№ 182
гр. Сливница, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно
наказателно дело № 20241890200430 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. С. А. срещу Електронен фиш № **********, издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“, с който му се налага глоба в размер на 1800 лева, на
основание чл. 179, ал.3а ЗДвП за извършено нарушение по чл.139, ал.7 ЗДвП.
В жалбата са изложени твърдения, че за нарушението по издадения ЕФ е изтекла
предвидената в закона давност, доколкото нарушението е констатирано на 07.03.2023 г., а
ЕФ, с което се санкционира е издаден след 04.01.2024 г.
Административно-наказващия орган е депозирал отговор на жалбата, с който оспорва
същата. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на издадения
електронен фиш.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване.
По същество:
От представения по делото Електронен фиш № **********, издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“ /л.8/ се установява, че на В. С. А. е наложено наказание глоба в
размер на 1800 лева, за това, че на 07.03.2023 г. в 12.23 ч. е управлявал товарен автомобил
ДАФ ХФ 480 ФАР, с рег. № ........, с обща техническа допустима маса – над 12 тона на път 1
– 8, км.41+234 без да е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т. 2 ЗП, тъй като
посоченото МПС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаване, което е нарушение по чл.139, ал.7 ЗДвП. Нарушението е заснето с контролно
устройство № 40671.
Не се споделя възражението на жалбоподателя, че е изтекла погасителната давност за
образуване на административно-наказателното производство. Това е така, доколкото макар и
нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП да предвижда, че електронният фиш е своеобразен аналог
1
на наказателно постановление, това важи единствено по отношение на правните последици
от влизане в сила на двата акта.
Това разбиране е застъпено в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г.
на ВАС по т. д. № 1/2013 г., а именно, че електронният фиш се приравнява едновременно към
Акт за установяване на административно нарушение и Наказателно постановление, но само
по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване, която включва и давностният срок, в рамките на който същият може
са бъде законосъобразно съставен. Също така в мотивите към ТР е посочено, че
единствените задължителни реквизити на електронния фиш са тези, посочени в чл. 189, ал.
4, изр. 2 ЗДвП, сред които не е датата на издаването му. След като законът не поставя
изискване за посочване датата на издаване на електронния фиш, то тогава не би могло да се
извърши респ. да се изисква извършване на преценка за спазване на срок за издаването му.
Невъзможността за извършване на преценка в какъв срок е издаден електронният фиш се
дължи не на допуснато съществено процесуално нарушение при издаването му, а на
обстоятелството, че такава преценка не се дължи от съда.
С оглед изложеното се прави извод, че законодателят не е предвидил пълно
приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение
на съдържанието им /предвид реквизитите, установени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/, нито във
връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 ЗАНН по
отношение на електронните фишове са неприложими, доколкото регламентират сроковете за
съставяне на АУАН и за издаване на наказателно постановление, а електронният фиш не е
нито едното, нито другото. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП към
разпоредбите на ЗАНН е приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи по
съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и по
изпълнението на наложените наказания, но не и по отношение на електронните фишове.
Съобразно спецификата на електронния фиш, след неговото издаване не се издава
АУАН или НП и същия подлежи единствено на връчване на нарушителя. Това е така
доколкото началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със
заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя
съставянето на акт за установяване на административно нарушение по смисъла на чл. 40 и
сл. от ЗАНН и има същото правно значение - дава началото на административно-
наказателното производство. По този начин едновременно се констатира нарушението и
същото се санкционира, тоест електронният фиш инкорпорира, както АУАН, така и НП.
Електронния фиш се счита издаден от датата на заснемане на нарушението, а не от
издаването му на хартиен носите. Издаването му на хартиен носител е само с цел връчване
на нарушителя, което е единственото му значение. Именно поради тази причина в закона не
е предвидено електронния фиш да бъде подписван, за да е годен документ. В този изричен
смисъл е Решение № 614 от 12.05.2023 г. по к.адм.д. № 485/2023 г. на Ас – София област,
Решение № 7804 от 14.12.2023 г. по к.адм.д № 9200/2023 г. на АС – София град, Решение
№ 7804/14.12.2023 г. по к.адм.д № 9200/2023 г. на АС – София, Решение № 7679 от
17.12.2021 г. по адм.д. № 7879/2021 г. на АС – София.
Отговорността за нарушението, установено и санкционирано с електронен фиш се
погасява по давност единствено след изтичане на предвидената в закона абсолютна давност
от 4 г. и 6 м, която в случая не е изтекла.
Съдът намира, че електронният фиш е издаден от компетентния за това орган –
Агенция пътна инфраструктура, съгласно чл.10, ал.10 ЗП, както и че съдържа всички
задължителни реквизити, предвидени в чл. 189, ал.4 ЗДвП.
По делото не се спори, a и от събраните по делото доказателства, а именно от запис
по нарушението и снимков материал /л.9-11/, се установява, че процесният товарен
автомобил има характеристиките на ППС по чл. 10б, ал. 3 ЗП - пътно превозно средства с
обща технически допустима максимална маса над 3.5 тона.
От представено снимково изображение от контролно устройство № 40671 и от
доклада към него се установява още и движението на това ППС на 07.03.2023 г. в 12.23 ч. на
път 1 – 8, км.41+234, които се ползват доказателствена сила, като оборването им е в тежест
на нарушителя по аргумент от чл. 189, ал.1 ЗдвП.
2
По делото не се спори, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС на
посочената дата и час. Това се установява и от обстоятелството, че първоначално ЕФ е бил
издаден на собственика на МПС-то „.............“ ЕООД, който в последствие е анулиран от
АПИ, тъй като е представена декларация по чл.187а, ал.4 ЗДвП, с която удостоверява, кое
лице е управлявало автомобила на процесната дата и час, а именно, а именно В. С. А. /л.5-6/.
Съдът приема, че посоченият по – горе участък, като републикански път, е включен в
списъка на пътищата в обхвата на платената пътна мрежа, по които може да се събира такса
за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, или такса за изминато разстояние -
ТОЛ такса, което се установява и от прието от Министерски съвет Решение № 127 от
28.02.2020 г. за промени на списъка на републиканските пътища, за които се събират такса за
ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, обнародвано в Държавен вестник, с
което съдът служебно се е запознал от сайта на МС, като тази информация е общодостъпна.
С оглед горното за преминаване през същия от процесното МПС се дължат таксите
по чл.10, ал.1, т.2 ЗП. Съгласно посочената разпоредба за преминаване по платената пътна
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС и такси на
база време и на база изминато разстояние, като такса за изминато разстояние - ТОЛ такса за
ППС по чл. 10б, ал. 3 дава право на едно ППС да измине разстояние между две точки от
съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на
сбора на отделните ТОЛ сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси
се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните ТОЛ сегменти такси.
Таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите
характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на
ППС, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък.
Според чл. 10б, ал. 3 от ЗП/ в редакцията към датата на деянието/, ТОЛ таксата се
заплаща от собственика или ползвателя на ППС за всички ППС с обща технически
допустима максимална маса над 3.5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането дава
право на ППС, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.
В разпоредбата на чл.139, ал.7 ЗДвП, приложима в случая, е предвидено задължение
на водача на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, преди движение по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците
от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
Водачът на МПС-то от процесната категория, съгласно чл. 179, ал.3а ЗДвП, носи
отговорност и се санкционира, когато управлява същото по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта
за същата, съобразно категорията на ППС.
Жалбоподателят не представи доказателства, че е закупил маршрутна карта или е
подал тол декларация за преминаване, за да изключи отговорността си.
С оглед изложеното съдът приема, че е извършено нарушението, за което на
жалбоподателят е издаден електронен фиш и за което е санкциониран.
В тази връзка следва да се обсъди дали в закона е предвидена възможност
нарушението по чл.179, ал.3а ЗДвП, да бъде санкционирано чрез издаване на електронен
фиш.
Разпоредбата на чл. 189е, ал. 1 и 2 от ЗДвП постановява, че за административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в ЗДвП се съставят актове за установяване на
административни нарушения, както и компетентността на органите, които ги съставят.
В разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, е предвидено, че единствено
при нарушение по чл. 179, ал.3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.
3
167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение. С посочената разпоредба не е предвидена възможност за издаване
на електронен фиш за процесното нарушение по чл.179, ал.3 б ЗДвП.
Действително от разпоредбите на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, чл.
187а, ал. 4 от ЗДвП, чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, може да бъде
изведено, но само по тълкувателен път, че нарушенията по чл.179, ал. 3а и 3б ЗДвП също
могат да бъдат санкционирани чрез издаване на електронен фиш, което, обаче, е
недопустимо при ангажиране на административно-наказателната отговорност на дадено
лице.
Нормата на чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове категорично забранява да
се обосновава наказателна, административна или дисциплинарна отговорност чрез
тълкуване на нормите в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на
тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България, както и при
непълна норма, за неуредените от него случаи да се прилагат разпоредбите, които се отнасят
до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.
След като законодателят с един и същи закон е предвидил, че установяването на
конкретно нарушение става чрез съставяне на АУАН, а за друго, също така конкретно
посочено нарушение може да се състави електронен фиш, е недопустимо да се допълва
съдържанието на законова разпоредба, предвиждаща административнонаказателна
отговорност с аргументи от съдържанието на норми, уреждащи правомощията на държавни
органи.
При прилагане на административнонаказателна репресия законодателят следва да
бъде ясен, конкретен и точен при създаването на правните норми.
Изложеното до тук сочи, че в случая липсва изрична законова разпоредба
предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал.
3а от ЗДвП, поради което с издаването на такъв е допуснато съществено процесуално
нарушение, не е спазен реда за търсене и налагане на административно-наказателна
отговорност, което прави електронния фиш незаконосъобразно издаден и като такъв ще се
отмени.
Такава изрична законова разпоредба е налице едва от 13.02.2024 г., с изменени на
чл.189ж, ал.1 ЗДвП, което отново показва, че до тази дата законът не е предвиждал
възможност нарушенията по чл.179, ал.3а ЗДвП да бъдат санкционирани чрез издаване на
електронен фиш.
Дори и да се приеме, по тълкувателен път, че преди изменението на чл.189ж, ал.1
ЗДвП и нарушенията по чл.179, ал.3а ЗДвП могат да се установяват и санкционират чрез
издаване на електронен фиш, съдът счита, че предвиденият в разпоредбата на чл. 179, ал. 3а
ЗДвП размер на наказанието противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащане на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвиденото в
този член на Директивата изискване за пропорционалност не допуска система от наказания,
която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.
Санкцията по чл. 179, ал. 3а ЗДвП е абсолютно определена и не предвижда
възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на нарушението. Размерът на
наказанието е еднакъв без да се прави разлика дали е налице частично плащане или такова
въобще липсва, както и не се отчита каква е стойността на дължимата пътна такса, която не е
заплатена.
4
Още повече необходимостта от определяне на санкция в различни предели изхожда и
от промените в разпоредбата на чл. 189з ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.), съгласно които за нарушенията по този закон не се прилага чл. 28 ЗАНН, тоест
не се прави преценка на деянието като маловажен случай.
С оглед изложеното съдът намира, че електронният фиш е незаконосъобразно издаден
и като такъв ще се отмени изцяло.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за жалбоподателя, който не е
направил искане за присъждане на такива и не доказа направа на разноски.
При тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 ЗАНН, Районен съд - Сливница
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на В. С. А. е наложена глоба в размер на 1800 лева, на основание
чл. 179, ал.3а ЗДвП за извършено нарушение по чл.139, ал.7 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК –
пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5