Р Е Ш Е Н И Е
№1482/7.8.2023г.
гр. Пловдив, 07, 08, 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, V-ти
състав, в открито заседание на 12, 07, 2023 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при секретаря Станка Журналова, като разгледа
административно дело № 859 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Жалбоподателят
– „ДАВИД-62“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Асеновград, ул. „Пирин“ № 19, представлявано от управителя Д.Л.Д., чрез адв. К.Т.
оспорва Решение № РР-4981/27.02.2023 г.
на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с което е
отказано продължаване на срока на действие на Разрешително № 33120069 (стар №
300738)/15.12.2007 г., последно продължено с Решение № РР-1661/30.01.2013 г. за
ползване на повърхностен воден обект – река Черна, поречие на река Марица,
която е част от водно тяло с код BG3МА300R075 – „ГОК Азмака и ГОК Карадере“ за
заустване на отпадъчни води от експлоатация на съществуващ обект „Пункт за
изваряване на ракия“, находящ се в землището на с. Маноле, община „Марица“,
обл. Пловдив, издадено от Директора на БД ИБР със „собственик“ и „ползвател“
„ДАВИД-62“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Асеновград 4230, ул. „Пирин“ № 19, община
Асеновград, обл. Пловдив.
В жалбата се твърди, че за процесния пункт за
изваряване на ракия в с. Маноле са били
налични решения предварителни от предходни години, с които е било разрешавано
заустването на отпадните води и такива разрешителни е имало от 2007 г., 2013 г.
и 2020 г. Претендират се и съдебни
разноски.
Ответникът – Директор
на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/, чрез юк. Г. в писмена защита
/ л. 153/ , счита подадената жалба за неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като разгледа приложените
доказателства по делото, намира жалбата
за подадена в законоустановения и от лице с правен интерес , поради което е процесуално допустима.
Въз основа на приложените по делото
доказателства и изразените по делото становища съдът приема за установено от фактическа страна на
следното:
„ДАВИД - 62“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление град Асеновград 4230, ул. „Пирин” №19, Община Асеновград,
Област Пловдив е титуляр по разрешително №33120069 (стар №300738) /15.12.2007г.
последно продължено с решение №РР- 1661/ 30.01.201Зг. за ползване на
повърхностен воден обект - река Черна, поречие на река Марица, която е част от
водно тяло с код BG3MA300R075 - „ГОК Азмака и ГОК Карадере“ за заустване на
отпадъчни води от експлоатация на съществуващ обект: „Пункт за изваряване на ракия“, находящ се в землището на село
Маноле, Община Марица, Област Пловдив, издадено от Директора на БД ИБР, с краен
срок на действие до 15.12.2022г.
Със заявление с вх. №РР-08-41/12.04.2022г.
при ответника е обективирано искане от Драгинов за продължаване срока на
действие на гореописаното разрешително. В случая е спазен тримесечния срок за
подаване на заявлението , пред изтичане срока на предходното / л.101/ решение.
От извършената проверка по заявлението за продължаване срока на действие на
разрешителното, както и във връзка с разпоредбата на чл.78, ал.2, т.З от Закона
за водите е установено , че горното
разрешително е издадено със „собственик“
и „ползвател“ „ДАВИД - 62“ ООД, ЕИК ********* и е със срок на действие до
15.12.2022г. и съгласно чл.78, ал.1 от ЗВ, преди изтичането на срока му на
действие жалбоподателят е заявил искане за продължение.
Няма спор , че въз основа на
посоченото в акта на дружеството жалбоподател е предоставено правото да ползва повърхностен
воден обект - река Черна, поречие на река Марица, която е част от водно тяло с
код BG3MA300R075 - „ГОК Азмака и ГОК Карадере“, за заустване на смесен поток производствени и охлаждащи отпадъчни
води в повърхностни води, при спазване на поставените в същия условия,
както и съобразно разпоредбите на ЗВ.
На основание изискванията на чл.19,
ал.З и ал.4 от Наредба №2/8.06.2011г. за издаване на разрешителни за заустване
на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни
ограничения на точкови източници на замърсяване с писмо с изх.
№РР-08-41(1)/26.04.2022г. е изискано от Директора на РИОСВ-Пловдив, становище
относно изпълнението на условията в действащото разрешително съгласно
определените в него срокове. Такова е
върнато с писмо с вх. №РР-08-41(2)/05.07.2022г. в което РИОСВ-Пловдив дава информация, че „ДАВИД - 62“ ООД, като
ползвател на разрешително за заустване : провежда собствен мониторинг,
представя протоколи с резултати от анализи, при преглед на които не са
установени превишения на заложените индивидуални емисионни ограничения (ИЕО) ,
количествата заустени отпадъчни води не се измерват поради липса на
измервателно устройство и таксата за заустване се заплаща по максимално
разрешеното в индивидуалният административен акт. Посочено е и че е представен
доклад по чл.48, ал. 1, т. 12 от Закона за водите.
Предвид горното от правна страна съдът излага следното:
В мат. Закон- чл. 78 от ЗВ са
посочени предпоставките за продължаване на срока на действие на вече издадено
разрешително т.е. молбата да е подадена
не по-късно от 3 месеца преди изтичането му, да не се нарушават нормативни
разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и да са изпълнени
условията на издаденото разрешително.
В оспорения ИАА - Решение №
РР-4981/27.02.2023 г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“, с което е отказано продължаване на срока на действие на Разрешително №
33120069 (стар № 300738)/15.12.2007 г., са изложени мотиви за неизпълнение на
условия по процесното разрешителното.
В случая съдът приема за безспорно,
че от служебна проверка в регистрите на
БД ИБР, както и в Геоинформационна система за управление на водите и докладване
(ГСУВД), относно издадени разрешителни за водовземане за водоснабдяване е
установено, че за процесния обект „Пункт
за изваряване на ракия“, находящ се в землището на село Маноле, Община Марица,
Област Пловдив със „собственик“ и „ползвател“ „ДАВИД - 62“ ООД, ЕИК ********* няма издадени и действащи разрешителни за
водоснабдяване, което е не изпълнение на нормативната разпоредба на чл.7 от
Наредба №2/08.06.2011г. за издаване на разрешителни за заустване на
отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни
ограничения на точкови източници на замърсяване.
Съдът приема за безспорно , че
издаденото разрешително №33120069 (стар
№300738)/15.12.2007г., последно
продължено с решение №РР-1661/30.01.2013г. е
с цел заустване на смесен поток производствени и охлаждащи отпадъчни води в
повърхностни води. Съгласно раздел „Други данни“, графа „Данни за
водоползването“ в частта „Водоползване на друго основание“ на разрешително
№33120069 (стар №300738)/15.12.2007г. последно продължено с решение
№РР-1661/30.01.2013г. е посочено „От водопроводната мрежа на село Маноле,
съгласно Договор №6761/08.01.2004г. с „Водоснабдяване и канализация“ - град
Пловдив“. Следва да се има предвид, че „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД -
град Пловдив е дружество, което има издадени разрешителни с цел обществено
питейно- битово водоснабдяване на населените места, съгласно които водата не
може да се предоставя за цели различни от определените в индивидуалния
административен акт. В случая не е изпълнено условието, поставено в т. 1 от
раздел „Други данни“ в графа „Предписание за изграждане и обзавеждане на необходимите
пунктове за собствен мониторинг“ в разрешително №33120069(стар
№300738)/15.12.2007г. последно продължено с решение №РР-1661/30.01.2013г., а именно „1. Да се осигури измерване на количеството зауствани отпадъчни води.
Да се монтират необходимите измервателни устройства. В седем дневен срок от
монтирането им, да се уведоми БДУВ ИБР-Пловдив и РИОСВ-Пловдив, с цел
удостоверяване изправността и записване на отчет на показателите“.
Горното се потвърждава и от становище с вх. №РР-08-
41(2)/05.07.2022г. на РИОСВ-Пловдив, в което е посочено , че титуляря по разрешителното не е осигурил измерване на количеството
заустени отпадъчни води. Не е изпълнено условието, поставено в т.З от
раздел „Други данни“ в графа „Предписание за изграждане и обзавеждане на необходимите
пунктове за собствен мониторинг“ в разрешително №33120069(стар
№300738)/15.12.2007г. последно продължено с решение №РР-1661/30.01.2013г., а
именно „Да се осигури изследване на отпадъчните води от акредитирана
лаборатория, съгласно плана за собствен мониторинг и разрешителното за ползване
на воден обект“.
От представените в БД ИБР протоколи
от собствен мониторинг е видно, че пробите са предоставени от възложителя, а
според разпоредбата на чл.78, ал.1 от Наредба №1/11.04.2011г. за мониторинг на
водите при провеждането на собственият мониторинг пробовземането,
консервирането, транспортирането и изпитването на проби следва да се извършва от акредитирани лаборатории.
В заключение съдът приема , че към датата на подаване на заявлението - 12,04,22г.
- л. 37- не са спазени изискванията на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, а
именно - да се изпълняват условията в издаденото разрешително по реда на този
закон.
В съдебното производство на
жалбоподателя е била разпределена доказателствената тежест и са му е било указано /л.127/, че носи доказателствена
тежест да установи твърденията си за незаконосъобразност на оспорения акт, като
може да стори това с всички допустими по АПК и ГПК доказателства и
доказателствени средства и че на
основание чл.170, ал.1 АПК носи доказателствена тежест да установи
съществуването на фактическите основания и изпълнението на законовите
изисквания при издаването на оспорения акт.
В съдебното производство
жалбоподателя не представи каквито и да са доказателства , нито направи
искания по доказателствата.
Единствено адв. Т. коментира представения от Директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ /л. 141 – 149/ План за собствен мониторинг на
заустваните отпадъчни води за обекта на жалбоподателя от 21.03.2013 г.
В крайна сметка остана необорено твърдяното в мотивите на адм. орган че , към
датата на подаване на заявлението не са спазени изискванията на чл.48, ал.1,
т.11 от Закона за водите.
За да продължи срока на вече издадено
разрешително, адм. орган на осн. чл.78, ал.2, т.2 и т.З от ЗВ следва да извърши
проверка дали не се нарушават нормативни
изисквания и проверка за изпълнението на условията на издаденото разрешително и
ако констатира, че биха се нарушили нормативни изисквания и условията на
разрешителното не са изпълнени, то за него произтича задължение да се произнесе
с отрицателно решение по заявлението за продължаване срока на издаденото
разрешително.
Налице е хипотезата на оперативна самостоятелност за
административния орган и той следва да
извърши проверка за изпълнението на условията на издаденото разрешително и ако
тези условия не са изпълнени, то той е в
правото си да постанови отказ.
Правилното прилагане на материалния
закон налага да се приеме , че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на „ДАВИД-62“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „Пирин“ № 1 срещу Решение № РР-4981/27.02.2023 г. на Директора
на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“.
ОСЪЖДА „ДАВИД-62“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“-Пловдив юк. Възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14 дневен срок.
СЪДИЯ: