№ 6690
гр. С., 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110110435 по описа за 2022 година
Производството е за съдебна делба в първа фаза - по допускането ѝ.
Производството е образувано по искова молба от М. Х. А. и В. Р. Ч. срещу А. Г.
Н., с която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС.
В исковата молба се твърди, че ищците М. Х. А. и В. Р. Ч. и ответницата А. Г.
Н. са законни наследници на Г. С. Ч., починал на 27.04.2015 г., и С. Г. Ч., починала на
19.04.2007 г. М. Х. А. била съпруга на починалия син на наследодателите Р. Г. Ч., а В.
Р. Ч. – негова дъщеря. Ответницата А. Г. Н. била дъщеря на наследодателите. Общите
наследодатели били придобили следния недвижим имот, находящ се в гр. С., кв. „Ф.“,
район Л., ул. „Б. В.“ /11-та/, № 6, съгласно нотариален акт № 19, том VI, дело № *** от
13.03.1967 г., издаден от Софийски народен съд, и съгласно нотариален акт № 146, том
VII, дело № 1277 от 17.03.1966 г., издаден от Софийски народен съд, а именно –
ДВОРНО УРЕГУЛИРАНО МЯСТО , представляващо парцел IX-**, в кв. 35, с
планоснимачен № ** по плана на град С., с пространство от 525 кв.м, при съседи –
улица, В. Н., Н. Г., Р. А., който недвижим имот съгласно КККР, одобрени със Заповед
№ РД-18**/30.08.2010 г. на ИД на АГКК, представлява имот с идентификатор
68134.4388.*** с площ от 527 кв.м, с номер по предходен план – квартал № 2, парцел
VII, при съседи – 68134.4388.***, 68134.4388.***, 68134.4388.***, 68134.4388.***,
ведно с изградената в него еднофамилна МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ
от 84 кв.м, представляваща имот с идентификатор 68134.4388.***.1, както и
изградените в поземления имот ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА с площ от 22
кв.м и ГАРАЖ с площ от 16 кв.м.
След смъртта на общите наследодатели, както и на Р. Г. Ч. имотът бил
съсобствен между страните при следните квоти: 1) за М. Х. А. – 1/4 идеална част; 2) за
В. Р. Ч. – 1/4 идеална част; 3) за А. Г. Н. – 1/2 идеална част. При тези твърдения
ищците молят съда да допусне делба на така описаното по-горе дворно място, ведно с
построените в него еднофамилна жилищна сграда, второстепенна постройка и гараж,
1
находящи се в гр. С., кв. „Ф.“, район „Л.“, ул. „Б. В.“ /11-та/ № 6.
Направено е и искане от ищците по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК за постановяване
на привременни мерки, като ищците искат съдът да осъди ответницата да им заплаща
по 150 лв. месечно във връзка с осъществяваното от нея ползване на процесните
имоти, считано от влизане в сила на решението за допускане на делба до
окончателното ѝ извършване.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба
ответникът А. Г. Н. оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че правото на
собственост е придобито от нея поради изтекла в нейна полза придобивна давност.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, установи
от фактическа страна следното:
Видно от Нотариален акт № 146, том VII, дело № 1277/1966 г. от 17.03.1966 г. С.
Г. Спасова – Ч. е придобила по дарение от баща си Г. С. Н. правото на собственост
върху дворно място, цялото с пространство от 525 кв.м., съставляващо урегулиран
парцел IX-** от квартал 35 по плана на гр. С., Ф., без съществуващи сгради.
От приложения по делото Нотариален акт № 19, том VI, дело № ***/1967 г. от
13.03.1967 г. се установява, че С. Г. Спасова – Ч. е учредила право на строеж на
съпруга си Г. С. Ч., като му е отстъпила правото да построи заедно с нея сграда,
съгласно утвърден архитектурен план, в парцел IX-** от квартал 35 по плана на гр. С.,
целият с площ от 525 кв.м.
От удостоверение за наследници на С. Г. Ч. /л. 68/, починала на 19.04-2007 г., се
установява, че същата е оставила като свои законни наследници Г. С. Ч. /съпруг,
починал на 27.04.2015 г./, и двете си деца – А. Г. Н. и Р. Г. Ч..
Видно от удостоверение за наследници на Г. С. Ч. /л. 69/, починал на 27.04.2015
г., същият е оставил законни наследници двете си деца А. Г. Н. и Р. Г. Ч..
Последният, видно от удостоверение за наследници /л. 70/, е починал на
08.11.2020 г., като е оставил за свои наследници по закон съпругата си М. Х. А. – Ч. и
дъщеря си В. Р. Ч. – двете ищци по делото.
Съгласно скица на поземлен имот № 15-303***/23.06.2016 г., издадена от СГКК
– гр. С., описаният в Нотариален акт № 19, том VI, дело № ***/1967 г. от 1967 г.
представлява имот с идентификатор 68134.4388.*** с площ от 527 кв.м, с номер по
предходен план – квартал № 2, парцел VII, при съседи – 68134.4388.***,
68134.4388.***, 68134.4388.***, 68134.4388.***.
Представена е и скица на сграда № 15-303588/23.06.2016 г., издадена от СГКК
– гр. С., съгласно която изградената еднофамилна жилищна сграда в имот с
идентификатор 68134.4388.***, същата с площ от 84 кв.м. представлява имот с
идентификатор 68134.4388.***.1.
По делото по почин на ищците са приобщени писмени доказателства – жалба на
М. Х. А. – Ч. до МВР, обяснения от К. Н., докладна записка по извършена проверка по
образуваната по повод жалбата преписка и протокол за предупреждение на К. Н.,
насочени към провеждане на насрещно доказване по наведеното от ответницата
възражение за изтекла в нейна ползва придобивна давност. Доколкото ответницата не е
ангажирала доказателства за установяване на факта на осъществено от нея давностно
владение, което следва да бъде установено от нея при условията на пълно и главно
доказване, съобразно разпределената доказателствена тежест, то така приобщените
2
писмени доказателства за осъществяване на насрещно доказване не следва да бъдат
коментирани по същество относно тяхната доказателствена стойност за установяване
на правнорелевантния факт.
Останалите приложени писмени доказателства – решения за възстановяване на
собствеността върху отнети гори и земи, скици на поземлени имоти, включително
данъчни декларации, са неотносими към предмета на спора, поради което не следва да
бъдат обсъждани.
Съгласно заключението по изготвената съдебно-техническа и оценителна
експертиза средният пазарен наем за процесните недвижими имоти възлиза на 588 лв.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на доведените от
ищците двама свидетели, като техните показания също са насочени към провеждане на
насрещно доказване по възражението на ответницата за изтекла погасителна давност.
От разпита на св. С. И. се установява, че е участвал в извършването на ремонт в
къщата в кв. Ф., организиран от Р. /наследодателя на ищците/ през 2013 г., а
впоследствие и през 2016 – 2017 г. Р. имал достъп до къщата, разполагал с ключ за нея
и ползвал имота спокойно. Свидетелят последно е посещавал процесния делбен имот
през ноември 2020 г., когато с Р. разтоварили материали в гаража.
От показанията на св. Г. С. се установява, че също е участвал в извършването
на ремонт в процесните имоти, като се потвъждават показанията на св. Иванов в
частта, в която възпроизвежда впечатления, че Р. е разполагал с ключ от същата до
2016 г. включително.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
Решението по допускане на делбата има установително действие относно
лицата, имотите и частите на всеки от съделителите. Това налага във фазата по
допускане на делбата да бъде установено правото на собственост по отношение на
всеки от съделителите върху имотa, чиято делба се иска да бъде допусната по съдебен
ред, и частите на всеки от тях в имуществената общност. За да се уважи искът за делба,
като се допусне ликвидирането на възникналата съсобственост, следва да са налице
следните материални и процесуални предпоставки: 1) страните да са носители на
съответна идеална част от правото на собственост върху включените в делбената маса
вещи; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и на
делба и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици,
тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички
съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН. Установяването на горните
предпоставки е разпределено в доказателствена тежест на ищеца съобразно правилото
на чл. 154, ал. 1 ГПК.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
А. Г. Н. и Р. Г. Ч. са придобили правото на собственост върху процесните
недвижими имоти въз основа на наследствено правоприемство от родителите си С. Г.
Ч. и Г. С. Ч., като на основание чл. 5, ал. 1 ЗН всеки от тях е придобил по ½ ид.част от
същите.
След кончината на Р. Г. Ч. притежаваната от него идеална част е придобита по
наследство от ищците по делото М. Х. А. – Ч. и В. Р. Ч., всяка от които на осн. чл. 9,
ал. 1 ЗН е придобила по ½ от частта на Р. Ч., съответно всяка от тях притежава по ¼ от
3
процесните имоти.
Наведеното от ответницата в рамките на преклузивния срок възражение за
изтекла погасителна давност е неоснователно.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други
вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в
продължение на определен от закона срок от време. Нормата на чл. 79 ЗС
регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и
добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона
период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1
ЗС и допълнително добросъвестност, предпоставена от юридическо основание за
упражняване на владение /с изключение на предварителен договор/ в хипотезата на чл.
79, ал. 2 ЗС. Придобивната давност е следователно сложен юридически факт от
категорията на правомерните правни действия, включващ във фактическия си състав
владение и изтичане на определения в закона срок (в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС).
Владението от своя страна също представлява правомерно юридическо действие,
състоящо се от два елемента – обективен (corpus) – упражняване на фактическа власт, и
субективен (animus) – намерение за своене. Упражняването на фактическа власт върху
една вещ в правото е познато освен като държане (при което фактическата власт се
упражнява въз основа на облигационно основание за ползване на вещта) и владение,
още и като търпими и съизволителни действия, които не са уредени в закона, и които
също както държането, не могат да служат за придобиване по давност на вещта, по
отношение на която се извършват, доколкото елемент от фактическия състав на
придобивната давност е само тази фактическа власт, която има характера на
владението. Наред с това в правната доктрина са изведени белезите на владението, за
да бъде то годно да постави началото на придобивна давност – то следва да е спокойно
(не установено с насилие), явно, несъмнено, постоянно и непрекъснато. Поначало
упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е
започнало, докато не бъде променено.
В случая не се твърди и установява ответницата да е добросъвестен владелец, а
и самата тя се позовава на изтекла в нейна полза 10-годишна давност. Не се установява
по делото обаче същата да е била и недобросъвестен владелец, доколкото от нея не са
ангажирани доказателства, като същата не се явява и представлява в проведените
открити съдебни заседания, съответно не води допуснатите свидетели за
установяване на давностно владение в определен период.
За пълнота следва да се посочи, че по делото от разпита на свидетелите,
доведени от ищеца, се установява ответницата да е живяла със семейството си в имота,
докато баща е бил жив, който също до смъртта си на 27.04.2015 г. е живял там.
Ответницата за пръв път е станала съсобственик на процесните имоти през 2007 г.,
когато е придобила идеална част по наследство от майка си. В съдебната практика и в
правната доктрина последователно се приема, че съсобственик, който ползва сам
цялата вещ, независимо от основанието за възникване на съсобствеността, е владелец
на своята част и държател на идеалните части на другите съсобственици, поради което,
за да придобие по давност чуждата част, следва да превърне държането във владение за
себе си, като демонстрира недвусмислено и категорично по отношение на останалите
съсобственици, че счита цялата вещ за своя. Обръщането на държането във владение не
се предполага, а трябва да е било изявено чрез активни действия по отношение на
останалите съсобственици, сочещи на отричане на техните права, които да са били
доведени до знанието им. Тези обстоятелства – действията по своене на имота извън
4
юридическото основание за упражняване на фактическа власт и довеждането им до
знанието на другите съсобственици, трябва да бъдат доказани от владелеца, който
черпи от тях изгодни за себе си правни последици. Съгласно мотивите на
Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК
завладяването на частите на останалите съсобственици и промяната в намерението
поначало трябва да се манифестира пред тях и да се осъществи чрез действия,
отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно
невъзможно. Такива действия не се доказват по делото, а напротив – от показанията на
свидетелите на ищците се установява, че братът на ответницата и наследодател на
ищците е ползвал имота и е имал достъп до него.
Ето защо, предвид установената между страните по делото съсобственост върху
процесните имоти следва да се допусне делба върху същите при квоти по ¼ за всяка от
ищците и ½ за ответницата.
По искането по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК с решението по допускане на
делбата или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти
съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои имоти от кои
наследници ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми
едните трябва да заплащат на другите срещу ползването. Определението по чл. 344 от
ГПК има временен характер и урежда отношенията между съсобствениците в периода
от момента на постановяване на решението по допускане на делбата до влизане в сила
на решението по извършването й. Произнасянето на съда по този въпрос представлява
акт по спорна съдебна администрация, който не се ползва със сила на пресъдено нещо,
доколкото не разрешава материално-плавен спор между страните. Затова и
разпределението се извършва най-рано с решението по допускане на делбата, тъй като
с него се разрешават въпросите досежно наличие на съсобственост, между кои лица и
при какви квоти. С определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК се постановява привременна
мярка, която се предпоставя от наличието на спор между съделителите относно
ползването на някой от или на всички делбени имоти до извършване на делбата, както
и от наличието на ползване на имуществената общност не съобразно правата на всеки
един от съделителите.
Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК е привременна мярка, при сезиране с
която, съдът действа по аналогичен начин като при претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС или
чл. 32, ал. 2 ЗД, поради което и предпоставките, които съдът изследва, са идентични с
тези по чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 32, ал. 2 ЗС. За разлика от претенцията с правно основание
чл. 31, ал. 2 ЗС, с определението по чл. 344, ал. 2от ГПК съдът се произнася за в
бъдеще, като актът му не се ползва със сила на пресъдено нещо. (В този смисъл
Решение № 87/10.03.2009 г. по гр. д. № 803/2008 г. на ВКС, ІІ – ро г. о.). При
невъзможност за реално разпределяне на ползването на имота, то тогава приложение
ще намери само чл. 31, ал. 2 от ЗС.
5
За да се уважи искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК по делото следва да се установи
кумулативното наличие на предпоставките: съсобственост върху вещ; лично ползване
на общата вещ само от един от съсобствениците за задоволяване на собствените си
нужди, като по този начин той е лишил другите съсобственици от възможността да
ползват общата вещ; както и невъзможност на съсобствениците да постигнат съгласие
за ползването.
Приложното поле на хипотезата на чл. 344 от ГПК обхваща само случаите,
когато съсобственик лично си служи с вещта за задоволяване на собствени или на
семейството си нужди. Тази разпоредба не намира приложение в случаите, когато
съсобственик е отдал целия имот под наем и сам прибира плодовете от него или когато
си е служил с нея като средство за производство или като стока – тогава в хипотезата
на исково производство приложение ще намери претенция по чл. 30, ал. 3 от ЗС, а не
чл. 31, ал. 2 от ЗС.
По делото не се спори, а се установява от съвпадащите по съдържание и
насоченост изявления на страните, че към момента фактическата власт върху целия
имот се упражнява от ответницата, която дори релевира в рамките на процеса
възражение за придобиването му по давност, като не оспорва, че и към момента
същият се полза от нея за задоволяването на лични нужди.
От изготвената по делото съдебно-техническа и оценителна експертиза се
установява, че средният месечен пазарен наем за допуснатите до делба недвижими
имоти е в размер на 588 лв. При така установения размер на същия и предвид квотите в
съсобствеността, ответницата следва да бъде осъдена да заплаща на всяка от ищците по
147 лв. месечно за лишаване от ползването на собствените им идеални части, считано
от влизане в сила на решението по допускане на делбата до окончателното
извършване, като за разликата над сумата от 147 лв. месечно до 150 лв. месечно всяка
от претенциите следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба между М. Х. А. – Ч., ЕГН **********,
В. Р. Ч., ЕГН ********** и А. Г. Н., ЕГН ********** по отношение на следните
съсобствени между тях недвижими имоти: ДВОРНО УРЕГУЛИРАНО МЯСТО ,
представляващо парцел IX-**, в кв. 35, с планоснимачен № ** по плана на град С., с
пространство от 525 кв.м, при съседи – улица, В. Н., Н. Г., Р. А., който недвижим имот
съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18**/30.08.2010 г. на ИД на АГКК,
представлява имот с идентификатор 68134.4388.*** с площ от 527 кв.м, с номер по
предходен план – квартал № 2, парцел VII, при съседи – 68134.4388.***,
68134.4388.***, 68134.4388.***, 68134.4388.***, ведно с изградената в него
еднофамилна МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 84 кв.м, представляваща
имот с идентификатор 68134.4388.***.1, както и изградените в поземления имот
ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА с площ от 22 кв.м и ГАРАЖ с площ от 16 кв.м.,
при следните права:
6
за М. Х. А. – Ч. – 1/4 ид.ч.;
за В. Р. Ч. - 1/4 ид.ч.
за А. Г. Н. – ½ ид.ч.
ОСЪЖДА А. Г. Н., ЕГН ********** да заплаща на М. Х. А. – Ч., ЕГН
********** на основание чл. 344, ал. 2 ГПК сумата от 147 лв. месечно за лишаване от
ползването на притежаваните от нея 1/4 ид. ч. от ДВОРНО УРЕГУЛИРАНО
МЯСТО, представляващо парцел IX-**, в кв. 35, с планоснимачен № ** по плана на
град С., с пространство от 525 кв.м, при съседи – улица, В. Н., Н. Г., Р. А., който
недвижим имот съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18**/30.08.2010 г. на ИД
на АГКК, представлява имот с идентификатор 68134.4388.*** с площ от 527 кв.м, с
номер по предходен план – квартал № 2, парцел VII, при съседи – 68134.4388.***,
68134.4388.***, 68134.4388.***, 68134.4388.***, ведно с изградената в него
еднофамилна МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 84 кв.м, представляваща
имот с идентификатор 68134.4388.***.1, както и изградените в поземления имот
ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА с площ от 22 кв.м и ГАРАЖ с площ от 16 кв.м.,
считано от датата на влизане в сила на решението за допускане на делбата до
окончателното й извършване, като ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 344, ал. 2 ГПК за
разликата над 147 лв. до 150 лв. месечно.
ОСЪЖДА А. Г. Н., ЕГН ********** да заплаща на В. Р. Ч., ЕГН **********
на основание чл. 344, ал. 2 ГПК сумата от 147 лв. месечно за лишаване от ползването
на притежаваните от нея 1/4 ид. ч. от ДВОРНО УРЕГУЛИРАНО МЯСТО ,
представляващо парцел IX-**, в кв. 35, с планоснимачен № ** по плана на град С., с
пространство от 525 кв.м, при съседи – улица, В. Н., Н. Г., Р. А., който недвижим имот
съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18**/30.08.2010 г. на ИД на АГКК,
представлява имот с идентификатор 68134.4388.*** с площ от 527 кв.м, с номер по
предходен план – квартал № 2, парцел VII, при съседи – 68134.4388.***,
68134.4388.***, 68134.4388.***, 68134.4388.***, ведно с изградената в него
еднофамилна МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 84 кв.м, представляваща
имот с идентификатор 68134.4388.***.1, както и изградените в поземления имот
ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА с площ от 22 кв.м и ГАРАЖ с площ от 16 кв.м.,
считано от датата на влизане в сила на решението за допускане на делбата до
окончателното й извършване, като ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 344, ал. 2 ГПК за
разликата над 147 лв. до 150 лв. месечно.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7