М О Т И В И
към
присъда №224 от 18.07.2019г. по НОХД
№ 1/2019г. по описа на БОС
Съдебното производство по делото е
образувано по внесен в съда обвинителен
акт на БОП с обвинения за извършени от Й.Н.Я., ЕГН: ********** и Ж.И.Т., ЕГН: **********
престъпления по чл. 142 ал.2 т.2
и т.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и по чл. 143 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 от НК.
Представителят на БРП поддържа
обвиненията срещу подсъдимите, които
намира за безспорно доказани от събраните по делото доказателства. Пледира подсъдимите да бъдат осъдени по повдигнатите им обвинения
и да им бъдат наложени наказания лишаване от свобода, както и да се приложи разпоредбата на чл. 23
от НК за определяне на общо най-тежко наказание, съответно девет години
лишаване от свобода за подс. Я. и осем години лишаване от свобода за подс. Т.,
които да бъдат изтърпяни
при първоначален строг режим.
По негова молба З.П.Я.
е конституиран в съдебното производство
като частен обвинител. Редовно призован, частният обвинител участва лично и чрез повереника си в съдебните заседания по делото.
В пледоарията си повереникът му - адв. К.Кацарски, поддържа обвиненията срещу двамата подсъдими и споделя становището
на държавното обвинение за реализиране на наказателната им отговорност.
Двамата подсъдими отричат извършването
на деянията и молят да бъдат признат за невинни и оправдани по повдигнатите им обвинения. В пледоарията
си защитниците им обсъждат подробно доказателствената съвкупност, излагат
съображенията си за недоказаност на
обвиненията и пледират за постановяване на оправдателна присъда.
След поотделна
и съвкупна преценка на събраните в съдебното производство доказателства, съдът
приема за установено следното:
ФАКТИЧЕСКИ
ОБСТОЯТЕЛСТВА:
Вечерта на 06.05.2017г.
свид.Г.Н. празнувал заедно със свои роднини и
приятели именния си ден в заведение, стопанисвано от родителите на св. Д.Б. и намиращо се на кръговото кръстовище на М. Б. гр.Бургас.
Сред присъстващите бил пострадалия –
свид. З.Я..Празненството в заведението продължило до
сутринта на другия ден, след което част от компанията - свидетелите Г.Н., К.В., С.В.,
Н.В., Й.Г., Д.Б. и З.Я., продължили в дома на
свид. С.В.. Същия ден следобед пострадалият З.Я. се върнал у дома, изкъпал се, преоблякъл и отишъл на
гости на приятеля си – свид.Д.Ж..
След празненството подсъдимите пренощували
в домовете си. Когато се събудил на 07.05.2017г. подс.
Я. се уговорил с подс.Т. да пият кафе при свид.С.В.. Подс.Я. не намерил
дебитната си карта и когато отишъл в дома на свид. С.В. казал, че му е изчезнала дебитната карта. Свид.С.В. разказала, че видели по време на
празненството свид. З.Я.
да бърка в чантичка. Подс.Я. предположил, че този
свидетел е пипал в неговата чантичка и му е взел банковата карта и затова решил
да си я търси от него.
В
късния следобед подсъдимите и
свидетелите Н.В. и Й.Я. потеглили
с управлявания от подс.Т. автомобил марка „Алфа
Ромео“ модел „147“ peг. № А9046МХ към дома на свид.З.Я., като преди това се отбили до дома на подс. Я..
Подс.Т. спрял
автомобила на черния път на около 30м. пред двора на свид.З.Я.. Двамата подсъдими и свид.Й.Г.
излезли от автомобила. Последният се отделил настрани по малка нужда, а подсъдимите
се насочили към оградата и започнали да свирят и викват З. по име. От къщата
излязла и отишла при тях свид.М.Н.- майка на свид.З.Я.. Подс.Я. й казал, че синът
й и свид.Д.Б. са били при него и тогава му изчезнала
дебитната карта и поискал да му я върнат. Свид.М.Н. се обадила по телефона на сина си, който отрекъл да е взимал търсената дебитната карта.
Подс.Я. настоявал да се видят със свид.З.Я.. Свид.М.Н. се
уговорила със сина си да се видят веднага пред детската градина на кв. „Б“, където да извика и свид.Д.Б.
и където ще отиде и подс.Я., за да се разберат.
Докато свид.Н.
влязла в къщата за да взема ключовете за автомобила, подсъдимите и пътуващите с
тях двама свидетели се отправили към уговореното
място. Автомобила управлявал отново подс. Т.. На предна дясна седалка се возил подс.Я., на задната
седалка зад шофьора - свид.Й.Г., а до него свид.Н.В.. По същото време свид.З.Я.
напуснал дома на приятеля си – свид.Д.Ж. и понеже
чувствал опасения, вървейки за срещата се обадил на свид.Д.Б. да дойде и
той за да се разберат за дебитна карта.
Пред детската градина автомобилът,
управляван от подс.Т., спрял до свид.З.Я.,
който останал от дясната му страна. Подс.Я.
излязъл от автомобила, приближил към свид.Я. и го ударил в корема. Свид.З.Я.
се присвил, подс.Я. застанал зад него, хванал го през кръста и започнал да го дърпа
към купето на автомобила. Свид.Я. се дърпал, но като видял , че и подс. Т. също излязъл
от автомобила, престанал да се съпротивлява. Подс.Я.
вкарал свид.Я. през предна дясна врата в
автомобила, като го поставил свит в
пространството между предните седалки с подлакътник и
ръчната спирачка в автомобила, така, че
единият му крак останал опрян в дясната предна стелка, а другия –
преметнат върху краката на същия
подсъдим. Подс. Т. се върнал на шофьорското място и потеглили към края на
квартала.
По същото време свид.Н.
звъняла по телефона на сина си, но когато мобилния телефон на свид.З.Я. позвънил, подс.Я. го
взел и го подал на свид.Й.Г.. Докато пътували подс.Й.Я. поискал от
свид.Я. да му върне картата, а последният твърдял, че не я е вземал. Подс. Й.Я. взел от пода на автомобила, пред седалката на
която седял, въже. Направил примка и я
поставил на шията на свид.Я.. Свид.З.Я. хванал с
едната ръка примката, за да попречи да се пристегне около врата му, а с другата
ръка се предпазвал от ударите на подсъдимите. Докато управлявал автомобила подс.
Ж.Т. го ударил с юмрук в скулата, но след забележката
на другия подсъдим да не го удря в лицето, му нанесъл удар с десния си лакът в ляво в ребрата. Свид.Я. продължавал
да отрича съпричастността си към търсената от подс.Я.
банкова карта. Подсъдимите го заплашили че ще го вържат с въжето, че ще го
пребият и обесят – „Те и двамата казваха: „Кажи къде е тая карта. Ще те
пребием! Ще те убием! Ще те вържем с това въже, няма да мръднеш!“. Й. каза, че
ще ме беси като ми сложи примката на врата, вика: „Ще те обеся!“ –л.184 от НОХД№1/19г. на БОС.
Автомобилът на подсъдимите спрял в близост до
постройка „К.“
в края на кв. „Б.“.
Двамата подсъдими и свид. З.Я. излезли от автомобила.
Примката останала на врата на свид. Я. , а подс. Я. държал въжето на достатъчно
разстояние за да го достига със свободната си ръка. Двамата подсъдими започнали
да нанасят удари на свид. Я. с юмруци в областта на гърдите. Подсъдимите искали да признае, че е откраднал дебитната
карта на подс.Й.Я. и да я върне. Подс.Я.
продължавал да пита свидетеля къде е банковата картата, казал му, че знае, че
той я откраднал и го заплашил с думите „Ще те убием!“. Подс.Ж.Т. също му викал, че ще го убият, ще го завържат
и оставят вързан за дърво. Свид.З.Я. се съпротивлявал
и държал примката да не се пристегне с едната си ръка. Тримата се премествали
от дясна странична част към задна лява част на автомобила, където подс. Т. ударил
с коляно в гърдите свид.Я.,
а след това, когато свидетелят се
изправил, му нанесъл удар с крак в
гърба. След втория удар свид.Я.
усетил загуба на равновесие, пуснал примката и протегнал ръце да се предпази от
падането. Тогава почувствал рязко
дърпане на примката около врата му и дезориентация. Когато се съвзел, той се
изправил и облегнал на задницата н автомобила, а
въжето вече било свалено от врата му.
Подс. Я. му казал да се маха. Пострадалият свидетел помолил да му върнат
телефона и свид. Й.Г. му го подал през отворения
прозорец на предна лява врата.
Автомобилът с подсъдимите и свидетелите В.
и Г. потеглил, а свид.Я. се
скрил в храстите до близкия автосервиз на „Д.“, откъдето се обадил на майка си и на свид. Д.Б.. Казал им, че са го били и им обяснил къде се намира. На мястото първи
пристигнали свидетелите М.Н. и И.Ж.,
а след тях свидетелите Д.Б. и С.М..
Свид.М.Н. и И.Ж. видели, че свид.З.Я.
трепери, бил пребледнял, уплашен, едва говорел. Имал следи от наранявания по лицето и ясно изразена червена
следа от примката на въжето по шията. Разказал, че двамата подсъдими са го били
и се оплаквал от болки по тялото. Свид.Д.Б. го питал
защо са направили това, а той отговорил, че било заради някаква карта. Свид.Д.Б. е по телефона разговарял с неизвестно лице и го
попитал защо го е направил, когато свид.Ж. е взел
телефона и е поискал да се срещнат , но му е било отказано и заявено, че изобщо
не разбира за какво става дума
Св.М.Н. и св.И.Ж. качили св.З.Я. в
автомобила си и го откарали в УМБАЛ-Бургас, където
бил настанен за лечение. Докато пътували към болницата се обадили на тел. 112,
за да съобщят за случилото се.
Описаната фактическа обстановка съдът
извежда от показанията на
свидетелите З.П.Я., М.И.Н.,
И.Д.Ж., Д.В.Г., Д.И.Ж. , С.З.М., Д.И.Б., по
изложените по-долу съображения за верификация на съответните им части от
приобщените по делото гласни доказателстни източници;
от заключенията на вещото лице, изготвило
съдебно-медицинската експертиза, протокола
за претърсване на лекия автомобил„Алфа Ромео“ модел
„147“ peг. № А9046МХ, протоколите за проведените разпознавания, ведно с
фотоалбумите към тях; свидетелства за съдимост, както и от останалите приложени по делото и приобщени в съдебно
следствие писмени доказателства.
Преди оценката за достоверност на
доказателствата, съдът намира за необходимо да посочи, че изключва от
доказателствената съвкупност приложените в досъдебното производство и приобщени
чрез прочитането им протоколите за разпит на свидетелите Д.Б.,
З.Я., З.П.П., Й. П.Г.. Видно от приложените протоколи за разпити на
свидетели, разследващия орган е разпитал :
- на 08.05.2017г.
– свид. Д.Б. от 00:50ч до 10:35ч. и пострадалия З.Я. от 00:15ч до 11:35ч.
- на 12.05.2017г. свид.З.П.П. от 09:45ч до 10:25ч. и очевидеца - свид.Й. П.Г. – от 10:10ч до 11:35ч./л.4-л.5,л.6-л.12,л.28-л.29,л.30-л.33
от досъд.п./
Очевидно е, че отразяването в посочените
протоколи сочи, че няколко процесуално-следствени действия – разпити на
различни лица, са извършени от един същ разследващ орган, по едно и също време,
на непосочени
места, като в нито един от тези протоколи не е отразявано прекъсване на следственото действие. При това положение,
макар и приобщени в съдебно следствие и потвърдени от свидетелите /с изключение на свид.З.П./,на
нито един от тези протоколи не може да се признае доказателствена годност, тъй
като е налице съмнение относно верността на удостовереното в тях по отношение
на извършените действия и техните резултати. Поради това и посочените протоколи
за разпит от 08.05.2017г. и от 12.05.2017г.
не следва да бъдат ценени при формиране на вътрешното убеждение.
Според обясненията на двамата подсъдими Й.Я. и Ж.Т. съмнението за участието на пострадалия в
изчезването на банковата карта на подс. Я.
се оформило следобед на 07.05.2017г., когато гостували на свид. С.В..
Двамата подсъдими предлагат обща версия за основните моменти на случилото. Според тази версия подс.Я.
решил да говори с майката на пострадалия,
за да му въздейства да върне картата, което обаче не кореспондира с
обстоятелството, че пред двора са викали по име пострадалия. Двамата подсъдими
заедно с двамата свидетели отишли пред дома му, където се срещнали със свид.Н., която им уговорила среща със сина й. Пристигайки
на мястото на срещата – до детската градина в квартала, свид.З.Я.
прибягал до колата, отворил вратата, навел се и се наврял / според подс.Я./, хвърлил/според подс.Т./ през предна
дясна врата в купето. Там прескочил подс.Я. и седнал на подлакътника между двете седалки и поискал бързо да тръгват.
Според същите обяснения тези действия пострадалият предприел, защото навън
започвало да вали и защото искал веднага да тръгнат, за да не се срещне с майка
си, която го излагала, правила панаири и
глупости. Две пресечки след потеглянето им и още докато били в квартала свид.Я. започнал да пуши „някаква“ цигара. Подс.Т. го сръчкал с лакът, казал му да не пуши „масета“ в колата, защото ще пътува до гр.Бургас
и ще мирише на марихуана, ако го спрат полицаите. Затова същият подсъдим спрял
колата до едно дърво. От автомобила слезли двамата подсъдими и свид.Я.. Според подс.Т., докато
пътували и след това, когато излезли от автомобила, разговорите между
пострадалия и подсъдимите, се водили на нормален тон. Подс.Я. определя тона на разговорите като „малко по-висок“.
Телефона на свид.Я. си бил у него и той затварял на
няколко получени позвънявания. Пострадалият си тръгнал нормално и спокоен, след
като подс.Я. отказал
да придобие от него предлагания краден
телефон за 2 000 лева.
Представената версия е обмислена и
съгласувана защитна позиция, целяща да представи доброволност в действията на
пострадалия и отсъствие на каквато и да е форма на принуда, както по повод
промененото местопребиваване на свид.Я., така и след слизането им от автомобила на новото
местопребиваване. Тази версия намира потвърждение в показанията на свид.Н.В. и в част
от показанията на свид.Й. П.Г.,
но противоречи на основни факти, установими от кредитираните доказателства по делото.
Причинените на пострадалия физически
увреждания, техните разположения и
медико-биологични характеристики се установяват от изготвената от вещото
лице д-р Галина Милева
съдебномедицинска експертиза №50/17г.(л.3-л.4, т.III от досъд.п.). Видно от
заключението на вещото лице при извършения на следващия ден преглед на свид. З.Я. са констатирани
: кръгловато охлузване на лявата скула с диаметър
около 2см и кафеникава корица под нивото на кожата,
по ръба на лявата ушна мида друго охлузване със същата характеристика 1смХ3мм и синкаво кръвонаседнал ръб на ушната мида; в средата на шията отляво
надясно на площ 20смХ5мм лентовидно охлузване с
червеникав надвиснал горен ръб в централно на охлузването и
кафеникаво-червеникава корица под нивото на останалата тъкан. Според
заключението охлузванията и кръвонасяданията по лицето отговарят да са в резултат от
удари с твърди тъпи предмети с ограничена повърхност, каквито са юмруците и
ритниците на човек. Лентовидното охлузване срединно
на шията е възможно да е в резултат от пристягане и притискане на шията от
въже, за което говори надвисналия горен ръб на охлузването. Установените
увреждания се квалифицират, като временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
В отговорите си в съдебно заседание вещото лице д-р Милева ( гърба на л.106-л.107 от НОХД№1/19г. на БОС) уточнява, че надвисналия охлузен горен
ръб е характерен за пристягане на шията с въже, а значителната площ на
охлузването от 20 см., сочи за наличието на примка.
Същото вещото лице е категорично, че е
налице пристягане на примката, въпреки че не са установени травматични
увреждания в задната част на шията, защото оставането на каквито белези е в
зависимост от силата на пристягане на примката. По същите съображения изключва
възможността това охлузване да е в резултата от влачене с пристегната примка.
Съобразявайки локациите на
останалите увреждания експерта изразява мнение, че е възможно същите да бъдат
получени и при падане на неравен терен. Макар че самото падане на пострадалия
също е било следствие от нанесени му от подс.Т. удари с крак, в
конкретния случай, съдът намира , че нараняванията в лявата част на
главата на пострадалия не са получени в резултат само на падането му. Видно от показанията на свид.З.Я., той е посегнал с ръце да се предпази от удар
върху асфалт. Съприкосновението с такава равна повърхност не би причинила едновременно увреждането на лявата
скула и двете увреждания на лявата ушна мида.
Лентовидното охлузване на шията на
пострадалия е следствие от пристягане и притискане на шията от примката при
опъване на въжето, държано от подс. Я.. Липсват каквито и да са съмнения, че
при извършения му от вещото лице преглед са останали незабелязани други
увреждания, извън описаните от вещото лице. Това обстоятелство както и данните
, че пострадалия се е предпазвал с едната си ръка от нанасяните му
ударите, показва, че същите не са били силни.
Твърдяната от пострадалия загуба на
съзнание за около 1 минута, също не е намерила медицинско потвърждение, както
липсват обективни данни и за твърдяните един или
повече припадъци, поради което съдът намира, че при падането си, съпроводено със задушаване от
стягащата се примка около врата му,
пострадалият е изпаднал в дезориентиране и зашеметяване , но не и в
краткотрайна загуба на съзнание. Пострадалият е
изпитвал затруднения с дишането, което е продължило и когато са
пристигнали майка му и свид.Ж., бил е много силно
уплашен, треперещ, с реакции и поведение, които свидетелите М. и Б. охарактеризират според разбиранията си като притеснен,
неадекватен, превъзбуден, надрусан.
Така констатираните специфично по форма
и вид увреждане , както и останалите наранявания свид.Я.,
не могат да се получат по начина описван от подсъдимите - само със сръчкване на
пострадалия от подс.Т. с лакът за това,
че запалил цигара и ще му вмирише купето на колата и без да е ползвано въже.
Пряко относими към главния факт по
делото са показанията на свидетелите З.Я., Н.В., Й.П.Г., М.Н.,
И.Ж., Д.Б. и С.М., от които първият е пострадалият, вторите двама са пътували
в автомобила с подсъдимите и са очевидци на случилото се, а последните четирима
свидетелите са възприели пострадалия
непосредствено след деянията.
Сред тези показания настоящият състав
отделя показанията на пострадалия, които са от важно значение, защото съдържат преки
доказателствени факти относно изясняваните на обстоятелствата от значение за
делото. От другата страна, тяхната проверка с други доказателствени източници е
наложителна, за оценката им за достоверност, при положение, че пострадалият поначало не е безпристрастен към собственото
си правно положение в процеса.
Във воденото досъдебно производство пострадалият свид. З.Я. е разпитван три пъти, като протокола от първия му
разпит /л.6-л.12, т.2 от досъд.п./е негодно
доказателствено средство по посочената по-горе причина, а единият от разпитите
е по повод предстоящото разпознаване на позд.Я..
Показанията му пред съда и тези пред
разследващия орган, приобщени по реда на чл.281, ал.4,вр.ал1,т.1 от НПК се различават от тези, дадени в
досъдебното производство /л.16-л.18,т.2
от досъд.п./ основно не по хронологията на случилото
се, а относно продължителността и
интензитета на упражнената от двамата
подсъдими върху него през същата нощ принуда. В този аспект най-съществени са
разликите в показанията на същия свидетел за начина на преустановяване на побоя
от двамата подсъдими насилие - не защото видели фарове на автомобил и се уплашили
да не бъдат видени, а след като преценили, че е стореното е достатъчно и подс.Я. му казал:“Махай се!“;
което впрочем смислово съответства на
разказа на подс. Т. – „Пуснахме го и той тръгна в другата посока, зад колата
продължи“ –л.223 от НОХД №1/19г. на БОС. Другата
съществена разлика се отнася за връщането на телефона му - не като бръкнал за
да си го вземе, а след като преди това помолил да му го върнат и му бил подаден
от свид.Й.П.Г. през прозореца на лявата вратата. В
останалите части и по останалите съществените
факти по делото противоречия липсват. В показанията си този свидетел
подробно разказва цялостното развитие на събитието и предоставят информация в пълен обем за основните
обстоятелства, каквито са времето и мястото на събитието, поведението на
подсъдимите, техните конкретните действия и думи. Макар и да се доверява на
показанията на свид.З.Я. от досъдебното производство и пред настоящия
съдебен състав, съдът намира, че в разките му за
интензитета на приложената от подсъдимите силата по време на отвеждането му с
автомобила и в местността до постройката „К.“ , включваща нанасяни множество удари в областта на
тялото, включително и докато е бил паднал на земята, а така също и съобщения
припадък, е силно преувеличена. В тази
им част показанията му не кореспондират с констатираните от съдебно
медицинската експертиза на следващия ден
външни белези и увреждания, Същата тенденция за преекспониране
се проявява и в разказа на пострадалия за случилото пред майка му – свид.Н., пред която е дори е твърдял, че е влачен вързан за
автомобила с примка на врата и че е
губил два пъти съзнание. Това преувеличение на страданията му съдът отдава не
на недобросъвестност на свидетеля, а на
неукрепналата детска психика, екстремалната среда и предизвиканата силна уплаха от нанесените му удари и
отправените заплахи от подсъдимите.
В болничното заведение след
стабилизирането му, същият свидетел в комуникация чрез приложение „Месенджър“ със свид.Д.Б., му
писал, че по- добре не е бил и че ще „опъне“ пари от подсъдимите. Свид.Б. показал разговора на свид.С.В.
, а тя го направила достояние на свои познати. Според пострадалия написаното от
него е „за да се направи на мъж“, което е напълно обяснимо за възрастта му и
предвид обстоятелството, че именно свид.Д.Б. е видял
неговата уплаха и притеснението на семейството му непосредствено след побоя. Желанието
на пострадалия да се представи в силна позиция, не променя отразените в СМЕ
констатации, но е довело до негативно отношение на участващите празнувания
Гергьовден и придобили качество на свидетели поделото.
Извън критично обсъдената част,
останалите показания на свид.З.Я. кореспондират
напълно констатациите на съдебно-медицинската експертиза и на показанията на М.Н., И.Ж., Д.Б.
и С.М., Д.Ж. и Д.Г..
Свид. Н.В. в показанията си пред съда (л.209-л.213, т.2 от досъд.п.) разказва същата
хронология, представена в обясненията на подсъдимите. В тези си показания свидетелят
съобщава , че са ходили до дома на подс.Я. да за да
си търси изчезналата карта, пред дома на
свид.М.Н. са викали по име „З.!“ пострадалия, при срещата до детската градина
свид. З.Я. отворил вратата и скочил в скута на подс.Я., казвайки им да тръгват , че майка му го търси и ще
дойде след малко. Подс.Я. го избутал и свид.Я. седял на подлакътника
между двете седалки. Като потеглили свид.Я. казвал на подс.Т.
къде да се движи автомобила, за да изпуши една „трева“, като запалил цигарата
още в колата. Автомобила свил в една пресечка и след около половин километър
спрял. Подс.Т. се развикал на свид.Я.,
че последният запалил в колата цигара.
Подсъдимите питали свид.Я. за картата, искали да я
върне, казали, че са го видели да бърка в чантата на подс.Я..
Двамата подсъдими и пострадалият излезли и отишли зад автомобила да доизпушат цигарата, а докато били там този свидетел не е чул разговор, звук от нанасяни удари и викове за помощ. Навън било мрачно,
валяло, чистачките работели, в автомобила звучала силна музика,телефон
не виждал и не е чувал да звъни. След 5-10 минути двамата подсъдими се върнали.
За Бургас отпътували заедно със свид.С.В. и по пътя не се е коментирало от подсъдимите да се е случила
нещо, а подс.Я. каза л, че свид.Я. не му е върнал картата и карата я няма.
Противоречия по значими обстоятелства
със съобщеното при първия му разпит на 10.05.2017г.в досъдбното производство(л.19-л.22,т.ІІ от досъд.п.) , се
констатират относно твърденията му, че докато са пътували с пострадалия в
автомобила не се е чувало какво разговарял с подсъдимите, поради силната музика
, но разговора бил спокоен, докато изведнъж видял, че тримата се скарали,
разменили си реплики и автомобила поел по някакъв черен път. След излизането на
тримата от автомобила вратите били затворени, прозорците запотени.В
този му разпит свидетелят не е споменавал, че след оставянето на
пострадалия са взели съпругата му – свид.С.В. ***. Напротив, в
началото на разпита е посочил, че съпругата му заявила на всеслушание,
че тъй като не се чувствала добре, той трябвало да отиде в Бургас и остави на
колежката й ключа за магазина, което е било повода да се качи в автомобила с
подсъдимите преди да потеглят за дома на пострадалия.След
прочитането на показанията от досъдебното производство, този свидетел отново
потвърждава казаното пред съда, че е чул в автомобила да питата пострадалия за
картата. Премълчаното пътуването на съпругата до гр.Бургас
свидетелят обяснява с липсата на въпрос за това обстоятелство, което е неверно, защото видно от протокола за разпит свидетеля много ясно в единствено лице
е посочи, че е бил оставен в МОЛ“Плаза“. В този
разпит свид.премълчава другото предхождащо пътуване до гр.Бургас,
докато е провеждано празненството и заедно със свидетелите З., Й.Г. и Д.Б., дори е твърдял ,
че видял за първи път пострадалият пред
детската градина.
В отговор на въпрос на прокурора
свидетелят заявява, че на следващия ден е узнал от свид.С.В.,
че пострадалия „е бъркал в някаква паласка“. Това твърдение противоречи на показанията му от повторния му разпит на 26.04.2018г.
/л.71, т.2 от досъд.п./ досъдебното производство, където подробно е
разказвал за личните си възприятия, как свид.Я. бърка
в някаква паласка, без да види дали последния е взел нещо от нея. След
прочитането им и предявяването на подписания от него протокол за разпит свид.В.
укончливо заявява, че показанията му са верни.
Съдът намира показанията на свид.Н.В. за неверни, защото не
кореспондират по правнорелевантните факти не кореспондират
както с показанията на пострадалия, така и с обясненията на подсъдимите.
Другият очевидец - свид. Й.П.Г. е разпитван три пъти в досъдебното производство. При
първия му разпит на 08.05.2017г. (л.13-л.15 от т.2 от досд.п.) разказаното от него в хронологичен план
съответства на първите показания на свид.Н.В., със
същите премълчавания за пътуването им до гр.Бургас по
време на празненството заедно със свидетелите Зл.Я., Й.
П.Г. и Д.Б.; премълчава за ходенето
до дома на подсъдимия Я. преди да отидат до дома на свид.М.Н.;
изобщо не споменава свид.С.В.
да е пътувала с ***
след изоставянето на пострадалия до сервиза на Д.. Същевременно с това тези показания съдържат сериозни
противоречия с разказаното на 10.05.2015г. от свид.Н.В. относно обстановката и събитията след качването
на пострадалия в автомобила на подс.Т.. В отличие от свид.В., свид. Й.П.Г. твърди, че
в автомобила никой не е говорил и казвал
каквото и да е; подс.Т. е спрял автомобила в края на кв.Б. за да се
облекчи, подс.Й.Я. също излязъл, а след него и свид.Я.. Последният
казал, че отива за цигари и тримата
тръгнали нанякъде, но нямал
видимост, защото се стъмнявало, времето било дъждовно и стъклата били затъмнени.
След 5-6 минути се върнали, свид.Я. казал, че баща му
се обадил, свид.Г. взел падналия между седалките
телефон и му го подал и с останалите трима потеглили за Бургас. След
прочитането им в съдебно следствие, свид.Й.П.Г. заявява,
че истината е това , което е казал пред съда.
Не по – различини
са показания на този свидетел в съдебно
следствие Те са също са също така фрагментарни и повърхностни по съдържание ,
колкото първоначалните му показания от
досъдебното производство, а разликите се отнасят до детайли и са в резултат на
множеството допълнително задавани от страните въпроси.
Показанията на свид.Й.П.Г.
в разпита му на 08.05.2017г.
и в съдебно следствие са епизодични, с много празнини и противоречат по
основните пунктове с показанията на свид.В., на свид.З.Я., а така също
и на обясненията на подсъдимите, поради което съдът ги намира за напълно недостовени.
Депозираните пред съда показания противоречат на показанията на
същия свидетел, дадени на 12.05.2017г. в досъдебното
производство пред съдия –л.35-л.37, т.2 от досд.п. В този разпит пред съдия свидетелят много детайлно и
подробно е разказал за събитията на инкриминираната дата. Тези показния обаче
са в разногласие и на показанията на пострадалия,
като най-съществено противоречията засягат именно упражненото от двамата подсъдими
насилие чрез употребата на въже. Така например този свидетел твърди, че подс.Я. е направил примката
още преди да стигнат до дома на пострадалия. След срещата със свид.М.Н., когато се качил в автомобила същия подсъдим му
подал въжето да го скрие под якето на задната седалка ( каквото яке към датата
на провеждания разпит е било фотографирано
при извършения оглед на – л.124,т.2 от досъд.п., а после
виждайки чакащия до детската градина
пострадал е поискал същото въже да му бъде подадено от същия свидетел. Подготвената
примка е била поставена от подсъдимия Я. на врата на свид.Я.,
докато подс.Т. му е държал ръцете, още до детската градина, преди да го качат в
автомобила и точно така поставената примка е служила на подс.Я.
да навежда главата на потърпевшия, докато го притискал с тялото си през
отворената врата към вътрешността на купето. Същата примка е послужила за
издърпването на този пострадалия от купето. Според показанията на свид.Я. влизането в
автомобила е станало без използването на въже - въжето е извадено от подс.Я.
по-късно, когато пострадалия е бил в купето; тогава е била направена и
поставена примката на врата на свидетеля ; въжето не е използвано за да бъде издърпан пострадалият извън
автомобила при пристигането им в м.“К.“.
Извън тези противоречия в останалата
част като хронология на действията на подсъдимите, месторазположението на
пострадалия при нанасяния му от тях побой, действията на съпротива на бития,
кореспондират със съобщеното в
кредитираните показания на свид.Я.. По изложените
съображения при обсъждане показанията на свид.Я. ,
съдът не се доверява и на тези показания на свид.Й.П.Г. за интензитета на приложената от подсъдимите
силата по време на отвеждането му с автомобила и в местността „К.“ , чрез
нанасяни множество удари в областта на тялото, включително и ритане със
засилване, докато е паднал на земята. В същите показния свид. Й.П.Г. разказва и за осигуреното за деянието въже от подс.Я., както и за свалянето му, докато пострадалият е бил
на земята и прибирането му в багажника.
Сериозно недоверие в съда предизвиква
разказаната от свид.Й.П.Г. в същите показания срещата
между двамата подсъдими и свид.М.Н. пред дома й. Разказа му съдържа много подробно
описание на разговора между подс.Я. и свид.Д.Н.,
включително на проведения телефонен разговор с пострадалия и дори
възпроизвежда фрази. Този свидетел обаче не би могъл да чуе водените разговори,
защото след като е ходил встрани по
малка нужда, той се е върнал и седнал в
автомобила, който е бил на значително разстояние от разговарящите (зрителна
представа за разстоянията дават и фотографиите, приложени към техническата
експертиза –л.11-л.17т.3 от досъд.пр.).
След прочитане в съдебно следствие на
дадените в досъдебното производство пред съдия
показания , свид.Й.П.Г. категорично ги отрича, заявявайки, че се касае заучен текст, написан от
разследващия орган, оприличен на протокола му за разпит от 10.15ч до 11.35ч от същата дата и възпроизведен от него в разпита му
пред съдия. Според неговите твърдения, той е дал неверни показания, след като е
узнал предвиденото наказание и с ходатайство пред полицейските органи на дядо му – свид.Й.К.Г..
Процесуалната негодност на протокола за
разпит на свидетеля от досъдебния орган на 12.05.2017г. от 10.15ч до 11.35ч прави
невъзможна преценката за способностите му за запаметяване и възпроизвеждане на неговото съдържание.
Преценяйки съдържанието на показанията на този свидетел
от съдебното и досъдебното производство, поотделно и съпоставяйки ги взаимно, както
и с другите гласни източници, съдът намира, че те не могат да служат като годна
основа за фактически изводи, дори поотделно или в определени свои части, защото
се отличават с толкова сериозна непоследователност и нелогичност, че
убедителното им въздействие за обективност е дискредитирано.
За верификация на показанията на този
свидетел в досъдебното производство е бил разпитан и дядо му - свид.Й.К.Г., които е разказвал, че внукът му е имал неколкократни
срещи с момчета от кв.Б.
за
да се откаже от дадените показания, поради което бил силно притеснен и
отпътувал за Испания. В същия разпит твърди, че само е довел внука си на разпит
във Второ РУ на МВР-Бургас и го изчакал отвън, а
когато разбрал, че ще го водят пред съдия си тръгнал /л.27-л.48 , т.2 от досъд.п./.
В съдебно следствие този свидетел
твърди, че е посещавал районното управление за да разбере от следователя
дали внука му ще може да отиде
при баща си в Испания, защото като плажен спасител след летния сезон останал
без работа и защото бил много разстроен заради удавен летовник.
След приобщаването по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1,т.1 от НПК
показанията на свид.Й.К.Г. от досъдебното
производство, този свидетел упорито отказва да даде ясен отговор кои от
показанията му се верни, заявявайки, че някои неща не ги бил казал, че не бил
чел протокола за разпит, че следователя не му е прочел някои части от
показанията и че последният някои нещо
ги бил „вкарал“ в протокола, че изобщо не е разбрал, че се води разпит, защото
те само си говорили със следователя за заминаването на внука му в Испания,
когато му е разказал свои съмнения.
От показанията на този свидетел не се
изяснява за какво точно е придружавал внука си във Второ РУ МВР и с каква цел е
търсил и осъществявал контакти с бившите
си колеги.
Показанията на свид. Й. К.Г. кореспондират със отразеното в представеното копие на лист
от книгата за пропускателния режим във Второ
РУ-МВР за 12.05.2017г.
, според което Й.К.Г. под пор.№31
е влязъл в 09:20ч. и излязъл в 09:30ч,
като е идвал при „К.Т.“, под.№34
се отнася до същите лица без други записи.
В същото копие под пор.№33 е вписано влизане в
09:35 на Й.П.Г. при „К.Т.“ и излизане в 13:58ч. Липсва
отразяване на призовки , въпреки че двамата свидетели твърдят, че Й.П.Г. е имал
такава. Отново в това копие фигурират под пор.№№40,
41 имената на двама свидетел по делото – Н.В. и С.В../л.173 от НОХД №1/19г. на БРС/
За водените разговори на свидетелите Й.П.Г. и Й.К.Г. по искане на
държавното обвинение в съдебно следствие са разпитани двама полицейски
служители – свид.К.Т., който към инкриминираната дата
е бил Началник участък към Второ РУМВР и свид.Б.Б.
–служител към „Криминална полиция“ към ОДМВР.
Последният от посочените свидетели
потвърждава, че с колега от ОДМВР са провели беседа със свид.Й.П.Г.,
при която той им е разказал за случилото се след Гергьовден. По спомени на свид.Б., свид. Й.П.Г. им е
разказал, че пострадалият е бил заставен със заплахи да се качи в автомобила,
отишли са в някаква местност в района на кв.Б. или кв.В., където на жертвата е упражнено физическо насилие с
използвано въже за душене и в даден момент потърпевшият е изпаднал в
безсъзнание за кратко. Свид.Й.П.Г. е изразил
притеснението си, че съобщавайки за случилото се, подсъдимите биха могли да
предприемат спрямо него противоправни действия. Свид.Б.
категорично отрича да са водили беседи с други лица по този случай, както и за
упражнявано въздействие за добиване на конкретни показания.
Свид.К.Т. потвърждава водения със свид. Й.К.Г.
разговор, в който го уверил, че внука му
няма да има проблеми, а той на свой ред уверил свид.Й.К.Г.
да разкаже „какво точно е станало“. С последния свидетел била проведена беседа
от свид.Т. и колегите му от ОДМВР, а след това
отведен при за разпит при разследващ
полицай. Преразказаното от свид.Т. за инкриминираните
деяния по съдържание и лексика се придържа до
докладната записка на л.3, т.1
от досъд.п. и не допринася за изясняване на
подробности от начина им на осъществяване.
От показанията на свидетелите К.Т. и Б.Б. се установява, че при
проведена беседа свид. Й.П.Г. е разказал за случилото
се със свид.З.Я, но преразказите им на неговия разказ противоречат помежду си, противоречат и на
показанията на свид. Й.П.Г., както в досъдебното ,
така и в съдебното производство.
Извършената чрез разпита на свидетелите Й.К.Г.,
К.Т. и Б.Б. проверка на
показанията на свид.Й.П.Г., не води до промяна в
преценката на настоящия състав за
тяхната дискредитация като
доказателствена основа за фактически изводи.
Твърденията за оказано въздействие върху
свидетелите Й.П.Г., Н. В. и С.В., целящо съобщаване на подходящи за разследването факти, са извън предмета на
настоящото дело, като по отношение твърденията касаещи свид. Й.П.Г. е приложен чл.205, ал.2 от НПК - л.139, л.226 от НОХД№1/19г. наБОС..
За липсата на доброволност у пострадалия
да пътува с похитителите си и за упражненото над него насилие говори и състоянието, в което свид.Я. е намерен в до
сервиза на „Д.“
от свидетелите М.Н.
и И.Ж., Д.Б. и С.М. – уплашен, треперещ, със затруднени ходене и дишане.
От правно значимите факти, основното
противоречие в показанията на свид. М.Н. пред съда с
тези, дадени пред разследващия орган на досъдебното производство, е по отношение на това дали позвъняванията й до свид.Я., докато последният е бил с подсъдимите са били
отхвърляни или не е й е било отговаряно. След
прочитането и потвърждаването им, свидетелката е категорична, че обажданията й
са били отхвърляни, т.е. било й затваряно, както е
заявила в досъдебното производство. Свидетелката обяснява това различие в
показанията със забравяне, но съдът не го намира за достоверно, защото в
съдебно следствие свидетелката много конкретно сочи , че при многократните с и позвънявания до сина си , първите два опита
да се свърже с него са били отхвърлени,
а при останалите не й е било отговаряно. В останалата
част липсват съществени различията между показанията при двата разпита.
В показанията на тази свидетелка се
съдържа информация за срещата й на
подсъдимите пред дома й. Видно от разказа на свид. Н., подс.Я.
е дошъл пред дома и е питал дали сина й е тук, а не както твърдят двамата подсъдими,
че са отишли до дома й за да се срещнат и разговарят лично с нея. Докато е
разговарял със свид.М.Н. същият подсъдим е изказал съмненията си , че свид.Я.
и свид.Д.Б. може да са му взели банковата карта и е била
уговорена среща с пострадалия до детската градина на квартала, на която е
трябвало да отиде и свид.Н.. Видно от показанията й,
когато намерили със свид. И Ж. пострадалия до сервиза на „Д.“, той треперел,
изпитвал е болка , задушавал се е, имал е охлузване по лявата страна на лицето
и ясно изразена червена следа от въже. От съобщаваното от свидетелката не може да се придобие обективна
представа за продължителността на извършените престъпления, но се разкрива, че
разказвайки й за случилото се, свид.Я. силно е преувеличил упражненото спрямо него насилие,
твърдейки неколкократни припадъци и дърпане с въже, вързано за автомобила,
нанасяне с голяма сила на удари в гърдите и корема , заради които било извършени ренгенови изследвания
в болничното заведение. В останалата си част показанията на свидетелката съответстват
на съобщаваното по основните факти
от свидетелите .З.Я. и И.Ж..
В разказа си пред съда свид. И. Ж.
заявява, че когато са намерили със свид.М.Н.
пострадалия, последният е повикал свид. Д.Б., който след
пристигането си със свид.С.М.. говорел по телефона с някой от подсъдимите, както
и че по-късно от слухове е узнал за предлагани пари
на свид.Я.. Тези твърдения противоречат и на казаното
от него в проведения му в досъдебното производство разпит от разследващ полицай.
След приобщаване на показанията му от досъдебното производство, той заявява, че
след като си е припомнил, категорично ги потвърждава. Според потвърдените
показания, докато свид.Д.Б. е разговарял с неизвестно
за свид.Ж.
лице, последният е взел телефона и също е разговарял с него, като е
поискал да се срещнат , но му е било отказано и заявено, че изобщо не разбира
за какво става дума. Пак във същите показания свид.Ж.
пояснява , че е научил от свид.М.Н. за предлагани на
сина и пари, ако оттегли оплакванията си
пред полицията.
Свид. Ж. описва
състоянието на пострадалия след деянията като пребледнял , треперещ,
олюляващ се , повтарящ“Биха
ме.Искаха да ме обесят.“, с охлузвания по лицето и по шията на пострадалия. В
досъдебното производство свид.Ж. не е твърдял, че
пострадалият е бил окървавен и насинен, както заявява в съдебно следствие.
Предвид обстоятелството, че същият свидетел заявява пред съда, че не може да си
спомни къде са били синините и червените следите и че не помни какво „друго“ е
имал пострадалия, съдът намира , че в тази им част дадените в съдебно следствие
показания не следва де се кредитират.
Коментирайки показанията на семейството
на пострадалия трябва да се уточни, че съдът не ги цени и в частта им, в която
те преразказват възпроизведен запис от монтирана към двора им камера. Според заключението на изготвилото техническата
експертиза вещо лице П., заснетите лица не могат да
бъдат идентифицирани, а едно от тези лица, приближаващо към оградата, носи
предмет, наподобяващ въже. Отговорите на същото вещо лице в съдебно следствие
изключват каквато и да е категоричност относно носения предмет, който той е
оприличил на въже единствено по формата. В тази
му част заключението се явява предположение, което не се базира на научно
експертно мнение, поради което съдът не
може да го ползва при формиране на
фактическите си изводи. По същите съображения съдът преценя показанията
на свид.Ж. в обсъжданата им част като предположения,
направени след възприятия на и разказ на
пострадалия до сервиза не Д..
Показанията на свид. С.М.
допринасят за изясняване предмета на делото с три обстоятелства – че на инкриминираната дата пострадалият
два пъти е звънял на свид. Д.Б.с молба да се видят,
като първия път Д.Б. не отишъл на срещата, а втория
път, когато е отишъл заедно със свид.М. до сервиза на
“Д.“ ,те завари свид.Я. и родителите му, които коментирали , че ще ходят
в полицията , но той не се интересувал по каква причина. Тези обстоятелства са
съобщени от същия свидетел в показанията,
дадени пред разследващия орган в досъдебното производство, които са
приобщени в съдебно следствие поради констатирано противоречие със съобщеното
по същите факти пред съда. Според заявеното от свид. М., той не можел да помни
„тези неща“, защото не му били приоритет. Същият свидетел описва състоянието, в
което е възприел пострадалия неясно – „…беше много притеснен, неадекватно състояние, като имам
предвид , че беше много превъзбуден.“ –л.59, т.2 от досъд.п.;
„З. не изглеждаше адекватен, нещо му имаше, не беше добре. Не знам дали беше
пиян, по-скоро надрусан, превъзбуден беше, не знам
какво е употребявал. Може да е пушил, не знам какво употребява. Нямам практика
в тази сфера.“…“ Прав,
вървеше. Не съм видял външни белези по лицето му, беше тъмно, нямаше как да
видя. Бях на доста голямо разстояние, два-три-четири
метра.“ - л.118 от НОХД №1/19г. на БОС. Въпреки
неясното описание и предвид демонстрираната от този свидетел пълна индиферентност към случилото се със свид.З. Я., тези показания сочат, че психическото състояние
на пострадалия е било различно от обичайното.
Свид.Д.Б. е братовчед на
свид.К.В. и живее на третия етаж в една къща със свид.С.В..
Показанията на свид. Д. Б. пред съда (гърба на л.177-л.180 от нохд№1/19г. на бос) се различават
от дадените в досъдебното производство относно
съдържанието на казаното му от свид.З.Я. в
двата проведени разговора на 07.02017г.., съответно преди
срещата до детската градина и след като е бил малтретиран пострадалия. В същия
разпит пред съда премълчава за гостуването на двамата подсъдими у свид.С.В..
В
съдебно следствие този свидетел твърди , че при първия разговор , пострадалият
му казал само, че двамата подсъдими го търсили, а при втория разговор – че
искал да отиде до сервиза на Д. да се
видят. В разпита му в досъдебното
производство същият свидетел е съобщил, че докато е бил със свид.С.М.
в дома си, свид. З.Я. му е позвънил и му казал , че
отива на среща с двамата подъсдими пред детската градина и го попитал „За какво
ме занимават? Ще дойдеш ли?“. Свид.Б. отговорил, че
не знае защо го занимали и не отишъл на
срещата. При следващото позвъняване пострадалият му казал:“Пребиха
ме, до Д. съм.“ В същите
показания този свидетел разказва , че през двадесетте минути докато е бил в
дома на С.В. той
е видял само подс.Я. и не се е коментирала липсващата
му банкова карта.След прочитането на протокола за
разпит от 11.05.2017г. свид.Б. напълно
потвърждава верността на прочетеното и
обяснява различията в показанията му пред съда с отдалечеността по време от
събитието. Досежно коментираните противоречия съдът кредиитра
приобщените му депозираните в
досъдебното производство показания.
В разказа си пред съда същия свидетел твърди , че когато се срещнали до сервиза на Д. пострадалият „…
беше,
нещо… не беше добре, надрусан ли беше, беше неадекватен.(гърба
на л.177 от НОХД№1/19г на БОС)…видях, че е задъхан, беше неадекватен, надрусан, не
знам какво му имаше. Беше син, бял, пребледнял, движенията му бяха неадекватни,
правеше странни работи с очите. Прецених, че беше неадекватен….. Правеше
неадекватни движения, очите му бяха… гледаше като някой уплашен, не знам защо.
Това е.“ – гърба на л.178 от НОХД№1/19г
на БОС. В действителност свидетелят съобщава две обстоятелства – че
пострадалият е бил задъхан и че с очите правил някакви странни движения. Останалото описание представлява не
съобщаване на възприятия, а субективна преценка на видяното, според неговите
способности, но отново показва, че състоянието на свид.Я.
при тази им среща но сервиза на Д. не е било обичайно.
В показанията си пред съда свид. Д.Г. също съобщава , че в болницата е видяла червено-лилавия
белег на врата на свид.З.Я., а също така следи, че е
удрян по лицето и затруднена походка. След приобщаване на показанията й от
досъдебното производство (л.52,т.2 от досъд.п.), същата
свидетелка уточнява, че си е припомнила,
казаното пред разследващия орган, че е бил бит от двамата подсъдими за някаква
дебитна карта, за която той не знаел нищо. Към датата на съдебното заседание
тази свидетелка не поддържа интимни отношения с пострадалия, поради което и
съдът няма основание да се съмнява в нейната предубеденост.
В следващата група показания на К.В., Г.Н., С.М., С.В., Д.Ж., Д.Г., Г.Я. се съобщават
данни за присъствалите на празненството
по случай именния ден; за пътуването до гр.Бургас на свидетелите Н.В.,
Зл.Я., Й. П.Г. и Д.Б.; за срещите и на лица на следващия ден, за времето и начина на
формиране предположението у подсъдимия Я.
за съпричастност на пострадалия към ненамерената
банкова карта; за коментираната комуникацията на пострадалия със свид.Б.
по приложението „Messenger“ и др. обстоятелства,
които са значително отдалечени от предмета на делото. В основната си част тези
свидетели са били разпитвани за проверка на работни версии на разследването за
други причини на извършените от подсъдимите деяния, които са останали непотвърдени(
сред тях са неясната причина, свързана с пътуването на Н.В.,
З.Я., Й. П.Г. *** ).
Единственото значение на тези
свидетелски показания е възможността да бъдат ползвани за проверка на
първичните доказателствени източници, съдържащи информация, пряко относима към предмета на доказване по делото. Разглеждайки
ги в този аспект обаче , съдът намира за необходимо да направи следното
уточнение. Всички тези свидетел поради местоживенето си( например Г.Н., К.В., Н.В., С.В.,Д.Б.
живеят в триетажна къща вкв.Б.)
или поради лични отношения и общи познанства
са свързани с подсъдимите, докато пострадалият е бил страничен за тяхната среда и възраст, което ясно
проличава от това колко от тях го познават, при това заради майка му или пастрока му
или като познат на Д.Б., както и по това, че
той е назоваван „малкия“ , както и че „малките“ са гостували в дома на свид.С.В. отделени
от останалите. Именно в тази среда са възникнали съмненията, че
подсъдимият е откраднал банковата карта на подс.Я. и
че в последствие иска да получи от тях пари, макар че нищо му нямало (Навсякъде ми казваха, че „няма да е било за нищо“
или „няма да е било без причина“, но друго не ми казваха.“- приобщени показания
на свид. Д.Г. -л.53, т.2 от досъд.п.). Не може да остане незабелязана негативното
отношение към пострадалия на свидетелите К.В., Г.Н., С.М., С.В., Д.Ж., както и на Д.Б., Н.В., Й. П.Г., чиито показания бяха обсъдени по-горе.вече
обсъдените. Показанията на тези свидетели съдът възприема като израз на
приятелски чувства и стремеж за облекчаване на наказателния статут на двамата подъсдими.
От показанията на свид.Г.Н.,
допълнени с приобщените по делото и потвърдените от него показания от
досъдебното производство (л.181-182 от НОХД№1/19г на БОС, л.22-л.23,т.2 от досъд.п.) се
изяснява, че на 06.05.20114г. е празнуван неговия
имен ден, на който са присъствали не само и поканени от него лица, сред които и
пострадалия и двамата подсъдими.
Противоречието между показанията от досъдебното и съдебното производство
касае времето, когато е научил че свид.З.Я. е
пострадал. Според твърденията му в
съдебно следствие , свид.Д.Б.,
докато му е показвал комуникацията си в „Messenger“ със свид.З.Я., му е
споделил, че на последния му ударили два-три шамара. В приобщените показания свидг.Н. е твърдял, че на следващия ден – неделя, около 21-22ч., от посочения свид.Б. е
узнал, че „малкият“ бил бит(а не само ошамарен) , без да
му се разяснява от кого, защо и как. Разликата в твърденията си този свидетел
обяснява с начина си на изказ, а предвид потвърждаването им и конкретно
посоченото времето на узнаване за побоя, съдът кредитира в тази им част
приобщените показания от досъдебното производство.
От показанията на свид. Д.Ж. (л.176 от НОХД№1/19г. на БОС) става ясно ,
че пострадалият е напуснал дома му след
телефонно обаждане . В съдебно следствие този свидетел премълчава за среща със свид.Я. след
изписването му от болницата, когато му казал че е бил бит за банкова карта, с
която нямал нищо общо. След приобщаване на дадените от него показания в досъдебното следствие(л.55-л.56, т.2 от досъд.п.) същият свидетел
обяснява пропуска си в депозираните пред съда показния с липсата на спомени, а
според настоящия състав действителната причина е желанието му да се дистанцира
от свид. З.Я. – „ Не поддържаме вече такъв контакт почти
със З.. Това се дължеше на смяна на интереси явно. Скоро след това, след като
си тръгна от къщи З., стана смяната на интересите. Неговите интереси не знам с
какво не съответстваха с моите. Просто ей така спряхме да се виждаме, не знам.
Аз съм наясно с моите интереси.“-гърба на л.176 от НОХД01/19г. на БОС.
Според показанията на свид. Г.Я.- брат на подс.Й.Я., няколко
дни след случилото си в градинката на двора на родителите му в кв.“Б.“ той намерил
някаква жълта пластика и я ена баща си думите :„Това е някаква карта…“, но разговарящите с баща му
полицай му казали :“ „Чакай сега да се разберем с баща ти!“ и той я измил и
оставил на мивката. Свидетелят, дори и след като е измил намереното, не може
какво всъщност е намерил и да определи дали се касае за клиентска
карта за пазаруване или банкова карта – „Аз видях, че е карта, жълта такава,
като „Била“-карта ли беше…, не видях дали е „Била“-карта или Райфайзен-карта, не видях каква е.“ – гърба на л.180 от НОХД01/19г. на БОС. Тези
показания съдът не кредитира, защото са неправдоподобни, поради което не намира
за необходимо да коментира резултата от съпоставката им с обясненията на
подсъдимия Т., твърдящ усилено търсене на картата от съпроцесника
му преди да невестят дома на пострадалия : „Около
15-20 минути Д.
търсеше картата у тях, дрехи проверяваше, в двора проверяваше, защото имаше
чешма, въртеше се из двора. Нямаше я картата. Върнахме се в С., говорехме и
накрая отидохме до къщата на З..“
Според показанията на свид.С.М., по време на празненството в заведението, тя е
видяла свид.З.Я.
, с когото се запознала по късно, да бърка в мъжка черна раничка/паласка/
и да изважда банкова карта, която да поставя в десния джоб на панталона или
дънките си.
По мнението на съда тази свидетелка
изобщо не е присъствала на празнувания Гергьовден, защото показанията й, в
частта им относно обстоятелството с кого е отишла до заведението, напълно
противоречат на казаното за същото обстоятелство от свидетелите С.В. и Н.В..
Свид. С.В.,
бивша съпруга на свид. Н.В., също твърди в
показанията си, че е видяла пострадалия да рови в черна чанта, което е споделил
на следващия ден на подс. Я.. В приобщените по реда на 281, ал. 4 вр. ал. 1, т.
1 от НПК показанията на свид. С.В., дадени на в
досъдебното производство (Том 2, л. 39-л.41), тя е
разказала, че по време на пътуването си с Й. „Б.“, Н.В. *** в автомобила е бил воден разговор за това как може това
„лапе“ /свид. Я./ да краде и че му
били ударили два шамара. В досъдебното производство свидетелката не е
споменавала изобщо за видяното от нея бъркане на пострадалия в чужда чанта, която
празнота тя обяснява с начина на водене на разпита- „Казала съм само това, за което ме
питаха. Никой не се интересуваше от въпросната чантичка.“. Това обяснение съдът
не намира за неадекватно, защото към датата
на провеждането му -12.05.2017г., именно
кражбата на картата като причина за извършените престъпления е била съобщавана
от други разпитваните свидетели. В чястта им досежно
пътуването на тази след саморазправата с
*** с
автомобила на подс.Т. са недостоверни, т.к. не съответстват на първоначалните й показания и на
тези на свид. Н.В.
Проследявайки приобщените от досъдебното
производство показания на свидетели , може да се забележи, че твърденията за
визуални възприятия как пострадалият пипа чужда чанта и че видяното е съобщено
на подс.Я., се появяват около година след началото на разследването
при повторните разпити на С.В. и Н.В. от 12.04.2018г. и
тогава дава показания С.М..
Според настоящия състав дали
подозренията на подс.Я., че пострадалия му е
откраднал банковата карта са били безпочвени или са се основавали на твърденията на свидетелките М. и В., няма
съществено значение за нито едно от обстоятелствата по чл.102
от НПК, включително и относно подбудите и мотивите за извършеното.
В показанията си пред съда свид.З.П. разказва , че
подс.Т. му оставил на 07.05.2017г.
ключа на автомобила , с който е било извършено престъплението и който бил
паркиран пред магазин „Метро“, но не и на паркинга пред хотел „Авеню“, където е
отседнал свидетеля, за да превози същия
свидетел кучето си на ветеринарен преглед. На следващия ден, когато се готвел да
отключи автомобила двама полицейски служители го приближили, легитимирали и му взели ключа. Тези показания би следвало да
изяснят причината в нощта след деянието подс.Т. да остави
автомобила. Разказа на свид.П. е крайно неубедителен,
поради което съда го приема за недостоверен. Протокола за разпит на същия
свидетел от досъдебното производство е негодено доказателствено средство.
При извършения оглед на същия лек
автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „147“ с peг. №А9046МХ са
направени 11 снимки на МПС и не са били установени предмети от значение за делото/л.117-л.124, т.2 от досъд.п/. Иззети били одорологична и ДНК
следи послужили /л.117-л.124, т.2 от досъд.п,
/послужили като обект за изследване на назначените в
досъдебното производство одорологична и ДНК
експертизи, чийто резултати не са допринесли за изясняване на обстоятелства по
делото.
Свид. К.В. не
се съобщават значими за предмета на делото данни.
В досъдебното производство със свид. З.Я. са проведени четири очни ставки с двамата подсъдими и
свидетелите Н.В., Д.Б.,
както и очна ставка между свидетелите .Й.П.Г. и Н.В.. Във всяка от очните ставки участниците са поддържали
твърденията си, които не се различават
от приобщените им по делото показания, поради което и отговорите им не са
четени по реда на чл.281 от НПК.
Двамата подсъдими са разпознати от свид.М.Н. , свид.Я. е разпознал подс.Я.„ л.75-л.86,
т.2 от досъд.п..
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ:
При така установената фактическа обстановка
съдът намери, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 142 ал.2 т. 2 и т. 3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.
Двамата подсъдими в съучастие помежду си
като извършители на 07.05.2017г. в гр.
Бургас кв.„Б.“ обл.Бургаска, отвлекли З.П.Я. като
деянието е извършено от две лица. За осъществяването му са използвани конкретни
актове на принуда – принудително качване в автомобил чрез удряне и бутане от страна на подс.Й.Я..
Чрез действията си двамата подсъдими в
съучастие са променили досегашното местопребиваване на свид. З.Я. принудително, защото са ограничили възможността му да
се придвижва свободно в пространството. Това е станало след като пострадалият против волята му е били качен в автомобил
марка „Алфа Ромео“, модел „147“ с peг. №А9046МХ, управляван от подс.Ж.Т.
и откаран с него на място, където не е желаел да бъде в този момент.
Пострадалият е роден на ***г. и към дата на деянието не е навършил 18години.
Двамата подсъдими са действали с пряк
умисъл. Те са имали ясни представи за обществено опасните
последици и тяхното настъпване, което се проявява в подготвящите и впоследствие
осъществявани съвместни действия за реализация на престъплението. Налице е
общност на умисъла, защото всеки от двамата подсъдими
е действал със съзнанието за реализиране на
съгласуваното помежду им решение да лишат свид.Я. от
възможността сам да определя местоположението си в пространството посредством
принудителната промяна на същото това местоположение чрез качването му в
автомобил и отвеждане близост
постройка „К.“ в края на кв.
„Б.“, гр.Бургас. В съзнанието на подсъдимите е
намерило отражение и възрастта на пострадалия, защото те са го познавали.
Отвличането
се изразява в принудителна промяна на досегашното местопребиваване и е
завършено с принудителното напускане на пострадалия на мястото, където се е
намирал. Самото отвличане може да бъде осъществено при различни форми на
принуда - заплаха с побой, с убийство, с оръжие, пряко упражнена сила върху пострадалото лице и др. В случая упражненото
физическо насилие върху свид.З.Я. и отправените към
него заплахи по време на пътуването и
след слизането му от автомобила до освобождаването му от похитителите си, не са част от
упражнената принуда за промяна на
местопребиваването на пострадалия, а са последващи
действия, с които подсъдимите са целели да го мотивират да им признае съпричастността
си към изчезването на банковата карта на подс.Й.Я. и
да я върне. В обвинителния акт са инкриминирани действията на двамата подсъдими
след извеждането на свид.Я. в близост до постройка „К.“ в края на
квартал „Б.. Тези действия
са извън състава на престъплението по чл.142, ал.2 от НК и реализират състава на престъпление по чл.
143 ал.1, вр. чл. 20 ал.2 от НК.
Подсъдими Й.Я.
и Ж.Т. в съучастие помежду си като извършители на 07.05.2017г. в гр. Бургас в близост постройка „К.“ в края на кв. „Б.“ принудили З.П.Я. да
извърши нещо против волята си, а именно да признае, че противозаконно е отнел
дебитната карта на Й.И.Я. и да върне същата, принудили
З.П.Я., ЕГН:********** да
извърши нещо против волята си - да признае, че противозаконно е отнел дебитната
карта на Й.И.Я. и да я върне.
Всеки от двамата подсъдими е упражнил
сила и заплашване спрямо пострадалия , като подс. Й. Я., докато е дърпал примката на въжето около
врата на свид.Я. му е нанасял удари с ръка в областта
на гърдите и му е казал, че ще го убият, а подс.Т.
му е нанасял удари с ръце в областта на тялото и с крака в областта на корема и гърдите и му е казал,
че ще го убият, ще го завържат и оставят вързан за дърво. Действията им са
застрашавали непосредствено здравето на
пострадалия и са били насочени към мотивирането му да предприеме поведение,
желано от подсъдимите, но противно на
волята на свид.Я..
Всеки от подсъдимите е действал
с форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11,
ал.2 от НК. Налице е общност на умисъла, защото всеки от подсъдимите е имал съзнание, че използваните
от него сила и заплашване са част от упражняваната съвместно с другия подсъдим
принуда за въздействие върху пострадалия
, така че последният, въпреки волята си да да признае, че противозаконно е
отнел дебитната карта на Й.И.Я. и да я върне.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЯТА:
За престъплението по чл.142,
ал.2, т.2, т.3 от НК се
предвижда наказание лишаване от седем до петнадесет години, а престъплението по
чл.143, ал.1 от НК
наказанието е лишаване от свобода до шест години.
При отмерване на наказанията за извършеното
престъпление по чл.142, ал.2,
т.2,т. 3 от НК , съдът взе предвид, че деянието на двамата подсъдими не се отличава с относително по-висока степен на
обществена опасност по сравнение с други от същия престъпен състав, предвид
присъствието на два квалифициращи признак , при достатъчен един от тях и използването на физическа сила и МПС за
осъществяването му. Индивидуален принос на подс. Й.Я.
за реализирането на общата престъпна дейност е по-значителен - той е бил
инициатора за извършването му и той е упражнил физическа сила, за да вкара потърпевшия в купето на автомобила. Подс.Т. с излизането си
от автомобила докато подс.Я. се е опитвал да качи
пострадалия в него, подс.Т. е въздействал
заплашително, той е осигурил е използвания лек автомобил, послужил при
отвличането и го е управлявал.
Степента на обществената опасност на
деянието по чл.143, ал.1 от
НК също е относително висока, защото се отличава с брутално престъпното
въздействие върху волята на непълнолетния пострадал. Не може да бъде пренебрегнат характерът и
използваните за реализация на изпълнителното деяние средства, осъществяването
на двете форми на принуда и от двама съизвършители, който са малтретирали
непълнолетната жертва чрез душене, нанасяне на удари с ръце и крака, внушаване на
страх и заплашване с убийство, причинили й телесните увреждания, довели до
болка и страдание и емоционален стрес. Конкретния принос на двамата подсъдими в
съучастническата им дейност по реализацията на това престъпление е равностойна.
Лична степен на обществена опасност на подс.Й.Я. е завишена. Три месеца след осъждането му на
пробация по НОХД№489/10г. за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, той е
извършил друго престъпление по чл.195, ал.1, т.3,т.4, вр.чл.26, вр.чл.20, ал.1 от НК, за която е осъден на шест месеца лишаване от
свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години.
Наличието и на второ осъждане, сочи за съществуваща нагласа у подс.Я. да не се
съобразява с регламентираните от обществото правила за поведение.
Настоящото му деяние е осъществено преди
да изтече срока по чл.88а, ал.3,
вр.ал., вр.чл.82, ал.1,т.4 от НК.
Доходите си осигурява с трудова дейност, несемеен е.
Степента на обществена опасност на подс.
Ж.Т. не е висока. Той е с чисто съдебно минало и по
делото не се съдържат данни за други негови
противообществени прояви. Трудово ангажиран в е.
Не са налице условията на чл. 55 НК, тъй
като липсват кумулативните предпоставки на този текст,
защото отчетените смекчаващи обстоятелства нямат характер на многобройни и нито едно от тях не е изключително. Преценявайки
съвкупно изброените по-горе обстоятелства, съдът намира, че наказанията на
двамата подсъдими за престъплението по чл. 142, ал.2,
т. 2 и т. 3, вр. ал.1 вр. чл.20,
ал.2 от НК следва да се отмерят при превес на смегчаващите вината обстоятелства, поради което наложи на подс.Й.Я. девет години
лишаване от свобода и на подс.Ж.Т. - осем години лишаване от свобода. За
извършеното престъпление по чл.143, ал.1,вр.чл.20, ал.2 от НК, по
мнението на съда наказанията следва да се определят за подс. Я. при баланс на
отегчаващите и смегчаващи обстоятелства, а за подс.Т. – при лек превес на смегчаващите
вината обстоятелства. По тези съображения съдът осъди подс.Я.
на три години лишаване от свобода , а подс. Т. – на две години и шест месеца.
Двете престъпления предмет на настоящото производство са
осъществени в съвкупност от всеки от подсъдимите. Налице са основанията за
групиране на отделните определени наказания до размера на най-тежкото, поради което съдът наложи на подс. Я. общо
наказание от девет години лишаване от свобода, а на подс.Т.
– общо наказание от осем години лишаване от свобода.
Всяко от така отмерените общи наказания лишаване от свобода надвишава 5
години, което налага същото да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим,
съобразно чл.57, ал.1,т.2, б.“а“ от ЗИНЗС.
Така отмерените наказания според
настоящия състав се явяват справедливи, адекватни и обосновани, както
с оглед степента на обществена опасност на деянията, така и със степента
на обществена опасност на двамата подсъдими и с оглед целите по чл.36 от НК, биха
реализирали своята превантивна, репресираща и превъзпитаваща роля.
По делото са приложени заповедите за
задържане на двамата подсъдими по ЗМвР/л.л.91,92, т.3 от досъд.п./, но липсват
данни за неговата продължителност, поради което приложението на чл.59 от НК следва да се осъществи по реда на чл.417 от НПК.
Лекият автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „147“ с peг. №А9046МХ е послужил като
средство за извършване на престъплението по чл.142, ал.2, т.2, т.3, вр. ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, но дни след
деянието е бил отчужден /л.199 от НОХД №1/19г. на БОС/ от собственика му – подс.Т.,
поради което и съобразявайки редакцията на чл.53, ал.1, б“а“ от НК към 07.05.2017г., липсва основание за присъждане на неговата равностойност.
Приложената като вещественото
доказателство по делото - 1бр. клечка с памучен
тампон със сравнителен материал от З.П.Я. (л.208, т.ІІІ от досъд.п.) като вещ
без стойност, следва да се унищожи след влизане в сила на присъдата.
На основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди всеки от подсъдимите да заплати в полза на държавата съответния му равен дял от направените в наказателния процес деловодни разноски.
СЪДИЯ: