Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД СВОГЕ, трети състав, в открито
съдебно заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стефан Стойков
При участието
на секретар Ирена Никифорова, като разгледа
НАХД № 142 по описа за 2019 година, докладвано от съдията Стойков, взе
предвид следното:
Делото
е образувано по жалба на П.М.Б., ЕГН ********** ***, предявена чрез упълномощен
представител – адвокат М.П. от САК, с която на основание чл. 59 от ЗАНН обжалва
Наказателно постановление № 19-0353-000422 от 26.06.2019 г., издадено от
Началник група при РУ на МВР гр. Своге, с което на основание чл. 174, ал. 1, т.
2 от ЗДвП са му наложени административни наказания – „глоба в размер на 1 000 /хиляда/
лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 12
/дванадесет/ месеца.
Жалбоподателят твърди, че издаденото НП
е неправилно и незаконосъобразно, че е издадено при съществено нарушение на
административно-производствените правила и че е постановено в противоречие с
материално-правните норми. Твърди, че в АУАН и НП са посочени различни
обстоятелства, което създава неяснота за жалбоподателя и ограничава правото му
на защита.
В
съдебно заседание жалбоподателя не се явява. Представлява се от адвокат П.,
който поддържа жалбата. Твърди, че за известен период от време дрегер 7510 е
бил без свидетелство за одобрен тип, като в този период от време е извършена
проверката на жалбоподателя. Посочва, че техническото средство е преминало
последваща проверка след ремонт, което счита, че кореспондира с констатации в
талон за медицинско изследване. Твърди, че същият е издаден в нарушение на
изискванията на Наредба № 1 от 2017 г., като отказа на жалбоподателя не е
удостоверен с подпис на свидетел. Твърди, че изписаното в талона „приемам“ не е
направено от жалбоподателя. Твърди, че на жалбоподателя не е разяснена
възможността да направи своя избор относно въпроса кака да бъде изследван, конкретно,
че не че не му е дадена възможност да бъде проверен с доказателствен
анализатор, в каквато насока се позовава и на липсваща „чавка“ на мястото за
подпис за такъв избор. Твърди, че младши автоконтрольора не е обучен да работи
с доказателствен анализатор.
Твърди порок в НП, изразяващ се в
посочване, че се издава на основание АУАН, а е следвало да бъде посочено
постановление на РП за отказ, като счита, че изпращането на преписката на РП
представлява прекратяване на административно-наказателното производство. В тази
насока изразява становище, че постановлението за отказ на РП е задължителен
реквизит от НП, с което твърди, че е нарушено правото на защита, тъй като не е
дадена възможност да узнае въз основа на какви доказателства е ангажирана отговорността му. Счита, че според
описанието на нарушението в НП жалбоподателя е управлявал трамвай или самоходна
машина, което е недопустимо, тъй като ограничава правото на защита – да разбере
какво точно превозно средство е управлявал. Твърди, че при конкретното количество
алкохол, посочено в талона за изследване е следвало жалбоподателя да бъде
придружен до РУ на МВР Своге за проверка с доказателствен анализатор или до
ФСМП Своге ако желае да даде кръв за
изследване.
Въззиваемата
страна РУ на МВР Своге не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, след
като е подадена от лице, санкционирано с посоченото наказателно постановление,
а така също е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, след като в
обжалваното НП е издадено на 26.06.2019 г., връчено е на жалбоподателя на
03.07.2019 г., което и видно от оригинал, представен от въззиваемата страна,
докато жалбата е заведена в деловодство на РУ на МВР Своге на 08.07.2019 г.,
тоест в седмодневния срок, определен в посочената разпоредба на ЗАНН.
По същество жалбата е неоснователна.
Обжалваното НП е издадено въз
основа на Акт за установяване на административно нарушение серия АА № 252009 от
09.06.2019 г., съставен срещу жалбоподателя за това, че на същата дата, около 11.22
часа в гр. Своге, по ул. Староселска управлява личният си автомобил „Субару
Форестър с рег. № … с посока на движение от ул. Република към ул. Радецки, като
при извършена проверка срещу дом № 8, и извършена с техническо средство Дрегер
7510 ARBA – 0099 се че водача управлява след употреба на алкохол,
възлизащ на 1.08% на хиляда в издишаният въздух
В АУАН е посочено също така, че
както свидетеля, така и водача са видели показанията на уреда, като е издаден
талон за медицинско изследване номер 0018673 с направление ФСМП Своге, както и
че са дадени осем броя холограмни стикери номер А007697.
Извършеното от
жалбоподателя е квалифицирано в АУАН като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
По идентичен начин,
словесно и като правна квалификация, е описано нарушението и в обжалваното НП. В
същото е отбелязано също така, че на основание Наредба № Із 2539 на МВР се
отнемат 10 /десет/ контролни точки.
След преценка на
събраните доказателства – гласни и писмени съдът приема за установено следното:
На 09.06.2019 г.,
около 11.20 часа жалбоподателя е управлявал личният си автомобил „Субару
Форестър с рег. № … в гр. Своге, като се е движил по ул. Староселска. В района
на адрес № 8 жалбоподателя е бил спрян за рутинна проверка от служителите на РУ
на МВР Своге – свидетелите Т.С.И. и Р.П.Е., изпълняващи към този момент
служебните се задължения по охрана на обществения ред. Свидетеля И., в
качеството си на младши автоконтрольор е извършил проверка на жалбоподателя за
употреба на алкохол, което е осъществено с техническо средство Дрегер 7510
с фабр. № 0099, при което е отчетено съдържание на алкохол от 1.08
промила в издишания от жалбоподателя въздух. При извършване на проверката,
както и при отчитане на резултата е присъствал св. Е., и в негово присъствие
св. И. е съставил цитирания АУАН на жалбоподателя, връчил му е препис, без да
са отразени възражения от негова страна, а така също са отнети свидетелството
за управление на МПС, както и регистрационните табели на автомобила, управляван
от жалбоподателя. При проверката е съставен и талон за медицински преглед
бланков № 0018673, в който са отбелязани данните за извършената проверка –
дата, час, резултата и вид на техн. средство, както и данни за самоличността на
жалбоподателя.
В графата за
изявление на жалбоподателя е изписано „приемам“ , като липсва подпис на мястото
за удостоверяване на това изявление. Липсва такъв подпис и на местата за
удостоверяване на избор от страна на жалбоподателя дали иска проверка с
доказателствен анализатор или с медицинско и химическо изследване. От страна на
св. И., който е съставил талона е определено явяване на жалбоподателя в срок от
45 минути във ФСМП Своге, като талонът е връчен на жалбоподателя в 12.00 часа
на 09.06.2019 г., като препис от талона е връчен на жалбоподателя, което е
удостоверено с негов подпис в нарочната разписка за това, представляваща част
от бланката на талона.
Липсват данни за
извършено медицинско и химическо лабораторно изследване, а и самият
жалбоподател не прави изявление за такива обстоятелства.
Данните от
проверката на жалбоподателя са отразени и в дневник за използване на
техническото средство, воден от служителите на РУ на МВР Своге, а конкретно на
09.06.2019 са отбелязани проверки от св. И., които съответстват по час и на
отразените измервания в паметта на техническото средство, в която е отразено
измерване в час 11.23 на посочената дата, и отчетено количество алкохол в
издишания въздух от 1.08 промила.
Преди издаване на
обжалваното НП е налице произнасяне от страна на РП Своге, като с постановление
от 106.2019 г. прокурора е отказал образуване на ДП, след като е приел, че няма
данни за престъпление както по чл. 343б, ал. 1, така и по чл. 343б, ал. 2 от НК.
При тези
доказателства, установени без никакви противоречия от показанията на
свидетелите Т.И. и Р.Е., както и от приобщените писмени доказателства: НП и
АУАН, извадка от паметта на техн.средство, копие от дневник на техн.средство,
талон за медицинско изследване и постановление от 19.06.2019 г. на прокурор при
РП Своге по пр. 352/2019 г. съдът намира, че по същество жалбата е неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение.
Описаните по-горе
факти сочат несъмнено, че от обективна страна на 09.06.2019 г., около 11.23
часа в гр. Своге жалбоподателя е управлявал собственото си МПС в гр. Своге, при
което съдържанието на алкохол в издишания въздух е било 1.08 промила.
Деянието е
осъществено умишлено – при наличие на представи за обективните признаци –
управление на МПС след употреба на алкохол, след като както управлението на
МПС, така и употребата на алкохол са вид съзнателни действия, осъществявани по
воля и със съзнание у конкретното лице – жалбоподателя.
Съдът намира, че при изготвяне на АУАН и
обжалваното НП не са допуснати нарушения на процедурните правила, което да
определя тяхната незаконосъобразност и съответно да налага отмяна на
наказателното постановление на формално основание. Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени
в необходимата писмена форма, връчени са екземпляри на жалбоподателя, като АУАН
и НП са съставени/издадени от компетентни за това лица.
Неоснователно е възражението за неяснота
и грешно обозначаване на АУАН като основание за издаване на НП. Цитираната
разпоредба на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН разглежда хипотезата на несъставен акт за
установяване на административно нарушение, когато основание за образуване на
административно-наказателното производство е акта на прокурора, без значение
прекратяване на наказателно производство или отказ за образуване на такова. Във
всички случаи административно наказателното производство започва със съставяне
на АУАН, като хипотезата за несъставен такъв е само когато е налице проверка
или образувано наказателно производство и съответно е налице произнасяне на прокурора
било с отказ за образуване или за прекратяване на наказателното производство и
изпращане на преписката на административно-наказващия орган. В случая е налице
съставен АУАН и с него е поставено началото на административно-наказателното
производство, докато произнасянето на прокурора с отказ е предвид възможните
основания за образуване на наказателно производство за престъпление по чл.
343б, ал. 2 от НК, каквито не са намерени и съответно преписката е изпратена
обратно на АНО с извод, че в неговата компетентност е да продължи
административното производство.
Неоснователно е становището на
жалбоподателя, че административно-наказателното производство е било прекратено
с изпращане на преписката на прокурора, след като изчерпателно чл. 34 от ЗАНН
определя предпоставките за прекратяване, като приложими са и тези по чл. 24 от НПК, но в случая не е налице нито една от хипотезите, разглеждани от посочените
разпоредби.
Неоснователно е възражението, че не
става ясно дали жалбоподателя е управлявал МПС, трамвай или самоходна машина,
след като в тази част АНО е цитирал буквално разпоредбата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, а в обстоятелствената част на АУАН и НП еднозначно е посочено, че
жалбоподателя е управлявал МПС, поради което съдът намира, че няма неяснота в
тази насока.
Правилно и в пълнота са описани
обстоятелствата, при което е извършено нарушението от страна на жалбоподателя,
а така също АУАН и НП са съставени/издадени от материално компетентни за тази
дейност лица.
Правомощието на актосъставителя
произтича от длъжностното му качество – младши автоконтрольор, както и от
предоставеното му правомощие със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи на основание чл. 189, ал. 1 от ЗДвП да съставя
актове за установяване на административни нарушения по Закона за движението по
пътищата – т. 1.3 от заповедта.
Правомощието на началник група при РУ на
МВР Своге да издава наказателни постановления по Закона за движението по
пътищата произтича от същата заповед на министъра на вътрешните работи, с която
на основание чл. 189, ал. 12 от ЗДвП му е предоставено правомощие да издава
наказателни постановления – т. 2.9.
Правилно е посочена нарушената правна
норма, след като разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП определя, че: „На водача на пътно превозно
средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на
алкохол, наркотици или други упойващи вещества”.
Именно тази разпоредба е нарушена от
страна на жалбоподателя, след като на посочената дата и час е управлявал
моторно превозно средство със съдържание на алкохол в издишания въздух от 1.08
промила.
Нарушението е установено безспорно от
показанията на свидетелите И. и Е., като обстоятелствата, посочени в АУАН се
потвърждават и от приложената разпечатка от паметта на техническото средство,
съгласно която именно на 09.06.2019 г. в 11.23 часа е измерено съдържание на алкохол
в издишания въздух от 1.08 промила. Не са налице основания за съмнение в
точността на измерването, след като от приложените доказателства се установи,
че техническото средство е проверено надлежно и съответства на изискванията,
което е видно от приложен протокол за последваща проверка, извършена на
13.05.2019 г.
Неоснователни са възраженията за период
от време, през който конкретното техническо средство е извън списъка с
одобрените технически средства. Видно от служебно приложените от съда справки
от публичен регистър при БИМ, Alkotest 7510 е
одобрен тип средство за измерване за срок на валидност на одобрението от
16.04.2009 г. до 16.04.2019 г., като в този период от време – на 24.10.2018 г.,
е одобрено продължаване на срока на валидност до 24.10.2028 г., тоест няма
период от време, през който това техническо средство, упоменато в приложената
заповед № 8121з-1186 от 13.09.2017 г. на министъра на вътрешните работи е
използвано от контролните органи за извършване на проверки за употреба на
алкохол от водачите на ППС.
Неоснователно е твърдението, че служителите
на РУ на МВР Годеч е следвало да придружат жалбоподателя до ФСМП за
осъществяване на медицинското изследване, след като разпоредбата на чл. 7, ал.
1 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,
предвижда това да се случи само при концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда.
Неоснователни са и твърденията за издаване
на талона за изследване в нарушение на разпоредбите от цитираната Наредба № 1.
Действително е налице липса на избор от
страна на жалбоподателя по възможностите за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта, а именно с доказателствен анализатор, какъвто е наличен в РУ
на МВР Своге и компетентност на актосъставителя да работи с него, или чрез
медицинско и химическо лабораторно изследване, като в такъв случай отказът от
избор съгласно чл. 6, ал. 4 от наредбата определя за меродавно показанието на
техническото средство.
Изискването за допълнителен свидетел е
предвидено в алтернативните хипотези на чл. 6, ал. 8 от наредбата – при отказ да
попълни, подпише или да получи талона за изследване, които не са налице в
случая. Жалбоподателя е попълвал талона, като няма съмнение за това, след като
актосъставителя е отбелязал с чавки местата за подпис, тоест е оставено на
жалбоподателя да попълни и подпише талона, което факт. Налице е връчване, което
е удостоверено с подпис, като няма отказ за попълване, подписване и получаване
на талона. Липсата на избор за алтернативните възможности за установяване на
съдържанието на алкохол в кръвта не е предвидено като хипотеза, при която е
необходимо удостоверяване с подпис на свидетел, а като бе посочено дава
основание да се приеме, че съдържанието на алкохол в кръвта е измереното с
техническо средство количество алкохол в издишания въздух. Така установената
презумпция е оборима в хипотеза на извършено медицинско и химическо лабораторно
изследване или извършено от контролните органи изследване с доказателствен
анализатор. При липса на избор между тези две алтернативи посочената разпоредба
се явява основание за установяване на факт – съдържанието на алкохол в кръвта, макар
и да е извършено само изследване на съдържанието на алкохол в издишания въздух.
Правилно е посочена и правната норма,
даваща основание за санкциониране на жалбоподателя, предвид установеното
съдържание на алкохол.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал.
1 от ЗДвП: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от 12 месеца и от 1000 лв.,
който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания
въздух, като твърди определения размер на предвидените наказания прави
безпредметно обсъждане по чл. 28 от ЗАНН за съответствие между нарушение и
тежест на наказанието.
Всичко изложено дава основание за извод,
че основателно е ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя, след като от него страна е извършено описаното нарушение –
управление на МПС под въздействие на алкохол.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
следва да бъде потвърдено издаденото НП.
Предвид изложеното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № 19-0353-000422 от 26.06.2019 г., издадено от
Началник група при РУ на МВР гр. Своге, с което на П.М.Б., ЕГН **********, на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания –
„глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство” за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
Решението може да се обжалва в
14/четиринадесет/дневен срок от жалбоподателя и въззиваемата страна, считано от
датата на съобщаването, пред Административен съд София-област.
Препис
от решението да се изпрати на П.М.Б., чрез адвокат П. ***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: