Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 25.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският районен съд, ХІ граждански състав, в
публичното заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при
секретаря Петя Иванова като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр. д. № 6858
по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Пред РС Плевен е постъпила искова молба от К.Б.“ ***, седалище и адрес на управление:***, п.к.***,
представлявано от ***против Т.Н.Н. ***. Ищецът
твърди, че на 16.08.2016г. между „***- кредитор и ответника — кредитополучател
бил сключен Договор за кредит № ***Твърди, че ответникът заявил отпускане на
кредит в размер на 600 лева и такъв бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна
дата - 15.09.2016г. Твърди, че съгласно искането и условията по договора,
сумата по кредита била отпусната на същия ден — 16.08.2016г. Към датата на
падежа - 15.09.2016г. ответникът е следвало да плати сума в общ размер BGN 620,21
лева. Твърди, че с настъпване на падежа по договора - 15.09.2016г.,
кредитополучателят не погасил дължимата сума и изпаднал в забава. Съгласно
клаузите на договора и т. 13.2 (а) от Общите условия, от 30.09.2016г***започнал
да начислява наказателна лихва.
Ищецът твърди, че на
23.11.2018г. ******, в качеството си на цедент,
сключил с „К.Б.“ ***, в качеството му на цесионер,
Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-
033/23.11.2018г., по силата
на който цедентът прехвърлил на цесионера
вземанията си по Договор № **********, в общ размер BGN 1329,61 от които: главница - BGN 600,00; BGN 20,21 лева договорна лихва,
659,40 лева неустойка -
наказателна лихва и BGN 50,00 — отписани такси за събиране (стойността на
изпратените до длъжника уведомителни писма). Посочените вземания са подробно
описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на
вземания. Твърди, че по силата на сключения договор за цесия, в чл.26 и
Приложенията към него, цесионерът е изрично
упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента
за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в
изпълнение на изискванията на чл.99, ал.3 от ЗЗД, „К.Б.“ ***изпратил
уведомление за цесията чрез препоръчана пратка с ***, което е върнато с
отметка, че адресатът отсъства. До момента няма плащане по договора от страна
на ответника.
Моли съда, да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на „К.Б.“ ***сумата от 350,00
лева- непогасена главница по Договор за кредит **********/16.08.2016г., както и
законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до
окончателно изплащане на вземането.
Претендира разноски.
В едномесечния срок няма постъпил писмен отговор.
Видно от приложения по делото отрязък от призовка на лист
37, ответникът е получил препис от исковата молба и доказателствата по делото.
За съдебно заседание ответникът отново е призован и е получил призовката,
отрязък от който е приложен по делото на лист 42 от делото.
Съдебното заседание е проведено на 24.02.2020г.
Ответникът не се е явил и не е подал молба за разглеждане на делото в негово
отсъствие. Видно от призовката, редовно връчена, ответникът е уведомен, че при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без
направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, ищецът има право
да поиска постановяване на неприсъствено решение. Ищецът чрез процесуалния си
представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл.238
и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно:
-въпреки че на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения
от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явил
в проведеното публично съдебно заседание.
-искът е вероятно основателен с
оглед приложените по делото писмени доказателства. Представено е с исковата
молба копие на договор за кредит № **********/16.08.2016г., сключен между ***“ ***и
ответника Т.Н.Н. и Общи условия към него. Ответникът
не е оспорил представените с исковата молба писмени доказателства. Представена
е разписка №200000010927509 / 16.08.2016 за извършен паричен превод на
кредитополучателя. По делото не следва да се обсъжда размера на уговорената договорна
договорна лихва, тъй като по делото ищецът претендира само главница. Основателна
е претенцията за законна лихва от датата на цесията до подаване на исковата
молба. Изчислена с електронен калкулатор, законната лихва върху главницата от
600 лева е в размер на 120,84 лева, колкото е претенцията в исковата молба.
В тежест на ответника съдът е
възложил в определението за насрочване да представи доказателства, че е
заплатил дължимите по договора за кредит суми. Доказателства в тази насока не
са представени и доказателствени искания не са правени. Установява се от
приложения към исковата молба договор за прехвърляне на вземания от
23.11.2018г., че кредитодателят ******е прехвърлил
вземанията си от договора за кредит на ищовото
дружество „***. Представено е на лист 18 извлечение от приложение към Договора
за цесия, в което е отразено вземането по договора за кредит с ответника.
Представено е на лист 24 уведомление, изпратено до ответника, с което кредитодателят го уведомява, че е прехвърлил вземанията си на ищцовото дружество. С оглед изложеното, съдът счита, че
предявеният иск се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.
При
този изход на делото и на основание чл.78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в настоящето
производство. Ищецът претендира разноски за юрк.възнаграждение
в размер на 150 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото,
обстоятелството, че е разгледано в едно съдебно заседание, по което
представител на ищцовото дружество не се е явил, както
и размера на претенцията, съдът счита, че претендираното
юрк.възнаграждение следва да бъде присъдено в размер
на 100 лева. С предявяване на исковата молба ищецът е внесъл държавна такса в
размер на 50 лева. При така изложеното, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в размер на 150 лева.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА на основание чл.240 ЗЗД вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и чл.238 ГПК, Т.Н.Н. с ЕГН **********
***, да заплати на кредитора „К.Б.“ ***, седалище и адрес на управление:***, п.к.***, представлявано от ***, сумата от 600 лева представляваща главница,
дължима по договор за заем № **********/16.08.2016г., сключен между Т.Н.Н. и ******, впоследствие вземането по който с договор за цесия е
прехвърлено на „К.Б.“ ***, и сумата от 120,84 лева представляваща законна лихва от датата
на цесията – 23.11.2018г. до 16.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 16.12.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Т.Н.Н.
с ЕГН ********** ***, да заплати на кредитора „К.Б.“ ***, седалище и адрес на управление:***, п.к.***, представлявано от ***направените
деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 150 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
съгласно разпоредбата на чл.239,ал.4 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: