№ 8040
гр. ............, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110118774 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Р. Й. И., срещу „ЗАД ББВИГ“ АД.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че е
собственик на лек автомобил „............, предмет на сключен с ответника договор за
имуществена застраховка „.........“, обективиран в застрахователна полица № ........., с
период на застрахователно покритие от 06.08.2022 г. до 05.08.2023 г. Твърди, че е
заплатила изцяло дължимата в полза на ответното дружество застрахователна премия.
Сочи, че покритите рискове по застраховката са тези по клаузата „Пълно Каско“ от
общите условия към договора. Навежда доводи относно реализирано на 01.11.2022 г.
пътнотранспортно произшествие (ПТП) с участието на процесния лек автомобил, в
............. метра преди бензиностанция „........“, в посока магазин „........... Сочи, че
управляваният с несъобразена скорост от Й.Б. лек автомобил „.........“ се блъснал с
предната си част в задната част на друг автомобил, намиращ се пред него, като в
резултат на удара процесното МПС се отклонило вляво и надрало друг, преминаващ
вляво от него, лек автомобил. За настъпилото събитие бил съставен протокол за ПТП
от служители на „............. Изложени са доводи, че в резултат на реализираното ПТП
пред застрахователя е образувана преписка по щета и е съставен опис на нанесените
увреждания по застрахованото имущество. Ищцата твърди, че застрахователят отказал
неоснователно да й изплати дължимото застрахователно обезщетение за отстраняване
на щетите по автомобила. Сочи, че нанесените увреждания са на стойност 21 000 лева.
Моли съда да осъди ответника да й заплати дължимото застрахователно обезщетение,
като претендира изплащането на 1000 лева от общата стойност на вземането в размер
на 21 000 лева, във връзка с нанесените имуществени вреди по застрахования лек
автомобил „............, последица от реализирано ПТП на 01.11.2022 г. в гр. ......, ведно
със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането. Претендира разноски. Представя и писмена защита, в която се поддържа
становището за основателност на предявения иск.
1
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло по основание и размер
предявения иск. Оспорва механизма на настъпилото пътно-транспортно произшествие
/ПТП/, както и съдържанието на представените от ищеца протоколи за ПТП. Счита, че
не всички увреждания по застрахованото имуществено са вследствие на настъпилото
събитие при посочения от ищеца механизъм на осъществяването му. Сочи, че не са
налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение на основание т. 7.1. от
раздел I, глава “Трета“ от общите условия към договора, както и че е налице изключен
застрахователен риск. Излага аргументи в подкрепа на твърдението, че претендираното
от ищцата обезщетение надвишава значително стойността на действително
претърпените вреди. При условията на евентуалност, навежда доводи
относноналичието на „тотална щета“ по отношение на застрахованото имущество.
Оспорва твърдението на ищцата, че лицето управлявало лекия автомобил към датата на
застрахователното събитие е притежавало валидно свидетелство за управление на
МПС. С оглед изложеното, моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
За основателността на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да
установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) настъпилото застрахователно събитие, представляващо
покрит риск от застрахователя; 2) нанесените щети по автомобила в резултат на
реализираното ПТП; 3) причинно - следствената връзка между процесното събитие и
нанесените увреждания по застрахованото имуществено; 4) стойността на дължимото и
неизплатено от застрахователя обезщетение. В доказателствена тежест на ответника и
при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на
дължимото обезщетение.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните наличието на валидно застрахователно
правоотношение между страните по силата на сключен договор за имуществена
застраховка „.........“, обективиран в застрахователна полица № ........./05.08.2022 г., с
период на осигурено застрахователно покритие от 06.08.2022 г. до 05.08.2023 г.
Спорът между страните се концентрира по въпросите относно механизма на
пътно-транспорното произшествие и размера на евентуално причинените вследствие
на него имуществени вреди върху застрахования при ответника към датата на
инцидента лек автомобил.
Във връзка с тях по делото е прието неоспорено от страните заключение на
съдебна-автотехническа експертиза /л. 102 и сл./, което съдът кредитира като
компетентно и обективно изгответно. На база приобщения по делото доказателствен
материал вещото лице е установило, че на 01.11.2022 г. около 18:20 часа, лек
автомобил „......... ............, се движи по ............“, и на около 200 метра преди
бензиностанция „........“ посока гр. ............, водачът реализира ПТП със спрелия пред
него, лек автомобил „............ Вследствие от удара лек автомобил „......... ............ се
измества в ляво и се удря в спрелия в близост лек автомобил „.............. От така
представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и
отразените в протокола за ПТП зона на удара, се налага извода, че щетите по лек
автомобил „......... ИС250“, ............, се намират в пряка и причинно - следствена връзка с
настъпилото на 01.11.2022 г. произшествие. Стойността, необходима за възстановяване
2
на лек автомобил „......... ИС 250", с peг. № .........., изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП е 44197,13 лв.
Обстоятелствата във връзка с механизма на пътно-транспортното произшествие
се потвърждават и от показанията на свидетеля Й.К.Б. /л. 132 и сл./, които съдът
кредитира като логични, последователни и вътрешно непротиворечиви. Възраженията
на ответника във връзка с механизма на инцидента съдът намира за неоснователни,
като във връзка с тях кредитира заключението на съдебната-автотехническа
експертиза, включително и относно факта за наличието на пряка причинно-следствена
връзка между имуществените вред върху застрахования лек автомобил и
произшествието. Не се установява да е налице и хипотезата на т.7.1. от Общите
условия по процесния застрахователен догово, т.е. изключен застрахователен риск. Не
се установява и да е налице изключен застрахователен риск по т. 1.14 от Общите
условия към процесната застрахователна полица, тъй като от представените по делото
писмени доказателства /л. 121 – шофьорска икнижка на Й.Б./ съдът приема за доказано,
че водачът на застрахования лек автомобил по време на инцидента е имал валидно
свидетелство за управление на моторно превозно средство.
При така установените факти, съдът намира за доказано осъществяването на
предпоставките за основателност на предявения иск. По-конкретно, установи се
настъпилото застрахователно събитие, представляващо покрит риск от застрахователя;
нанесените щети по автомобила в резултат на реализираното ПТП, както и наличието
на причинно - следствената връзка между процесното събитие и нанесените
увреждания по застрахованото имуществено.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищеца, който претендира разноски 50 лв. – държавна такса, и 200 лв. – депозит за вещо
лице, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника. С оглед изхода на спора,
искането на ответната страна за присъждане на разноски е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „ББВИГ“ АД, ЕИК ..........., със седалище в град ............ и адрес
на управление: ..........., да плати, на основание чл. 405 КЗ, на Р. Й. И., ЕГН **********,
с адрес: град ......, ............, сума в размер на 1 000 лв. – частичен иск от сума в размер
на 21 000 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за имуществени
вреди върху лек автомобил марка „.........“, ............, нанесени при пътно-транспортно
произшествие на 01.11.2022 г. в град ...... на ............“, който е застрахован към датата на
инцидента при ответника със застрахователна полица № ........./2022 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 07.04.2023 г., до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗЕАД „ББВИГ“ АД, ЕИК ..........., със
седалище в град ............ и адрес на управление: ..........., да платина Р. Й. И., ЕГН
**********, с адрес: град ......, ............, сума в размер на 350 лв., представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4