РЕШЕНИЕ
№ 532/14.08.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на тринадесети август, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на прокурор Делчо Лавчев ….………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 607 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.2
вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба от К.А.И. Х. Ю.-
гражданин на П., с адрес: РПЦ – Х. – МС, ж.к. „Д.“ №***, срещу Решение №
УПХ-68/10.07.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Нарушена била нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ. Оспорващият изложил подробно своята история пред административния орган, който обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Заплахата за жалбоподателя не можела да бъде пренебрегната, тъй като поради несигурната обстановка в П., нямало как да остане там. Нямал друг избор, освен да избяга от страната си на произход, защото щял да пострада. Както заявил ред ДАБ, причината да избяга от П. била заплахата за неговия живот и свобода, породена от непрекъснатите заплахи. Живеел в непрестанен страх, че може да бъде убит или отвлечен във всеки един момент, защото това била съдбата на всеки, който остане да живее в П.. Нямало към кого да се обърне за помощ. Видно било от мотивите на решението, че административният орган не обсъдил никакви източници на информация за страната му на произход, с изключение на справка с вх. №МД-258/14.05.2020г., приложена по преписката. В обжалваното решение били налице съществени пропуски при оценката на ситуацията в страната на произход на жалбоподателя. Ситуацията в П. била оценена изключително едностранчиво и избирателно, без да е направен обективен анализ. В случай, че обжалваното решение било с отрицателен диспозитив, а именно налице бил отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган следвало да изложи подробни аргументи относно сигурността на държавата по произход на оспорващия. Това задължение произтичало от факта, че изпълнението му било законова гаранция за спазване на най-основния принцип в бежанското право (non-refoulement) – забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която е застрашена неговата свобода или живот, който принцип бил уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и възприет от чл.4 ал.3 от ЗУБ. Доказателства за сигурността на обстановката в П. и липсата на необходимост от международна закрила на търсещите убежище не били посочени в решението. Данните от бежанската история, съобразени със събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства безспорно попадали в предметния обхват на ЗУБ. Последното обосновавало неправилност на възприетия в оспореното решение извод, че молбата била явно неоснователна по смисъла на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. П.ската съдебна система имала ограничено влияние в страната извън столицата. Твърди се, че съгласно константната практика на ВАС, пропускът да бъдат изследвани фактите, свързани с личното положение на молителя, което включвало както обстоятелствата, свързани с опасенията му от преследване, така и с реалната настояща ситуация в страната му по произход, представлявал нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ и на основание чл. 173, ал. 2, във вр. с чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, и чл. 90 от ЗУБ, следвало решението да бъде отменено и върнато на административния орган за ново произнасяне. Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган, с произтичащите от това законни последици.
Ответникът - Интервюиращ орган при ДАБ, РПЦ – Харманли (С. Н.), в депозирана чрез пълномощник писмена защита моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна по подробно изложени съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна, а оспореното решение за правилно и законосъобразно.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба вх.№105450-963/23.06.2020г. в СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името К. А. от П., поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №488/30.06.2020г., с рег. №УП-15587/30.06.2020г. на ДАБ, подадена с името К.А.И. Х. Ю.. На същата дата лицето е регистрирано с имената К.А.И. Х. Ю., роден на ***г. в П., с. Н., обл. М., пров. С., със същия постоянен адрес, гражданин на П., етническа принадлежност – ****, религия – ****, професия ****, образование ***, ****, документи за самоличност – карта за самоличност ******* изд. от П. на 14.05.2019, валидна до 14.05.2029.
С писмо с рег.№УП 15587/01.07.2020г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че при задържането си чужденецът се представил като К. А., роден на ***г., от П.. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.
На 06.07.2020г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП 15587/06.07.2020г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава всички данни, заявени от него при регистрацията. Имал само лична карта, която представил, нямал други документи. Нямал други имена. Имал брат К., на 24*** г., в И., със статут. Напуснал П. края на месец януари 2020г. нелегално с група от още 5 човека и преминал в И., където останал около една седмица. След това отново нелегално влязъл в Т. и бил там в гр. И. до 05.05.2020г.След това укрит в голям камион преминал нелегално границата заедно с още 11 човека и влязъл в България. Влязъл в България на 10.05.2020г. нелегално, укрит в голям камион, заедно с още 11 човека.След като влезли в България, стигнали до българо-румънската граница и там бил хванат от властите. Преди да напусне П. живеел в щата Х. П., обл. П., гр. С., село М.. Там бил роден и там живял. Заявил, че ****. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в държава-членка на ЕС. Не бил подавал досега молба за закрила, освен тук. Не бил арестуван или осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Посочил, че е ****. Не е имал проблеми заради това, че е ****. Заявил, че е мюсюлманин *****. Не е имал проблеми заради изповядваната от него религия. Не е членувал в политическа партия или организация. Не е имал проблеми с официалната власт в страната си. Не е участвал в религиозни организации, общност, секта. В П. живеели майка му, петте му сестри и двамата му братя. Всички живеели в село М.. Имал завършен 10 клас, след това още три години учил и получил диплома за завършено ***** образование. Посочил, че е ****. Конкретният повод за напускане на страната му бил една стара вражда на семейството му с други хора от тяхното село. Разказал, че преди 25 години дядо му имал спречкване със свои съседи и тогава той бил застрелян от тях. След шест години баща му не успял да се помири с тези хора, не издържал на всички упреци, които хората отправяли към тяхното семейство, че не успява да се защитава и застрелял този човек, който убил дядото на чужденеца. От тогава неговото семейство често получавало заплашителни думи и съобщения от тези хора. Когато по-големият брат на чужденеца пораснал, майка му го посъветвала да напусне страната, защото ако остане там може да бъде убит и тогава той отишъл в И., през 2016г. Когато и чужденецът пораснал, също го посъветвала да бяга, за да не бъде животът му в опасност. Преди да напусне, чул от други близки хора, че роднините на този човек, който баща му убил, платили на някои, за да убият и него. Уплашил се и решил да напусне П. и да отиде в някоя европейска държава. Лично към него нямало отправени заплахи. Заявил, че не е имало заплахи към никой от семейството му. Не му било оказвано насилие. Не бил арестуван. Срещу него не било възбуждано съдебно дело, нито пък срещу негови близки роднини. Заявил, че не би се завърнал в П., заради това, че животът му ще бъде в опасност заради тази вражда, която имало семейството му там. Подал молба за закрила в България, защото тя била европейска страна и искал да остане.
С Решение № УПХ-68/10.07.2020г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на К.А.И. Х. Ю.е била отхвърлена на основание чл. 70, ал. 1, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 13.07.2020г., а жалбата е подадена на 13.07.2020г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – С. П. Н., младши експерт в Регистрационно - приемателен център – гр. Х., определена със Заповед № РД05-252/23.03.2016г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.
Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в производството по общия ред по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 30.06.2020 г., а оспореният акт е издаден на 10.07.2020г. Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура.
В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 9 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище обаче не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.9 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.
Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.
Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият е заявил, че конкретния повод да напусне П. била една стара вражда на семейството му с други хора от тяхното село. Нямало отправени заплахи лично към него. Не му било оказвано насилие.
Съдът намира, че видно от изложената бежанска история на жалбоподателя, обективирана в Протокол рег. № УП 15587/06.07.2020г., жалбоподателят е живеел сравнително спокоен живот в П., не се установява срещу него да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на бежански статут. Правилно е отчетено, че причината, поради която К.А.И. Х. Ю.е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец. Жалбоподателят не навежда твърдения за наличие на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”. Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Заявеното от последния не може да бъде свързано с нито една от посочените причини. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство.
Съдът намира за правилна и обоснована преценката на Интервюиращия орган и неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай търсещият закрила въобще не е навел като причина за напускането на страната си по произход наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю жалбоподателят не е направил изявления в подобен смисъл, а наред с това и изрично е заявил, че не е била арестуван или осъждан, не е имал проблеми с официалните власти.
Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия.
За прецизност на мотивите на настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.
В
конкретния случай, за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е
позовал на фактите, изложени в Справка с вх. № МД-258/14.05.2020г. относно П.
на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ. На основание чл.21, т.6 от
Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския
съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по
произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска,
политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната
уредба и за спазването на правата на човека. Съгласно чл.21, т.7 от същия
устройствен правилник, дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и
справки за сигурните държави по произход,
за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци.
Следователно цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в него. Наред с това, по делото не са налице никакви други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана в изготвената справка. При подробен анализ на тези доказателства съдът намира, че в П. не се установява да е налице въоръжен конфликт. Въпреки наличната информация за наличието на отделни въоръжени сблъсъци, то същите не биха могли да се определят нито по своя характер, нито по своя интензитет и териториален обхват, като такива, които в контекста на изложената бежанска история да представляват самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от Директива2011/95/ЕС), се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. В този смисъл е и нормата на чл. 9, ал.5 от ЗУБ, според която хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там.
Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални.
От изложеното по-горе относно ситуацията в П., удостоверено в приложената по делото справка, може да се направи извода, че степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и понастоящем не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Напротив - от доказателствата по делото, с оглед приетата писмена справка на Дирекция ”Международна дейност“, данните в която не се опровергават от събрания по делото доказателствен материал, сочат, че в някои части на страната, обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите. Ето защо жалбоподателят в тези части от страната си по произход би могъл ефективно да се ползва от закрилата на правителството си. В този смисъл е и практиката на ВАС, изразена в Решение № 8485 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2318/2009 г., 5-членен състав и Решение № 8983 от 21.06.2012 г. по адм. д. № 1264/2012 на Върховния административен съд и др. В тази връзка, интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази ѝ част.
Не се установява да са налице и останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е обстановката в П., данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган, изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.А.И. Х. Ю., гражданин на П., против Решение № УПХ-68/10.07.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: