РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 08.11.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 15 състав, в публичното съдебно заседание на десети октомври
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14055 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът Д.А.А.
е предявил осъдителни искове срещу З.Л.И.
АД по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) във
връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът отправя искане за постановяване
на решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати застрахователно
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 75000.00 лв.,
представляващи претърпени в резултат на настъпило застрахователно събитие –
ПТП, станало на 20.09.2015 г. около 00.20 часа в село Д.Х., община Омуртаг, на
ул.Витоша по вина на водача на лек автомобил Мерцедес Ц 200 с рег.№ *******- Л.С.Л.,
установена по НОХД № 52/2016 г. по описа на РС Омуртаг /одобрено споразумение
от 18.05.2016 г./. Претендира законна лихва върху сумата от датата на ПТП -
20.09.2015 г. до окончателно изплащане на сумата.
Поддържа твърдения, че във връзка с ПТП са му били причинени
травматични увреждания, във връзка с които понася болки и страдания, като
описва подробно същите.
В
срока по чл.367 и чл.373 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който
изразява становище по исковете. Оспорва исковете, като недопустими с излагане
на правни и фактически доводи, че пострадалия не е отправил претенция пред
застрахователя преди сезиране на съда по реда предвиден в КЗ /чл.380, ал.1 вр.
чл.432, ал.1 КЗ/. Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва, че на
посочената дата на ищеца са били причинени описаните травми от ПТП, проведеният
оздравителен процес и неимуществени вреди. Алтернативно поддържа твърдения, че
ищецът е допринесъл за настъпване на вредните последици с поведението си –
виждайки движещото се ППС не е взел необходимите мерки за предотвратяване
настъпването на вредоносния резултат. Оспорва, като завишени по размер
претенциите. Оспорва претенцията за акцесорното вземане, като неоснователна и
излага правни и фактически доводи за това. Не оспорва наличие на валидна
застраховка ГО към датата на ПТП за лекия автомобил с посочения регистрационен
номер.
По искане на
ответника, с определение от 18.07.2017 г. като подпомагаща страна на неговата
страна е бил конституиран Л.С.Л.
/ водач на лек автомобил Мерцедес Ц 200 с
рег.№ *******/.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
От правна
страна предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, съдът квалифицира по чл. 226, ал.1 от КЗ /обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ,
в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно §22
ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ
(01.01.2016 г.), се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането
(отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015), освен ако страните договорят друго след
влизането в сила на КЗ. Последното не е установено в производство, поради което
приложим е посочения ред.
Чрез съставеният
констативен протокол за ПТП № 88/15.10.2015 г. съставен от служители на РУ
гр.Омуртаг, протокол за оглед на местопроизшествието от 20.09.2015 г. ведно със
скица и албум със снимки на местопроизшествието и споразумение за решаване на
наказателното производство на основание чл.384 вр. чл.381 НПК от 18.05.2016 г.
по НОХД № 52/2016 г. по описа на РС Омуртаг одобрено от съда с определение от
18.05.2016 г. по НОХД № 52/2016 г. по
описа на РС Омуртаг се установява, че на 20.09.2015 г. около 00.20 часа в село Д.Х.,
община Омуртаг, на ул.Витоша по вина на водача на лек автомобил Мерцедес Ц 200
с рег.№ *******- Л.С.Л. е настъпило ПТП, в резултат на което е пострадал Д.А.А..
Чрез
посочените писмени документи, одобреното от съда споразумение по наказателното
производство и констатациите на АТЕ, която се възприема от настоящия състав,
като обективно и компетентно изготвена се установява следния механизъм на ПТП: Водачът
Л.С.Л. на 20.09.2015 г. около 00,30ч. в с. Д.Х., община Омуртаг, на ул. Витоша,
при управление на моторно превозно средство- лек автомобил "Мерцедес С200
" с рег. № ******* нарушил
правилата за движение по чл. 96 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средни
телесни повреди на повече от едно лице а именно- причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на голямопищялната кост в областта на левия
долен крайник довела до трайно затрудняване движението на левия долен крайник
на Д.А.А. и средна телесна повреда изразяваща се в счупване на лъчевата кост на
лявата ръка, довело до трайно затрудняване движението на лявата ръка на И.М.И.,
като деянието било извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в
кръвта му 1,03 на хиляда, установено по надлежния ред с химическа експертиза №
105 от 24.09.2015 г. на експерт в сектор НТЛ при ОДМВР - Търговище.
С тези
действия според установеното в проведеното наказателно производство водачът Л.С.Л.
осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 343, ал. 3 пр.
1-во, пр. 4-то, буква "а ", пр. 2-ро във вр. с ал. 1, буква "б
" предл. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК във вр. с чл. 96 от Закона за
движение по пътищата. Деянието било извършено по непредпазливост.
Чрез
показанията на свидетеля Н.Е.Н.-*** /л.145 по делото/ се установява, че по
сигнал до дежурния отишли на място в село Д.Х. /около десет минути след
сигнала/ и видели на място автомобил пред хранителния магазин, който се намирал
в центъра на селото, срещу кметството. Автомобилът бил пред хранителния
магазин, до една пейка, на около 1-2 метра от нея. Бил обърнат в обратна посока
на пейката и бил опрян в сградата на магазина. Разбрали, че има нощна сватба.
Видели, че кмета на селото бил пострадал – със счупена ръка. Видели пострадал,
който седял на пейката пред магазина със счупен крак. Видели и водача на
автомобила, който пиел бира. Бил изпробван за алкохол, като било установено съдържание
в кръвта под 1.2 промила. Свидетелят установява, че автомобилът бил под ъгъл ,
опрян в стената на магазина. На този тротоар има наклон, според
възпроизведеното от него. Пейката представлявала една дъска точно пред сградата
на магазина, като няма възможност да се седне на нея с гръб към пътя.
Чрез
показанията на свидетеля Е.Х.А. /съпруга на ищца/ прецени съобразно указаното в
чл.172 ГПК с оглед събраните в производството доказателства се установява, че автомобилът
е ударил съпруга й, и кмета на селото във време, в което и двамата са били до
пейката пред хранителния магазин в селото. Установява се, че след като станала
катастрофата и махнали колата съпругът й не можел да си вдигне крака. Единият
му крак бил счупен, а другият- посинял. След пет минути дошла полицията,
извикали линейка и го закарали в болницата. Там обяснили, че трябва да се
направи операция, но тъй като пострадалия нямал осигуровки в България отишли в
Турция, в болницата в Едерне. Там след три дни била направена операция на
крака. Пострадалия крак бил много подут, оплаквал се от болки, имал нужда от
помощ в продължение на три месеца. През това време не можел да става сам от
леглото, оплаквал се от болки, травмираният крак бил подут. След това време
започнал да се придвижва с патерици. Свидетелят А. сочи, че водачът бил
заплатил сумата 360 лв., но за операцията били нужни 3200 лв.
Страните не
спорят и се установява чрез приетата в производството СМЕ /основна и
допълнителна/, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на
20.09.2015 г. ищецът получил: „Закрито
счупване на медиалният (вътрешния) глезен на лявата голямопищялна кост."
По своят медико-биологичен характер, според СМЕ, претърпяната костна увреда е
довела на пострадалия - „трайно затруднение
на движенията на левия долен крайник за срок по- дълъг от 30 дни" (в
случая 3 месеца). Спешна медицинска помощ и лечение пострадалият получил в
Спешния център на МБАЛ гр.Търговище, след което бил приет за болнично лечение в
Ортопедо- травматологичното отделение на болницата. При извършените рентгенови
изследвания и консултации с ортопед- травматолог е било установено: „счупване на медиалния (вътрешния) глезен на
лявата голямопищялна кост." По спешност било проведено неоперативно
лечение, изразяващо се в: „наместване на
счупената кост под локална анестезия и обездвиждане на лявата подбедрица с
гипсова имобилизация за срок от 45 дни". Включена била инфузионна,
седативна и обезболяваща терапия. След гладко протекъл болничен период,
пострадалият бил изписан от болницата на още същия ден - 20.09.2015г. и
лечението му продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан
режим и аналгетици. След изписването от болницата в Търговище, пострадалият
веднага бил транспортиран в Турция, прегледан в гр.Одрин и на 20.09.2015 г.
приет за оперативно лечение в Студентската болница „М.А.Е." -Истамбул .
При огледа били установени: охлузване на лявото коляно и кръвонасядане на
дясното коляно. След извършена предоперативна подготовка на 23.09.2015г. пострадалият
бил опериран. Извършено било открито наместване на счупения глезен и
стабилзиране на фрактурата с канюлирани винтове. Допълнително била поставена
гипсова лонгета. След гладко протекъл следоперативен период, пострадалият бил
изписан на 28.09.2015 г. и лечението продължило амбулаторно с назначени
контролни прегледи, предписан режим и антикоагулент (Клексан). На 29.01.2016г.
(4 месеца след злополуката), ищецът бил освидетелстван от съдебен лекар и му
било издадено Съдебно-медицинско удостоверие № 20 /29.09.2016г. което
потвърждава вида и тежестта на претъряната костна увреда, описана в СМЕ. Счупеният
тибиален (вътрешен) глезен на ищеца зараснал за срок от 45 дни, след което той
започнал раздвижване на лявата глезенна става, като постепенно започнал да натоварва
дозирано крайника до навършването на 3-ия месец, считано от деня на злополуката,
когато вече ищецът можел напълно да стъпва на левия си крак и да се предвижва
без помощта на патерици. Общо лечебният и възстановителен период приключил за
срок от 3 месеца. През този период ищецът търпял - болки и страдания, като най
интензивни били през първите 2 седмици, непосредствено след злополуката и около
2-3 седмици в началото на проведената рехабилитация. Извън тези периоди ищецът
имал само периодично явяващи се болки в областта на лявата глезенна става при
обща преумора и най вече при рязка промяна на времето- при студено и влажно
време. Тези болки бързо са отзвучавали след употреба на обезболяващи средства. Наред
с претърпените болки през първите 2 месеца ищецът не е можел да стъпва на
счупения крак и се е предвижвал с помощта на патерици, което е затруднявало
обслужването му в ежедневието. От
процесната злополука са изминали 2 години и половина. След окончателното
зарастване на счупения глезен, общото здравословно състояние на ищеца е било
възстановено, според експерта. Обема и силата на движения на лявата глезенна
става са възстановени. Според констатациите на СМЕ, в материалите по делото
липсват клинични или документални данни при ищеца да са наблюдавани някакви
негативни последици или усложнения от процесното счупване. Към момента на
прегледа пострадалият се предвижва самостоятелно без помощни средства. Все още
не са извадени металните винтове. Изваждането им става чрез нова операция, която
ще доведе допълнително болки за срок до 30 дни.
Според
експерта по СМЕ, фрактурите на глезените зарастват за различен период от време.
Фибуларният глезен (т.е. глезена на малкия пищял) обичайно зараства за
30-35 дни, след което пострадалия започва провеждане на рехабилитация. Медиалния
глезен (т.е. глезена на големия пищял), като на ищеца – обичайно зараства
за срок от 45 дни. Фрактурата на откършек от задния триъгълник на големия пищял
зараства а срок 45-60 дни. Когато всички глезени са счупени, ставните глезенни
връзки са разкъсани и ставата е изкълчена, затова лечебният и възстановителен
период при такава комбинирана увреда на глезенната става обечайно продължава
4-и повече месеца. Счупения тибиален (вътрешен) глезен на ищеца е
зараснал за срок от 45 дни, след което той е започнал раздвижване на лявата
глезенна става, като постепенно е започнал и да натоварва дозирано крайника до
края на 3-ия месец, считано от деня на злополуката. След този период той вече
ищецът е можел напълно да стъпва на левия си крак и да се предвижва без помощта
на патерици. Общо лечебният и възстановителен период на процесната фрактура при
ищеца е приключил за срок от 3 месеца. Ако бъде включен и периода на лечението
и рехабилитацията след оперативното изваждане на металните винтове, общо
оздравителния период ще достигне 4 месеца.
Чрез
констатациите на САТЕ се установява, че причината за настъпване на
произшествието е в действията на водача на л.а «Мерцедес Ц200» с peг. № *******,
Л.С.Л., който след паркиране на автомобила си не е задействал правилно паркинг
спирачката и е оставил двигателя да работи на относително голям надлъжен наклон
на пътя 4,4 % и е оставил автомобила без надзор, защото е влязъл в магазина да
си вземе кафе. Водачът е трябвало преди да слезе от автомобила да загаси
двигателя и да задейства паркинг спирачката до край и да заключи автомобила си,
тъй като е имало сватба, вероятно и деца. Според експерта по АТЕ, ако
двигателят е бил оставен да работа, за което има данни в досъдебното
производство, той е издавал шум и в определен момент пострадалият би трябвало
да чуе шума от двигателя, ако не е имало врява или музика от сватбата. Шумът от
гумите при ниска скорост е много слаб. При работещ двигател, фаровете би
трябвало да са включени. От тях пострадалият би могъл да възприеме промяна в
светлинния им сноп на приближаващ се автомобил, да се обърне към светлината им
и тогава да избяга, ако успее да се ориентира на къде да бяга.
В
производство не бе спорно, че към момента на настъпване на ПТП- 20.09.2015 г.
за лекия автомобил Мерцедес Ц 200 с рег.№ *******, управляван от Л.С.Л. е
налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна
полица № BG/22/115001602249
със срок на действие от 16.06.2015 г. до 15.06.2016 г.
За да бъде
успешно проведен прекият иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъдат
установени фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на института на
непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално
претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието,
5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на
валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка
по риска „гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е причинено
процесното ПТП и застрахователното дружество.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в производството
доказателства. Установи се, че вредите, чиято обезвреда се претендира са в
причинно – следствена връзка с противоправното деяние на водача на лекия
автомобил – Л.С.Л. и с причиненото от това застрахователно събитие травматично увреждане:
„закрито счупване на медиалния (вътрешния) глезен на лявата голямопищялна кост”,
за възстановяване от което е била извършена първоначално неоперативна
интервенция – наместване и поставяне на гипсова имобилизация, след което е била
проведена и оперативна интервенция за поставяне на външно тяло.
Установи се
чрез обсъдените по-горе доказателства, че поведението на водача на лекия
автомобил е в противоречие с предписаното в цитираните норми поведение- чл. 96
от ЗДвП, предвиждащ че водачът на спряно за престой или паркирано пътно
превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в
движение или да потегли само.
Поради това,
съдът приема, че са налице всички елементи от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на лекия автомобил
по отношение на причинените на ищеца вреди от описаното пътно – транспортно
произшествие. Същите са в причинно – следствена връзка с противоправно деяние
на водача на автомобила Л.С.Л., чиято гражданска отговорност като автомобилист
е застрахована при ответника – застраховател.
С имуществената
застраховка „Гражданска отговорност” се дава застрахователна закрила на
застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за
непозволено увреждане към друго лице, а предназначението й е да репарира, в
рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено лице
вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската отговорност
на застрахования деликвент. По тази причина непозволеното увреждане е елемент
от фактическия състав на застрахователното събитие и последното ще е налице
само дотолкова, доколкото е осъществен деликт, като съгласно ППВС № 7/77 г. от
04.10.78 г. отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" е функционална, тъй като е обусловена от отговорността на
самия застрахован.
Предвид
гореизложеното, и доколкото в производството е установено наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, съдът
намира, че ответното дружество отговаря по предявените искове.
В тежест на
ищеца бе да докаже неимуществените вреди, свързани с претърпените болки и
страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл.52
от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне справедливия
размер на обезщетението съдебния състав следва да съобрази, както вида,
характера и степента на получените травми, така и критериите, посочени в ППВС №
4/68 г., а именно: момента на настъпване на ПТП – 20.09.2015 г. и
икономическата обстановка в страната към този период.
Преценявайки съобразно
обществения критерии за справедливост по чл.52 от ЗЗД и разрешението, дадено в
точки II от мотивите и 11 от диспозитива на ППВС № 4 от 23.12.1968г., следните
обстоятелства, установяващи претърпените от Д.А.А. неимуществени вреди: а)
доказаното му телесно увреждане – счупване на медиалния (вътрешния) глезен на
лявата голямопищялна кост, което е било причинено в качеството му на пешеходец
от удар на автомобил; б) проведеното лечение на полученото телесно увреждане,
подлежащо на пълно излекуване, срокът за възстановяване на което е три месеца,
както и продължителността, и интензивността на претърпените болки, страдания и
битови неудобства; в) възрастта на пострадалия, която при настъпване на пътния
инцидент е била на 53 години; г) и не на последно място социално-икономическите
условия в страна към момента пътното произшествие, когато минималната месечна
работна заплата в страната, определена с ПМС № 139 от 04.06.2015 г., е била в
размер на 380 лева, настоящият състав приема, че за обезщетяване на причинените
на Д.А.А. неимуществени вреди, доколкото те подлежат на точна парична оценка,
следва да се определи сумата 25 000 лева. За разликата над сумата от 25000.00 лв. до предявения
размер от 75000.00 лв., съдът намира претенцията за неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
За определяне на посочения
размер, съдът съобрази установеното, чрез показанията на свидетеля Е. А., че
около една година пострадалия е изпитвал болки, увредения крак се е подувал, а
при промяна във времето е изпитвал допълнителни болки и смущения определени от
свидетеля като „тръпкаво“ състояние. Същевременно, съдът отчете и обстоятелството,
че едва след проведеното лечение три месеца след произшествието пострадалия е
започнал да се придвижва с патерици.
Съдът достигна до посочените изводи и при съобразяване
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди вследствие телесно
увреждане или смърт, които от 11.06.2012 г. съобразно § 27 ПЗРКЗ до влизане в
сила на чл.492 КЗ /обн., ДВ, бр.102/2015 г./ са 2000000.00 лв. за всяко събитие
при едно пострадало лице. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК, Решение № 73 от 27.05.2014 г. по Т. Д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на
ВКС. Настоящият състав споделя напълно изразеното в цитирания случай становище,
че независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне
на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна
степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на
обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Предвид наведеното от ответника възражение за
съпричиняване от страна на ищеца, следва да бъде изследван въпросът дали със
своето поведение на пътя пострадалият, като участник в движението, е допринесъл
за настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на
дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За да е налице
съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие или бездействие
да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо същото
да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не
може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен
начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то
обективно да е способствало за настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013
г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д.
596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/.
В случая, съдът намира за недоказани твърденията на
ответника за допринасяне на вредоносния резултат с поведението на пострадалия –
участник в движението, поради нарушение правилата за движение.
Както бе посочено, в производството се установи, че произшествието
е настъпило срещу пейката на магазин Титан 2, на десния тротоар на около 0.8 м.
от стената на магазина /констатации на АТЕ/. Поради това и с оглед
установеното, че към момента на настъпване на застрахователното събитие в
селото е имало празненство /сватба/, което предполага по-висок шум от музика и
по-голям брой събрали се хора на това място, съдът намира че в производството
не се установи с поведението на пострадалия да е бил допринесен вредоносния
резултат.
Поради това, съдът намира възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат за неоснователно.
Върху присъдената сума за обезщетение на неимуществени
вреди 25000.00 лв. се следва на основание чл.84, ал.3 ЗЗД и законна лихва
от датата на увреждането – 20.09.2015 г. до окончателно погасяване на сумата.
По отношение
на разноските:
В полза на процесуалния представител на ищеца адв.П.К.
от САК, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 926 лв. без ДДС или 1111.20 лв.
с ДДС, съразмерно на уважената част от иска и минимално
възнаграждение изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В полза на
ответника съобразно правилата на чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК се следват сторените
разноски в производството 646.67 лв. – деловодни разноски с вкл. юрисконсултско
възнаграждение определено от съда на сумата 300.00 лв.
В полза на СГС се следва, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, сумата от 1000.00 лв., представляваща дължима държавна такса, която следва
да бъде внесена от ответника и сумата 550.00 лв.-разноски за съдебни
експертизи.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на Д.А.А., ЕГН ********** с адрес ***, 26,
действащ чрез адв. П.К. от САК, на основание чл.226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата 25000.00 лв. – застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични
увреждания: „закрито счупване на
медиалният (вътрешния) глезен на лявата голямопищялна кост ”, настъпили вследствие пътно – транспортно произшествие
станало на 20.09.2015 г. около 00.20 часа в село Д.Х., община
Омуртаг, на ул.Витоша по вина на водача на лек автомобил Мерцедес Ц 200 с рег.№
*******- Л.С.Л., установена по НОХД № 52/2016 г. по описа на РС Омуртаг
/одобрено споразумение от 18.05.2016 г./, поради нарушение правилата на чл. 96 от ЗДвП, предвиждащ че водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно
средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в движение или да
потегли само, като гражданската му отговорност като автомобилист за
вреди, причинени при управлението на лек автомобил Мерцедес Ц 200 с рег.№ *******
била застрахована съгласно полица № BG/22/115001602249
със срок на действие от 16.06.2015 г. до 15.06.2016 г. при З.Л.И.
АД, ведно със
законната лихва считано от датата на увреждането – 20.09.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, за разликата над сумата 25000.00
лв. до пълния предявен размер от 75000.00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на адв. П.К. от САК, на основание чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата сумата 1111.20 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
ОСЪЖДА Д.А.А., ЕГН ********** с адрес ***, 26, действащ чрез
адв. П.К. от САК, да заплати на З.Л.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 ГПК сумата 646.67 лв. за
деловодни разноски с вкл. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, сумата от 1000.00 лв., представляваща дължима държавна такса и сумата
550.00 лв.-деловодни разноски.
Решението е
постановено с участие на подпомагаща страна на страната на ответника Л.С.Л.,
ЕГН **********.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: