Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260102

 

                                 гр.Пловдив, 25. 01. 2021 г.

 

                                    В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, в закритото заседание на двадесет и пети януари  през две хиляди двадесет и първа година,  в състав:

 

                        Председател:   Светлана Изева 

                                                    Членове:  Радостина Стефанова

                                                                        Светлана   Станева

 

като разгледа  Докладваното от съдия Радостина Стефанова

възз.гр.д.№ 3070/2020г.

и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.435 във вр. с чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Постъпила е жалба от Л.М.М., ЕГН –**********, в качеството на длъжник, чрез адв. В.И. –С., против Постановление с изх. № 65279/29.09.2020г. на ЧСИ Константин Павлов, рег.№ 824, по изп.д.№20118240400522, с което е оставена без уважение подадената от нея Молба с вх.№ 53172/08.09.2020г. за прекратяване на производството по изпълнителното дело на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови решение, с което да се приеме, че искането е основателно. Претендира разноски.

„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК – *********, в качеството на взискател, не депозира възражение в указания срок.

ТД на НАП –Пловдив и ТД на НАП Смолян, в качеството на присъединени взискатели не депозират възражения в указания срок.

М.В.М., ЕГН – **********, и „Виенви“ ЕООД, ЕИК – *********, в качеството на длъжници, не депозират възражение в указания им срок.

От страна на ЧСИ Константин Павлов, рег.№ 824, по реда на чл.436 ал.3 от ГПК са депозирани мотиви, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в законоустановения едноседмичен срок, но разгледана по същество,  е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено:

С жалбата на Л.М.М. се посочва, че с Молба с вх.№ 53172/08.09.2020г. е направила искане за прекратяване на изп. дело на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК поради изтичане на двегодишна давност за прилагане на т.нар. „перемпция“. По- конкретно в молбата е посочила, че липсват извършени изпълнителни действия за периодите 01.12.2011г. – 01.12.2013г. /вкл./, 14.07.2014г. – 14.07.2016г. /вкл./ и от м.април, 2018г. до към 15.06.2020г./вкл./. Поддържа, че в Постановлението от 29.09.2020г., с което се отказва прекратяването, неправилно съдебният изпълнител се е позовал на „редица предприети изпълнителни действия“, които обаче в голямата си част не са били осъществени, а само са били започнати, но не са били довършени.

ПдОС, в настоящия съдебен състав, намира, че жалбата е неоснователна. Съгласно приложената преписка, установява се, че с молбата от 01.04.2011г. за образуване на изпълнителното производство на основание чл. 18 от ЗЧСИ първоначалният взискател възложил на съдебния изпълнител К. Павлов да проучва имущественото състояние, да определя изпълнителни способи и да извършва всички необходими действия във връзка с принудителното изпълнение срещу длъжника.

По отношение на първия период от 01.12.2011г. – 01.12.2013г./вкл./, визиран с жалбата.  Констатира се от съда, че са  били предприети следните изпълнителни действия: на  16.11.2011г. е наложен запор на МПС марка „Ситроен“/на л.138/, а на 13.11.2013г. е насрочен опис на МПС марка „БМВ“/на л.251/, и двете МПС са собственост на М..

За периода 14.07.2014г. – 14.07.2016г. /вкл./ са предприети следните изпълнителни действия. На 01.04.2015г. запор на тр. възнаграждение / на л.287/,  на 02.11.2015г. е конституиран /на л.306/ по изп.д. нов взискател „ЕОС Матрикс“ въз основа на договор за цесия като правоприемник на първоначалния взискател. На 05.02.2016г. от новия взискател е направено искане за налагане на запори и възбрани по отношение на налично движимо и недвижимо имущество на длъжника М.. На 06.06.2016г. от взискателя е направено ново искане /на л.371/ за налагане на запор на трудово възнаграждение на длъжника М., а на 12.07.2016г. е наложен запор на трудово възнаграждение /на л.378/, като запорното съобщение е връчено на третото задължено лице на 19.07.2016г.

Относно посочения от жалбоподателката период от м.април, 2018г. до към 15.06.2020г./вкл./ На 28.04.2017г. е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника М., тоест двегодишният по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК срок изтича на 28.04.2019г. От тази дата 28.04.2019г. започва да тече следващия двегодишен период по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, който към датата 08.09.2020г. на подаване на Молбата с вх.№ 53172/08.09.2020г. за прекратяване на производството все още не е изтекъл.

Всички гореописани изпълнителни действия са  инициирани от взискателя, което е достатъчно основание, за да се достигне до извод, че не е изтекъл двегодишният давностен срок, на който се позовава жалбоподателката. Ирелевантен към фактическия състав на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е обстоятелството дали всички изпълнителни действия са били изцяло довършени. Според разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, достатъчно е взискателят „да поиска“ извършването на изпълнителни действия, тоест да е налице процесуална активност от негова страна, за да се приеме, че давностният срок е прекъсван и не са налице предпоставките за прилагане на института на т.нар. „перемпция“. Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Според разясненията в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва по право, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Пак според посоченото тълкувателно решение, искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ има прекъсващо давността действие, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Изрично се разяснява, че задължението на взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи. Такива действия в случая регулярно са предприемани, както бе описано подробно по-горе. Липсват основания да се приеме, че взискателят е бездействал и не е изпълнявал задължението си за поддържане висящността на изпълнителния процес в продължение на две години. За пълнота на изложението се отбелязва, че по искане на присъединените взискатели също са били предприемани изп. действия, но същите са извън посочените от жалбоподателката периоди, поради което и не се описват с настоящия съдебен акт.

Обжалваното Постановление от 29.09.2020г. се явява законосъобразно, поради което и подадената срещу него жалба следва да се остави без уважение.

По мотивите, Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с.

 

                   Р  Е  Ш  И :

 

Оставя без уважение подадената жалба от Л.М.М., ЕГН –**********, чрез адв. В.И. –С., съдебен адрес ***, против Постановление с изх. № 65279/29.09.2020г. на ЧСИ Константин Павлов, рег.№ 824, по изп.д.№20118240400522, с което по подадена от нея Молба с вх.№ 53172/08.09.2020г. е отказано прекратяване на производството по изпълнителното дело на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

 

              Решението  е окончателно.

 

                                                         Председател:

                                                               Членове :