РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Търговище, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. В.
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Търговско дело №
20223500900078 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.
Постъпила е молба от длъжника „КАВКАЗ БУС" ЕООД, ЕИК
*********, гр. Омуртаг, ул."Искър" 20, представлявано от управителя Г. М.
К., действащ чрез пълномощника си адв. Цв. И., ТАК, съдебен адрес: гр.
*******, ул."*******"****, офис ****, чрез адв. Цв. И., за откриване
производство по несъстоятелност на длъжника по чл. 625 и сл. ТЗ.
В молбата си търговското дружество твърди, че е преустановило
дейността си към 30.11.2022 г., като са спрели и всички плащания към
кредиторите. Към настоящият момент е наличен запор на банковите сметки
от страна на публичен изпълнител за задължения в размер на 71 000 лв.
главници и лихви, като това са и единствените задължения на търговското
дружество. Молителят твърди, че към настоящият момент дружеството има
задължения към държавата, които е невъзможно да бъдат обслужвани, поради
наложени запори на банковите сметки, които не могат да бъдат преодоляни.
Търговското дружество е спряло дейността си, като е освободило и наличния
персонал. Дружеството няма вземания от свои длъжници, или дълготрайните
активи, с които да бъдат посрещнати задълженията. Предвид изложеното
1
счита, че е налице правен интерес да иска откриване на производство по
несъстоятелността му. Предвид липсата на средства и достатъчно имущество,
моли на основание чл. 630, ал.2 с откриване на производството да бъде
прекратена дейността на дружеството.
В изпълнение на разпореждане на съда № 320/30.12.22 г., с която са
дадени указания за конкретизация и уточнения, с молба вх. № 96/09.01.2023 г.
молителят е изпълнил указанията на съда, установено от приложенията към
нея; пояснил е, че публичните му задължения основно за от задължения по
ЗДДС и осигурителни плащания за 2022г., данък печалба за 2021 г. и данък
дивидент за 2022 г.; последното плащане към НАП е извършено на 26.05.22г.,
а към доставчици – 31.10.22г.; основната дейност на дружеството е била
обществен превоз на пътници по линията гр. Омуртаг – гр. Пловдив и
обратно. Вирусната пандемия 2020, намаленияТ поток пътници, повишените
цени на горивата, повишената МРЗ с решение на МС, са факторите, чието
наслагване е довело до осезателно намаляване на приходите в дружеството,
съчетано с увеличаване на разходите за поддържане на тази автобусна линия,
фактори, довели и до декапитализация на дружеството. Молителят твърди, че
няма задължения към персонала.
С определението по чл. 374 ГПК, съдът е приел наличието на
компетентност на ОСТ (чл. 613 ТЗ), уточнената молба - за редовна и
допустима, обуславящо разглеждането й по същество, при приложени
документите, изискуеми от разпоредбата на чл. 628 от ТЗ, в т.ч. и
удостоверение по чл. 78 от ДОПК. Молбата е обявена в ТР на осн.чл. 629 ал.1
от ТЗ.
В о.с.з. молителят не се явява, неговият процесуален представител
поддържа молбата и допълнителната такава; по реда на чл. 145 ГПК вр. с чл.
621 от ТЗ допълва, че отрицателно влияние върху състоянието на молителя са
оказали и „нелегалните превози“, като конкуренция, както и наложените
запори от страна НАП, след чието налагане и с оглед намаляващите
постъпления, дружеството вече не може да обслужва задълженията си нито
към НАП, нито към доставчици; реално погледнато приходите на
дружеството винаги са били в брой - продажба на билети (в автобуса или на
каса в автогара), но тези средства са стигали за покриване на задължения до
м. май 2022 г.; от налагането на запорите до м. ноември 2022 г. молителят е
2
„бил на автопилот“ – ако има постъпления, осъществява някаква дейност и
разплащания. Дружеството се е отказало от линията, не я обслужва и няма
откъде да дойдат приходи.
Съдът, след като се запозна с твърденията по молбата, съобрази
събраните доказателства, справки и заключението на приетата съдебно-
счетоводната експертиза /ССЕ/, която приема за обоснована и компетентна,
прие за установено от фактическа страна следното:
Молителят е от кръга на лицата по чл. 625 ал.1 от ТЗ.
От справката в ТР и публикувания учредителен акт се установява, че
дружеството е учредено и вписано в ТР през 09.2016 г., с едноличен
собственик на капитала, управляващ и представляващ дружеството Г. М. К.
Основната му дейност е транспортна- обществен превоз на пътници по
линията Омуртаг- Пловдив и обратно.
От заключението на ССЕ се установява, че дружеството има единствено
публични задължения, свързани с търговската му дейност, които задължения
(произтичащи от декларации по ДДС, ДОО и др. основно за периода
м.11.2020 – м.06.-7.2022г., съгласно представената справка от НАП изх. №
174/17.01.23 г. – л. 37-43) към дата 16.01.2023 г. са в размер 63 067.40 лв., от
които главница 58506.13 лв.и лихви 4561.27лв., предмет на образувано
изп.дело от 2021 г. на публичен изпълнител. По делото има наложени запори
върху два л.а. Марка Ауди, модел А8 Л, рег. № Т0777АМ, гориво бензин,
запор върху налични постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и
вложени вещи в трезори и др., открити в ЦКБ, Кейбиси Банк България. В
удостоверение НАП е отбелязало, че няма започнато принудително
изпълнение, няма предприети действия и събрани вземания.
Съгласно ССЕ по изготвените баланси и отчети към 31.12.2022 г.
длъжникът води публични задължения в размер 71 000лв., а към 31.12.2021
г.- 17 000 лв., като нарастването на тези задължения, според експерта (о.с.з.
09.02.23 .- л.106) „най-вероятно са имали повече дейност, повече приходи и
оттам съответно задълженията към 2022 г. стават по-големи“. Няма
категоричен отговор на въпроса на какво се дължи разликата между водените
от длъжника и посочените от НАП задължения, поради което заключението е
в два варианта. Към заключението си в.л. е приложило Справка-декларация
към НАП за деклариран от дружеството, на 17.01.23 г., данък дивидент в
3
размер 12 687.11 лв. (л.92-97), поради което тази сума не фигурира в
представената от НАП справка, установяваща дължимости към 16.01.23 г.
В.л. е посочило, че освен публични задължения, дружеството не води
задължения към други кредитори. Последното плащане на публични
задължения е в размер 9 000 лв. на 26.05.2022г., внесени от длъжника;
последно плащане към други кредитори – 140 лв. за техн.обслужване. От
поясненията на експерта в с.з. (л.107) и представените към експертизата
извлечения от сметка 503-разплащане по банка, се установява, че
разплащания са вървели постоянно до м.октомври 2022 г.
Най-рано възникналото изискуемо и непогасено задължение към НАП
по лихви е от 14.12.2020 г. (320.77 лв.), а по главница – от 25.01.22 г.
(32,63лв.- по декларация за здравно осигуряване).
На 19.01.2023 г. дружеството е подало декларация за прекратяване на
дейността си от 13.01.23 г. (л. 68).
Единствените активи, които притежава дружеството са две МПС, върху
които, според справката в АИС КАТ „Регистрация“-Регионална база, ОД на
МВР Търговище (л. 44) има наложени запори от данъчната администрация:
автобус с рег. № Т9892КК, марка Мерцедес Спринтер, запор от
Дан.администрация от м. май 2022 г. , и л.а. рег. № Ш0777АМ, Ауди А8Л,
запор от Дан.администрация от м. 06.2022г., като в базата данни няма
информация да е посочен акт на запора.
Водените в баланса към 31.12.2022 г.,КМА- стоки и услуги (11 хил.лв.)
са неправилно счетоводно отразени двете МПС-та, с балансова стойност 11
000лв
Дружеството няма недвижимо имущество, единственият недвижим
имот - нива от около 5 дка, е прехвърлен на свързано лице, на 13.10.2022 г.
(справка АВп.).
Няма образувани други изпълнителни производства от и срещу
търговското дружество, освен това по ДОПК.
Съгласно ССЕ длъжникът не извършва дейност от м. ноември 2022г.,
годишните приходи през последните четири години са: 2019 - 213 хил.лв.,
2020- 157 хил.лв., 2021 - 136 хил.лв., 2022- 344 хил. В поясненията си в с.з.
експертът посочва, че макар през 2022 г. длъжникът да е имал приходи, е
направил едно плащане от 9000лв. към НАП, другите приходи- най-вероятно
4
са в собственика, но не са правени плащания към НАП.
На база на представените ГФО и счетоводни документи, вещото лице е
изчислило финансовите показатели за изследвания период 2019-2022 г., от
анализа на които се установява следното:
-Първи вариант, съобразно представените ГФО (таблица на стр.6 от
ССЕ):
В периода 2019-2021 г.: Всички коефициенти за обща и бърза
ликвидност и финансова автономност са били в рамките на/над
препоръчителните стойности, което означава, че дружеството е имало
достатъчно активи, с които да си погаси задълженията; Коефициентите на
незабавна и абсолютна ликвидност са нулеви, тъй като дружеството не е
разполагало с парични средства и краткосрочни финансови активи, а е имало
само задължения. Към м. ноември 2022 г.: показателите на обща и бърза
ликвидност са под препоръчителните стойности - наличните активи
/11хил.лв./ не са достатъчни за погасяване на краткосрочните задължения
/71хил.лв/. Собственият капитал е отрицателна величина (-60 хил.лв.), което
означава, че дружеството е декапитализирано. Коефициентът на
задлъжнялост е -1,1833 (при референтна стойност 3-5)–т.е. дружеството е
зависимо от кредиторите.
-Втори вариант е с установени задължения в т.1 от ССЕ и
краткотрайни активи със сумата от 201хил.лв./скрито разпределение/, с
корекции по отношение на установена сума от 201 хил.лв., дадена със
справка, че е излязла от касата на дружеството в счетоводна сметка 609-други
разходи./счетоводната операция е отразена по този начин, тъй като реално
сумата от 201 хил.лв.не е била налична в касата/- таблиците на стр. 7 и стр. 10
от ССЕ:
Показателите за обща и бърза ликвидност за периода от 2019г.до
11.2022г са в рамките на препоръчителните стойности, което означава, че
краткотрайните активи, които са в размер на 212хил.лв.са напълно
достатъчни за погасяване на текущите задължения, които са в размер на 63
хил.лв. Коефициентите на задлъжнялост и финансова автономност за периода
от 2019г. до м.11.2022г са в рамките на препоръчителните стойности.
Коефициентът на финансова автономност показва, че собственият капитал
трябва да бъде най-малко 1/3 от всички задължения на дружеството, за да
5
може да се осигурят регулярните разплащания към кредитори т.е
дружеството е имало финансова автономност. Коефициентът на задлъжнялост
показва, че към м.ноември 2022г. собственият капитал е 149хил.лв., а
задълженията са в размер на 63 хил.лв., което означава, че дружеството не е
зависимо от кредиторите си.
Експертът е пояснил още, че „във втори вариант са отразени общо
212хил.лв./11хил.+201 хил.лв/, като сумата от 201 хил.лв.е отразена в
краткотрайни активи, тъй като същата представлява пари в касата на
дружеството, които счетоводно са отразени със справка, че са излезли от
касата и са дадени в сметка 609-други разходи, но това е само по счетоводни
записвания, а реално за сумата от 201 хил.лв.няма първични счетоводни
документи с които да се докаже, че са били извършвани плащания от касата
на дружеството т.е парите са в собственика“.
В с.з. експертът представя ТРЕТИ вариант (л. 102) – корекции при
първи вариант с установени задължения от 63 000 лв. (вместо 71 000 лв.). От
анализа на финансовите показатели се установява, че коефициентите са се
променили минимално, без това да променя извода, че към м.11.22 г. всички
финансови показатели са под препоръчителните стойности.
В срока, указан от съда с определение № 37/09.02.2023 г. на осн.чл.
632, ал. 1 във вр. с чл.629б от ТЗ и до настоящия момент молителят или негов
кредитор не са заявили готовност за предплащане на определените от съда
първоначални разноски в производството в размер на 5 000 лв. за период от
около 4 месеца, като съдът е указал последиците по чл.632 ал.1 от ТЗ при
незаплащането им. Определението е връчено на молителя, на известните
кредитори (в случая НАП), останалите – се считат за уведомени от
вписването му в книгата по чл. 634в от ТЗ.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са
налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от
разпоредбите на чл.608, чл.625 ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ,
а именно: 1.Да е подадена до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд
молба от някое от лицата, посочени в чл.625 от ТЗ, съответно чл.742 ал.2 от
ТЗ; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3.Да е налице
6
„парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане;
задължение за изплащане на трудови възнаграждения с посочена
характеристика”; 4.Да е налице неплатежоспособност на длъжника по
смисъла на чл.608 ал.1 от ТЗ; 5.Затрудненията на длъжника да не са
временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно
/аргумент от чл.631 от ТЗ/.
Неплатежоспособността съгласно чл.608 ал.1 ТЗ е обективно
състояние. Тя е свързана с невъзможността длъжникът да изпълнява своите
изискуеми парични задължения.
Гореустановената фактическа обстановка дава основание на съда да
приеме, че ответникът е станал неплатежоспособен, тъй като не е в състояние
да изпълни изискуемо вземане, представляващо дължими публични
задължения, произтичащи от търговската му дейност, каквито безспорно са
установените от вещото лице в изготвената от него ССЕ, и водени от
молителя задължения. От представените писмени доказателства, и от
заключението на приетата ССЕ се установява, че затрудненията на
търговското дружество не са временни, преустановена е търговската му
дейност през м. октомври 2022 г., не са налице източници на приходи,
дружеството не е в състояние да изпълни паричните си задължения, за което
говори и спирането на плащания от негова страна по задълженията му: към
НАП-доброволно плащане 9000 лв. на 26.05.22 г., към други кредитори-
31.10.22г.; от движението по банкови сметки, също е констатирано спиране на
плащанията м.октомври 2022 г., а при спиране на плащания
неплатежоспособността се предполага (чл. 608, ал. 3 от ТЗ). Извършеният по-
горе анализ на имущественото състояние на дружеството, на установените от
вещото лице финансови показатели и тяхната стойност под предвидените
референтни стойности, дават основание за извод, че така констатираните
затрудненията на длъжника да изпълнява своите задължения не са временни,
а се очертават като трайни. В тази връзка съдът възприема изготвения от
в.лице първи вариант (без значение дали се водят 63 х.лв., или 71 х.лв.
публични задължения), предвид поясненията на в.л. относно сумата 201 х.лв.,
7
че макар да „е отразена в краткотрайни активи, тъй като същата представлява
пари в касата на дружеството, които счетоводно са отразени със справка, че
са излезли от касата и са дадени в сметка 609-други разходи, то това е само
по счетоводни записвания, а реално за сумата от 201 хил.лв. няма първични
счетоводни документи с които да се докаже, че са били извършвани
плащания“.
Без значение за крайния извод на съда относно наличието на
неплатежоспособност са начинът и законосъобразността на това
осчетоводяване, при липсата на установеност наличието на тази сума. Важен
е установения от експертизата, предвид и извършените справки, факт, че
дружеството не разполага с други активи освен двете МПС-та (с балансова
стойност 11 х.лв. - 4 000+ 7000), не разполага с никакви вземания от свои
длъжници, с никакво друго имущество, с което да може да покрие данъчните
си задължения, независимо от размера им. Факт е и преустановената дейност
на дружеството в края на 2022 г., липсата и на други източници на приходи.
Плащанията по банков път са преустановени през м. октомври 2022 г. Според
ССЕ по представените разпечатки от съответните сметки, към 19.01.2023 г.в
касата на дружеството няма налични парични средства, а по банкови сметки –
24,12 лв. (стр. 10 от заключението). От справката в НОИ експертът е
установил, че всички трудови договори са прекратени, последният – на
11.08.22 г.
Предвид горното, съдът намира, че са налице основанията на чл.607а
във вр. с чл.608 ал.1 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност
спрямо търговското дружество-молител поради неплатежоспособност.
Началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на
проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите
си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си
краткотрайни активи, се определя с оглед на неговото цялостно
икономическо състояние, при съобразяване на най-ранния момент на спиране
на плащанията към кредиторите като външен белег на
неплатежоспособността. От значение за началната дата на
неплатежоспособност е обективната невъзможност да се изпълняват
задълженията към всички кредитори, а не спирането на плащанията към
отделен кредитор /в този смисъл Решение № 202 от 10.01.2014 г. на ВКС по т.
8
д. № 1453/2013 г., II т. о., ТК; Решение № 64/23.03.2010 г. по т.д. № 959/2009
г. на ВКС, II т. о., ТК; Решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на
ВКС, II т. о., ТК/. С оглед данните от ССЕ относно последните плащания м.
октомври 2022 г. и преустановената дейност окончателно през м. октомври
2022 г., предвид и установеното финансово състояние по-горе, за начална
дата на неплатежоспособността, според настоящия съдебен състав, следва да
бъде опредЕ. датата 01.11.2022 г. (доколкото именно от м. 10.22 г.
дружеството не осъществява никаква търговска дейност, не реализира
приходи, и няма как да се разплаща с кредитори), към която дата, според
съда, се установява със сигурност наличието на обективната невъзможност
на длъжника да изпълнява задълженията си към кредитори.
В дадения от съда срок, както и до настоящия момент, за предплащане
на разноски, нито молителят, нито някое от лицата по чл.625 от ТЗ, в т.ч. и
НАП са заявили, че ще поемат първоначалните разноски по производството
по несъстоятелност, определени от съда, съответно не са внесени такива /при
изрично указани последици от невнасянето им/, поради което и на осн.чл.
632, ал. 1 от ТЗ едновременно с откриването на производството по
несъстоятелност, следва да бъде прекратена дейността на предприятието, а
длъжникът - обявен в несъстоятелност, с произтичащите от това последици,
като производството по несъстоятелност следва да бъде спряно.
Предвид горните съображения производството по несъстоятелност
следва да бъде открито при условията на чл. 632 ал.1 ТЗ, с начална дата
01.11.2022 г.
В молбата си длъжникът се е позовал на разпоредбата на чл. 630, ал. 2
от ТЗ, но самият той твърди, че няма средства за разноски по провеждане на
производството по несъстоятелност, поради което, предвид и служебното
задължение на съда да установява действителното финансово състояние на
длъжника и да го подведе под съответната правна норма, това позоваване не
обвързва съда.
На осн.чл. 632, ал.1 изр.1-во и чл. 711 от ТЗ следва да се наложи
ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху имуществото на длъжника, като
съгласно разпоредбата на чл. 715 от ТЗ (вж.чл. 710 вр. с чл. 632, ал. 1 от ТЗ)
от момента на вписване на решението за обявяване в несъстоятелност се
смятат за възбранени недвижимите имоти, съответно за запорирани
9
движимите вещи и вземания на длъжника по отношение на трети
добросъвестни лица.
Следва да се задължи молителя да предприеме действията по чл. 632
ал. 6 от ТЗ.
Водим от горното и на осн.чл. 632, ал.1 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „КАВКАЗ БУС" ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Омуртаг, обл. Търговище, ул."Искър" 20,
представлявано от управителя и едноличен собственик Г. М. К. , на осн.чл. 632, ал. 1 вр. чл.
607а, ал. 1 и чл.608 от ТЗ, с начална дата на неплатежоспособността – 01.11.2022 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, в това
число запор върху собствените на „КАВКАЗ БУС" ЕООД, с ЕИК ********* , гр. Омуртаг
МПС: 1. автобус с рег. № Т9892КК, марка Мерцедес Спринтер, и 2. лек автомобил рег. №
Ш0777АМ, Ауди А 8 Л.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на длъжника.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „КАВКАЗ БУС" ЕООД, с ЕИК ********* -
на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
ПРЕКРАТЯВА правомощията на органите на длъжника – на осн. чл. 711, ал. 1 т. 3
от ТЗ.
ЛИШАВА длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото,
включено в масата на несъстоятелността – на осн.чл. 711, ал. 1, т. 4 от ТЗ.
ДОПЪЛВА фирмата на длъжника с добавката „в несъстоятелност", а именно:
„КАВКАЗ БУС“ ЕООД-в несъстоятелност – на осн. чл. 9 от ТЗ.
СПИРА производството по несъстоятелност по т.д.№ 78/2022 г. по описа на
Търговищки окръжен съд - на осн.чл.632, ал.1 от ТЗ.
Указва на длъжника и неговите кредитори, че съгласно чл .632, ал. 2 от ТЗ
спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от ЕДНА
ГОДИНА от ВПИСВАНЕТО на настоящото решение в Търговския регистър - по молба на
длъжника или на кредитор, ако те удостоверят, че е налице достатъчно имущество или ако
депозират необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б от ТЗ.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по чл.632 ал.2 от ТЗ не
бъде поискано възобновяване на спряното производство по несъстоятелност,
производството ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от
търговския регистър.
10
ЗАДЪЛЖАВА на осн.чл. 632, ал. 6 от ТЗ длъжника, чрез управителя и едноличен
собственик Г. М . К. , в ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК от вписване на решението в търговския
регистър да предприеме съответните действия по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, да предаде
ведомостите в съответното ТП на НОИ (във вр. с чл. 5, ал. 10 КСО), да изпълни процедурата
за информиране на работниците и служителите и да изготви справките за лицата с право на
гарантирани вземания, съгласно чл. 3 и чл. 4 от НАРЕДБА за реда и начина за информиране
на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при
несъстоятелност, във вр. с чл. 25 вр. с чл. 6 от Закона за гарантираните вземания на
работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРНСВ), за което да
представи доказателства пред съда. УКАЗВА, че за неизпълнение на задълженията по
посочения закон и наредба, е предвидена административно- наказателна отговорност –
глоба (чл. 31 ЗГВРСНР).
ОСЪЖДА „КАВКАЗ БУС" ЕООД, с ЕИК ********* – в несъстоятелност, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС – Търговище държавна такса в
размер на 250 лв., за сметка на масата на несъстоятелността при разпределението на
имуществото - на осн.чл. 620, ал. 1 от ТЗ.
Решението подлежи на незабавно изпълнение - чл. 714 от ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенция по вписванията и на ОД на
МВР-Търговище, сектор КАТ - чл. 715 от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд, в 7-дневен срок
от вписването му в търговския регистър - на осн.чл. 613а, ал. 1 и 2 и чл. 633 от ТЗ.
Решението да се впише в книгата по чл.634в от ТЗ, водена от ТОС.
На осн.чл.622 и чл.624 от ТЗ и чл.14 ЗТРРЮЛНЦ препис от решението да се
изпрати незабавно за вписване в търговския регистър.
Препис да се връчи на молителя, като в съобщението се впишат указаните му
задължения.
След влизането му в сила препис от решението да се изпрати на ТП на НОИ - гр.
Търговище.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
11