Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, …………...2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на девети юли две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Добринка
Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 45 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.68
ал.1 ЗЗДискр. вр. чл.145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на
Д.М.Д. *** против Решение № 427/12.12.2017г. на Комисия за защита от
дискриминация на Република България, с което е установено, че с отказ за
отпускане на интеграционна добавка на жалбоподателя ответната страна Дирекция
„Социално подпомагане“-гр.Варна не е осъществила нарушение на Закона за защита
от дискриминация и е оставена без уважение жалба вх.№44-00-705/01.03.2017г. по
описа на КЗД като неоснователна.
Жалбоподателят твърди,
че обжалваният акт е нищожен, незаконосъобразен и немотивиран. Твърди, че
отказът да му бъде отпусната добавката е в противоречие с нормативен акт от
по-висока степен. Моли оспореното решение да бъде обявено за нищожно и съдът да
реши спора по същество.
Ответната страна – Комисия
за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата
и моли съда да я отхвърли.
Заинтересованата
страна дирекция „Социално подпомагане“-Варна, чрез процесуалния си представител
ю.к.С., оспорва жалбата.
Заинтересованата
страна Агенция за социално подпомагане, редовно призована, не се явява
представител и не изразява становище по жалбата.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният
съд приема за установено от фактическа страна следното:
Обжалва се Решение №
427/12.12.2017г. на Комисия за защита от дискриминация на Република България, с
което е установено, че с отказ за отпускане на интеграционна добавка на
жалбоподателя ответната страна Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Варна не е
осъществила нарушение на Закона за защита от дискриминация и е оставена без
уважение жалба вх.№44-00-705/01.03.2017г. по описа на КЗД като неоснователна.
Производството пред КЗД е образувано по
жалба с вх. № 44-00-705/01.03.2017г., подадена от Д.М.Д., в която твърди, че дирекция
„Социално подпомагане“-Варна му е отказала интеграционна добавка за обучение, с
което са нарушени правата му по Конвенцията за защита на правата на хората с
увреждания и е налице дискриминация по признак „увреждане“. От приложените към
жалбата доказателства се установява, че на жалбоподателя с експертно решение №
04052 от заседание № 157/06.10.16г. е определена 79% трайна намалена
работоспособност, дата на инвалидност- 20.11.15г., както и че със заповед №ЗИХУ32/Д-В/6547/09.01.2017г.
на директора на дирекция „Социално подпомагане“-Варна са му отпуснати месечни
добавки за социална интеграция- по чл.25 ППЗИХУ- транспортни услуги и по чл.29
ППЗИХУ диетично хранене и лекарства, като му е отказана месечна добавка по
чл.27 ППЗИХУ за обучение, тъй като не отговаря на изискванията на чл.27 ал.3
ППЗИХУ- не е представил документ, удостоверяващ продължителността на обучението
и няма разходооправдателен документ.
С разпореждане № 207/21.03.17г. председателят
на КЗД е образувал по подадената жалба преписка с №58/2017г. по описа на
комисията и на основание чл.54 ЗЗДискр е разпределил преписката на пети
специализиран постоянен състав, както и е дал указания на страните. Решаващият
състав на комисията, съобразно правилата на чл.54 ЗЗДискр, е определил докладчик
и председател на състава, като е предложил и подпомагащ експерт, който е
определен с разпореждане №223/29.03.17г. да извършва необходимите действия,
свързани с проучването на преписката, като ги съгласува с докладчика по
преписката. С уведомления от 09.05.17г. докладчикът е уведомил Агенция за
социално подпомагане и дирекция „СП“-Варна за образуваното производство и че се
провежда проучване по реда на чл.55 ЗЗДискр, като на основание чл.56 ал.1 т.2
ЗЗДискр е даден срок за представяне на писмено становище.
Постъпило е
становище с вх.№11-00-113/17.05.2017г.
от заинтересованата страна Агенция за социално подпомагане, в което е
посочено, че в Закона за интеграция на хората с увреждания е описана
процедурата на оценяване на увреждането и на възможностите за интеграция на
хората с увреждания, именно чрез медицинска експертиза и социална оценка. Социалната
оценка се издава за срока, посочен в експертното решение за определяне процента
на трайно намалена работоспособност или вида и степента на увреждане /ВСУ/, а
месечната добавка за социална интеграция се отпуска въз основа на издадената
социална оценка, според индивидуалните потребности и съобразно степента на
намалена работоспособност или ВСУ на лицето с трайно увреждане. Добавката била
диференцирана и представлявала сбор от парични средства, които допълвали
собствените доходи и били предназначени за покриване на допълнителни разходи за
транспортни услуги, информационни и телекомуникационни услуги, обучение,
балнеолечение и рехабилитационни услуги, достъпна информация, наем за общинско
жилище, диетично хранене и лекарствени продукти. В становището е посочено, че за
ползване на правата по чл.27 се подава заявление-декларация по образец, като в
срок 20 дни от подаването му социален работник въз основа на социалната оценка
изготвя предложение до директора на ДСП за отпускане или отказ за отпускане на
добавка за социална интеграция, а в 7-дневен срок от изготвяне на предложението
директорът на ДСП или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
отпускане или отказ за отпускане на добавка за социална интеграция. По
отношение на Заповед № ЗИХУ 32/Д- В/6547 от 09.01.2017 г. на директора на ДСП -
Варна е посочено, че отказът за изплащане на добавка за обучение е законосъобразен,
тъй като към момента на подаване на заявлението-декларация за отпускане на
месечната добавка и в законно регламентираният 20-дневен срок за изготвяне на
предложение до директора на ДСП за отпускане или отказ за отпускането, не е представен
документ, доказващ изпълнението на условията на чл.27, ал.3 от ППЗИХУ, което поставяло
в невъзможност директора на ДСП - Варна да определи периода на изплащане на
добавката, който зависел от продължителността на обучението. Посочено е, че Д.
не е получил отказ за отпускане на добавка за обучение, а отказ за изплащането
й, считано от 01.12.2016 г., като добавка за обучение ще му бъде изплатена след
подаване на заявление-декларация с приложен документ, удостоверяващ
продължителността на обучението. Заявено е, че служителите на ДСП - Варна са
осигурили правата на г-н Д. като лице с увреждане, и с действията си не са
допуснали пряка или непряка дискриминация по признак „увреждане“, като са
приложили правилно записаните в ЗИХУ и ППЗИХУ условия за отпускане на добавка
за обучение, които са валидни и се прилагат спрямо всички лица с увреждания.
Постъпило
е и становище с вх.№11-00-115/25.05.2017г. от Дирекция „Социално подпомагане“ -
гр.Варна, в което също е заявено, че при работата си с лицата, които
подпомагат, не допускат пряка или непряка дискриминация, основана на различни
признаци, сред които и увреждане. Посочено е, че жалбоподателят притежава ЕР от ТЕЛК №04052/157 издадено на
06.10.2016 г. от МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД - Варна с определени 75% т.н.р., със
срок до 01.10.2019 г., че е клиентът, който е подпомаган от Дирекцията и
получава на основание чл.25 и чл.29 от Правилника за прилагане на закона за
интеграция на хората с увреждания средства за транспортни услуги, в размер на
19.50 лв. на месец, считано от 01.12.2016г., както и че му е отпусната целева
помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2016/17г., а за месец
януари 2017г. при условията на чл.16 от ППЗСП е подкрепен със средства в размер
на 325 лв. Посочено е и че по подадено от него заявление-декларация със заповед
№ЗИХУ32/Д-В/6547 от 09.01.2017 г. му е отпусната добавка за транспортни услуги,
диетично хранене и лекарствени продукти, при условията на чл.25 и 29 от ППЗИХУ
в размер на 19.50 лв. на месец, считано от 01.12.2016 г. и му е отказана добавка
за обучение по чл.27 от ППЗИХУ, тъй като не е изпълнил изискванията на чл.27,
ал.3 от ППЗИХУ като не е представил документ, удостоверяващ продължителността
на обучението. Посочено е, че в социалната оценка на г-н Д. е изготвено
предложение за отпускане на добавка за социална интеграция, за обучение, но не
е отпусната, тъй като не изпълнил изискванията за предоставянето на добавката.
Посочено е, че условията и реда за предоставяне на месечна добавка за
обучение е регламентиран и в Методика за определяне на индивидуалните
потребности на хората с трайни увреждания, издадена със заповед №РД01-230 от
14.03.2011г. на Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.
Тази добавка се предоставяла целево и за определен период от време, когато е
необходимо придобиване на допълнителни знания и/или умения за социално
включване и след предоставяне на удостоверение за продължителността на
обучението. Заявено е, че не са налице предпоставки, от които да се изведе
предположение за осъществена спрямо жалбоподателя дискриминация по признак
увреждане. Посочено е и че административният акт, с който е отказана добавката
е обжалван по административен ред, а решението на горестоящият орган е
обжалвано по съдебен ред, предмет на адм.д.№444/17г. по описа на Административен
съд-Варна. Представена е и преписката по подаденото заявление –декларация за
отпускане на месечни добавки за социална интеграция, от която се установяват
посочените в становището факти и обстоятелства.
Съгласно
удостоверение №30-109722/16.11.2017г. за 2016г. от ДСП Варна са отпуснати 54335
бр. месечни интеграционни добавки за социална интеграция по различни нормативни
основания, като от тях две лица са поискали отпускане на месечна добавка за
обучение по чл.27 ППЗИХУ, от които на едно е отпусната, тъй като е представило документ
относно продължителността на обучението при подаване на заявлението си и на
второто лице е отказано отпускането на
тази добавка, тъй като не е удостоверило с документ продължителността на
обучението при подаване на заявлението. В удостоверението е посочено, че до
30.09.17г. са отпуснати от дирекцията 49909 бр. месечни добавки за социална
интеграция по различни нормативни основания, като за този период няма постъпило
заявление и отпусната интеграционна добавка за обучение по чл.27 ППЗИХУ.
На основание чл.60 ЗЗДискр е изготвен
доклад -заключение от докладчика, насрочено е заседание за 21.11.2017 г., за
които страните са редовно уведомени и на което е разгледана преписката.
С решение № 427/12.12.2017г. Комисията за защита от дискриминация на
Република България е приела за установено, че с отказ за отпускане на интеграционна
добавка на жалбоподателя ответната страна Дирекция „Социално
подпомагане“-гр.Варна не е осъществила нарушение на Закона за защита от
дискриминация и е оставила без уважение жалба вх.№44-00-705/01.03.2017г. по
описа на КЗД като неоснователна. За да постанови решението си Комисията е взела
предвид събраните доказателства и относимата нормативна уредба. Приела е за
установено, че жалбоподателят е лице с увреждане, констатирано в експертно
решение на ТЕЛК, с което му е определена 75 % т.н.р., както и че е
кандидатствал за отпускане на месечна интеграционна добавка, като въз основа на подаденото заявление-декларация е изготвена социална оценка на
27.12.2016 г., в която Консултативната комисия е направила предложение до
директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Варна за отпускане на добавка за
социална интеграция, а със заповед №ЗИХУ32/Д-В/6547/09.01.2017г. е отпусната
добавка за транспортни услуги- чл.25 ППЗИХУ и за диетично хранене и лекарства –
по чл.29, като е отказана интеграционна добавка за обучение /чл.27 от ППЗИХУ/,
тъй като не отговаря на изискванията
на чл.27, ал.3 от ППЗИХУ - лицето не представя документ, удостоверяващ
продължителността на обучението, няма разходооправдателен документ, който отказ
всъщност е оплакването на жалбоподателя. Комисията е взела предвид
нормативната уредба относно отпускане на добавка за социална интеграция и е
кредитирала обстоятелството, че в социалната оценка на Д. има изготвено
предложение за отпускане на добавка за социална интеграция за обучение. Същата
не е отпусната, тъй като Д. не е изпълнил едно от изискванията за предоставяне
на добавката, т.е. не са били налице материалноправните предпоставки за предоставяне
на средствата, съобразно текста на чл.27 от ППЗИХУ. Прието е, че без
представянето на такъв документ директора на Дирекция „Социално подпомагане” -
Варна не може да определи периода на изплащане на добавката, който зависи от
продължителността на обучението. Съставът на комисията е приел становището на
Агенция за социално подпомагане, че жалбоподателят не е получил отказ за
отпускане на добавка за обучение, а отказ за изплащането й. Взето е предвид и
че жалбоподателят е имал законова възможност и се е възползвал от нея като на
29.01.2017г. е депозирал жалба срещу заповедта
от 09.01.2017г. на директора на Д „СП” - гр. Варна в частта на отказа за
отпускане на добавка за обучение, а впоследствие, след като с решение от 15.02.2017г.
директорът на Регионална дирекция „Социално подпомагане” - Варна е потвърдил
административния акт, е депозирал и жалба пред Административен съд - гр. Варна,
по която е образувано административно дело № 444/2017 г., което е спряно във връзка
дело №3342/2017г. на ВАС, образувано по жалба на Д., с която е оспорена разпоредбата
на чл.27, ал.3 от ППЗИХУ. В решението на Комисията е прието, че жалбоподателят
не е изпълнил задължението, произтичащо от чл.9 от ЗЗДискр., а именно да въведе
твърдения, които да създават вероятностна представа за наличие на неравно
третиране по признак „увреждане”, каквито са твърденията му в жалбата, поради
което е недоказано искането му по признак „увреждане”. Изложените факти и
обстоятелства не обосновават извод, че ответната страна е осъществила неравно
третиране спрямо жалбоподателя Д.Д. по признак „увреждане”, поради което и
съставът е приел, че изискванията на чл.27, ал.1 от ППЗИХУ се прилагат
еднозначно при всички лица, които са правоимащи и са кандидатствали за
получаване на добавка за обучение. С оглед гореизложеното е прието, че ответната
страна не е нарушила въведените забрани в чл.4 и следващите от ЗЗДискр.
С решение
№7271/01.06.18г. по адм.д.№ 2858/18г. Върховният административен съд е отменил
решение №643/16.01.18г. по адм.д.№ 3342/17г. на ВАС и е отменил разпоредбата на
чл.27 ал.3 ППЗИХУ.
При така изложената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице и в законоустановения 14-дневен срок, поради което
оспорването пред съда е допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Решението е постановено от компетентен
орган – състав на Комисията за защита от дискриминация, на който е разпределена
преписката с разпореждане № 207/2017 г. на председателя на КЗД съгласно
изискванията на нормата на чл. 54 от ЗЗДискр.
Оспореното решение е издадено в изискуемата
форма, съгласно чл. 66 от ЗЗДискр., като съдържа наименованието на органа,
който го е издал, фактическите и правните основания за издаването му,
диспозитивна част, пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва.
Не са налице нарушения на административнопроизводствените правила по отношение
на жалбоподателя. Производството пред КЗД е образувано въз основа на подадената
от него на 01.03.17г. жалба. За
изясняване на фактическата обстановка е извършена процедура по проучване по
смисъла на чл. 55 от закона. Изискани са становища и обяснения по посочените от
жалбоподателя оплаквания в производството по реда на чл. 55 – 59 от ЗЗДискр. Дадена
е възможност да се представят доказателства. В съответствие с чл. 60 ал.1 от
ЗЗДискр. докладчикът е изготвил
заключение. Дадена е възможност на жалбоподателя да се запознае със събраните
по делото доказателства, като същият е уведомен и за насроченото за 21.11.2017
г. заседание. Не са налице съществени процесуални нарушения, доколкото правото
на защита на жалбоподателя не е ограничено.
Съдът намира, че
установената от КЗД фактическа обстановка в обжалваното решение изцяло
кореспондира със събраните в хода на административното производство
доказателства.
За
да бъде квалифицирано дадено деяние като дискриминационно трябва да има за
резултат нарушаване на принципа на равенство и да е обусловено от защитен
признак по смисъла на чл. 4 ал.1 от ЗЗДискр. Затова лицето, което твърди, че е
жертва на дискриминация, следва да докаже наличието на дискриминация, а лицето,
за което се твърди, че дискриминира да не успее да опровергае извода за
неравното третиране.
Доказването
на дискриминация изисква първо, да се установи факта на неравно третиране, на
сравнимост на ситуацията, на защитения признак, както и на различието по този
признак със сравняваните лица и второ, да се докажат факти, от които може да се
направи обосновано предположение за възможно осъществяване на неравно третиране
поради защитен признак, т. е. за причинната връзка между спорното третиране и
защитения признак.
Разпоредбата
на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. въвежда забрана за всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на посочените в закона признаци. Пряка дискриминация е
всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата
на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица
чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази
разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова
цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
За да се констатира наличието на
дискриминация, е необходимо да има лице-
база за сравнител, поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателя на
основата на признаците по ал.1 на чл.4 от закона или чрез привидно неутрална
разпоредба, критерий или практика. Сравнението, в този смисъл, се приема като
основен и задължителен елемент от фактически състав на всеки един от двата вида
дискриминация и липсата му е основание да се приеме, че не е налице
по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо друго лице при сравними
сходни обстоятелства или чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или
практика. За прилагане в производството за защита от дискриминация на оборимата
презумпция по чл.9 от ЗЗДискр. за нарушаване на принципа за равно третиране, е
нужно страната, която твърди, че е дискриминирана, да установи в производството
факти, въз основа на които да се изгради предположение, че спрямо нея е
извършена дискриминация. Едва при наличието на такива факти настъпва
разместването на доказателствената тежест, като ответникът е вече този, който
следва да обори посредством пълно и главно доказване презумпцията за нарушаване
на принципа за равно третиране, привеждайки доказателства за обратното. Доказателства
за осъществена спрямо жалбоподателя дискриминация не са налице.
В случая от събраните по делото
доказателства не може да се обоснове предположение, че спрямо жалбоподателя е
осъществена дискриминация от страна на Дирекция „Социално подпомагане”-Варна. С
решението на директора на дирекция „СП”-Варна е отказана добавка за обучение на
основание чл.27 ал.3 ППЗИХУ. Действително таза разпоредба е отменена с решение
на ВАС по жалба на Д., но доказателства, че той е третиран различно спрямо
други лица, които са подали заявление и на които такава е отпусната, не се
събраха. Установи се от представеното удостоверение от дирекция „СП”-Варна, че за 2016г. от ДСП Варна са отпуснати 54335 бр. месечни интеграционни добавки
за социална интеграция по различни нормативни основания, като от тях две лица
са поискали отпускане на месечна добавка за обучение по чл.27 ППЗИХУ, от които
на едно е отпусната, тъй като е представило документ относно продължителността
на обучението при подаване на заявлението си, а на второто лице е отказано
отпускането на тази добавка, тъй като не е удостоверило с документ
продължителността на обучението при подаване на заявлението. За периода до
30.09.17г. в удостоверението е посочено, че няма постъпило заявление и
отпусната такава добавка за обучение. От така посоченото е видно, че
изискването за представяне на документ относно продължителността на обучението
е изискване, което е прилагано към правоимащите, направили искане за отпускане
на такава добавка. Такава добавка е отпусната на лице, което е представило
изискуемия документ. Не са налице доказателства това лице да е поставено в
по-благоприятни условия, а само данни, че е изпълнило въведеното изискване и му
е отпусната добавката.
Обстоятелството,
че разпоредбата на чл.27 ал.3 ППЗИХУ е отменена не може да обоснове извод за
дискриминация, тъй като до отмяната й същата очевидно е прилагана спрямо всички
правоимащи. Твърденията на жалбоподателя, че незаконосъобразно му е отказана
добавката са предмет на разглеждане в производството по оспорване на заповедта
на директора на дирекция „СП”-Варна по адм.д.№ 444/17г. по описа на
Адм.съд-Варна.
Липсата на установени по делото
предпоставки, от които да се изведе предположение за осъществена спрямо
жалбоподателя дискриминация по признак увреждане обуславя извод за
неоснователност на жалбата.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че обжалваният акт е законосъобразен, а жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.М.Д. ***
против Решение № 427/12.12.2017г. на Комисия за защита от дискриминация на
Република България.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: