Определение по дело №1304/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 Номер 656                            29.08.2018 г.                     град  Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД             ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 29.08.                                                                                                 Година 2018

в закрито заседание, в следния състав :

                                                 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                           2.  РУМЯНА ТАНЕВА

 

Секретар  

като разгледа докладваното от съдия Николай Уруков частно гражданско дело номер 1304 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Производството е на основание чл. 274, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 129, ал. 1 ГПК.

 

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от жалбоподателя П.А.П.-К. - ищец по гр. дело № 2238/2017г., по описа на РС-К., подадена от пълномощника й адв.М.Д.. Жалбоподателят моли съда да отмени определението без № от 20.06.2018г., постановено по гр. дело № 2238/2017г. по описа на РС-К., с което първоинстанционният съд е определил да бъде прекратено производството по същото гр. дело поради недопустимост на предявения по делото иск.

 

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение се явява неправилно и незаконосъобразно, тъй като видно от данните по делото съдът приел, че тя няма интерес от предявяването на иска. Твърди, че тя ищцата, още на 04.12.1991 год. встъпила в граждански брак с Д.Х.К., който починал на 12-09.2015 год. Твърди, че от сключването на брака до смъртта на съпруга й  те двамата живели в с.Е. в недвижим имот на ***, подробно описан в първоначалната и поправена искова молба, както и подробно описан и в частната жалба на жалбоподателката П. - К. и пълномощника й адв. Д.. Всички тези обстоятелства налагали извода че дарението извършено от съпруга й на неговия син било в нарушение на разпоредбата на чл.26 от СК. Именно поради това тя се явявала и била единствено процесуално легитимираното лице да предяви именно този иск. Това била и основната причина за завеждане на делото, тъй като тя не била давала съгласието си за разпореждането със семейното жилище.

 

Подробни съображения относно всички оплаквания на жалбоподателя П.А.П.-К. са изложени в подадената от нея частна жалба № 8242/27.06.2018г.

 

В тази връзка счита, че обжалваното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано и моли същото да бъде изцяло отменено, ведно с всички законни последици от това.

 

 

В законоустановения срок е постъпил отговор от другата страна ответника Х.Д.К. ***, чрез пълномощника му адв.Л., с който отговор молят частната жалба на жалбподателя да бъде оставена без уважение и съдът да потвърди обжалваното Определение на РС-К..

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното определение,  намери за установено следното: 

 

Първоинстанционното гр. дело № 2238/17г. по описа на РС-К.е образувано по исковата молба от П.А.П.-К., против въззиваемия   Х.Д.К., по искова молба с правно основание чл. чл.26, от СК със следния петитум: Съдът да постанови решение с което:

 

да прогласи за относително недействителна спрямо нея ищцата П.А.П.-К. на основание чл.26 от СК разпоредителната сделка  обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот №91, том IІ, рег.№ 1108, том 144 от 01.12.1998г. съставен и издаден от нотариус Петранка Куцарова с  район на действие РС К., съответно с който Д.Х.К. е дарил на сина си Х.Д.К. семейното им жилище, подробно описано в петитума на исковата молба и на частната жалба.

 

С определение, постановено в открито съдебно заседание на датата 20.06.2018г., постановено по гр. д. № 2238/2017г. на Районен съд гр. К., същият съд е прекратил производството по същото дело по правилата на чл.26 във връзка с чл.24, ал.4 от СК и в съответствие с константната практика на Върховните съдилища на Републиката.

 

Определението на първостепенния съд се явява правилно и законосъобразно поради следните съображения:

С определение под № 1211 от 04.08.2017г. КРС е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца и жалбоподател П.А.П.-К. в 1- седмичен срок от връчване на съобщението да отстрани констатираните от съда нередовности, като изчерпателно е изброил същите в това определение.

КРС е указал на ищеца , че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната и делото ще бъде прекратено.

Определението на съда е връчено на процесуалния представител на ищеца- адвокат Д. на датата 23.08.201 7г..

В указания от съда срок за отстраняване на нередовностите с молба с вх. № 10342/30.08.2017г. ищецът, чрез адв. Д. частично е изправила нередовностите и е поискала продължаване на срока по чл. 63 от ГПК, като не е посочила наличие на уважителни причини,съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 63 ал.1 ГПК. Впоследствие с нова писмена молба ищцата е поискала продължаването на срока още с три седмици.

Молбите са уважени от КРС и срокът е продължен със съответните седмици, считано от изтичане па първоначално определения и предходен срок.

 

Ищцата К. е депозирала молба с вх. № 12854/02.11.2017г., към която е приложила съответно   скица и   удостоверение за данъчна оценка   на   имота ведно с копие за ответника. С тази молба, процесуалния Представител на ищцата е направил искане за внасяне на делото за разглеждане в открито съдебно заседание. По делото е постъпил и писмен отговор от другата страна на исковата молба, с който е направено възражение за недопустимост на иска, по съображенията подробно изложени в същия писмен отговор.

 

Съдът е насрочил делото за разглеждане в О.С.З. на датата 16.05.2018 год. от 10.00 часа, като е указал на ищеца относно разпределението на доказателствената тежест, че ищцата следва да установи налице ли е разпореждане със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг без съгласието на ищцата и че двамата съпрузи нямат друго жилище обща собственост или лична собственост на всеки един от тях.

КРС е указал, че при неизпълнение делото ще се прекрати. Определението на съда е връчено на процесуалния представител на ищеца на 13.04.2018г., Впоследствие след първото по делото заседание същото е било отложено за 20.06.2018 год.

В случая ищцата въпреки подробните указания на съда и неколкократното удължаване на предоставения срок, не е посочила надлежните си доказателства, които да установяват дали процесния имот представлява  семейното жилище – лична собственост на единия съпруг без съгласието на ищцата и че двамата съпрузи нямат друго жилище обща собственост или лична собственост на всеки един от тях. Напротив по делото са били ангажирани доказателства, че бившите вече съпрузи са работили и живели в гр.С. и не са ползвали процесния имот като семейно жилище.

 

Служебно задължение на съда е да следи за надлежното упражняване на правото на иск и в този смисъл са разпоредбите на чл. 129 и чл. 130 ГПК, че съдът се произнася само по редовни искови молби, а когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че тя е нередовна, той я оставя без движение с указания до ищеца да отстраняване на недостатъците й в срок и след като той не изпълни в този срок дадените указания, съдът връща исковата молба и прекратява производството по делото.

В разглежданата хипотеза като се е съобразил задължението си да следи за надлежното упражняване на процесуалните действия на страните, Районен съд -К.не е допуснал неправилно приложение на закона, а е приложил съшия в 'точния му смисъл.

 

Неоснователността на жалбата на жалбоподателката К. се констатира още в преамбюла на нейното изложение. В самия текст на въззивната жалба, отново се възпроизвежда една явна липса, констатирана още в текста на първоначалната искова молба, а именно: "От сключването на брака ни до смъртта на съпруга ми ние двамата в с.Е. общ. К.в недвижим имот на ***

Отново не става ясно какво точно ищцата и жалбоподателка е правила в процесния имот и чрез какво действие/състояние се изразява ангажираността й към претендирания имот. Тази забележка е била отправена още в първоначалното отношение към исковата претенция, но същата е останала без отговор от ищцовата страна. Не се представиха и никакви доказателства по делото в това направление, защото местоживеенето на ищцата и заявената претенция няма да могат да се съгласуват. /Невъзможно е на практика да работиш постоянно в С., а в същото време да обитаваш постоянно като жилищен имот и единствено семейно жилище, къща в с.Е., общ.К./.

 

Ищцата по делото, като не представи никакви доказателства относно нейните твърдения, преклудира със собственото си поведение възможността процесуално да доказва и да се противопостави на горното твърдение на въззиваемия Х.К..

В текста на Въззивната частна жалба, жалбоподателката се противопоставя на констатацията, че няма правен интерес да води делото и твърди, че обжалванато определение не било съобразено с константната практика на ВКС по идентични казуси, което категорично не отговаря на истината.

 

Първоинстанционният съд в обжалвания съдебен акт подробно и мотивирано е посочил и разгледал и относимата към случая съдебна практика и е стигнал до правилния и законосъобразен извод, че исковата претенция на жалбоподателката К. е недопустима, поради липса както на правен интерес, така и на активна процесуална легитимация.

Съгласно нормата на Чл. 26. от СК /нов 2009 год./ Действията на разпореждане със семейното жилище - лична собственост на единия съпруг, се извършват със съгласието на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище - обща собственост или лична собственост на всеки един от тях. Когато липсва съгласие, разпореждането се извършва с разрешение на районния съдия, ако се установи, че не е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството.

 Според Чл. 24, ал.4 от СК Разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му.

Но съобразно Чл. 44., ал.единствена от СК бракът се прекратява:

1. със смъртта на единия от съпрузите;

2. с унищожаването на брака;

3. с развод.

В конкретния случай с оглед на естеството на спорното правоотношение ищцата и жалбоподателка П.А.П.-К. към момента на завеждането на исковата й молба в съда на 03.08.2017 год. същата е нямала вече качеството на съпруга, тъй като бракът между нея и бившият й съпруг Д. К. е прекратен с неговата смърт на 12.09.2015 год. по разпореждане на закона – чл.44, ал.1, т.1 от СК.

В подкрепа на този извод на съда е и разпорадбата на чл.З от ГПК , където за изначално процесуална право и дееспособност се приема принципът за добросъвестност на процесуалните действия и изявления.

 

Що се касае за актуалните и възприети от вътрешния и национален правопорядък общоевропейски правни норми, съдът следва да се позове на нормата на чл.17 от ЕКЗПЧОС, чиято разпоредба е озаглавена “Забрана за злоупотребата с право”. Доразвита в тази насока, чрез чл.35, ал.3,б.,:а” се приема, че е недопустима индивидуална жалба пред Европейския съд, която представлява злоупотреба с право.

 

 Предвид нормата и на чл. 129 ГПК съдът приема за редовна онази искова молба, която отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 от ГПК, а за редовността на исковата молба и за надлежната процесуална легитимация на страните съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване па иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. Процесуалните действия по чл. 129, ал. 2 ГПК са абсолютно задължителна предпоставка за прилагане па неблагоприятните последици по чл. 129, ал. 3 ГПК.

 

С оглед на тези обстоятелства и предвид -наличните по делото писмени доказателства, въззивната инстанция приема, че първоинстанционният РС- К.напълно мотивирано, законосъобразно и правилно е прекратил производството по делото на основание чл. 129, ал.З от ГПК във връзка с чл.26 и чл.44, ал.1, т.1 от СК.

 

Налага се категоричният извод, че обжалваното от жалбоподателя П.А.П.-К. определение на КРС, се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено, ведно с всички законни последици от това.

Поради тази причина, частната жалба на жалбоподателката следва да бъде оставена без уважение по съображенията подробно изложени по-горе.

На основание чл. 129, ал. 1 ГПК, тъй като е предвиден специален ред за обжалване на това определение, същото подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд гр. С..

На основание чл. 78, ал. 4, във вр. с чл. 273 и във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия направените от последния разноски по делото пред настоящата инстанция и производството по частната въззивна жалба, общо в размер на 100 лева, но тъй като въззивният съд намира, че такива разноски не са поискани с писмения отговор на въззиваемия Х.Д.К. то такива разноски не следва да бъдат присъждани пред настоящата инстанция.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение без № от датата 20.06.2018г., постановено по гр. дело № 2238/2017г. по описа на РС-К., с което първоинстанционният съд е прекратил производството по същото гр. дело № 2238/2017 год. на РС-К.,  като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред ВКС гр. С..

 

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

           

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

 

   2.