№ 114
гр. София, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Николай М.
Членове:Веселина Ставрева
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева
в присъствието на прокурора В. Ал. Д.
като разгледа докладваното от Николай М. Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100603532 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 18.05.2021г. по НОХД № 20236/2016г., СРС, НО, 19 състав е признал
за невиновна подс. М. А.Г.. в извършването на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.3, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и на основание чл.304 от
НПК я оправдал изцяло по това обвинение. На основание чл.190, ал.1 от НПК,
направените по делото разноски са оставени за сметка на Държавата.
Срещу първоинстанционния акт в законоустановения срок е постъпил въззивен
протест и допълнение към него от прокурор при СРП. В него се релевира неправилност на
първоинстанционния съдебен акт, доколкото се изразява несъгласие с доводите на първата
инстанция. Представителят на държавното обвинение инвокира довод, че изготвената в хода
на ДП съдебна фототехническа- фотосъпоставителна, лицево идентификационна експертиза
е следвало да бъде кредитирана от първия съд. В допълнително изложение прокурорът сочи,
че СРС при формирането на своите фактически изводи е следвало да цени изцяло и
показанията на св. С.Н.. Релевират се доводи и че първата инстанция не е взела предвид и
механизма на установяване и връщане на инкриминираната вещ. В заключение СРП иска
отмяна на оправдателната и постановяване на нова осъдителна присъда, поради допуснати
от СРС нарушения на материалния закон.
В разпоредително заседание на 16.09.2021 г. въззивният съдебен състав по реда на
чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
събирането на гласни доказателствени средства пред въззивната инстанция.
Пред въззивния съд представителят на СГП поддържа протеста. Намира
1
първоинстанционната присъда за неправилна и незаконосъобразна. Счита, че подсъдимата е
извършила престъплението, за което е внесен обвинителен акт по чл.195, ал.1, т.4, пр.3, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Сочи, че в подкрепа на
това са свидетелските показания, както и изготвените експертни заключения. Моли
присъдата да бъде отменена и да се постанови нова, с която подс. Г. да бъде призната за
виновна.
Въззивното производство е протекло по реда на чл. 269 НПК в отсъствие на
подсъдимата, тъй като въпреки проведеното щателно издирване, същата не е открита.
Защитникът на подсъдимия – адв. М. счита протеста за неоснователен и моли да
се потвърди присъдата на СРС. Релевира аргументи във връзка с изготвената съдебна
фототехническа- фотосъпоставителна, лицево идентификационна експертиза, като намира
същата за необоснована. Изразява становище и че нито един от разпитаните свидетели не е
видял подзащитната й да владее или държи инкриминираната вещ.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII въззивен състав след като обсъди доводите в
протеста, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие
с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира
следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
доказателствени средства и способи за приобщаването им. Настоящият въззивен състав не
намира основания за ревизиране фактологията, приета от първия съд, която се изразява в
следнот
Подсъдимата М. А.Г.. е родена на ******* г. в гр. Червен бряг, с българско
гражданство, с начално образование, с последен известен адрес в Република България: гр.
Червен бряг, ул. *******, с ЕГН **********. Същата е неосъждана. Има данни, че
пребивава продължително време в Република Франция.
Съгласно характеристична справка на РУ на МВР- гр. Червен бряг подсъдимата М.
А.Г.. живее в рискова среда, регистрирана три пъти в ДПС — Червен бряг за джебчийски
кражби, разгледани са й осем възпитателни дела, по които има наложени мерки по чл.13,
ал.1, т.1, т. 5, т.12 от ЗБППМН.
Свидетелката С.С. била спортен директор на Сдружение баскетболен клуб „Х.***“,
а свидетелят С.С. бил изпълнителен директор и член на УС на същия клуб, както и
упълномощено от председателя му лице да го представлява пред ФЛ, ЮЛ, държавни органи
и др. Сдружение баскетболен клуб „Х.***“ притежавал в собственост мобилен телефон
марка „Apple”, модел „iPhone 6 Gold“, с ИМЕЙ номер 359 226 066 468 354, който бил
закупен, видно от фактура №********** от Мтел на 20.03.2015 г. за сумата от 1893, 60 лв., с
ДДС. В телефона се пазела клубна информация и телефона се използвал за служебни цели.
Подсъдимата Г. и свидетелките С.Н. (по отношение на която наказателното производство е
приключило със споразумение) и М.Н. се разхождали в гр. София на 13.05.2015 г. и се
намирали на бул. „Цариградско шосе” в търговски център „The Mall”, магазин „Каприса”.
По това време в същия магазин се намирали свидетелките С. — майка и дъщеря, които
разглеждали чанти. Свидетелката С.С. имала чанта с прозрачен външен джоб, от който
имало видимост за съдържанието му, както и че е поставен мобилен телефон марка „Apple”,
модел „iPhone 6 Gold“. Джобът се затварял със закопчалка. Свидетелката М.Н. започнала да
се бута в свидетелката Е.С., за да й отвлече вниманието. В това време свидетелката С.Н. и
подсъдимата М.Г. били зад гърба на свидетелката С.С.. Свидетелката С.С. усетила бутане
зад себе си от свидетелката С.Н. и преместила чантата по-напред. Свидетелката С.Н. взела
една чанта и се прикрила с нея, след което бръкнала в чантата на С.С. и взела от там
мобилен телефон марка „Apple”, модел „iPhone 6 Gold“. Подсъдимата М.Г. излязла от
2
магазина. Малко след това от магазина излезли и свидетелките С.Н. и М.Н..
След като свидетелките С. излезли от магазин „Каприса“, намиращ се в The Mall на
бул. „Цариградско шосе“ в гр. София, свидетелката С.С. потърсила телефона си да се обади,
но не го намерила. Подала същия ден жалба в 07 РУ-СДВР.
Свидетелят К.И. попитал майката на М. къде е телефона, той отишъл в посочената му
заложна къща, която не си спомня дали е била на Лъвов мост или в ЦУМ взел телефона,
като заплатил заложната цена, която не помни в какъв точно размер е била 400 или 500 лв.
След което на 29.05.2015 г. предал доброволно мобилния телефон в 07 РУ- СДВР. Съставен
бил протокол за доброволно предаване, в който свидетелят Николов вписал, че мобилният
телефон го намерил на място, което му било посочено от М.Н. и го предава за нуждите на
производството.
Извършен е оглед веществено доказателство-доброволно предадения от свидетеля И.
мобилен телефон марка „Apple”, модел „iPhone“ като се установил надпис
IMEI:359226066468354, който бил в цялост и липсвали наранявания по външните части.
Били направени фотоснимки.
Телефонът бил върнат на правоимащото лице С.С. срещу разписка на 29.05.2015 г.,
без повреди и без претенции.
Съгласно заключението по съдебно-оценителната експертиза след приспадната
амортизация от 10% стойността на инкриминираната вещ мобилен телефон „iPhone 6“ е с
посочена стойност от 1551, 94 лв. при минимална работна заплата в размер на 360 лв.
Доброволно бил предаден и един CD носител, който съдържал записи от охранителна
камера на магазин „Каприса“, намиращ се в The Mall на бул. „Цариградско шосе“ в гр.
София.
С фототехническа-фотосъпоставителна, лицево-идентификационна експертиза,
изготвена от вещите лица М. и П. се прави извод, че на кадрите е заснето как лицето С.Д.Н.
бърка с дясната си ръка в чужда дамска чанта, взема правоъгълен предмет със светли
очертания, подава го на М. А.Г.., която напуска с предмета търговския обект, като взетия от
прозрачната дамска чанта предмет е правоъгълен със светли очертания. Горната
идентификация на С.Д.Н. и на М. А.Г.. се извеждало от съпоставка със снимков материал на
двете на сн.7 и сн.8 от АИС БДС, като се твърди, че фотосите на двете лица са били
съпоставени по следните белези: форма на лицето, тип на косата, чело, вежди, очи, нос,
устни и устна цепка, брадичка, без да е правен анализ и описание по кои сходства е
идентификацията.
От комплексната съдебно-психологична и психиатрична експертиза на свидетелката
С.Д.Н. се установява, че не боледува от психично заболяване, могла е да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, налице е у нея психична
годност, психичното й състояние й позволява адекватно да отговаря на въпросите и да
участва във фазите на наказателното производство, поведението й е рутинно, а не случайно,
не може да се коментира лекомислие и увлечение.
Установява се от съдебно-психологичната експертиза на свидетелката М.Г. Н., че е
психично здрава, могла е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, налице е у нея психична годност, психичното й състояние и позволява
адекватно да отговаря на въпросите и да участва във фазите на наказателното производство,
поведението й е рутинно, а не случайно, не
може да се коментира лекомислие и увлечение.
От комплексната съдебно-психологичната и психиатрична експертиза на
подсъдимата М. А.Г.. се установява, че е психично здрава, могла е да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, налице у нея психична годност,
психичното й състояние й позволява адекватно да отговаря на въпросите и да участва във
3
фазите на наказателното производство, поведението й е рутинно, а не случайно, не може да
се коментира лекомислие и увлечение.
Видно е от заключението по комплексната съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, изготвена от вещите лица К. и Г. за подсъдимата М. А.Г.., че не са установени
качествени отклонения в психичното и функциониране, има интелигентност, която е
съответна на нормата, могла е да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, няма основание да се приеме, че е извършила деянието, поради
лекомислие и увлечение.
Извършено е на 28.05.2015 г. разпознаване на лица и предмети, при което действие
свидетелката С.С. в качеството си на разпознаваща, сочи свидетелката М.Н., като лице,
което се е бутало в майка й на 13.05.2015 г. В магазин „Карписа“ в The Mall.
На 28.05.2015 г. е извършено разпознаване на лица и предмети, при което действие
свидетелката С.С. в качеството си на разпознаваща, сочи свидетелката С.Н., като лице, което
се е бутало няколко пъти зад гърба й в нея на 13.05.2015 г. в магазин „Карписа“ в The Mall.
Извършено е на 28.05.2015 г. разпознаване на лица и предмети, при което действие
свидетелката Е.С. в качеството си на разпознаваща, сочи подсъдимата М.Г., като лице, което
е с стояло до другото лице със спусната коса в магазин „Карписа“.
На 28.05.2015 г. е извършено разпознаване на лица и предмети, при с което действие
свидетелката С.С. в качеството си на разпознаваща, сочи подсъдимата М.Г., като лице, което
е напуснало първо магазин „Карписа“, след като в нея и майка й са се бутали две други лица
– момичета.
Извършено е на 28.05.2015 г. разпознаване на лица и предмети, при което действие
свидетелката Е.С. в качеството си на разпознаваща, сочи свидетелката М.Н., като лице,
което се е бутало в нея на 13.05.2015 г. в магазин „Карписа“ в The Mall.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от следните гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства— заключението на съдебно-
оценителната експертиза по делото, частично от показанията на свидетелите Е.С., С.С.,
С.С., К.И., М.Н., С.Н., приложените в ДП протоколи за разпознаване, както и всички
останали писмени доказателства и доказателствени средства.
Въззивната съдебна инстанция се солидаризира с доказателствения анализ на
първостепенния съд, въз основа на който контролирания съдебен състав е изградил
фактическите си изводи. Спазени в цялост от СРС са изискванията на чл.305, ал.3 от НПК.
На първо място, правилно районният съд не е кредитирал с доверие заключенията
по изготвените комплексни психолого-психиатрични експертизи касателно подс. М.Н. и св.
С.Н., както и заключението по СПЕ досежно св. Г.. Резонен е изводът на първата инстанция
в тази връзка, че експертите, изготвили заключението не посочват въз основа на какъв
анализ стигат до извода, че свидетелките Н. и Г., както и подс. Н. не са действали поради
увлечение и лекомислие. За да се кредитира с доверие дадено експертно заключение, според
настоящата инстанция, задължително условие се явява същото да бъде обосновано. Този
факт опровергава годността й да служи за достоверно и точно доказателствено средство,
поради което и СГС не кредитира коментираните експертни заключения. В този смисъл е и
становището на настоящия съдебен състав касателно изготвеното заключение по съдебната
фототехническа- фотосъпоставителна, лицево идентификационна експертиза. Действително
вещите лица посочват, че на предоставените им видеозаписи се идентифицират подс. М.Н.,
както и свидетелките Н. и Г.. Заключението, обаче, според съда се явява необосновано,
поради което и правилно е изключено от доказателствената маса, поради което и съдът не би
могъл да се съгласи с възражението на представителя на държавното обвинение в тази
връзка.
Правилно първият съд е констатирал противоречия в показанията на свидетелите
4
М.Г. и С.Н., поради което и основателно не е кредитирал същите в тази им част.
Действително св. Н. е била привлечена в качеството на обвиняем по същото наказателно
производство, а в последствие С.Н. е признала вината си и е сключила споразумение с
прокуратурата. Н., обаче, както резонно е обърнал внимание първия съд, по всяка
вероятност при депозиране на своите показания е изпитвала и съответните колебания да не
обвини себе си в извършване на престъпление, поради което и се явяват логични
констатираните в показанията й противоречия. Заявените от свидетелките противоречиви
обстоятелства са преценени и през призмата на цялата доказателствена съвкупност, като
същите не намират опора в нито едно доказателство, намиращо се в кориците по делото.
На следващо място, акуратни са изводите на СРС и касателно показанията на
свидетеля К.И.. За настоящата инстанция се явява достоверно заявеното от И. досежно
относно обстоятелството, че същият е върнал инкриминираната вещ. Заявеното от свидетеля
в тази насока се потвърждава от приемно-предавателния протокол, находящ се в
досъдебното производство. Свидетелят, обаче, депозира противоречиви данни, касателно
факта къде е открил мобилното устройство, кога е научил къде е и по какъв начин се е
мотивирал да го предаде на разследващите органи. Ето защо и правилно първата инстанция
не е кредитирала показанията му в тази насока. От гореизложеното за СГС остава
недоказано обстоятелството инкриминираната вещ била ли е във владението на подсъдимата
или не.
По делото не се доказва и подсъдимата да е отнела от фактическата власт на св.
С.С. инкриминираната вещ. Нито св. С.С., нито св. Е.С. излагат факти и обстоятелства, че
именно подсъдимата е отнела мобилния телефон от владението на св. С.С..
Във връзка с обстоятелствата относно стойността на предмета на престъпно
посегателство, въззивната инстанция кредитира заключението на съдебно-оценителната
експертиза. Същото е изготвено от вещо лице-специалист в съответната област,
разполагащо с нужните професионални познания и опит, и отговаря обективно, пълно и
компетентно на поставената му задача.
При описаните факти, районният съд е направил верни правни изводи за липса на
извършено престъпление от общ характер по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК от страна на подсъдимата Г., в каквато насока е
повдигнато обвинение от СРП. Подобно на контролираната инстанция, настоящият съдебен
състав намира, че събраните по делото доказателства се оказват недостатъчни, за да бъде
призната подсъдимата за виновна в извършване на посоченото по-горе
престъпление.Анализът на доказателствените материали поотделно и в тяхната логическа
връзка, не обуслови извод за несъмнена доказаност на предмета и механизма на деянието и
авторството на подс. Г..
Съвкупният анализ на доказателствените източници и установените въз основа на
тях факти не позволяват да се направи еднозначен, категоричен и единствено възможен
извод, че подсъдимата е установил фактическа власт върху процесния мобилен телефон, без
съгласието на техния собственик. Изложената от обвинението картина на събитията, не се
подкрепя еднозначно от събрания по делото доказателствен материал. Това от своя страна
означава, че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин, което налага
оправдаването на привлеченото към наказателна отговорност подсъдимо лице.
За да бъде постановен осъдителен краен съдебен акт следва да е достигнато до
единствения възможен и законосъобразен правен извод, че инкриминираната от държавния
обвинител деятелност се субсумира както от обективна, така и от субективна страна под
престъпния състав ситуиран в обвинението, а също така и че деянието е извършено по
несъмнен начин от подсъдимия. Когато не са налице горните обстоятелства, съдът е длъжен
да признае подсъдимото лице за невинно с оглед разпоредбата на чл. 304 НПК, тъй като
присъдата не може да почива на предположения. В случая не са събрани категорични
5
доказателства, касателно обвиненението, обективирани в обвинителния акт.
Софийски градски съд счита, че събраните по делото доказателства са
недостатъчни, за да бъде призната подсъдимата за виновна в извършване на описаното в
обвинителния акт престъпление. Отсъствието на такива налага единствения възможен
извод, че извършеното престъплението не е доказано по несъмнен начин, което налага
признаването на подс. Г. за невиновна и нейното оправдаване.
С оглед горното, въззивният съд намира за неоснователни доводите, застъпени в
протеста и допълнението към него, за доказаност на вмененото на подсъдимата
престъпление, с оглед ангажираните по делото доказателства.
Правилно, поради изхода на делото и на осн. чл.190, ал.1 от НПК е постановено
разноските да останат за сметка на държавата.
След обобщаване на резултатите от извършената на основание чл.314 от НПК
служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира основания за
изменение или за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради което и
прие, че следва да бъде потвърден.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 18.05.2021 г. по НОХД № 20236/2016г., по
описа на СРС, НО, 19 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6