Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 25

 

гр. Габрово, 22.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на девети януари през две хиляди и двадесета година,  в състав:

                                        

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА ДИМОВА

 

при секретаря Милкана Шаханова като разгледа докладваното от съдията И. Димова т. д.  № 30 по описа за 2019 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на производството са предявените искове с правно основание чл. 432 от КЗ във вр. чл. 52 вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД с обща цена от 40 000,00 лв., частично предявени от 50000,00 лв. -неимуществени вреди, следствие на причинени вреди при настъпило пътно транспортно произшествие, заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането 20.04.2018 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и да се присъдят направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Образувано е по искова молба на Н.Г.Р., ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. Р.Б. ***, със съдебен адрес *** против ЗАД "ДаллБогг Живот и Здраве"АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, ЖК Дианабад, бул. "Г.М.Д." № 1. Иска се да бъде осъдено ответното дружество да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, следствие на причинени вреди при настъпило пътно транспортно произшествие в размер на 40 000,00 лв., явяващи се частичен иск от 50000,00 лв. заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането -20.04.2018 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и направените разноски. Моли да бъде освободена от заплащането на държавна такса. Прави доказателствени искания.

В исковата молба ищцата твърди, че на 20.04.2018 г., около 10,30 ч. в резултат на извършено ПТП от страна на М.В.В. водач на МПС, застраховано при ответника ЗАД "ДаллБогг Живот и Здраве"АД са били причинени счупване на задно -вътрешния горен крайник на големия пищял на дясната подбедрица и счупване на костната повърхност /костното плато/ на дясната подбедрица. Счупванията са предимно вътрестраснствени  и са довели до излив на кръв в дясната колянна става. Счупването на големия пищял на дясната подбедрица е причинило трайно затрудняване на движението на десния долен крайник за срок от около 6 месеца, при благоприятно протичане на здравословния процес. В продължение на няколко месеца след инцидента се е придвижвала с патерици, включително и към момента, когато е поканила застрахователя да и заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Било и е невъзможно да слиза по стъпалата, както и да извършва каквито и да било натоварвания на десния крак, което изключително много е затруднило обслужването в домакинството й. Живее сама, което често е налагало да ползва услугите на свои близки приятелки и съседи за някои от най-обикновените битови нужди - да се напазарува, да се премести нещо в дома й, да се вземе нещо от шкафовете. По време на оздравителния период, който е траял 8 месеца ищцата е била затруднена да ползва баня и тоалетна. Често се е будила нощем, вследствие на изживения стрес от инцидента. През осемте месеца е изпитвала постоянни болки в крака, които понякога не са и давали възможност да заспи. Променила е изцяло начина си на живот. Било й е невъзможно да излиза от апартамента си и се е чувствала като "затворник" в собственото си жилище. Чувствала се е безпомощна. Това е било причината и разпита по досъдебното производство да бъде извършен в домашни условия. Така е упълномощила и адвоката си. Едва на 30.08.2018 г. за първи път е успяла да излезе от дома си за 15 минути с помощта на приятелка, което е било изключително трудно. И в момента изпитва дискомфорт в областта, където е било установено счупването, но вече само при студено или влажно време, обикновено когато вали. Въпреки това вече се придвижва с бастун.

В следствие на този инцидент е ищцата е изживяла невероятен шок и стрес от самата катастрофа. Често "изплуват" в съзнанието й ударът и падането на земята, ужасната болка, която е изпитвала в онзи момент. В следствие на удара е била хоспитализирана в МБАЛ   "Д-р Тота Венкова" за периода от 20.04.2018 г. 08.05.2018 г., което също й е причинило притеснение и неудобство, т.к. е била лишена от домашната си среда и уют.

През оздравителния период е имала постоянни болки, изпитвала е дискомфорт при студено и влажно време, безсънни нощи и неспокоен сън вследствие на болката в крака. Имала е силни болки при поставянето на инжекции в корема в продължение на 2 месеца.

Заявява, че механизмът на причиненото й увреждане е при извършената маневра на заден ход, в района на паркинга пред Консултативна поликлиника в гр. Габрово на 20.04.2018 г., около 10,30 ч., с ниска скорост, задната част на лек автомобил "Р.С." с рег. № ****, собственост на М.В.В. я е блъснал в лявата част на тялото, като съприкосновението е причинило загуба на равновесие и падане надясно, при което е настъпило огъване навътре и усукване на дясната подбедрица в колянна става, което е причинило счупването на големия пищял в долния му край.

Дружеството ответник е било поканено да заплати  застрахователно обезщетение в размер на 50 000,00 лв., което е било обективирано в "Телепоща" още в началото, на 04.09.2018 г.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че за дружеството не е възникнала отговорността за заплащане на обезщетението, тъй като водачът на МПС-то не е нарушила императивните разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП, така както е описано в подадената искова молба, поради което не са налице елементите от фактическия състав за отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение. Счита, че претендираният от ищцата размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е небосновано прекомерно завишен, а исковата претенция не е съобразена с реално понесените от ищцата болки и страдания. Оспорват медикобиолгоичния характер на всички описани като настъпили увреждания при ищцата, във връзка с които се твърди да търпи неимуществени вреди като оспорва тяхната продължителност. Твърди, че ищцата е имала увреждания на същия крак и преди произшествието. Оспорва твърдението и че към момента ищцата търпи болки и страдания, както и съпричиняване. Счита, че ищцата не е провела адекватно лечение на травмите в следствие на претърпяното ПТП. Оспорва акцесорния иск за лихва. Застрахователят е постановил отказ, поради неизпълнение от страна на ищцата за представяне на исканите документи.

Фактите от значение за делото са: извършеното пътно транспортно произшествие от М.В.В. с МПС, застраховано при ответника ЗАД "ДаллБогг Живот и Здраве"АД, неговата вина, има ли съпричиняване от страна на пострадалото лице, довело до настъпването на претърпените от нея неимуществени вреди. При настъпилия удар ищцата е получила травматични увреждания- счупване на задно-вътрешния горен крайник на големия пищял на дясната подбедрица и счупване на костната повърхност /костното плато/ на дясната подбедрица.

От представените по делото доказателства се очертава следната фактическа обстановка:

Лекият автомобил, който е бил участник в ПТП- то е застрахован с полица № *****, валидна от 04.02.2018 г. до 03.02.2019 г. в ответното застрахователно дружество по застраховка „Гражданска отговорност”, което обуславя пасивната легитимация по предявения иск.

Видно от представения по делото протокол за оглед на местопроизшествие от 20.04.2018 г. е станало пътно транспортно произшествие в гр. Г., ул. "Б." № **, пред сградата на Консултативна поликлиника, при което е пострадал пешеходец. При пристигането на разследващия полицай местопроизшествието не е било запазено. Било образувано ДП № 1752ЗМ231/2018 г. по чл. 343, ал. 1, б."б" от НК. С постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.07.2018 г. на прокурор при Районна прокуратура - Габрово, производството по отношение на М.В.В. е било прекратено и влязло в сила на 07.08.2018 г.

Пострадала при произшествието е Н.Г.Р.. В резултат на получените травми-фрактура кондили медиалис тибие декстра е била хоспитализирана в МБАЛ "Д-р Тота Венкова" - Габрово. Видно от представената епикриза от отделение по ортопедия и травматология, анамнезата при приемането й е, че на 20.04.2018 г. при ПТП /блъсната от кола/ пада на земята. Почувствала е остра болка в дясното коляно и невъзможност за самостоятелно движения. Докарана от ЦСМП. Постъпила е за оперативно лечение, което е било извършено на 23.04.2018 г. и е била поставена метална остеосинтеза. Изписана е на 30.04.2018 г., като на същата дата постъпва в Отделение за физикална и рехабилитационна медицина, от където е изписана на 08.05.2018 г.

Дружеството ответник е било поканено да заплати с покана по "Телепоща" на 04.09.2018 г., като към поканата са били приложени доказателства за претенцията. С писмо изх. № 3624 от 17.09.2018 г., застрахователното дружество е изпратило уведомление до ищцата, по регистрирана щета № 0801-002138/2018-01, с което я уведомяват, че с цел установяване на вината на застрахования в дружеството водач, причините, обстоятелствата и механизъм на ПТП, както и с оглед оценка на причинените телесни увреждания и претърпените вследствие на тях неимуществени вреди следва да представи още доказателства, които са изброени изчерпателно /л.156/. Ответникът е изпратил молба изх. № 3623/17.09.2018 г. до ОД на МВР-Габрово, с копие до ищцата и процесуалния й представител с искане за предоставяне на преписката по случая. От ОД на МВР - Габрово са уведомили застрахователя с писмо рег. № 264000-17041/11.10.2018 г., че по случая е образувано досъдебно производство № 1752ЗМ-231/20.04.2018 г. по описа на "Районно управление" - гр. Габрово. На 02.10.2018 г. е изпратено по "Телепоща" още едно писмо до застрахователното дружество от ищцата, с приложени заверени доказателства. Писмо с изпълнение на указанията за представяне на доказателства е изпратено на 25.09.2018 г. На 22.10.2018 г. е изпратено ново уведомление до Н. Р., с което се изискват изпращането на още документи /199/. С уведомление изх. № 4514 от 06.12.2018 г., ЗАД "ДаллБогг Живот и здраве" АД, заявяват че към настоящия момент дружеството не може да се ангажира с определяне и изплащане на претендираното обезщетение и претенцията не следва да се уважава.

С уведомяване на застрахователя, чрез изпращането на писмената покана на 04.09.2018 г., ищцата е изпълнила задължението си по чл. 380 от КЗ.

От заключението на съдебно -медицинската експертиза на в. л. д-р Св. Р., пострадалата при ПТП на 20.04.2018 г. Н.Г. Р. е получила следните травматични увреждания: причинено е спучване на задно-вътрешния горен край на големия пищял на дясната подбедрица и счупване на костната повърхност /костното плато/ на дясната подбедрица, както и счупване на главичката на фибулата. Счупванията са предимно вътре ставни и са довели до изрив на кръв в дясната колянна става. Пострадала е била лекувана в отделение по ортопедия и травматология в периода от 20.04.2018 г.-30.04.2018 г., след което е бил проведен рехабилитационен курс в същото отделение в периода от 30.04.2018 г. - 08.05.2018 г. с цел увеличаване на двигателния обем в тазобеднената и колянната става на десния долен крайник. Предприето е било оперативно лечение -фиксация на костните фрагмени с Г-образна плака и винтове. Счупването на големия пищял на дясната подбедрица е причинило трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок от около 6 месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес.

Периода, за който отшумява това травматично увреждане е в рамките на 6 месеца. Възможно е болките търпени от ищцата да бъдат по-продължителни, отколкото обичайното за такива травми време. През м. юни 2018 г. е установен възпалителен процес в оперативната рана, наложил антибиотично лечение, което също може да бъде предпоставка да удължаване на оздравителния процес.

Възрастта на пострадалата е фактор за по-дълъг период на оздравяване, като при жени в менопауза настъпва намалена плътност на костите, което води до по-лесна чупливост на костите.

Намалената костна плътност е предпоставка и за по-дълъг оздравителен период, тъй като е необходимо по-дълго време за образуване на костно срастване /костен калус/.

Травматичните увреждания на костите създават огнище на намалена резистентност в организма /конкретно в областта на дясната колянна става/, което при физически натоварвания и промяна в климатичните условия може да предизвика болков синдром, какъвто е налице при ищцата. Същата има болка в колянната става при слизане и изкачване по стъпала. Към момента на прегледа /04.11.2019 г./, движенията в дясната колянна става са в значителна степен възстановени. Само при сгъване в крайно положение на подбедрица в ставата, пострадалата изпитва болка.

В съдебно заседание вещото лице допълва, че от разпита на свидетелите се е установило, че преди произшествието ищцата не е имала травма на колената и долните крайници. Болките в дясната колянна става най-вероятно са свързани с артрозни и дегенеративни промени в ставата и не биха оказали въздействие върху продължителността на оздравителния период. Изливът на кръв в дясната колянна става е в непосредствена връзка с причинената травма, тъй като се касае за вътреставно счупване -това счупване на ставната повърхност на големия пищял и оттам се е изляла кръвта в ставата. Ограничението на движението е свързано с претърпяната травма и оперативна интервенция, но не е толкова значимо. Може а сгъва до голяма степен крака-до 90 градуса, което е добре, но по-силно сгъване - до 120 градуса предизвиква болка, което ограничава движенията в ставата - при клякане, при обуване на обувки. Възпалителния процес е бил в опреративната рана. Ищцата е приемала антибиотик, правени са й компреси, от които се е повлияла.

След поставянето на такива метални планки е било необходимо раздвижване, за да се предотвратят тромбоемебочните усложнения. Направен й е курс за рехабилитация непосредствено след операцията, в болницата.

По делото е допусната и изготвена съдебно автотехническа експертиза. От заключението на вещото лице инж. Б.И. се установява, което се основава на твърденията в исковата молба и отговора, както и от събраните по делото доказателства, че на 20.04.2018 г., около 10,30 ч. в гр. Г., на паркинг находящ се между ул."Б." и ул. "С.К." ищцата по делото, като пешеходка претърпява пътно транспортно произшествие, вследствие на движение на заден ход на лек автомобил марка "Р.", модел "С.", с рег. № ***, управляван от водача М.В.В..

След потегляне на заден ход от покой, В. ускорява автомобила до скорост 15-16 км/ч. След реагиране за спиране непосредствено преди удара, скоростта на автомобила при удара намалява до 12,24 км/ч. от техническа гледна точка, причината за възникване и протичане на произшествието се явява невъзприемане от страна на водачката на лекия автомобил на попътно движеща се в близост до редицата паркирани автомобили пешеходка и съобразяване на движението на автомобила с движението на пешеходката. В. не възприема попътно движещата се пешеходка и своевременно не реагира непосредствено преди последвалия удар за спиране. При възникналата ситуация се осъществява попътен удар между задната лява част на лекия автомобил и задната лява част на тялото на пешеходката. При попътната скорост на пешеходката около 2,9 км/ч, контакта между автомобила не предизвиква увреждане на тялото, но причинява загуба на равновесие и падане на дясно, при което е настъпило огъване на вътре и усукване на дясната подбедрица в колянната става, което е причинило и счупването на големия пищял в горния му край. Ударът се осъществява в зоната на паркинга, напречно на платното за движение в паркинга, на разстояние 3,2-3,5 м на юг от южната фасада на консултативна поликлиника. В надлъжно на платното за движение в паркинга, на разстояние 6-6,5 м преди началото на тротоара на ул. "С.К." -преди вход/изход от паркинга. Масовият център на тялото на пострадалата се установява на разстояние 2,29 м спрямо мястото на начален контакт. Изминалото разстояние от автомобила от мястото на удара до мястото на установяването е 1,29 м.

Пешеходката Н.Г. е навлизала в паркинга от пешеходната пътека на ул. "Б." и се е движила покрай редицата от паркирани автомобили към вход/изход на паркинга със спокоен, към бавен ход. Пешеходката и лекия автомобил са се движили попътно, като пешеходката, при потеглянето на автомобила е била на разстояние около 14,5 м след задната част на автомобила, за посока към вход/изход на паркинга. Тя се е движила с гръб към автомобила и последния е бил извън полезрението й.

 Данните по делото определят, че по време на протичане на произшествието, в зоната на паркинга не е имало движение на други превозни средства и пешеходци. Пешеходката и лекия автомобил са се движили попътно. Разположението и траекториите на движение на пешеходката и лекия автомобил, определя, че във всеки един момент от потеглянето на автомобила на заден ход, до достигане до зоната на удара, водачката на автомобила на огледалата за задно виждане /странични и вътрешно/, при което е можела да възприема и следи пешеходката. В случая не се касае за процес на действия от страна на пешеходката по пресичане, изскачане, преминаване зад автомобила. С оглед това, от техническа гледна точка, в случая не се дефинира опасна зона на движение. При достигната скорост от лекия автомобил при ускоряваното му с 15,5 км/ч , необходимото разстояние за аварийно спиране е 7,36 м.

Пешеходката и лекия автомобил са се движили попътно, като пешеходката, при потеглянето на автомобила е била на разстояние около 14,5 м след задната част на автомобила, за посока към вход/изхода от паркинга. Тя се е движила с гръб към автомобила и последния е бил извън полезрението й. Това определя, че пострадалата не е имала техническа възможност да възприеме автомобила. Определянето на възможността и необходимостта за слухово възприемане от пешеходката на приближаващият автомобил и реагиране не е от компетентността на вещото лице.

В съдебно заседание, вещото лице поддържа изготвената експертиза и допълва, че в случая не може да се говори за движение на пострадалата в т.нар. "мъртва зона". Това е лек автомобил, който е снабден с три огледала за обратно виждане. При него такова понятие "мъртва зона" няма. В рамките на коридора на движение на автомобила няма как да се дефинира, но по-важното в случая е, че с оглед указаното в предходното съдебно заседание, потегляне на автомобила в състояние на покой, с оглед на движението на автомобила, той се движи по-бързо от пешеходката. Към момента, когато водачката предприема движение назад, пешеходката е била на разстояние не по-малко 12-15 м от автомобила. Тя е била на 5,46 м от мястото на удара, когато автомобила потегля от положение на около 20 м от мястото. При всяко положение тя ще бъде видима, тъй като се движи в рамките по лявото протежение на лявото огледало за задно виждане. Водачката е имала възможност да възприема пострадалата. В момента, когато автомобила потегля, пешеходката е била във видимата зона.

Пешеходката и автомобилът са се движили в зона на паркинг пространство и пространство пред фасадата, където не е имало обособени места.

На мястото произшествието има знак, който забранява паркирането на моторно превозни средства със зона на действие 5 м, което означава, че може да се счита, че е забранено паркирането до започване на площадката за подход на инвалиди.

Съдът следва да кредитира заключението на вещите лица, освен с оглед на техните специални знания и квалификация, но така също и с оглед добросъвестността им. Своето  заключение вещите лица са обосновали въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.

По делото да разпитани свидетелите М.В.В., К.С.С., В.П.П. и М.Е.С..

От свидетелските показания на св. С. се установява, че работи като младши автоконтроьор в сектор ПП при ОД на МВР - Габрово. На 20.04.2018 г. са получили сигнал от оперативен дежурен за блъснат човек на Консултативна поликлиника. Има спомен, че жената, участваща в ПТП -то е закарала блъснатия човек в Спешна помощ. Отишли са там, за да тестват водача за алкохол. После са отишли на местопроизшествието, за да разберат конкретни данни за настъпването му. След изчакване на оперативната група са посетили улица "Б.", на паркинга на Консултативна поликлиника. В разговор с водача са разбрали, че когато водачът на МПС-то е връщала назад, не е могла да види пресичащата госпожа и я е бутнала със задната част. Водачката на автомобила им е обяснила, къде точно е паднала жената. Според свидетеля нещо е било разместено, но не е сигурен. Когато са пристигнали пострадалата е била закарана в болницата. Свидетелят потвърждава, че той е поставил конуса, както е отразено на снимките във фотоалбума.

Свидетелката М.В., установява, че тя е управлявала "Р.С." и при даване на заден ход е "бутнала жената". Карала е съвсем бавно. Пешеходката е вървяла отстрани, не я е видяла, кога е минала зад нея. След удара е слязла и е видяла, че пострадалата е седнала. Болял я е кракът. Закарала я е в Бърза помощ с автомобила. Това е станало на 20.04.2018 г. към 10-11 часа. В близост до нея е имало паркирани автомобили от дясната страна. Зад нея не е имало автомобили. Успоредно на сградата е била паркирала. Според свидетелката е била на около 20 м от входа на паркинга, но точно не може да прецени. Не е била много далеко от входа. Когато е предприела маневрата движение назад е погледнала в огледалата. Пострадалата е вървяла успоредно на автомобила, от дясната страна между спрените коли и нейната кола. Изчакала я е да мине отстрани. Усетила е, че е бутнала нещо. Дори си е помислила, че няма нищо зад нея. "Скочила" е от колата и е видяла жената седнала на земята. Закарала я е в Бърза помощ и те са се обадили на полицаите. Не я е видяла в огледалата. Счита, че може би е грешка, че не е погледнала в огледалото за задно виждане. Свидетелства, че след потеглянето си на заден ход се е движила много бавно, едвам- едвам. След като е слязла пешеходката е била на половин-един метър отзад.

От разпита на св. В.П. се установява, че е посетила ищцата след катастрофата, която е била много притеснена и объркана, защото лекарите са и казали, че ще и правят операция. Полагала е грижи за нея, докато Н. е била в болницата. Купила е нещата, които са и били дадени под списък от болницата - памперси и болкоуспокояващи. Според свидетелката ищцата е стояла 20 дена в болницата. В началото всеки ден е ходила в болницата, после се е редувала с другата свидетелка. Носели са предимно храна и са я успокоявали. До месец август не си е взимала пенсията, защото се е страхувала да излиза. Свидетелката със свои средства я е издържала. Предоставила й е патерици от нейна близка, храна, почистване на апартамента, защото тя не е можела сама. Била е с патерици и се е страхувала да си отпусне крака. Около месец е била само на легло. Към юни е започнала да става. Само в болницата е била с памперси. Иначе с патериците се е обслужвала сама за физиологични нужди. За къпане - използвала е кърпички да я изтрие. Известно и е, че операцията се е наложила, защото лекарите са казали, че има натрошени кости и трябва да се сложи имплант на десния крак. Биели са й инжекции с болкоуспокояващи в корема. Първите са били в болницата, а после жена е идвала да ги бие. Спомня си, че до края на годината ищцата е ползвала патерици. Карали са я на контролни прегледи. Във връзка с патериците е имала болка в предмишниците, защото се е облягала на тях. След операцията се е получил абсцес и са я водили да се почисти раната четири пъти. Получил се е отток над превръзката и е трябвало да се махне. Бастунът го е купила друга свидетелка. Похвалила се е, че на 22.10. е отишла до пенсионерския магазин сама, без бастун. Свидетелката К. и купила бастуна и е носила готова храна. Често Н. се е разплаквала пред нея във връзка със случилото се и когато се е налагало са я закарвали на прегледи. В дома и е идвал рехабилитатор да извършва процедури, но не го е засичала, който е бил уреден от личната й лекарка. Преди не се е оплаквала от болки в колената и не е използвала помощни средства. При разваляне на времето, като всеки човек на възраст.

Свидетелката К.С., установява само онова, което и е казала ищцата. До изписването й от болницата не е знаела нищо. След като се е обадила случайно е разбрала какво се е случило. Не я е посещавала в болницата. Отишла е у тях. Уговорили са се всеки ден между 10-11 часа да се чуват и тя да и казва от какво има нужда. Не познава свидетелката В.. Когато е ходила в ищцата е носила храна и каквото е приготвила. Малко се е движила, колкото до кухнята да си вземе нещо, до спалнята, до тоалетната. Свидетелката е заплащала е услугите. Отначало не й е давала пари, докато през август я е придружила до банката и тя е изтеглила пари, за да се разплати. Основно е била на легло. За първи път е изляла навън през август. Заедно са отишли до магазина на ГУМ, за да купят бастун. Освен да напазарува, да плати тока, водата и телефона друго не е вършила, защото Н. се е притеснявала. Споделила, че е тръгнала към Л. и на паркинга на Консултативна поликлиника я е блъснала кола. Назад е давал шофьора и не я видял. Докато е била с патериците почти всеки път са я затруднявали и е изпитвала болка, като се движи. Живее на втория етаж. Имала е "гангрена" на коляното и тогава е изпитвала силни болки. Инжекциите са и слагали в болницата, за след това не е била свидетел.  За болкоуспокоявищете и е била казала, че някакви бивши колежки и купували лекарствата и са и давали обезболяващи. Не й е споделя как се чувства при разваляне на времето.

По делото са приобщени множество писмени доказателства, които установяват твърдяното от ищцата, за настъпило травматично увреждане на долния десен крайник и престоя й в Ортопедичното отделение на МБАЛ "Д-р Тота Венкова" - гр. Габрово.

При така установената по делото фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

С оглед установеното от фактическа страна, водачът М.В.В. е действала противоправно, тъй като е нарушил разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата, предвиждащи, че преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, както и че по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Водачът М.В. е действала противоправно, като в нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, не се е убедила, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението и в нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗДвП, не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство, а ако това е било невъзможно - да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, като е бил длъжен да стори това.

Съдът приема, че събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" ЗАД "Далл Богг живот и здраве" АД дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадала се явява Н.Г.Р.  по смисъла на чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ. Установяват се всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше опровергана. Неоснователни са възраженията на ответника, че водачът на лек автомобил марка "Р.", модел "С." с рег. № *** не е виновен за настъпването на процесното ПТП.

Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи (решение № 154/09.10.2017 г. по т. д. № 374/2017 г. на ВКС, I ТО, определение № 597 от 01.12.2017 г. по т. д. № 1330/2017 г. на ВКС, I ТО ТК, решение № 2251/02.11.2017 г. по гр. д. № 2129/2017 г. на САС) и отчете вида и характера на доказаните по делото увреждания, претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на лечебния и възстановителен период, прогнозата за възстановяването на ищцата, възрастта на ищцата към датата на ПТП - 72 г., начинът, по който ПТП се е отразило на психиката на ищцата, както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент.

Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 20 000 лева, а за разликата до пълния предявен размер, искът следва да се отхвърли.

При това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец.

По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963 г. В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45/ 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС /решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. Други/ е прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.

Видно от приложените по делото доказателства и приетата съдебно автотехническа експертиза, пътно транспортното произшествие е станало на паркинг, където няма оформени тротоарни площи, както и зона за движение на пешеходци. Ищцата се е движила с гръб към автомобила, поради което не е могла да възприеме потеглянето му. Във връзка с горното, съдът намира, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалата.

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането, при изпълнение на изискванията на чл. 380 от КЗ за уведомяване на застрахователя. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по- късен момент. Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му. Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай, че необходимостта от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по изречение първо. Чл. 496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции. Съгласно чл. 380, ал. 3 КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ.

В случая, претенцията на ищеца е била заведена при ответника на 07.09.2018 г. и въпреки представянето на исканите документи е направен отказ за изплащане на обезщетение. Срокът по чл. 497, ал. 1, т . 2 от КЗ изтича на 07.12.2018 г., поради което това е датата от която е дължимо обезщетението за забава в размер на законната лихва. Претенцията за законна лихва, следва да се отхвърли, за периода от 20.04.2018 г. до 07.12.2018 г.

Относно разноските:

При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК процесуалния представител на ищеца следва да се присъди сумата от 1130,00 лв., съобразно уважената част от иска. Възнаграждението е претендирано на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, видно от договор за правна защита и съдействие серия А № 009363. Съдът определя възнаграждението, съгласно правилата на чл. 36, ал. 2 от ЗА.

Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Размерът на същото съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПрП, който максимален размер на основание чл. 25, ал. 2, пр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ е 450 лв., т.е. дължимото възнаграждение при отхвърляне на исковете частично би било такова в размер на 250,00 лв., съответно съразмерно с отхвърлената част от исковете следва да се присъди на ответника възнаграждение в размер на 125,00 лв. Съответно на отхвърлената част от иска на ответникът следва да се присъдят разноски за изготвяне на експертиза в размер на 200,00 лв. /внесен депозит в размер на 400,00 лв./ или общо 325,00 лв.

От бюджета на съда е изплатено възнаграждение на вещо лице в размер на 300,00 лв. и съобразно отхвърлената част от иска, ответника следва да понесе разноски за съдебно-медицинската експертиза в размер на 150,00 лв. по сметка на ГОС.

            При частичното уважаване на иска, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати сумата от 800,00 лв. за държавна такса и 150,00 лв. или общо 950,00 лв., която следва да бъде внесена по сметка на ГОС и сумата от 1130,00 лв. - адвокатско възнаграждение, както и 5,00 лв. при служебно издаване на изпълнителен лист.

Съобразно отхвърлената част от иск, ищцата следва да заплати на ответното дружество разноски в размер на 325,00 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ЗАД "ДаллБогг Живот и Здраве"АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, ЖК Дианабад, бул. "Г.М.Д." № 1 да заплати на Н.Г.Р., ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. Р.Б. ***, със съдебен адрес *** сумата от 20 000,00 лв. /двадесет хиляди лева/, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и на основание чл. 86, ал. 1 във вр. чл. 45 от ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на претърпяно пътно транспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от 07.12.2018 г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.Г.Р., ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. Р.Б. ***, със съдебен адрес *** иск по чл. 432, ал.1 от КЗ за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 20 000,00 лв. /двадесет хиляди лева/ до пълната претендирана сума от 40 000,00 лева, частично предявена от 50000,00 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ЗАД "ДаллБогг Живот и Здраве"АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, ЖК Дианабад, бул. "Г.М.Д." № 1 да заплати на адвокат Р.Б. ***, със съдебен адрес *** сумата от 1 130,00 лв. /хиляда сто и тридесет лева/- разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА ЗАД "ДаллБогг Живот и Здраве"АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, ЖК Дианабад, бул. "Г.М.Д." № 1 да заплати по сметка за държавни такси на Окръжен съд Габрово сумата от 950,00 лв. /деветстотин и петдесет лева/, от които 800,00 лв. -държавна такса и 150,00 лв. -за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

ОСЪЖДА Н.Г.Р., ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. Р.Б. ***, със съдебен адрес *** да заплати на ЗАД "ДаллБогг Живот и Здраве"АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, ЖК Дианабад, бул. "Г.М.Д." № 1 сумата от 325,00 лв. /триста двадесет и пет лева/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

ОСЪЖДА ЗАД "ДаллБогг Живот и Здраве"АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, ЖК Дианабад, бул. "Г.М.Д." № 1 да заплати държавна такса в полза на Габровски окръжен съд за служебно издаване на изпълнителен лист в размер на  5,00 лв. /пет лева/.

Присъдената сума в полза на Н.Г. Р. може да бъде заплатена по следната банкова сметка: *** *** – „Банка ДСК” ЕАД с титуляр Н.Г. Р..

Присъдената сума може за адвокатско възнаграждение на адв. Р.Б. да бъде заплатена по следната банкова сметка: *** *** – „Банка ДСК” ЕАД с титуляр адвокат Р.Д.Б..

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр. Велико Търново.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: