроса
как да продължи строежа, като заявяват готовност да участват и със средства,
както и че оспорват твърдението, че правото им на строеж е погасено.
По делото са приложени и
копия от нотариални покани от А** до суперфициарите, ищци по делото, като с
първата ги уведомяват, че не те стават
причина да не се реализира правото на строеж, т.к. не са длъжни да оказват
съдействие на суперфициарите чрез повторно прехвърляне на имуществото си на
трети лица, считат че влизането в договорни отношения с „М**“ ЕООД не е в техен
интерес, заявяват и че тече давностен срок от 27.06.2011г., като тази
нотариална покана е връчена на 05.08.2015г.. С последващи покани до всеки един
от суперфициарите заявяват, че считат учреденото им право на строеж за погасено
по давност от 27.06.2016г., с изтичане на пет годишния срок от учредяване на
това право.
Приложена е оферта за
довършителни СМР от „М**“ ЕООД до собствениците на строеж , находящ се в гр. П**,
ул. П Н №55, УПИ **, по плана на кв. М*, гр. П*, без дата, с посочване на цени
за различните етапи на строеж, за довършването му.
Приложени са и нотариални
покани до дружество изпълнител на строежа и строителния надзор, до органите на
общинската администрация и до прокуратурата, които съдът намира, че нямат
отношение към спорните факти, т.к. от една страна са датирани след спорната
дата, на която се претендира да е погасено правото на строеж, от друга –
отразяват благоприятни изявленията на
ищците /че се считат за носители на правото на строеж/, т.е. не се ползват с
доказателствени сила. В допълнение – прокурорската преписка№10667/2016, РП е
приключила с отказ за де образува досъдебно производство, предвид това, че се
касае за гражданско-правен спор.
Приложено е Удостоверение
№4/17.01.2017г. на Община П*, р. Ю*, за степен на завършеност на строежа –
нулев цикъл включително и до груб строеж -63%.
Представен е Акт за
приемане на конструкцията от 28.09.2017г., обр.№14, за строежа, който удостоверява, че сградата е
завършена в груб вид и могат да продължат довършителните работи. Същият е
съставен от посочените в чл.7, ал.3, т.14 от Наредба № 3 /31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по
време на строителството лица - проектанта-конструктор,
строителя, технически правоспособното физическо лице по част "Конструктивна"
към лицето, упражняващо строителен надзор.
От Община П*, р. Ю* са
постъпили заверени копия на част от строителната документация /идеен проект на
част Архитектурна, обяснителна записка по част Конструкции и Технологична,
одобрен проект, фаза „ технически инвестиционен проект“, част „Архитектура“,
челен лист с обяснителна записка по част „Конструкции4, „Технологична“,
„Електро и ВиК“, и т.н./ Сред
представените документи е Акт обр.10 за
установяване състоянието на строежа при спиране на строителството от
29.08.2014г., с който се установява, че поради спиране на финансирането на
20.12.2011г. е спряло строителството до ниво плоча над 2-ри етаж, кота +6,16м.
Също се намира и заявление от А.А. за получаване на проекта за процесната
сграда, от което се установява, че е получил заверени копия на 06.02.2013г.
По делото е изготвена и
приета СТЕ с в.л. Кр. М*, която се възприема от съда като обективна и
незаинтересована, съгл. която установява, че към момента на огледа
-04.02.2018г. сградата е завършена в груб вид, с монтирана дограма на всички
етажи без партера, покривът е завършен с хидроизолация с посипка, а
отводняването е частично завършено – без водосточни тръби.
Представени са и
Постановления за възлагане от 2012г. по
изп.д.№20128270400342 на ЧСИ В. А*, от които се установява, че на А.А. е
възложено след проведена публична продан правото на строеж на паркоместа №1 и №10
и на апартамент № 23, в процесната сграда, подробно индивидуализирани. Твърди се, че при тази публична продан А. е
придобил право на строеж и на други обекти, собственост на „И* 95“ ООД, но по
делото не са ангажирани доказателства в тази насока.
По делото са събирани и
гласни доказателства – разпитвани са свидетелите П* К*,който е бил управител на
„И* 95“ ООД, Р*А., Т*Н*.
Свидетелят К* твърди, че
дружеството, което е управлявал „И* 95“ ООД
е изпълнило задълженията си до плоча над първи етаж. След извършена публична
продан от ЧСИ В. А* на притежаваните от дружеството права на строеж на отделни
обекти в процесната сграда са провеждали срещи с А. и останалите собственици,
за да решат какво да правят, като са изготвяли и план-сметка какво ще струва
довършването на строежа. Останалите собственици били съгласни, а А. първо
заявил, че ще си помисли, а с това отказал категорично да се занимава с когото
и да е и да продължи строителството. Предложено било да се открие сметка ,
контролирана от собствениците, в която да се набират от тях пари, за довършване
на строежа. Тази идея не се осъществила
, поради отказа на А.. Свидетелят твърди, че другите собственици са разговаряли
и с други строителни фирми за довършване на строежа. Твърди, че след продажбата на правото на
строеж от съдебния изпълнител , той вече не е могъл да довърши строежа, защото
не е имал интерес от това.
Свидетелят А. твърди да е
собственик на „М*“ ЕООД. Твърди, че знае недовършения строеж, т.к. бил потърсен
от част от собствениците, за да се види дали има възможност за отвършването му.
Той посочил сумата, която ще е необходима, за извършване на строителните работи
и собствениците се съгласили, като заявили че ще се разберат помежду си как да
си я разпределят, но трябвало да се направи допълнителна уговорка с А. А., за
неговата част. А. А. присъствал на срещите и знаел за какво се договарят. Свидетелят твърди, че тези разговори са
водени преди повече от година и половина / от с.з. на 06.06.2018г./ Свидетелят
твърди, че офертата на фирма „М**“ ЕООД, приложена на л.38 от делото е тази,
която той е направил / но същата е без дата/.
Свидетелят твърди, че на една от
срещите А. останал след напускане на останалите собственици на строежа , за да
говорят за неговото обезщетение. След като чул предложението, той заявил, че ще
си помисли.
Свидетелят Н*твърди да е
собственик на строителна фирма „Т*Н*Н 97“. Бил е потърсен от Г. във връзка с продължаване на строежа преди
две три години / от същото с.з. на 06.06.2018г./. Той изготвил ориентировъчна
оферта колко ще струва довършването на строежа, но т.к. фирмата му имала много
обекти и не можел да се занимава и с този , ги препратил при своя партньор – Р*
А.. Знае, че собствениците са влезли в преговори с Р. А..
Във въззивната инстанция е
приложено копие от КРНИ на поземления имот, от което се установява, че в ПИ е
налице сграда, в която има самостоятелни обекти, като на последните са дадени идентификатори,
а като собственици на същите са записани А.А. и „М-А и*“ ООД. В този смисъл не отговаря на истината
твърдението на жалбоподателите, че те са записани като собственици на
самостоятелните обекти в сградата. В представеното от АГКК е записано, че
ищците по делото са поискали нанасяне на промяна в кадастралния регистър, като
те бъдат вписани като собственици на съответните имоти и исканията са изпълнени на посочените дати
през 2018г.
При така установеното от
фактическа страна се правят следните правни изводи : В уредбата на правото на
собственост е въведен принципът на приращението, като съгл. чл.92 от ЗС
собственикът на земята е собственик и на постройките и на насажденията върху
нея, освен ако не е установено друго. Законодателят е предвидил възможност за
придобиване на вещни права върху чужда вещ – гл.VI от ЗС. Уредбата на правото на строеж е една от тези
възможности, предвидена като отклонение от принципа, че собственика на земята е
собственик и на постройките върху нея. Така принципът на приращението може да
бъде изключен при учредено от собственика на земята право на строеж върху нея
на дадена постройка или на конкретно определен обект/и /чл.63 от ЗС./. Учреденото право на строеж не
може да съществува вечно и в чл.67 от ЗС е постановено, че ако суперфициаря не
го упражни в рамките на пет годишен срок, то правото на строеж се погасява.,
т.е. въведен е пет годишен давностен срок
за неговото упражняване. Поставя се въпросът какво се разбира под „упражнено
право на строеж“. Съгл. ТР № 1/2012г.,т.д.№ 1/2011г., ОСГК, ВКС, упражнено право
на строеж по смисъла на чл. 67 ЗС е изграждането на грубия строеж на сградата
/а при етапни разрешения за строеж – изграждането на съответния етап/, когато това право е учредено с единен договор за част от обектите в сграда,
състояща се от множество самостоятелни обекти, като тази хипотеза е относима
включително и при последващо прехвърляне на правото на строеж на други лица.
Съгласно същото решение давностният срок започва да тече от момента, в който
договорът породи действие. Тази давност не се прекъсва или спира при последващо
прехвърляне на правото на строеж, щом веднъж е започнала да тече с
първоначалното учредяване. Промяната в
приобретателя на това право не може да влияе върху давностния срок. Върху срока на изтичане на давността може да
оказва влияние единствено недобросъвестното поведение на собствениците на
земята. То е такова, когато те с действията си или бездействието си са
създавали пречки пред изграждането на сградата, за която е учредено правото. Недобросъвестно
поведение може да е налице в случаите, в които собствениците на земята
препятстват по някакъв начин получаване на разрешение за строеж, препятстват
започване на строежа, в други случаи може да е договорено да участват в строежа
съвместно със суперфициара и те да бездействат, а в трети случаи - те да са
поели задължението за изграждане на вещта, но да не я изграждат. Следователно,
с оглед конкретиката в правоотношенията, се преценява и дали е налице
недобросъвестно поведение от страна на собствениците на земята, респ. дали е
започнал да тече давностния срок за изграждане на строежа , прекъсван ли е или
такъв изобщо не може да започне да тече.
В настоящия случай А. и М.
А* се легитимират като собственици на поземления имот, в който следва да се
изгради процесната сграда. Те са
учредили право на строеж в полза на „И*95“ ООД върху конкретно посочени
самостоятелни обекти от бъдещата сграда, съгласно Разрешение за строеж №37/2011
на Община П*, р. Ю*, като са си запазили правото на строеж на част от обектите
в същата, срещу задължението суперфициара да построи цялата сграда за своя
сметка, който факт се установява от
посочения по-горе нотариален акт от 2011г., във връзка с предварителен договор
и Договор за строителство от 2010г. Към момента на сключване на договора,
обективиран в нотариалния акт -
27.06.2011г., са били налични
строителните книжа, необходими за започване на строежа, т.е. строежът е
могъл да започне. В същото време в договора не е уговорено някакво отлагателно
условие, поради което и следва да се приеме, че той е породил действие именно
от тази дата – 27.06.2011г.
С оглед приложението на нормата на чл.67 от ЗС
учреденото право на строеж може да бъде погасено с изтичане на пет годишен срок
от възникването му или на 27.06.2016г., ако не бъде упражнено, т.е. ако не бъде
завършен строежът в груб вид. От ССЕ се
установява, че към момента на огледа от вещото лице – м.02.2018г., сградата е
завършена в груб вид и се извършват довършителни работи. Акт обр.14 за приемане
на конструкцията е съставен на 28.09.2017г., т.е. може да се приеме, че към тази дата сградата е
била изградена изцяло на височина, с външни стени и покрив. Дали в този вид
строежът е бил завършен по-рано , но не е бил приет документално от
оторизираните от Наредба № 3/2003г. лица, по делото не се установява, при
доказателствена тежест за ищците суперфициари. Не се и твърди, че в пет
годишния давностен срок, строежът е бил реализиран, респ. правото на строеж е
изпълнено. При това положение най-ранната дата, на която може да се приеме, че
строежът е изпълнен в груб вид е 28.09.2017г., т.е. след изтичане на пет
годишния давностен срок.
С оглед на това
обстоятелство следва да се разгледа твърдението на суперфициарите, че
собственикът на земята е препятствал упражняването на правото на строеж. От приложената строителна документация се
установява, че действително към момента на учредяване на суперфицията
собствениците на земята А. и М. А* не са създали пречки пред започване на
строителството. Нещо повече, такова е и започнато от суперфициара „И* 95“ ООД. Към момента на започване на строителството
дружеството е продало част от учредените му права на строеж върху някои от
конкретно посочени самостоятелни обекти, като по този начин и ищците са
придобили права на строеж. От приложения
Акт обр.10, съставен 2014г., за спиране
на строителството се установява, че то е спряло поради липса на финансиране,
като не може с достоверна дата да се установи кога точно е станало това / макар
и този въпрос да е без правно значение, т.к. не е сред основанията за
прекъсване на давността/. Следователно
спирането на строежа не е по повод недобросъвестно поведение на собствениците
на земята, а поради вина на първоначалния суперфициар – „И* 95“ ООД, който към
този момент е бил неплатежоспособен и дори е открито производство по
обявяването му в несъстоятелност. Особеност
в случая се явява факта, че в срока за упражняване правото на строеж с
последващи транслативни сделки – с договори за продажба на право на строеж на
отделни обекти с ищците по делото, както и чрез закупуване от публична продан от ЧСИ, видно от
горепосочените Постановления за възлагане, ищците и А.А. са придобили част от правото на строеж /
Ант. А. вероятно е изкупил изцяло останалите
такива в патримониума на „И* 95“ ООД, но от представените Постановления за
възлагане се установява купуване само на част от тези права/. По този начин А. съвместява както качеството си на собственик
на земята, така и на носител на правото на строеж на отделни обекти в сградата.
Безспорно, доколкото
учреденото право на строеж е едно, макар и върху отделни обекти, последващото
му прехвърляне на различни лица не може да доведе до прекъсване на вече
започналата да тече давност за упражняването му. Не може и да се приеме, че от
момента на прехвърляне на правото на строеж върху отделни обекти, то за всеки
от суперфициарите давността ще започне да тече от момента, в който може
фактически да започне строителството на неговия обект. Това е така, т.к. до
учредяване право на строеж върху отделни обекти се е достигнало в последствие,
чрез отчуждаване от първоначалния
суперфициар, при което не е
допустимо преобретателите на правото да придобият повече права от отчуждителя.
С оглед на изложеното съдът
намира, че задължение на всички носители на правото на строеж е било изграждане на сградата поне до груб вид,
до изтичане на давностния срок. Само тогава може да се приеме, че те са упражнили
това право. Това , обаче, може да стане само съвместно. Както вече бе споменато,
А. съвместява както качеството на собственик, така и на суперфициар.
Следователно в последното си качество той също е имал задължение за изграждане
на постройката. От събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите
Р. А. и Н*, които съдът кредитира като непротиворечиви, взаимно свързани и
допълващи се, както и предвид факта, че кореспондират с представени писмени
доказателства – писмо оферта от „М*“ ЕООД, се установява, че собствениците на
строежа са водили преговори със строителни фирми за продължаване на строежа, но
до сключване на конкретни договори не се е стигнало поради отказа от Ант. А..
Това поведение може да се квалифицира като недобросъвестно.
Поставя се въпросът кога са провеждани тези разговори. – преди
или след погасяване на суперфицията. Свидетелят Н* твърди, че с него разговори
са водени преди две, три години , като
предвид факта, че разпитът е проведен в с.з. на 06.06.2018г., то се установява
че разговорите са водени 2015-2016г. Свидетелят
Р. А. също твърди да е водил разговори със собствениците на строежа и да е
направил оферта за довършване на строителството, като това е станало преди повече
от година и половина / от с.з. на 06.06.2018г./, т.е. преди началото на 2017г.
От разменените нотариални покани между страните се установява, че от лятото на
2015г. /м.07 и м.08/ със сигурност страните са водили кореспонденция помежду си
с оглед продължаване на строежа. Дали обективно е било възможно за срока до
изтичане на давността – м.07.2016 , строежът да бъде завършен в груб вид е без
значение. По важното е, че до възобновяване на строителството не се е
достигнало поради отказа на Ант. А. да участва в него. Доколкото той притежава
част от суперфицията, закупувайки останалите неотчуждени права на първоначалния
носител на учреденото право на строеж, той е имал задължението съвместно с останалите да завърши строежа.
Съвместявайки двете качества – на собственик на земята и на притежател на част
от суперфицията, той не е оказал необходимото съдействие на останалите
суперфициари, поради което може да се приеме, че е имал недобросъвестно
поведение, с което е създал пречки пред приключване на строежа, респ. пред
реализиране на учреденото право на строеж.
С оглед на изложеното
следва да се приеме, че правото на строеж не е било погасено с изтичане на
давностния срок от учредяването му през 2011г., т.к. собствениците на земята са
създали пречки пред реализирането му.
За да бъде защитено едно право е необходимо да
се установи не само че то е възникнало, съществувало е в някакъв период, а и че
съществува и към момента на постановяване на решението. Тезата на жалбоподателите, развита във
въззивната жалба във връзка с мотивите на първоинстанционния съд относно
трансформацията на правото на строеж в право на собственост, е че то не се преобразува в право на собственост
върху построения обект, а продължава да съществува като елемент от правото на собственост върху изградения обект. Вярно е, че
правото на строеж е ограничено вещно право, част от правото на собственост.
Проявната форма на правото на строеж се изразява във възникване на правото на
носителя да построи сградата и да придобие построения обект. С постигане на
целта – придобиване на собствеността върху построеното, правото на строеж е
реализирано и не може да се приеме, че то съществува, т.е. че още е в процес на
реализация. За правната същност на правото на строеж е налице тълкуване от ВС ,
дадено още в ТР № 33/19.04.1971г., гр. д. № 11/71 г., ОСГК, където е казано, че
правото на строеж е самостоятелно вещно право върху чужд имот, като след осъществяването
му, включва в себе си две права: правото на собственост върху постройката, изградена
въз основа на него, и правото да се държи тя в чужда земя. Следователно то се
трансформира в право на собственост, като само при погиване на вещта правото на
строеж отново се възобновява /в този смисъл и Р№178/09.07.2012г., гр.д.№972/10,
ВКС/. В подобен смисъл е и Р№ 617/15.12.2009г., ч.гр.д. № 226/2009 г., IIг.о., ВКС,
съгласно което трансформирането на вещното право на строеж в право на собственост
се извършва в момента на построяване на обекта в груб строеж. В Р №1319/24.11.2008г.,
гр.д.№5677/2007г., IIг.о., ВКС, също се застъпва становището, че в нормата на
чл. 63 ЗС е прогласена трансформацията на правото на строеж в право на собственост
върху построената сграда, когато тя бъде материализирана в определен минимален вид
за самостоятелност - завършването й в груб строеж. Следователно не съществува
съмнение в практиката, че правото на строеж се трансформира в право на
собственост в момента, в който сградата бъде завършена в груб вид. Нещо повече,
ако след реализиране на правото на строеж сградата погине, то правото на строеж
се възобновява, но вече с нов срок за погасяване, т.е. поражда се наново право
на строеж. Както вече бе коментирано по-нагоре, процесния
строеж е завършен в груб вид не по-късно от
датата на съставяне на Акт бр.14 – 28.09.2017г. Към този момент производството по делото е
било висящо / ИМ е заведена в съда на 31.07.2017г./ В този смисъл се поддържа от страна на
жалбоподателите, че щом в хода на процеса съдът установи, че е налице
трансформация да спорното право на строеж в право на собственост , то той бил
длъжен да даде защита на това нововъзникнало право, т.к. защитимия интерес е
един и същ. Съдът не споделя това становище, т.к. то не корепспондира с
принципите на диспозитивното начало, регламентирани в чл.6 от ГПК. В ал.2 на
сочения текст от закона е указано, че предметът и обемът на дължимата защита и
съдействие се определят от страните. Следователно съдът не може да даде защита,
която не е поискана от страната или да измени вида или характера на търсената
защита. Следователно след като е претендирано установяване съществуването на
право на строеж и се установи по делото, че същото е трансформирано в право на
собственост, то няма как съдът да се произнесе с признаване на правото на собственост
за ищците, без те самите да са търсили подобна защита. В допълнение може да се
посочи и факта, че за да се защити правото на собственост върху построените
обекти, то следва да е претендирано, при което в предмета на доказване следва
да се включи и факта, че новопостроеният обект съответства на учреденото право
на строеж. Казано по друг начин, доказването на правото на собственост има различен предмет и включва установяване на допълнителни и различни
релевантни факти, които съдът, без да е
сезиран с иск за собственост, няма как да преценява или да дава указания за
разпределяне тежестта на доказване.
По изложените съображения
съдът намира, че предявените искове за признаване за установено, че ищците са собственици
на придобитите от тях права на строеж върху отделни самостоятелни обекти, са
неоснователни, т.к. правото на строеж е преобразувано в право на собственост
върху сградата.
Първоинстанционното
решение, като постановено при същите фактически и правни изводи се явява
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По частната жалба за
разноските
С въззивната жалба е постъпила
и частна жалба против Определение № 191/09.10.2018, с което съдът е оставил без
уважение искането за намаляване на присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение на ответниците поради прекомерност. Първото възражение в частната жалба е, че макар
и определено в рамките на нормативния минимум, в случая е налице кумулиране на
възнаграждения, т.к. макар и няколко отделни иска с отделни цени по тях,
всъщност ответниците провеждат една и съща защита – на правото на строеж. Така
получените суми се явявали прекомерни. Съдът не намира, че подобен довод има
основание, т.к. разноски се дължат на страните по всеки един от исковете,
независимо дали има обективно или субективно съединяване. В случая са налице
няколко предявени иска от различни ищци против едни и същи двама ответника.
Изхода на делото е неблагоприятен за ищците по всеки един от исковете.
Независимо от идентичната защита, ответниците са направили разноски за защита
по всеки един от предявените против тях искове, поради което и им се дължат разноски
за всеки един от тях. Същото би било и правното разрешение, ако исковете бяха
уважени – в този случай ответниците също била дължали разноски на всеки един от
ищците, съобразно предявения от всеки един от тях иск, а не общо някакви
разноски за осъществяваната обща защита от всички.
Следващото възражение е,
че съдът може да определи възнаграждение
и под минимума, определен от съсловната организация / Н1/2004 за минималните
адвокатски възнаграждения/ , като преценява действителната правна и фактическа сложност
на делото. Настоящата инстанция намира, че и това възражение е неоснователно,
т.к. процесния спор не може да бъде квалифициран като такъв с ниска фактическа
и правна сложност. Напротив – налице са множество страни, изследвани са
различни правоотношения, развили се във
времето, наведени са различни правни доводи, по които е следвало страните да
вземат отношение.
Последното оплакване е, че
по делото липсват доказателства претендираното възнаграждение да е заплатено.
Видно от представения договор за правна помощ – л.332 от първоинстанционното
дело, е вписано, че договорената сума от 6 000лв. е заплатена изцяло от
клиента. Това вписване е достатъчно доказателство за изплащане на договореното
възнаграждение, като е без всякакво правно значение за настоящия процес дали
този договор е написан „на ръка“, на бланка, или пък е напечатан. Както и ВКС е подчертавал
отбелязването в договора, че сумата е заплатена е равнозначно на представяне на
платежни документи за същото плащане.
Предвид изложеното, съдът намира,
че подадената частна жалба е неоснователна , а обжалваното определение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските пред
въззивната инстанция.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателите дължат разноски на
въззиваемите страни, като видно от представения договор за правна защита и от
списъка с разноски договореното и
заплатено възнаграждение за адвокат е в размер на 7065лв. Съдът намира, че
следва да присъди тази сума, като възражението за прекомерност на
жалбоподателите е неоснователно, т.к. това е минималния размер, съобразно
правилата на Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатски
възнаграждения, а и липсват основания да се слезе под минимума, т.к. не са
налице някакви изключителни обстоятелства, които да обосноват това. Ето защо
жалбоподателите ще следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите страни
сумата от 7065лв., разноски в производстовто.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №953/06.07.2018г., постановено по гр.д.№1931/2017г..
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№1991/09.10.2018, постановено по гр.д.№1931/2017г.
ОСЪЖДА Я.Г.К., ЕГН **********, В.Т.К.,
ЕГН **********, К.С. П*, ЕГН **********,
Я.В.Г., ЕГН **********, Н.К.М.- М*, ЕГН **********, Р.К.Д., ЕГН **********, Т.Х.Д.,
ЕГН ********** и В.И.Р., ЕГН **********, да заплатят на А.Г.А., ЕГН ********** и М.Н.А., ЕГН **********.***,
П*област, ул.“К. и М*“ №10, сумата от общо 7065лв. разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :