РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. В., 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря И. С. К.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело №
20231300500021 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С Решение №230 /10.06.2022 г. по гр.д.№828/2021 г. на Районен съд-В.
е осъдена Г. Д. „П. Б. И З. НА Н.“ - С. с адрес: гр. С. да заплати на Н. Б. Г. с
ЕГН ********** от гр. В. със съдебен адрес: гр. С. сумата от 1862.97 лева,
представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 20.04.2018г. до 31.12.2020 г., получен след преобразуване на
положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от предявяване на иска в съда - 20.04.2021г. до окончателното
плащане, както и да заплати сумата от 255.77 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата по периоди на възникване до предявяване на иска в
съда - 20.04.2021г.
Осъдена е Г. Д.„П. Б. И З. НА Н. - С. с адрес: гр. С. да заплати на Н. Б.
Г. с ЕГН ********** от гр. В. със съдебен адрес: гр. С. разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 378.31 лева.
1
Осъдена е Г. Д. „П. Б. И З.НА Н. - С. с адрес: гр. С. да заплати по сметка
на РС - В. сумата от 84.75 лева - държавна такса, както и сумата от 100.00
лева - разноски за вещо лице.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано
от Въззивна жалба от Г. д. „П. б. и з. на н.“-МВР ,представлявана от
директора Главен комисар Н. Н. чрез упълномощения представител старши
юрисконсулт С. П. с адрес за съобщения и призоваване гр.В..
Поддържа се ,че решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно и че е постановено при неправилно тълкуване и прилагане
на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането
на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са
уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (Обн. ДВ бр. 53
от 27 Юни 2014 г.).
Излагат се следните аргументи:
На първо място съдът допускал субсидиарно прилагане на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС
от 17.01.2007 г. (Обн. ДВ. бр. 9 от 2007 г.; доп., бр. 56 от 2007 г.; изм. и доп.,
бр. 83 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 11 от 05.02.2008 г.; изм. и дои., бр. 10 от
06.02.2009 г.: изм. и доп.. бр. 67 от 2009 г.: доп., бр. 95 от 2011 г.. изм. бр. 21
от 2012 г , доп.. бр. 49 от 2012 г.) (НСОРЗ). Мотивите за неприложимост на
общата уредба на трудовите правоотношения към предмета на спора
подробно били изложени в отговора на исковата молба, като същите не били
разгледани и обсъдени в пълнота.
Не се споделя приетото от първоинстанционния съд тълкуване на
приложимите правни норми както относно приложимостта на общото
трудово законодателство ,така и във връзка с мотивите на даденото тълкуване
на СЕС по преюдициално дело С - 262/2020 г.. което е постановено към
датата на постановяване на обжалваното решение. Правилото на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ следвало да се разглежда съвместно с нормите на чл. 136, ал. 1 и ал. 3
и чл. 140, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда. Те предвиждали различна
продължителност на работното време в зависимост дали трудът се полага
през деня или през нощта, тоест от 22:00 до 06:00 часа Продължителността на
работното време през нощта била в рамките на средната 8 часова такава и
заплащана съгласно приложимата специална правна норма. Същото било
2
съобразно специфичните функции за изпълнение на предвидените законови
задължения и при прилагане на множество компенсаторни механизми.
Съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Нормата на чл. 187 ал. 3, изречение
последно ЗМВР установявала 8 -часова продължителност на нощния труд,
полаган от работещите на смени държавни служители, чиито служебни
правоотношения са уредени от специалния ЗМВР, какъвто е и ищеца по
предявеният иск. Същата била определена със закон на законово основание и
била задължителна за адресатите й. Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата не следвало да се прилага за служители
на МВР, какъвто бил изводът на съда в обжалваното решение, тъй като по
отношение на тях в процесния период била действала наредба, в която липсва
изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в
дневни е определен коефициент. Налице била специална нормативна уредба
по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и
следователно не можели да намерят приложение разпоредбите на общото
гражданско законодателство.
За да се твърди, че е налице положен извънреден труд, който не е
заплатен, следвало служителят действително да е работил извън установеното
за него работно време по график. В този смисъл приложените доказателства и
приети от съда не били разгледани в тяхната съвку пност, тъй като от същите
не се установило да са налице отработени часове над нормата, съобразно
разпоредбите на ЗМВР. Целта на коефициент 1.143 в общото гражданско
законодателство била да определи така възнаграждението на работника или
служителя по трудово правоотношение, че когато той работи 7 часа през
нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Следователно в тези
случаи работникът или служителят не работел извънредно дори по смисъла
на чл. 143, ал. 1 КТ. Получените часове в повече при преизчисляването на
дневния и нощния труд създавали неточно разбиране за наличието ма
ижьиреден труд. Не било възможно да се приеме да се делят 7 часа към 8 часа
за да се формира коефицент 1.143 съобразно Кодекса на труда, тъй като
ищецът действително е работил 8 часа нощен труд, а не 7 часа.
Превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ,било
3
установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на
извънреден труд. В този смисъл изводът на първоинстанционният съд бил
необоснован и неправилен.
В обжалваното решение не била разгледана правилно приложимостта на
разпоредбата по чл.187, ал.1 ЗМВР, която е императивна. Същата определяла
изрично и точно нормалната продължителност на работното време, изразено
в броя часове. Разпоредбата на чл.187, ал.3 била продължение на чл.187, ал.1
ЗМВР и предвиждала, че само трудът, който се полага при работа на смени и
в интервала от 22.00 до 6.00 часа ,е нощен. Определената законова норма от 8
часова продължителност на работното време, установена със закон , се
ползвала с презумпцията за конституционност и задължителност за
прилагането й до момента в който не бъде оспорена и призната за
несъответстваща на конституционните норми. В този смисъл правните норми
на действащият и приложим закон на първичното право, с оглед на
йерархичността им и произтичащи от конституционни норми се явявали
допустими, съвместими и не му противоречали, поради което напълно
обосновано било да бъдат прилагани точно с оглед на записа в закона, а не
разширително с вменяването на характеристики на извънреден труд, каквито
същата не притежавала. В този смисъл решението било и немотивирано.
На второ място обжалваното решение било постановено при липса на
изследване на правните норми. Същите следвало да се тълкуват в тяхната
съвкупност и с оглед субективното и обективно право. Не била взета в
предвид съвкупността от юридически права и задължения, регулиращи
поведението на адресатите и отношенията между тях и поради следното:
Установената по-голяма нормална продължителност на работното
време на държавните служители в МВР: обща и еднаква продължителност на
работното време през деня и през нощта от 8 часа се явявала по - голяма от
общата нормална продължителност на работното време за работниците и
служителите по трудови правоотношения, установени по Кодекса на труда,
който предвиждал съгласно чл.140, ал.1 нормалната продължителност на
седмичното работно време при 5 - дневна работна седмица през нощта е 35
часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-
дневна работна седмица била до 7 часа. Това различие и по-голямата
продължителност на работното време при 5- дневна работна седмица от 40
4
часа и на работното време през нощта - 8 часа било обусловено от функциите,
вменени с чл.2 ал.1 ЗМВР на служителите от МВР, а именно за защита на
правата и свободите на гражданите, противодействието на престъпността,
защита на националната сигурност, опазването на общественият ред и
пожарна безопасност и защита на населението, напълно кореспондираща с
нормата по чл 105, ал.2 от Конституцията, овластяваща изпълнителната власт
да осигурява общественият ред и националната сигурност на гражданите и
държавата. Признатата законодателна целесъобразност позволявала
(решения №21 от 25 юли 1998 г. по к. дело № 18/1997г., р.№ 2 от 04 април
2006 г. по к. д. №9/2005 г., решение № 10 от 13 септември 2012 г. по к. дело
№ 15/2011г., решение № 8 от 27 юни 2017г. по к. дело № 1/2017г.,в което се
казва :„Право на законодателя е по целесъобразност да изменя правната
мярка с оглед настъпили съществени изменения в обществената
действителност “) и прилагането на различен метод на правно регулиране
на работно време, трудово възнаграждение и други на работниците и
служителите по трудови правоотношения по реда на Кодекса на труда и в
Закона за МВР. Чл.187 от ЗМВР допускали 8 -часовият работен ден и за
нощен труд на държавните служители в МВР, като запазва основното и
общото с работниците и служителите в областта на работното време - 5
дневна работна седмица и нейната обша 40 часова продължителност и по чл.
187 и чл. 179 ЗМВР.
В този смисъл се поддържа, че претенцията е следвало да бъде напълно
отхвърлена и в предвид обстоятелството, че е налице искане за дължимо
възнаграждение за положен нощен труд не на основание правните норми,
които го уреждат по реда на ЗМВР, а първоинстанционният съд бил
извършил преценка на законодателната целесъобразност на същия и бил
приложил нормите на общото трудово законодателство при липса на
законово основание за това.
На следващо място първоинстанционният съд не бил обсъдил
спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в
МВР, техните функционални задължения ,вменени с правните норми и
обществените отношения, които регулират. Заплащането на трудово
възнаграждение за положеният нощен труд било със самостоятелна функция
и значение. Предвидените условия за разграничение на нощен и извънреден
труд в ЗМВР кореспондирали и с Директива 2003/88/ЕО на Европейския
5
парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г. относно някои аспекти на
организацията на работното време, включително по въпроса за начина на
компенсиране на положеният нощен труд. В предвид постановеното Решение
на Съда на ЕС от 24.02.2022 г. по преюдициално дело С - 262/20 на Съда на
Европейският съюз. Л. по отправено преюдициално запитване на Районен съд
- Л. и тъй като същото имало пряка връзка с предмета на делото с оглед на
обстоятелството, че Директива 2003/88/ЕО не съдържа конкретно изискване
за по-малка продължителност на нощният труд, като Директивата е
приложима и не въвежда изискване нормалната продължителност на труда
през нощта да е по - кратка от продължителността на труда през деня, то не се
налагало на националната правна система да урежда, че нормалната
продължителност на нощният труд за работниците ог публичния сектор като
полицаи и пожарникари да е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност през деня. В полза на тези работници следвало да са
предвидени други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения, придобивки, с които да се
компенсира особената тежест на полаганият труд. Такива редица
компенсаторни механизми безспорно били предвидени в ЗМВР, като правото
на пенсиониране при условията на първа категория труд, допълнително
възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал. 1 л. 1 ЗМВР), по-голям
размер на основния платен годишен отпуск (чл. 189. ал.1 ЗМВР), обезщетения
за неизползван платен годишен отпуск (чл.234, ал.1 ЗМВР), обезщетения за
прекратяване на служебното правоотношение (чл.234, ал.1 ЗМВР), по-
благоприятен режим на заплащане на извънредният труд по неговата
продължителност - до 280 часа за година по чл.187, ад.5,6 и 7 ЗМВР,
допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични дейности и
работа при специфични условия на труд, безплатна храна и ободряващи
напитки при полагане на тру д от 22.00 до 06.00 часа, застраховане на
служителите, осигуряване на непрекъсната междудневна и седмична почивка
при полагане на труд от 24 часови дежурства и други. Включително чл.20 и
чл.31 от Хартата на основните права на Европейския съюз допускали
определената продължителност на труда от 7 часа по реда на общото трудово
законодателство да не се прилага за работниците от публичният сектор,
включително за полицаите и пожарникарите, основана на обективен и
разумен критерий. Тъй като Съдът на ЕС признавал наличието на обективни
6
такива обстоятелства като обезщетение и компенсационни механизми,
предвидени за обезпечаване на законово - определената продължителност на
работното време през нощта, то причините, обосноваващи работното време
от 22.00 до 06.00 часа през нощта ,били налице и обосновано определени при
вида на функциите на изпълнение на тези специални задължения, а именно за
защита правата и свободите на гражданите, опазване на общественият ред и
пожарна безопасност и защита на населението. При предвидени механизми за
заплащане на положен труд над нормата, а именно на извънредният труд по
дефиниция, т.е. трудът положен извън установеното работно време, то
съотнасянето на положеният нощен труд от 8 часа към по-малка
продължителност от 7 часа бил в противоречие с така постановеното решение
на Съда на ЕС.Нормата на работно време в рамките на часовата му
продължителност на нощният труд на служителите по ЗМВР не се налагало да
бъде по - кратка съобразно разпоредбите на общото трудово законодателство
по КТ. Не било налице налице изискване към държавите -членки да
определят граница за нормалната продължителност на нощният труд под тази
на дневният труд и държавата била упражнила правото си на преценка, при
липса на сходство с идентични функционални задължения на други такива
служители, то същите били специални, поради което и били уредени в
специален закон, то при предвидената продължителност на нощния труд,
която била компенсирана и обезщетена с ясни механизми и овъзмездена чрез
неговото заплащане, то въпросът ,предмет на иска по делото, предявен на
основание чл. 178, ал.1, т.З ЗМВР с искане за преобразуването на нощният
труд в дневен с прилагане на коефицент 1.143 в извънреден такъв, какъвто
същият не бил и твърдяната празнота в законодателството въз основа на която
се търсело заплащане по реда на Кодекса на труда не стоял, а съгласно чл. 633
от ГПК решението на Съда на ЕС е задължително за всички съдилища и
учреждения в страната и постановява със сила на присъдено и при
решаването на настоящият спор националният съд следвало да се позовава на
даденото от СЕС тълкуване при съобразяване, както на диспозитива, така и на
мотивите на решението. С решения от 21 04.2022 г на Окръжен съд Л.,
постановени по в.гр.д. № 330/2020 г., в.гр.д. №328/2020г., в.гр.д.№392/2020 г.
,в.гр.д. № 423/2020г., в.гр.д. № 404/2020 година и др. били отхвърлени
аналогични искове при съобразяване на решението на СЕС след извършен
подробен сравнителен анализ на законодателната уредба, подзаконовите
7
актове, включително и на специалните закони и било съобразено, че в
българското законодателство е урегулирана различна продължителност на
нощния труд за различните категории работници, което се определяло от
характера на извършваната от тях дейност. Изведен бил извод, че независимо
дали работниците полагат нощен труд в частния или в публичния сектор,това
разграничение по отношение на продължителността на нощния труд било
обусловено единствено от характерните функции, които осъществява всяка
различна категория служители, като въззивната инстанция преценявала, че
съществуващата разлика в третиране на отделните категории работници, в
това число полицаи и пожарникари ,била обусловена от допустима от закона
цел и разумен критерии.
Специалните норми, определени в други актове на Общността,
например във връзка с продължителността на почивката, работното време,
годишния отпуск и нощния труд за някои категории работници, имали
приоритет пред разпоредбите на директивата. Този приоритет бил отчетен в
горепосочените правни норми на ЗМВР, регулиращи и допълнителните
придобивки за служителите. По смисъла на същата директива била
реализирана и възможността за гъвкавост при прилагането на някои
разпоредби, като се гарантирало спазване на принципите и се предоставяла
възможност за отнасяне на правилата на общността към действащото
законодателство, което било видно при съпоставката на двете уредби
специалната по реда на ЗМВР и общата по реда на КТ. Все нормативни
актове, които представляват правни норми в тяхната съвкупност.
В обжалваното решение се съдържали противоречия между
констатираното от съда и доказателствата по делото. От една страна
положеният нощен труд от служителя бил заплатен, а от друга страна съдът
приемал превръщане на часовете нощен труд в извънреден такъв и се
допускало заплащане на извънреден труд в неговата по-висока стойност,
който реално не е положен. Нощният груд ,положен от ищеца,бил напълно
заплатен от ответника.
След като е установил, че е положен нощен труд, съдът постановявил
решение, че на ищеца се дължи заплащане за извънреден труд. Този извод на
съда не бил подкрепен от доказани в хода на делото факти, че ищецът е
полагал труд извън редовното работно време или труд с продължителност от
8
7 часа. Точно обратното - ищецът сочел, че претендира заплащане на
извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24-часовите му дежурства,
положени по график. Следователно обжалваното решение било неправилно и
съдът след като бил установил, че е положен нощен труд в рамките на
утвърдените графици за дежурство, постановил решение, че на ищеца се
дължи заплащане в размер на допълнително възнаграждение за извънреден
труд. Нормативно основание за заплащане на нощния труд като извънреден
не се съдържало в ЗМВР. От друга страна НСОРЗ бил подзаконов нормативен
акт, регулиращ отношенията по КТ, като обхватът на действие на
подзаконовият нормативен акт бил да регулира отношенията на работниците
и служителите по трудово правоотношение. Чл.2. ал.З от НСОРЗ изключвал
приложението на наредбата за служителите по трудово правоотношение в
държавната администрация. Същата не можела да се прилага спрямо лицата в
служебно правоотношение, чиято трудова дейност се регламентира в
специалният закон. Субсидиарно прилагане на нормите на КТ би било
приложимо само в случай, че ЗМВР изрично предвижда такова прилагане
като специална норма.
Първоинстанционният съд не бил обсъдил и изследвал въпросът кой
труд е извънреден. Извънреден бил този труд, който се полага от служителя
по разпореждане или без със знанието и без противопоставянето на
работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно
време. Полагането на нощен труд в рамките на установеното работно време
не се явявало извънреден труд и с оглед на неговата продължителност от 8
часа не се преобразувал в дневен, умножен по съответния коефицент - в
случая равен на 1, а се заплащал като нощен по смисъла на заповед на
министъра на вътрешните работи.
Часовете нощен труд били положени и заплатени от ответника, видно
от представените и приети доказателства, като не се доказало ищецът да е
полагал труд извън установеното за него работно време по график в рамките
на 24 часови смени. С исковата претенция се претендирало преизчисляване на
нощен труд в дневен и заплащане на допълнително възнаграждение на
получените часове като за положен извънреден труд. За полаганият нощен
труд бил предвиден механизъм за неговото възмездяване – допълнително
възнаграждение, което е заплатено. Поради това обстоятелство искът за
възнаграждение за положен извънреден труд след превръщане на часовете
9
положен нощен труд в дневни с коефициент 1.143 и искът за мораторна лихва
се явявали неоснователни. Поддържа се ,че мотивът на съда за приложимост
на НСОРЗ към предмета на този спор са несъстоятелни. Разпоредбите на
НСОРЗ (общото гражданско законодателство) били неприложими за
служебните правоотношения по ЗМВР, тьй като според по-новият и
специален закон нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време е еднаква и не бил полаган труд над установеното работно
време. (В този смисъл били и решение на СГС от 03.12.2021 г. по в.гр.д.№
1822/2021 г., Решение № 847/16.12.2021 г. по в.гр.д. № 12123/2021 г., решение
№ 123 от 26.04.2022 по в .гр.д.№ 3018/2020 г. на Окръжен съд - С. З.,
Решение № 228/25.04.2022 г. по в.гр.д. № 1041 2020 г. на Окръжен съд — Б.
решение от 06.06.2022 г. по в.гр.д. № 57/2021 г. на Окръжен съд - Д. и
мн.др.). С решения от 21.04.2022 г на Окръжен съд Л., постановени по в.гр.д.
№ 330/2020 г., в.гр.д. №328/2020 г., в.гр.д.№392/2020 г. в.гр.д. № 423/2020 г.,
в.г р.д. № 404/2020 година и др. били отхвърлени аналогични искове при
съобразяване на решението на СЕС след извършен подробен сравнителен
анализ на законодателната уредба, подзаконовите актове, включително и на
специалните закони и било съобразено, че в българското законодателство е
урегулирана различна продължителност на нощния труд за различните
категории работници, което се определя от характера на извършваната от тях
дейност. Изведен бил извод, че независимо дали работниците полагат нощен
труд в частния или в публичния сектор това разграничение по отношение на
продължителността на нощния труд е обусловено единствено от характерните
функции, които осъществява всяка различна категория служители, като
въззивната инстанция преценявала, че съществуващата разлика в третиране на
отделните категории работници, в това число полицаи и пожарникари, е
обусловена от допустима от закона цел и разумен критерии. Доколкото в
националното законодателство е уредена различна продължителност на
нощния труд за различните категории работници, което се определя от
характера на извършваната от тях дейност и трудови функции съобразно
особеностите им, то като не бил взел предвид този обективен подход,
пьрвоинстанционният съд бил достигнал и до неправилен извод за
основателност на претенциите.
Дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието
съдържание ищецът се позовавал, за да обоснове претенцията си, било
10
недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143
да служи за генериране на извънреден труд.
В потвърждение на твърдението , че исканото от ищеца преизчисляване
се основава на различна продължителност на дневния и нощния труд, която
по ЗМВР е еднаква и в размер на 8 часа, било и Писмо изх.№ 94-НН-198 от
29.08.2011 г. на МТСП. Съгласно това писмо, което е задължително
предписание за всички работодатели по трудови правоотношения в
качеството на МТСП на орган, осъществяващ контрола по спазването на
трудовото законодателство „когато нормалната продължителност на дневното
работно време е 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ) и нормалната продължителност на
нощното работно време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 КТ), отношението е 8 ч.-7 ч.,
т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на
1,143. Целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на
работника или служ ителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да
получава трудово възнаграждение за 8 часа. Следователно в тези случаи
работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1
КТ. Получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния
труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд.
Извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите
действително работят извън установеното за тях работно време. "
Следователно превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ,
било установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за
заплащане на извънреден труд, какъвто бил и основният извод от писмото.
Да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни
такива е коефициента,посочен от ищеца и получен от съотношението на
продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд,
регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово
правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт
да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ат. 3
ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния
труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което било
недопустимо и противоречало с принципа на йерархия на нормативните
актове. При така изложената аналогия от съда, за приложението на общите
норми на КТ, не се анализирал въпросът как се отчита остатъкът от
положения един час нощен труд ,като се има предвид, че той е съобразен с
11
графиците за постигане на 40 часа седмично осъществяване на трудова
функция. По какъв начин ще се отчита продължителността на нощния труд
при сумарното изчисляване на работното време по ЗМВР в хипотезата на
извънреден труд - в този смисъл били и чл.140 от КТ . 141 и сл. от КТ -
чл.146 от КТ и за недопустимостта му по КТ.
В чл. 188, ал.2 от ЗМВР било предвидено, че държавните служители,
които полагат труд между 22.00 и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила
по Кодекса на труда. Уредбата на посочената закрила, представляваща
минимални стандарти за нощния труд, се съдържала в чл.140 ал.3 и 4 и чл.
140а относно забраната определени категории лица да полагат такъв;
относно осигуряването на топла храна, ободряващи напитки и други
облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд. КТ установявал
минимален стандарт на увеличено заплащане на нощния труд в размери не
по-малки от определените от министерски съвет, който размер за нощен труд
при сумирано изчисляване на работното време бил не по- малко от 0.25 лв.,
респективно 1 лев съгласно Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. издадена
от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 98 от 8.12.2017 г., с която се
отменя Заповед .У: 8121 з- 791/28.10.2014г. и Заповед № 8121 з-156 от 5
февруари 2020 I .(ДВ бр. 13/14.02.2020 г.).
Видно от доказателствата по делото ответникът вече бил изпълнил
задължението си и бил изплатил изцяло и своевременно положения ог ищеца
нощен труд. ЗМВР правел ясно разграничение между извънреден и нощен
труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд
било регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член било
посочено че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се
определя със заповед на министъра на вътрешните работи, докато размерът на
допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в чл. 187, ал.
6 ЗМВР. В ал. 5 на същата разпоредба изрично било посочено, че
извънредният труд представлява работа извън редовното работно време до
280 часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца -
служители, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение. Видно от изложеното, законодателят ясно разграничавал
извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд били
12
посочени в закона, а тези за нощен труд - в заповед на министъра на
вътрешните работи.
Иска се да бъде постановено решение , с което да бъде отменено
Решение от 10.06.2022 г. на Районен съд - В., постановено по гр. дело №
828/2021 г. по описа на Районен съд - В.
В случай, че другата страна се ползва от правна помощ в съдебно
заседание и не са представени доказателства за реално заплащане на
адвокатско възнаграждение, се иска същото да не бъде присъждано. В
случай, че такива са представени и размерът на адвокатското възнаграждение
е по-висок от този, определен в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, на основание чл. 78. ал. 5 ГПК се прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника и се иска то да се намали до еднократния размер, предвиден в
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Доводите за това се състоят в това ,че не е налице
фактическа и правна сложност на делото и че същото може да приключи в
едно съдебно заседание.
Претендират се направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата страна е депозирала отговор на исковата молба ,в който
изразява доводи относно неоснователността на въззивната жалба.
От ангажираните по делото доказателства, Съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Делото е образувано по искова молба от Н. Б. Г. от гр. В., чрез адв. В. В.
М. - АК П. против Г. Д.„ П. б. и з. на н.“ в МВР - С. с която са предявени
искове с правна квалификация чл. 179 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86
от ЗЗД.
Претенциите на ищеца произтичат от възникнало служебно
правоотношение с ответника. Посочва се, че ищецът работи на длъжност
водач на „СА“ в РС ПБЗН - В. от 17.07.1997г. Посочва също, че през цялото
време е работил на сменен режим на работа като смените са били по 24
часови дежурства, поради което е полагал труд повече от 40 часа седмично.
Твърди, че за периода от 20.04.2018г. до 31.12.2020г. е полагал нощен
труд, за което му е заплатена добавка от 0,25 лв. за всеки отработен час.
13
Поддържа, че ответникът е следвало да му заплати допълнително
възнаграждение за извънреден труд, формиран чрез превръщане на нощните
часови в дневни съобразно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407 на МВР за реда за организацията и разпределението на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР, като се преизчисли положения нощен труд по
коефициент 0,143.
Ищецът поддържа, че след отмяната на Наредба № 8121з-407 на МВР
от 11.08.2014г., по силата на чл. 31, ал. 2 от която при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд от държавните
служители в МВР между 22.00 часа и 06.00 часа се умножава по коефициент
0,143, е налице непълнота в специалната уредба. Субсидиарно следвало да се
приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обн.
ДВ от 26.01.2007г., в чл. 9, ал. 2 от която било предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място.
Иска се от съда да постанови решение, с което ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата в размер на 1000.00 лева, представляваща
неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд от нощен труд за
периода от 20.04.2018г. до 31.12.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба - 20.04.2021г. до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 100.00 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от падежа й
до завеждане на исковата молба в съда. Претендират се разноските по делото.
По искане на ищеца на основание чл. 214 от ГПК с протоколно
определение от 11.05.2022г. съдът е допуснал увеличение в размера на
исковите претенции като искът за заплащане на неизплатено възнаграждение
за положен извънреден труд се счита предявен за сумата от 1862.97 лева, а
искът за заплащане на обезщетение за забава се счита предявен за сумата от
255.77 лева.
Ответникът в срока за отговор е оспорил исковите претенции като
14
неоснователни. Не се оспорва, че страните се намират в служебно
правоотношение на посоченото основание.
Поддържа се, че исковата молба се основава на Наредба № 8121з-407 на
МВР от 19.08.2014г., отменена много преди процесния период и на НСОРЗ,
чието приложно поле по аргумент на по-силното основание, че не обхваща
държавната администрация. Посочва, че съгласно чл. 67, ал. 7, т. от ЗДСл,
заплащането на допълнително възнаграждение за нощен труд, на основание
чл. 67, ал. 3, се определя от Наредба, издадена от МС, но в същата не е
предвиден коефициент за преобразуване на нощните часове в дневни. На
основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 67, ал. 7, т. 1 от ЗДСл и чл. 20 от
НЗДСДА, със заповед от 17.06.2020г. на Министъра на вътрешните работи е
определен размерът на допълнителното възнаграждение за всеки отработен
нощен час от него за времето между 22.00ч. и б.ООч. на 1.00 лв. Излагат се
съображения, че ако трябва да се „сложи“ от съда коефициент, то той ще е
единица, като се изтъкват аргументи, че съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР,
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица.
Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за
всеки 24 часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22.00ч. и
б.ООч., т.е. коефициентът, равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време за работното място
на ищеца е единица.
Поддържа се, че НСОРЗ не е приложима към настоящия случай, тъй
като ищецът е държавен служител в системата на МВР и ако следва да се
прилага относим акт, то това е Наредба за заплатите на служителите в
държавната администрация.
Претенцията за лихви, която е с акцесорен характер, се оспорва като
неоснователна поради недължимост на главното вземане. Претендират се
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави се
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед данните по делото, Съдът намира за установено от фактическа
15
страна ,че страните се намират в служебно правоотношение на посоченото
основание, както и не е се оспорва, че за исковия период от 20.04.2018 г. до
31.12.2020г. ищецът е работил на сменен режим по график при сумарно
отчитане на отработеното време между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., времето на
разположение и положения труд по време на официални празници.
От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото
съдебно-икономическа експертиза, се установява че през исковия период
ищецът е отработил общо 1594 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 0.143 възлиза на 228 часа положен извънреден труд, който се
равнява на 1862.97 лева. Според заключението на вещото лице,
обезщетението за забава на плащането на главниците за заявения три годишен
период по периоди на възникване е в размер на 255.77 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и
компетентно изготвено.
При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В.
приема за установено от правна страна следното :
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К. В. и Е. В. по отношение на
съдебното решение може да са налице три вида пороци - нищожност,
недопустимост и неправилност. Процесуалният закон урежда изрично
служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и
недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по
отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по
принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269,
изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Второинстанционното
производство е ограничено въззивно обжалване. Непосредствена цел на
въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния
спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с
установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез
събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените
факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен
да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище
относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на
16
първата инстанция. Уредбата на второинстанционното производство като
ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и произтичащото от това
ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с
нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като
въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на
първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор,
при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е
само косвен резултат от тази дейност.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страни и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна поради следните съображения:
Районният съд правилно е дал правна квалификация на правата на
ищеца- чл.150 във вр. с Чл.140 КТ е във връзка с чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т.2 от ЗМВР.За да бъде уважена такава искова претенция в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, следните
правнорелевантни факти: фактът на възникване на служебно правоотношение
с ОДМВР- В. че е полагал нощен труд за исковия период , който не е
преобразуван, чрез преизчисление с коефициент 1.143, както и размера на
претендираното възнаграждение за положения нощен труд след
преобразуването му със съответния коефициент .Искът се явява доказан
изцяло поради следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР - брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия
закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд - чл. 178, ал.1, т.З ЗМВР. Според нормата
на чл. 187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
17
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.В исторически план
са действали последователно Наредба № 8121 з-407/11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издавани от
министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал.З и в трите наредби са идентични
и са в смисъл,че при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31, ал.2 от
Наредбата) и че полученото число се сумира с общия брой отработени часове
за отчетния период.Същата е отменена с приемане на Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, но тя от своя страна е
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г.
Едва на 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
поради което следва да се приеме, че до този момент действаща е Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г.
В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2
от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 0.143. Районният съд законосъобразно е приел ,че липсата на
такава норма не да следва да се възприема не като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи.Правилен е и изводът ,че в случая при наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
18
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9, ал.2 е предвидено
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
За пълнота на изложението въззивната инстанция намира за необходимо
да отбележи ,че този коефициент е 1,143 и че се получава като нормалната
продължителност на работното време през деня -8 часа (установена в чл.136
ал.3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на работното време
през нощта -7 часа (установена в чл.140 КТ). В Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент -1,143 ,но формулиран
по друг математически начин ,който води до същия резултат - при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число
да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.Може да се
обобщи ,че в горната наредба законодателят е възприел подхода ,установен в
Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата .Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата са приложими по аналогия и по отношение на лица със
служебно правоотношение в МВР ,тъй като Конституцията на РБ. утвърждава
като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично
прогласява гаранции за пълноценната му реализация.Основният закон
гарантира равенство на правата на лицата,предоставящи наемен труд без
оглед на спецификите на правоотношението,в рамките на което реализират
правото си на труд,поради което следва да бъдат поставени при еднакви
условия всички служители ,полагащи труд .Поради това включеният в
рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на
дневно работно време ,на която основа и следва да бъде определен реално
положеният от него труд за исковия период.
С оглед на гореизложеното се явява правилен изводът на
първоинстанционния съд ,че исковата претенция за заплащане на
неизплатено
възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано
изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в
19
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за
подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, е доказана по
своето основание.
Въззивният съд не приема за основателни развитите от въззивника
доводи относно това,че районният съд неправилно бил проследил и
анализирал действието на подзаконовите нормативни актове по прилагането
на ЗМВР, които са регламентирали през процесния период за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР, че съществен порок на оспорваното решение бил фактът ,
че то е постановено в резултат на неправилно тълкуване и прилагане на
закона и че Съдът погрешно допускал субсидиарно прилагане на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС
от 17.01.2007 г. (Обн. ДВ, бр. 9 от 2007 г.; доп., бр. 56 от 2007 г.; изм. и доп.,
бр. 83 от 2007 г.; изм. и дол., бр. 11 от 05.02.2008 г.; изм. и доп., бр. 10 от
06.02.2009 г.; изм. и доп., бр. 67 от 2009 г.; доп., бр. 95 от 2011 г.: изм. бр. 21
от 2012 г.; доп., бр. 49 от 2012 г.) (НСОРЗ). Въззивният съд не приема
доводите на въззивника поради изложените по-горе в решението доводи .
По спорния въпрос има формирана задължителна съдебна практика на
ВКС ,обективирана в Решение №311 /08 януари 2019 г.на ВКС , Четвърто
гражданско отделение по гр. дело № 1144 по описа за 2018 г . в производство
по чл. 290 от ГПК.С определение № 588/27.06.2018 г. касационното
обжалване по делото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по
материалноправния въпрос - намират ли субсидиарно приложение
разпоредбите на чл. 67, ал. 7, т. 1 и т. 3 от ЗДСл за заплащане на
допълнителни възнаграждения за нощен труд и за работа през официалните
празници на държавните служители в системата на МВР при действието на
ЗМВР от 2006 г. (отм.).Съдебният състав е приел, че отговорът на този
материалноправен въпрос е положителен със следните мотиви :“През периода
09.08.2008 г. - 31.12.2010 г. субсидиарното приложение на ЗДСл (респ. - на
разпоредбите на чл. 67, ал. 7, т. 1 и т. 3 от него) по отношение на държавните
служители в системата на МВР е изрично уредено с § 1а (нов - ДВ, бр.
20
69/2008 г., отм. - ДВ, бр. 88/2010 г.) от ДР на ЗМВР от 2006 г. (отм.). Съгласно
принципните разяснения, дадени в мотивите към т. 23 от тълкувателно
решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, предвид които е прието, че
разпоредбата на чл. 126 от ЗДСл за освобождаване от държавни такси
продължава да намира субсидиарно приложение по отношение на държавните
служители в системата на МВР и след отмяната на § 1а от ДР на ЗМВР от
2006 г. (отм.), следва да се приеме, че след тази отмяна и независимо от нея, и
разпоредбите на чл. 67, ал. 7, т. 1 и т. 3 от ЗДСл за заплащане на нощния труд
и на работата през официалните празници, продължават да се прилагат
субсидиарно по отношение на държавните служители в системата на МВР -
до отмяната на 01.07.2014 г. на ЗМВР от 2006 г. и влизането в сила на
действащия ЗМВР, с разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от който, отново изрично е
предвидено да им се заплащат допълнителните възнаграждения за труд през
нощта и на официалните празници. Възприемането на обратното разрешение
на поставения материалноправен въпрос би довело до лишаване на
държавните служители в системата на МВР от тези допълнителни
възнаграждения за нощен труд и за труд на официалните празници в течение
на един продължителен период от време (01.01.2011 г. - 30.06.2014 г), като по
този начин би ги поставило в неравностойно положение както спрямо
останалите държавни служители, така и спрямо работниците и служителите
по трудово правоотношение, които получават такива допълнителни
възнаграждения съгласно разпоредбите на чл. 261 и чл. 264 от КТ. Горното
тълкуване е в съответствие и с основния правен принцип за равенство и
недопускане на дискриминация, закрепен и в чл. 6 от КРБичл. 14 от
ЕКЗПЧОС.“
По въпроса за субсидиарното приложение на общия ЗДСл при липса на
подробно правна уредба в специалния ЗМВР, се е произнесъл и ВКС, който в
мотивите към т. 23 от ТР 6/12 г. по тълк. дело № 6/12 г. на ОСГТК е възприел
за меродавна правната логика, че общият закон намира субсидиарно
приложение и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР следва да се прилага
ЗДСл. Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение
държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, а също и
спрямо работниците и служителите по трудови правоотношение .
21
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА
ИНСТАНЦИЯ
Въззиваемата страна претендира разноски в размер на 700 лв.На
основание Чл .9 във връзка с Чл.7 ал.2 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения с оглед на обстоятелството ,че повереникът
на въззиваемата страна е изготвил само отговор на въззивната жалба без да е
осъществил процесуално представителство на въззиваевата страна следва да
се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Водим от горното и на основание Чл. 272 ГПК Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №230 /10.06.2022 г. по гр.д.№828/2021 г. на
Районен съд-В. .
ОСЪЖДА Г. д. „П. б. и з. на н." гр. С., ЕИК .. да заплати на Н. Б. Г. с
ЕГН ********** от гр. В. със съдебен адрес: гр. С. направените по делото
разноски пред въззивната инстанция в размер на 400 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22