Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. Пазарджик, 17.04.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х
състав, в публичното заседание на осемнадесети февруари две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 171/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т.Т.Б.-Л., с ЕГН **********,
с адрес ***, против Наказателно постановление № 18-1006-003692 от 01.10.2018 г., издадено от Началника на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР- Пазарджик, с което на основание чл.179 ал.1 т.5
предл.5 от ЗДвП за нарушение на чл.41 ал.1 от ЗДвП й е наложена глоба в размер
на 150 лева и на основание чл.185 от ЗДП- глоба в размер на 20 лева за
нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП.
Релевираните в жалбата оплаквания
обобщено се свеждат до допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон,
с оглед на което се иска отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседание
жалбоподателката се явява лично, поддържа жалбата и излага становище за отмяна
на НП.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща законов или процесуален представител. Не е депозирала и
писмено становище относно основателността на жалбата.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становището на въззиваемата страна и прецени събраните по делото гласни и
писмени доказателства и вещественото доказателствено средство, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи следното от фактическа страна:
Жалбоподателката е била санкционирана за
това, че на 19.07.2018 г., в 15,50 часа, в Община Пазарджик, на АМ „Тракия“ на
км 83 в посока към гр. София, е управлявала лек автомобил „***“ с рег. № ***,
собственост на „ЕТБ“ ЕООД, като извършва маневра изпреварване от дясната страна
на МПС- лек автомобил „***“ с рег. № ***- служебен автомобил на МВР. При
извършената и проверка е установено, че управлява МПС с наложено наказание
глоба с НП, незаплатена в срока за доброволно заплащане, Фиш серия М 360090 от
07.08.2017 г.
За така констатираното св. И.Т.- мл.
автоконтрольор в група КПДГПА при ОД на МВР- Пазарджик съставил срещу
жалбоподателката АУАН с бл. № 0682181, който й бил предявен и връчен екземпляр
срещу подпис. В акта жалбоподателката написала собственоръчно възражение, че
л.а. „***“ я е засякъл и за да избегне катастрофа го изпреварила неправилно.
Въз основа на АУАН било издадено
атакуваното НП. Последното било връчено на жалбоподателката на 21.12.2018 г.
лично срещу подпис. Жалбата против НП била подадена от санкционираното лице на
21.12.2018 г. по пощата, видно от пощенското клеймо на плика (л.8 от делото), чрез
АНО до съда, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП пред компетентния съд по местоизвършване на
нарушението.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и гласните
такива- показанията на актосъставителя-
св. Г.Т..
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
І. Относно нарушението по чл.41 ал.1
от ЗДвП.
Констатациите описани в АУАН, намерили отражение и в описанието на
нарушението в НП, се потвърждават по несъмнен начин от показанията на св. Г.Т..
Последният сочи категорично, че докато е изпълнявал служебните си задължения
заедно със своя колега, са се движили със служебния автомобил „***“ в лявата
пътна лента, за изпреварване, на АМ „Тракия“ в посока към гр. София, в
следобедните часове. По негови някъде след 70-ти километър от АМ, той и
колегата му видели управлявания от жалбоподателката лек автомобил „Ф.“, който
се движел в съседната пътна лента (дясната), като пред него се движел камион.
Автомобилът започнал да изпреварва отдясно полицейския автомобил, като преминал
рязко пред него и навлязъл в лявата пътна лента за движение, продължавайки
движението си напред. Поради „засичането“ на полицейския автомобил от този на
жалбоподателката, водачът му рязко натиснал спирачка, за да предотврати сблъсък
между двете МПС. Лекият автомобил, управляван от жалбоподателката се върнал в
дясната пътна лента. Полицейският автомобил продължил да се движи, с включени
светлини, като в момента, в който се изравнили с автомобила на
жалбоподателката, на същата бил подаден сигнал да спре. След около един
километър жалбоподателката отбила и спряла, следвана от полицейският автомобил.
Св. Т. беше категоричен, че пред него и колегата му жалбоподателката заявила,
че не ги е изпреварвала и извършеното движение от нея не било маневра
„изпреварване“. Посочи също, че е възразила, като написала в акта, че
полицейският автомобил я е „засякъл“ и за да го избегне минала в съседната
пътна лента и след това се върнала в другата.
Жалбоподателката не оспорва, че преминал в лявата лента (за
изпреварване) за движение, но твърди, че това се наложило за да избегне сблъсък
с движещия се в лявата лента полицейски автомобил, който „засякъл“ нейния
автомобил. В съдебно заседание в дадените обяснения заяви, че полицейският
автомобил се движел с ниска скорост от порядъка на 60-70км/час в лявата лента
за изпреварване, което наложило да изпревари този автомобил, като според нея
това било „отминаване“ на този автомобил.
Съдът не дава вяра на обясненията на жалбоподателката, тъй като са
нелогични и не съответстват на обективната истина, не само че противоречат на
показанията на св. Т.. Освен това сами по себе си твърденията на
жалбоподателката са противоречиви. Първо твърди, че е била засечена от
полицейския автомобил, което няма как житейски да се получи, при положение, че
управляваният от нея автомобил се движи в дясна пътна лента, а полицейският- в
лявата пътна лента за движение. Ако е имало опасност, то тя била налице с оглед
на това, че жалбоподателката е приближила движещия се пред нея камион. Но в
тази ситуация дори и да е възникнала опасност от ПТП с друг движещ се пред
нейния автомобил, па макар и успоредно автомобил ( в случая полицейският
автомобил), то жалбоподателката е могла да намали скоростта си
и дори да се отклони вдясно, но не и да навлиза в лявата лента за движение,
изпреварвайки движещия се там лек автомобил. Впоследствие в с.з. заяви, че
действително е изпреварила движещия се в лявата пътна лента полицейски
автомобил, защото той се движел с ниска скорост и по този начин решила да го
„отмине“.
При така установеното, съдът намира, че жалбоподателката в разрез
правилото установено в чл.41 ал.1 от ЗДвП, а именно пътните превозни средства
да се изпреварват от лявата им страна, е извършила изпреварване на полицейският
автомобил от дясната страна. В конкретния случай предвид фактическата
установеност и събрания доказателствен материал, съдът намира, че е осъществено
изпълнителното деяние на вмененото нарушение, като счита, че действията на
жалбоподателката като водач на процесното МПС съставляват маневра
„изпреварване“.
Съгласно чл.41 ал.2 от ЗДвП при изпреварване водачът на пътното
превозно средство напуска пътната лента, в която се движи, навлиза в съседната
пътна лента изцяло или частично, преминава покрай движещото се в същата посока
ППС и се връща в напуснатата лента. В случая от показанията на св. Т. се
установява, че при управление на процесния автомобил, жалбоподателката е
напуснала дясната пътната лента, в която се е движила и е навлязъл в съседната
(лява, за изпреварване) пътна лента изцяло, като след това се е върнала отново
в дясната лента на движение. Самата жалбоподателка в обясненията си в с.з.
потвърди, че е изпреварила полицейският автомобил. Дори в АУАН в направеното
възражение е посочила, че е извършила „неправилно изпреварване“.
При тези данни от правна страна съдът приема, че от обективна и
субективна страна е осъществен фактическият състав на вмененото нарушение по
чл.41 ал.1 от ЗДвП.
Правилно
наказващият орган е приложил санкционната норма на чл.179 ал.1 т.5 предл.5 от ЗДвП. Съдът счита, че санкцията е правилно определена в размера, императивно
установен в посочената норма и същият не може да бъде намален.
І. Относно нарушението по чл.190
ал.3 от ЗДвП.
Съдът
намира, че при описанието на нарушението и неговата цифрова квалификация, са
допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита и
съставляващи основание за отмяна на НП в тази му част.
От
описаното в НП става ясно, че е ангажирана отговорността на жалбоподателката за
това, че на процесната дата е била водач на МПС, като е имала глоба, наложена с
НП, незаплатена в срока за доброволно плащане, след което е посочен серия,
номер и дата на фиш. Тоест санкционирана е жалбоподателката, че не е била
изпълнила задължението си по чл.190 ал.3 от ЗДвП, който предвижда, че
наложеното наказание глоба се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на
наказателното постановление или съдебното решение или определение на съда при
обжалване.
Само
следва да се маркира, че от така описаното не може да стане ясно с какъв
санкционен акт е наложена глобата- дали с НП, както е посочено, дали с ЕФ или и
с двете, както и колко и какви по размер са тези глоби. Не е посочено и кога е
изтекъл срокът за доброволното им плащане, респ. до кога е следвало да се
заплатят и от кога се счита, че е извършено вмененото нарушение. Всичко това
опорочава атакуваното НП в тази му част, тъй като не са спазени изискванията за
описание на нарушението по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Дори
обаче такъв порок да не съществуваше, то пак в тази част НП ще е
незаконосъобразно, т.к. посочената като нарушена разпоредба на чл.190 ал.3 от ЗДвП не води до административнонаказателна отговорност, доколкото само определя
срок за доброволното изпълнение на публичното задължение, а от неспазването му
се поражда правото на държавата за принудително изпълнение върху вземането.
Последица от неплащането на глобата в срок може да бъде начисляването на лихва,
принудително изпълнение или налагане на ПАМ- временно отнемане на СУМПС на
водач по реда на чл.171 т.1 бук. „д“ от ЗДвП, но не и санкциониране с глоба. Неплащането
на глоба в срока за доброволно изпълнение не може да бъде санкционирано с нова
глоба, т.е. да обосновава ангажиране на административнонаказателна отговорност.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Районен съд Пазарджик, в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1006-003692 от 01.10.2018 г., издадено
от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Пазарджик, с което на Т.Т.Б.-Л.,
с ЕГН **********, с адрес ***, на основание
чл.179 ал.1 т.5 предл.5 от ЗДвП за нарушение на чл.41 ал.1 от ЗДвП й е наложена
глоба в размер на 150 лева, като
законосъобразно.
ОТМЕНЯ Наказателното постановление в
останалата му част по Пункт 2, с която Т.Т.Б.-Л. е санкционирана на основание чл.185 от ЗДП с глоба в размер
на 20 лева за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд
Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: