Протокол по гр. дело №119/2025 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1729
Дата: 17 ноември 2025 г. (в сила от 17 ноември 2025 г.)
Съдия: Камелия Василева
Дело: 20253100100119
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2025 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1729
гр. В., 17.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Димитричка Д. Г.а
Сложи за разглеждане докладваното от Камелия Василева Гражданско дело
№ 20253100100119 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищецът П. А. А., редовно призован, не се явява, представлява се адв. Т. Г., редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
Ищецата М. К. А., редовно призована, явява се лично, представлява се адв. Т. Г.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Ответникът Р. Ж. М., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д. Д.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Ответницата Х. Л. М., редовно призована, не се явява, не се представлява.
Вещото лице Р. Х. С., редовно призован, депозирал заключение в срок, явява се лично.

Адв. Г.: Моля да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът констатира, че ответницата Х. Л. М. е вписана в списъците на призоваване като
представлявана от назначения особен представител адв. Д. Д., като по същия начин е
отразена и в протокола от предходното съдебно заседание. С оглед, че ответницата е редовно
уведомена, не са налице основания и липсва акт на съда на същата да е назначаван особен
1
представител, поради което
ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ ЗАЛИЧИ ОТ СПИСЪКА ЗА ПРИЗОВАВАНЕ адв. Д. Г. Д. като особен
представител на ответницата Х. Л. М..

Съдът докладва постъпило заключение от вещото лице Р. Х. С. с вх. № 31599/ 03.11.2025
г. по допуснатата СЧЕ.

Адв. Г.: Не възразявам да бъде изслушано заключението на вещото лице по допуснатата
СЧЕ.
Адв. Д.: Не възразявам да бъде изслушано заключението на вещото лице по допуснатата
СЧЕ.

Съдът пристъпи към изслушване на вещото лице, след снемане на неговата
самоличност.

Вещо лице Р. Х. С.: 46 г., женен, неосъждан, б., б. гражданин, без родство и дела със
страните по спора. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от НК. Поддържа
представеното заключение по СЧЕ.

Вещото лице С.: Подържам експертизата.

На въпроси на адв. Г.:
Вещото лице С.: По т.7 от задачите, в таблицата на стр. 4 от заключението, съм
посочил дължимостта на неустойката и главницата, като съм посочил: неустойка - 4000 евро,
главница - 59 321.43 евро и общо 63 321.43 евро. Първо съм приел, че следва да се плати
неустойката и след това, с каквото е останало се погасява главницата. Няма документ от
който да е видно, че плащането е за неустойка. Описани са всички плащания.

Адв. Г.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Моля да се приеме заключението.
Адв. Д.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението на вещото лице.

Съдът намира, че заключението на вещото лице Р. Х. С. по изслушаната в днешното
съдебно заседание СЧЕ с вх. № 31599/ 03.11.2025 г. изчерпва поставената задача, поради
което следва да бъде приобщено към доказателствения материал по делото, поради което
2
О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото СЧЕ с вх. № 31599/ 03.11.2025
г. на вещото лице Р. Х. С.
ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО от внесения депозит в размер на 500 лева и да се връчи на
вещото лице. /01.10.2025г./

Адв. Г.: Нямам други искания по доказателствата.
Адв. Д.: Нямам други искания по доказателствата.

Адв. Г.: Представям списък с разноски по чл. 80 от ГПК и разходно оправдателни
документи, включително в това число и по обезпечителното производство.
Адв. Д.: Не правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца.

Съдът, по направените искания за разноски
ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЛАГА представеният от адв. Г. списък с разноски по чл. 80 от ГПК -1л.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените от адв. Г. счетоводни документи както следва:
Договор за правна защита и съдействие - 1л.; платежно нареждане -1 л.; преводно нареждане
-1 л.; касов бон от Т. Б. – 1 Л.; Нареждане № *** г.- 1л.; Нареждане № *** г. – 1л.

СЪДЪТ като взе предвид, че страните не сочат други доказателства в днешно съдебно
заседание, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ


Адв. Г.: Моля да уважите предявените от доверителите ми искове, като осъдите
ответниците да заплатят солидарно претендираните суми така, както са предявени с исковата
молба, а именно за главница - 30 961,51 евро и съответно законната лихва в размер на 2
553,50 евро. По делото са събрани категорични доказателства за изпълнение на
задълженията от доверителите ми по договора за заем, така както е договорено с него, а
3
именно всички суми по договора за заем са заплатени от заемодателите по Б.овата сметка на
първия заемател. Извършени са частични плащания, както и са изготвени анекси към
договора за заем и са уточнени извършените плащания, както и съответно остатъка от
дължимите суми за главницата. Извършени са плащания и на част от акцесорното
задължение. Категорично се заяви, че ответниците в качеството на заематели не са
изпълнили задължението си по договора да върнат в срок съобразно договора и анексите
дължимата главница, поради което и същите са в забава, тъй като са фиксирани падежите по
договора и анексите, поради което и върху претендираната главница се дължи законна лихва
така, както сме посочили в исковата молба съгласно чл. 86 от Закона за задължението и
договорите. Доверителите ми категорично не са претендирали с исковата молба
заплащането на неустойка и така съобразно практиката на ВС и в частност решение № 210
/11.12.2018 г. по ТД № 2874 /2017 г. на 1-во ТО, а съответно и цитираната в него практика
по отношение на решение № 68 по ТД № 450 /2011 г. на ВКС на 1-во ТО и множество друга
съдебна практика в тази посока е, че ищецът в качеството му на заемател, а не само в този
случай при наличие на парични задължения и при уговорка в договора за неустойка има
право на избор между обезщетението за забавено плащане по чл. 86 от ЗЗД или неустойката,
поради което не може да бъде принуден да претендира само неустойка или да е налице
изменение на договора в тази посока, поради което практиката на ВС е категорична в тази
посока. Неоснователно се явява възражението на ответната страна, че видите ли те би
следвало да претендират неустойка, а не обезщетение в по – голям размер, каквото е
претендираното обезщетение за законна лихва върху забавеното плащане по главниците. В
този смисъл считам, предявените искове за основателни и доказани, а направеното
възражение от ответната страна за неоснователно. Моля да постановите решение, с което да
осъдите ответниците да изплатят на доверителите ми претендираните суми така, както са
заявени, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното плащане и направените по делото разноски, за което
представихме разходо - предавателните документи. Изложеното от мен по отношение на
размера на претенцията беше потвърдено и с приетото в днешното съдебно заседание
заключение на вещото лице.

Адв. Д.: От името на лицето, което представлявам моля да постановите решение, с
което да оставите без уважение сумата, явяваща се разлика от 16 678, 57 евро до
претендираната сума 30 961,51 евро и съответно законна лихва върху тази сума в размер на
2 553,50 евро. Основният въпрос който се поставя е какъв е размера на изплатената главница
от предоставения заем. Аз считам, че този въпрос има своя отговор, а именно какво дължи
длъжника по отношение на забава на кредитора си. Колегата изложи едно становище. В
съдебната практика има три оформили се становища. Едното е това на което колегата се
позова. Съдът казва когато има уговорена неустойка това не е пречка кредитора да търси
законна лихва, ако намери това за по – добре. Втората група решения се позовава на това, че
при наличие на неустойка в договора и забава от страна на длъжника обезщетението което
4
се дължи на кредитора е в размер на уговорената неустойка, тъй като страните отнапред са
уговорили начина по който кредитора ще бъде обезщетен в случай на забава на плащането.
Има и трета категория становища на ВКС която казва, че при уговорена неустойка в
договора за заем и изплатена такава както е в настоящият случай кредитора би могъл да
търси разликата между платената неустойка и законната лихва. Това са трите групи решения
на ВКС по поставения въпрос. Аз считам за правилно второто становище, тъй като то най –
правилно отговаря на смисъла на закона в смисъл: свободата на договаряне по реда на чл. 9
от ЗЗД, страните са договорили какви да бъдат параметрите на обезщетението в случай на
забавено плащане. Това което те са договорили по силата на чл. 19 - чл. 20 от ЗЗД има силата
на закон между страните които са го сключили, така че те са обвързани от договорените
параметри, противното би означавало едностранно кредитора да измени начина по който би
могъл да търси обезщетение в случая на забавено изпълнение. Ето защо считам, че следва да
бъде уважен иска до размера на това, което вещото лице установи като задължение без да се
дължи лихва. Моля Ви за решение в тази насока. Моля за присъждане на разноски за
представляваното от мен лице досежно отхвърлената част от иска и в режим на компенсация
с евентуалните суми, които той дължи като разноски от страна на ищеца.

СЪДЪТ ОБЯВЯВА край на устните състезания.

ОБЯВЯВА, че ще се произнесе с решение в законния срок.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:43 часа.

Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
Секретар: _______________________
5