Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 04.12.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, ГО, IV-Д въззивен
състав в публичното заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и
трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЗДРАВКА И. |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
НАТАЛИЯ ЛАЛОВСКА |
|
|
мл.с. ЯНА БОРИСОВА |
при участието на секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия Лаловска
въззивно гр.д. № 7996 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на съделителя-ищец
М.П.В., поставена под пълно запрещение, действаща чрез настойника си П.И.Д.,
срещу решение № 524249/02.11.2018г., постановено по гр.дело № 55370/2017г., по
описа на СРС, 64-и състав в частта, в която е отхвърлен предявеният
срещу ответниците М.А.В., А.Б.В. и П.Б.В., иск с
правно основание чл. 34 ЗС за съдебна делба на първи етаж от къща, състоящ се
от входно антре, три стаи, баня с тоалетна, коридор и стая, с площ от 114.12
кв.м, който по одобрената кадастрална карта представлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.8550.307.1.1, с предназначение на обекта-жилище,
апартамент, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма,
под обекта-няма, над обекта – 68134.8550.307.1.2.
С въззивната жалба са наведени доводи за неправилност
на първоинстанционното решение в обжалваната част. Съдът допуснал процесуални
нарушения във връзка с доклада на делото. Неправилно бил приложен параграф 1,
т. 1 ЗКИР, параграф 5, т. 30, т. 39 ДР на ЗУТ, чл. 40 ЗУТ, неправилно било
ценено заключението на изслушаната СТЕ. Моли първоинстанционното съдебно
решение да бъде отменено в обжалваната част, а вместо това делбата на първия етаж
да бъде допусната при квоти 27/54 ид.ч. за ищеца,
7/54 ид.ч. за ответника М.В., 10/54 ид.ч. за ответника А.В. и 10/54 ид.ч.
за ответника П.В.. Не заявява претенция за разноски пред въззивния съд.
Въззиваемите страни М.А.В., А.Б.В. и П.Б.В. не депозират писмен
отговор на въззивната жалба. В хода на въззивното производство не заявяват
становище.
Първоинстанционното съдебно решение, като необжалвано, е влязло в законна
сила в частта, в която до делба между съделителите е
допуснато дворно място с площ от 488 кв.м, представляващо парцел V-307 от кв. 86 по плана на гр. София, местн. „Враждебна“, а по одобрена кадастрална карта
представлява имот с идентификатор 68134.8550.307, с площ от 531 кв.м, с
предназначение на територията-урбанизирана, при съседни самостоятелни обекти с
идентификатори: 68134.8550.306,
68134.8550.148 и 68134.8550.308,
при квоти 1/6 ид.ч. за ищеца М.В., ½ ид.ч. за М.В., 1/6 ид.ч. за А.В.
и 1/6 ид.ч. за П.В..
При извършената от съда проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част, поради което съдът дължи произнасяне по съществото
на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба.
Настоящият съдебен състав намира обжалваното
първоинстанционно решение за неправилно на въведените с въззивната жалба
основания, по следните мотиви:
От представените по делото пред първата инстанция
писмени доказателства и неоспореното заключение на СТЕ, изготвено от вещото
лице Г. се установява, че процесният апартамент,
находящ се на първи етаж от жилищната сграда, отговаря на изискванията на чл.
40 ЗУТ, която предвижда, че всяко жилище трябва да има самостоятелен вход,
най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна,
както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него.
Съобразно приетото пред настоящата инстанция
заключение на СТЕ, изготвено от вещото лице Г. след проучване на строителните
книжа от 1990г., по които жилищната сграда била изградена, чертежи от
архитектурния проект на обект „надстройка на жилищна сграда на П. Н.В.“,
одобрен на 12.06.1990г., от подробния анализ на разпределенията на
съществуващия първи и предвидения за изграждане по проекта втори етаж в
сградата, се установявало, че те представляват отделни апартаменти, в които се
влизало от врати от съответните площадки на двете вертикални нива в общото
стълбище, находящо се в самостоятелно помещение, като
транзитната зона на най-долното ниво била надписана в книжата като „предверие (стълбище)”. Съобразно документацията всяко едно от двете отделни
жилища имало врата, обособяваща го от общото стълбище в сградата и функционално
съдържало минимално необходимите помещения, за да бъде класифицирано като
самостоятелен обитаем обект. При огледа си на място вещото лице констатирало,
че видимо сградата била проектирана и изпълнена като сбор от обекти на етажна собственост.
От отделеното в самостоятелно помещение двураменно стълбище се влизало в
апартаментите, заемащи първия и втория етаж. Предвидено било всяко едно от
двете самостоятелни жилища да има врата, обособяваща го от общото стълбище в
сградата. При строителството проектът не бил надлежно довършен докрай, тъй като
за поставяне на разделяща входна врата било оставено единствено място. Вещото
лице с категоричност заявява, че първият етаж в жилищната сграда,
индивидуализиран с идентификатор 68134.8550.307.1.1, отговаря на техническите
изисквания на ЗУТ и наредбите за приложението му за самостоятелен
обект-апартамент. При разпита си по чл. 200 ГПК вещото лице пояснява, че по
проекта разделяща входна врата била предвидена. Първият етаж представлявал
самостоятелен обект на правото на собственост – тристаен апартамент. Необходим
бил единствено монтаж на входна врата с каса.
При кредитиране на гореобсъдените
заключения на СТЕ, настоящият съдебен състав намира за основателни възраженията
на въззивника и приема, че процесният
имот с идентификатор 68134.8550.307.1.1, представлява самостоятелен обект в
сградата с № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.8550.307, на адрес гр. София, район
Кремиковци, „Враждебна“, ул. ******, с предназначение на обекта-жилище,
апартамент и няма пречка същият да бъде допуснат до делба.
Съгласно текста на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с
което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои
имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки от съделителите.
Предвид императивния характер на нормата съдът е длъжен да определи частите на съделителите съобразно правата, които всеки от тях има по
закон и да допусне делбата при установените квоти, без да е обвързан от
твърденията на страните за частите им в съсобствеността.
От представените по делото писмени доказателства, в
т.ч. нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 190, том XIII, дело № 2250 от 1971г. на П.П.–
IV нотариус при Софийския народен съд и нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по регулация № 14, том V, дело № 880 от 1972г. на Е.М.– I нотариус при Софийския районен съд, удостоверения за
наследници и др. съдът приема за установено, че П. Н.В. и съпругата му К.Н.В.
били носители на правото на собственост върху процесното
дворно място с изградената в него жилищна сграда и барака.
Установява се от представената по делото строителна
документация, нотариален акт от 22.05.1992г., и заключения на СТЕ, приети пред
първата и пред настоящата инстанция, че с надлежните строителни книжа наличната
сграда била надстроена с още един (втори) жилищен етаж, правото на собственост върху който
съпрузите прехвърлили на своя син Б.П.В..
Предмет на обсъждане по делото е правото на
собственост върху първия етаж на сградата, принадлежало на съпрузите П. Н.В. и
съпругата му К.Н.В..
От представеното по делото и неоспорено от страните
удостоверение за наследници на П. Н.В. се установява, че същият починал на
02.10.1992г. и оставил наследници по закон К.Н.В. – съпруга и деца – Б.П.В. и
ищеца М.П.В.. С настъпването на смъртта на П. Н.В., предвид
нормата на чл. 26, ал. 1 СК от 1985г. /отм./, бездяловата
СИО се прекратила. Съобразно чл. 27 СК от 1985г. /отм./ при прекратяването
на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни. Ето защо след смъртта
на своя съпруг преживялата съпруга К.Н.В. притежавала ½ ид.ч. от имота на основание извършената покупка и
прекратената СИО поради смъртта на съпруга й. Притежаваната от П. Н.В. ½
ид.ч. от правото на собственост върху имота, на
основание чл. 5 и чл. 9, ал. 1 ЗН, след смъртта му, по пътя на наследственото
правоприемство преминала поравно към наследниците му по закон, които наследили
по 1/6 ид.ч. от правото на собственост. Така квотата
на преживялата съпруга К.Н.В. в правото на собственост станала 4/6 ид.ч., а децата му Б.П.В. и ищецът М.П.В. по наследство от
своя баща притежавали по 1/6 ид.ч.
Установява се
от представеното по делото удостоверение за наследниците на К.Н.В., че същата
починала на 29.11.2008г., оставяйки за свои наследници по закон децата си Б.П.В., ищеца М.П.В. и М.Н.Г.. Притежаваните
от К.Н.В. 4/6 ид.ч. от правото на собственост върху
имота – първи етаж от жилищната сграда, на основание чл. 5, ал. 1 ЗН, след
смъртта й, по пътя на наследственото правоприемство преминали поравно към
наследниците й по закон, които наследили по 2/9 ид.ч.
от правото на собственост. Така след смъртта на
К.Н.В., Б.П.В. притежавал 7/18 ид.ч., ищецът М.П.В. – 7/18 ид.ч.
и М.Н.Г. – 2/9 ид.ч.
На 23.04.2011г.
починал Б.П.В., оставяйки за свои
законни наследници ответниците М.А.В. - съпруга, А.Б.В.
и П.Б.В. – синове. На основание чл. 5 и чл. 9, ал. 1 ЗН, след смъртта му, по
пътя на наследственото правоприемство притежаваните от него 7/18 ид.ч. от правото на собственост върху процесния апартамент
преминали поравно към наследниците му по закон, които наследили по 7/54 ид.ч. от правото на собственост.
На 03.04.2015г.
починала М.Н.Г., чиито наследници се
явяват М.П.В. – сестра и ответниците А.Б.В. и П.Б.В.
– деца на починалия й брат Б.В.. На основание чл. 8, ал. 1 и чл. 10, ал. 2 и
ал. 3 ЗН, ищецът М.П.В. получила по
наследство от сестра си 2/18 ид.ч. от правото на
собственост, а ответниците А.Б.В. и П.Б.В. – по 2/36 ид.ч.
Така след смъртта на М.Н.Г. ищецът М.П.В.
притежавала 9/18 ид.ч. (27/54 ид.ч.), а А.Б.В. и
П.Б.В. – по 10/54 ид.ч.
От
представената по делото схема на самостоятелен обект в сграда №
15-249012/16.06.2015г., издадена от СГКК гр. София, съдът приема за установено,
че делбеният имот има следния актуален статут:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.8550.307.1.1, находящ се в
гр. София, район Кремиковци, „Враждебна“, ул. ******, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-61/27.09.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
заповед – няма издадена заповед за изменение на КККР, който самостоятелен обект
се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.8550.307, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент,
брой нива на обекта – 1, с посочена в документа площ – няма, стар идентификатор
– няма, ниво – 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
няма, под обекта – няма, над обекта – 68134.8550.307.1.2. Имотът се състои от
входно антре, три стаи, баня с тоалетна, коридор и стая, с площ от 114.12 кв.м.
От
гореописаните доказателства съдът приема, че по делото безспорно се доказа
наличието на съсобственост между страните по повод на процесния делбен имот, при следните квоти: 27/54 ид.ч.
за М.П.В., 7/54 ид.ч. за М.А.В., 10/54 ид.ч. за А.Б.В. и 10/54 ид.ч. за П.Б.В..
При тези квоти процесният имот следва да бъде
допуснат до делба.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
524249/02.11.2018г., постановено по гр.дело № 55370/2017г., по описа на СРС,
64-и състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от М.П.В., ЕГН **********, поставена
под пълно запрещение, действаща чрез настойника си П.И.Д., срещу ответниците М.А.В., ЕГН **********, А.Б.В., ЕГН **********
и П.Б.В., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 34 ЗС за съдебна делба на
първи етаж от къща, състоящ се от входно антре, три стаи, баня с тоалетна,
коридор и стая, с площ от 114.12 кв.м, който по одобрената кадастрална карта
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.8550.307.1.1, с
предназначение на обекта-жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж-няма, под обекта-няма, над обекта – 68134.8550.307.1.2,
като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА извършването на делба на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в
сграда с идентификатор 68134.8550.307.1.1, находящ се в гр. София, район
Кремиковци, „Враждебна“, ул. ******, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-61/27.09.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със заповед – няма издадена заповед за изменение на КККР,
който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.8550.307, с предназначение на самостоятелния обект –
жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, с посочена в документа площ –
няма, стар идентификатор – няма, ниво – 1, съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта –
68134.8550.307.1.2, състоящ се от входно антре, три стаи, баня с тоалетна,
коридор и стая, с площ от 114.12 кв.м, между М.П.В.,
ЕГН **********, поставена под пълно запрещение, действаща чрез настойника си П.И.Д.,
М.А.В., ЕГН **********, А.Б.В., ЕГН ********** и П.Б.В., ЕГН **********,
при квоти 27/54 идеални части за М.П.В., 7/54 идеални части за М.А.В.,
10/54 идеални части за А.Б.В. и 10/54
идеални части за П.Б.В..
Първоинстанционното съдебно решение, като необжалвано, е влязло в законна
сила в частта, в която до делба между съделителите е
допуснато дворно място с идентификатор 68134.8550.307, при квоти 1/6 ид.ч. за М.В., ½ ид.ч. за М.В.,
1/6 ид.ч. за А.В. и 1/6 ид.ч.
за П.В..
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.