РЕШЕНИЕ
№ 3398
гр. София, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М. Н. СТ.
при участието на секретаря Б. ХР. Р.
като разгледа докладваното от М. Н. СТ. Гражданско дело № 20231110147714
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „(фирма)“ ЕАД срещу Г. Й. А. и В. И. В.,
с която са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 20,29 лв. – главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 31.10.2019 г., за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, ведно със законната лихва от 15.05.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата
от 5,51 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 02.05.2023 г., за които суми на 07.06.2023 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
25988/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, като ответниците имат качеството на битови клиенти на ТЕ въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като
купувачите не са престирал насрещно – не са заплатили дължимата цена. Сочи, че поради
неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към
договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира
обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Моли за уважаване на
исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника Г. Й. А.,
с който поддържа, че е погасил чрез плащане претендираните от ищеца суми, за което
1
представя доказателства – фискален бон от 19.10.2023 г. за сума в размер на 76,81 лв. Моли
исковете да бъдат отхвърлени.
Ответникът В. И. В. в законоустановения срок не е депозирала отговор на исковата
молба.
С молба от 16.11.2023 г. е постъпила молба от ищеца, в която се сочи, че ответниците
са погасили изцяло задълженията си към „(фирма)“ ЕАД, като остава дължимо единствено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В о. с. з. на 06.02.2024 г. процесуалният представител на ищеца – юрк. И., заявява, че
процесните суми са изцяло погасени, поради което претендира единствено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „(фирма)“ ЕООД не изразява становище
по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови
нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем
през процесния период и на претендираната стойност, а за ответника е възникнало
задължението за заплащане на продажната цена.
По предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадане на длъжника в забава,
както и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответниците (при установяване на посочените обстоятелства) е да
установят по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
В случая с оглед потвърденото от ищеца плащане на сумата от 76,81 лв. от
ответниците, което по своето естество представлява признание относно наличието на дълг
на посоченото основание, съдът приема, че всички юридически факти от фактическия
състав на процесното вземане са безспорни между страните по делото. Ето защо и на
основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
Видно от представените по делото доказателства за плащане – фискален бон за
сумата от 76,81 лв., извършено на 19.10.2023 г., както и съобразно изричното признание на
процесуалния представител на ищеца в молбата му от 16.11.2023 г., поддържано и в о.с.з. на
06.02.2024 г., след завеждане на исковата молба в съда, ответниците изцяло са погасили
претендираните по делото суми.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът при постановяване на решението си
взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти и извършва преценка
досежно спорното право към датата на устните състезания между страните.
С оглед гореизложеното, вземанията на ищеца за главница и мораторна лихва към
датата на устните състезания са изцяло погасени чрез извършеното в хода на делото
плащане. Ето защо исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез извършено в хода на
делото плащане.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
2
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Към момента на
завеждане на делото – 15.05.2023 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК)
ответниците са били в забава на плащането, доколкото не оспорват по основание и размер
вземанията на ищеца, включително за обезщетение за забава. Установява се, че вземанията
са погасени в хода на исковия процес на 19.10.2023 г. Ето защо, с поведението си те са дали
повод за завеждане на делото срещу тях и следва да понесат отговорността за направените
от ищеца разноски по ч.гр.д. № 25988/2023 г. по описа на СРС, 61 състав, както и в исковото
производство. Ищецът претендира разноски единствено за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че производството по делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, същото е приключило само в едно открито съдебно заседание, в което не
се е налагало събирането на доказателства, а исковата претенция касае неголям по размер
сума, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на „(фирма)“ ЕАД следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., от които 50 лв. – за
заповедното производство и 100 лв. – за исковото производство, определено на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „(фирма)“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу Г. Й. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к.
„***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. *** и В. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к.
„***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от
20,29 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г., за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***,
вх. ***, ет. ***, ап. ***, ведно със законната лихва от 15.05.2023 г. до изплащане на
вземането, и сумата от 5,51 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 02.05.2023 г., за които суми на
07.06.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 25988/2023 г. по описа на СРС, 61 състав., като погасени чрез плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА Г. Й. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. *** и В. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***,
ап. ***, да заплатят на „(фирма)“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 150 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „(фирма)“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3