РЕШЕНИЕ
№ 9389
гр. ***, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20241110137437 по описа за 2024 година
Предмет на делото е предявен от Т. А. М. с ЕГН ********** срещу ***, ЕИК ***,
осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от
24 000 лева неимуществени вреди и 412 лева имуществени вреди, ведно със законната лихва
за забава от 20.06.2024г. до окончателното изплащане.
Ищцата Т. А. М. твърди,че на *** около *** часа се качила в автобус № *** в гр. ***, с
посока на движение от ***, като решила да се премести на първата седалка, вдясно от
шофьора. Посочва, че в автобуса нямало много хора и всички били седнали. Сочи, че е била
в седнало положение и се е държала с лява ръка за един от лостовете, но при маневра на
автобуса десен завой при ***, който шофьорът взел много рязко, изхвърчала от седалката,
като паднала на пода на автобуса. След това посочва, че намиращи се в автобуса деца се
опитали да й помогнат да стане, но изпитвала силна болка в дясната си ръка. Автобусът
спрял на следващата спирка, шофьорът попитал дали иска да извикат „бърза помощ“, но
отказала. Твърди, че й е помогнал да се изправи и да слезе на спирката, след което се
обадила на родителите си, които я завели до *** болница, после до ***, като се установило,
че има фрактура на дясната раменна става и й поставили ортеза за рамо. Поддържа, че след
инцидента болките са станали по-интензивни и са започнали да се проявяват по цялото тяло
и не са отшумели и към момента на подаване на исковата молба. Твърди, че инцидентът се е
отразил негативно на психическото и емоционалното й състояние. Сочи, че на ответното
дружество е изпратена писмена претенция за обезщетение, но изплащането на
застрахователно обезщетение било отказано. Претендира заплащане на сумата от 24 412
1
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в размер от 24 000 лева и
обезщетение за имуществени вреди в размер от 412 лева, ведно със законната лихва за забава
от 20.06.2024г., както и сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът *** в срок подава отговор, с който оспорва исковата молба по основание и по
размер, като излага подробни съображения. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение, но оспорва водачът на автобуса да има вина за травмата й. Оспорва да са
настъпили за ищцата описаните в исковата молба вреди и тяхната продължителност. Прави
възражение за съпричиняване, тъй като ищцата при навлизане в кръстовището е била в
седнало положение, без да се държи. Оспорва да е налице причинно-следствена връзка
между настъпилото пътно-транспорто произшествие и причинените вреди. Претендира
разноски.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори по обстоятелствата относно наличие на валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата.
От приложеното към исковата молба Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 27.11.2023г. по досъдебно производство № *** по описа за 2023г. на СРТП-
ОР-СДВР, пр. преписка № ***г. по описа на СРП, образувана по повод процесното ПТП, се
установява, че на ***, около *** часа, в гр. *** на Т. А. М. по непредпазливост е била
причинена телесна повреда трайно затруднение движенията на десен горен крайник за срок
повече от 30 дни от водача на автобуса И. В. З..
Приложена е и изготвената в хода на досъдебното производство комплексна видео-
автотехническа експертиза, видно от представените снимки по която (л. 28 по делото)
непосредствено преди настъпването на инцидента Т. М. е в седнало положение с кръстосани
крака, като с едната ръка държи чантата си, а с другата – ветрило. При предприемане на
маневра десен завой от страна на шофьора тя не успява да запази равновесие, при което пада
на дясната си ръка (л. 27 и 30 по делото). По представената експертиза вещото лице стига до
извод, че скоростта на автобуса непосредствено преди настъпване на ПТП е 15 км/ч.
Приложени са следните фактури: Фактура № ********** от 22.08.2023г., издадена от *** за
поставяне на ортеза за рамо на стойност от 110 лева; Фактура № ********** от 16.10.2023г.,
издадена от *** – *** ЕООД за приложена лазертерапия и лечение със СЧТ на стойност от
75 лева; Фактура № ********** от 17.10.2023г., издадена от *** – *** ЕООД за извършена
УЗ терапия на стойност от 56 лева; Фактура № ********** от 25.10.2023г., издадена от *** –
*** ЕООД за извършена лазер-терапия, лечение с НЧТ и 5 бр. ЛФК на стойност от 170 лева.
Приложени са листове за преглед на пациент, от които се установява следното: поставената
диагноза на ищцата е счупване на горния край на раменната кост, което е съпроводено с
болки и ограничен обем на движение.
По делото е приета СМЕ, която дава заключение, че при процесното ПТП ищцата е получила
2
счупване на горния край на раменната кост на дясна ръка, което е реализирало трайно
затруднение на движенията на десния горен крайник за срок повече от 30 дни. Установеното
увреждане е възможно да се получи в резултат от падането, описано от ищцата в исковата
молба. Проведено е лечение, изразяващо се в обездвижване на дясна ръка в раменната става
за 40 дни и провеждане на курс физиотерапия и рехабилитация след сваляне на
имобилизацията. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периодът
на възстановяване при такъв вид увреждания е около 4 месеца. През периода на
възстановяване ищцата е търпяла болки и страдания, като през първите 20 дни след травмата
и 20 дни след сваляне на имобилизацията болките са били с по-голям интензитет. Тежестта
на увреждането, липсата на описани допълнителни увреждания и вида на предприетото
лечение не изискват приемане в болнично заведение за наблюдение на развитието на
получената травма. Няма данни за изписани обезболяващи медикаменти и лекарства на
ищцата. Назначена е допълнителна СМЕ, по която вещото лице е извършило личен преглед
на ищцата и стига до следните изводи за обективното й състояние към 12.03.2025г.:
ограничен обем на движение на дясна ръка в раменната става, при повдигане на ръката
настрани от 90 градуса, при норма 180 градуса. Ограничен обем на движение при повдигане
на ръката напред от 110 градуса, при норма 180 градуса. Установеният обем на движение в
дясна раменна става има траен характер.
Проведен е разпит на свидетеля И. В. З. – шофьорът на автобуса, който си спомня случилия
се инцидент. Обяснява, че на кръстовището, където е направил десен завой, е много тясно,
почти трябва да се спре и се влиза в насрещното. Жената е седяла на предната седалка и
просто е паднала. Имала е чанта в себе си, която вероятно я е повлекла. Паднала е на лявата
страна. След около 30 – 40 метра е спрял. Дошли са младежи от автобуса, попитали са я дали
има нужда от нещо. Ищцата е казала, че няма нищо и е добре и си е тръгнала, като е станала
сама. Имало е около 15-20 човека в автобуса в ненатоварен часови диапазон. Казва, че на
въпросното кръстовище в повечето случаи се спира преди да се вземе завоят, а в останалите
– с не повече от 10-15 км в час. Инерцията може да подпомогне загубата на равновесие и
падането, ако не се държи човек. Няма обезопасителни колани. Седалката е единична.
Такова падане обичайно не се случва при подобен тип завои.
По делото е разпитана и св. М. С. С., приятелка на Т. М.. Вечерта на инцидента ищцата й се
е обадила, обяснила е, че изпитва много силна болка, била е в шок и е плакала. Отишла е до
тях, за да й помогне. Разказва, че ръката на ищцата не е била фиксирана в спешното
отделение, била е вързана с единичен бинт. Боляло я е и от най-малкото докосване. На
сутринта Т. М. отново й се е обадила, като я е помолила да отиде при нея. Не е могла нито да
се облече, нито да се среши. Около месец и половина всяка сутрин е минавала, за да й
помага. Не е могла сама да си измие косата. През цялото време е изпитвала много силни
болки. Към онзи момент е кандидатствала за работа, като се е притеснявала, че ако я
потърсят, не е в състояние да започне. Един път й се обадили за работа, но след като
разбрали, че в близкия месец няма да е в състояние да работи, изгубили интерес. Има
съпътстващи заболявания, които обикновено водят до влошаване на симптомите й и лесно
3
се разболява. В момента ползва ръката си, но не може да я вдига напълно.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
По делото е доказано, че уврежданията върху здравето на ищцата Т. М. е следствие на
настъпилото ПТП на *** и конкретно поведението на самата пострадала. Анализирайки
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че уврежданията
върху здравето на ищцата не са следствие на предприетата маневра от страна на шофьора.
Доказва се, че същият е управлявал автобуса с ниска скорост, тъй като завоят на
кръстовището е тесен и остър, при предприемането на същата маневра не е обичайно
пътниците да падат и да стават инциденти. Освен това шофьорът е спрял в първия момент, в
който движението е позволявало и е сторил всичко, което се изисква от него. Шофирал е
съобразно правилата, по маршрута си, с много ниска скорост. Оказал е необходимото
съдействие след като е видял, че ищцата се намира паднала на земята. Единствената причина
за настъпването на инцидента с падането на ищцата е причинен от нейните собствени
действия – недостатъчна осигуровка за собствената си безопасност по време на движение на
превозното средство. Нито автобусът е превишил скоростта, нито този остър завой е бил
необичаен. Следва да се има предвид и че никой друг пътник не е пострадал при
извършването на тази маневра. Само когато поведението на водача може да бъде
окачествено като първопричина за настъпването на щетите, би могло да се търси
отговорност – лична или регресна от застрахователя. Следва още да се посочи, че водачът не
би могъл и обективно да предположи, че някой няма да се държи и ще падне при
извършването на този остър завой. Това не му се е случвало преди. В този смисъл не е и
длъжен да предупреждава или да предприема друго. Не би могло и при доказано абсолютно
правомерно поведение на водача и адекватна реакция след падането да възниква
отговорност за щети. Единственият вариант, при който може да се търси покриване на щети,
е ако самата ищца има лична застраховка. Ползването на обществената валидна такава за
обща отговорност при пътуване в случая не може да бъде ангажирана. Макар и да няма
обезопасителни колани в градския транспорт, има достатъчно пригодени места, където
пътуващите да се държат и да избегнат ситуации като настоящата. В случая ищцата е била в
нестабилна поза, с кръстосани крака, едната й ръка е била върху чантата й, а другата – с
ветрило. Тези факти се установяват от представените снимки в изготвената в хода на
досъдебното производство комплексна видео-автотехническа експертиза, която съдът не
може да кредитира като експертиза по смисъла на ГПК, но може да я съобрази като писмено
доказателство, доколкото същата не е оспорена от страните.
Ето защо не се следва обезщетение на ищцата – паднала единствено поради лично
неглижиране на състоянието си и фактите от обективната действителност.
По разноските:
4
При горните изводи за неоснователност на претенцията и по направените от ответната
страна искане, на същата се дължат разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК, в който
посочва разноски за депозит САТЕ в размер от 250,00 лева, и отделно му се дължи и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер 150,00 лева, или общо
400,00 лева, които ще бъдат присъдени.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. А. М. с ЕГН ********** и адрес: гр. ***, ***, срещу ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, *** ***“ ***, искове с правно
основание чл. 432 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 24 000,00 лева, ведно със
законната лихва от 20.06.2024г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на ***, и по чл. 432 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД за
заплащане на 412,00 лева ведно със законната лихва от 20.06.2024г. до окончателното
изплащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на ***,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т. А. М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ***,
ЕИК ***, сумата от 400,00 /четиристотин/ лева разноски.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5