РЕШЕНИЕ 103
гр.
Русе, 25.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение в
открито съдебно заседание на пети юни през две
хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
при участието на секретаря Иванка
Венкова, като разгледа докладваното
от председателя търг.дело
№ 298 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Искът е установителен, с правно основание чл.694, ал.2 ТЗ.
Постъпила
е искова молба от И.Т.И. чрез адв. А.Д. ***
против „Плевенски хляб“ ООД гр. Плевен
/в несъстоятелност/, представлявано от управителите Й. М. И. и Р. Д. Т.
Претендира се постановяването на решение, което да бъде установено съществуването и дължимостта на предявените от И.Т. в производството по
несъстоятелност на „Плевенски хляб“ ООД гр. Плевен и включени в списъка на
неприетите вземания на кредиторите на длъжника
вземания, срещу който с Определение № 392/24.10.2017 г., постановено по
търг. дело № 229/2016 г. на РОС подаденото в срок възражение е оставено без уважение. За
твърдяното от него вземане като
доказателство представя Договор за
търговски помощник от 18.12.2015 г., подписан между „Плевенски хляб“ ООД като
търговец от една страна, представлявано от И. Ф. И. в качеството му на
търговски пълномощник на длъжника, и от друга страна – ищеца И.Т.И..
Излага
доводи за това, че поради неплащане на дължимите по договора суми частично е
било предявено искане за неизплатеното възнаграждение за периода 18.12.2015
г. до 18.03.2016 г., за което след
проведено заповедно производство, му е бил издаден изпълнителен лист № ***/28.04.2016
г. по ч.гр.д. № 2378/2016 г. по описа на РС Плевен. За събирането на вземането
по посочения изпълнителен лист И.Т. е
присъединен взискател по изп.
дело № 20158150400*** по описа на ЧСИ Т. К., с рег. №
*** на Нотариалната камара и видно от приложения Протокол за разпределение от
16.11.2016 г. към тази дата, вземането му е в размер както следва: 9 000 лв – главница; 1 170 лв –
законна лихва върху главницата, считано от 05.04.2016 г. до 25.10.2016 г.;
2 500 лв. – разноски за адв. хонорар; 420 лв – разноски на основание чл. 78 ГПК; 4 300 лв – тарифа 2 – разноски за адв.
хонорар и 60 лв – разноски по присъединяване към изп. дело.
Освен
тези суми, твърди, че му е дължима и сумата от 42 000 лв,
представляваща неизплатеното му възнаграждение по същия договор за периода от
18.03.2016 г. до 18.05.2017 г., формирана за 14 месеца по 3000 лв месечно, която също е предявена в производството по
несъстоятелност на длъжника „Плевенски хляб“ ООД гр. Плевен, но не е включена в
списъка на приетите вземания. Не е уважено и възражението срещу невключването
й, които факти обуславят правния му интерес от завеждане на настоящия установителен иск.
Постановено
е връчване на препис от исковата молба с приложените към нея писмени
доказателства на ответника, с указание да подаде писмен отговор в двуседмичен
срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му на
адреса на управление на дружеството. Книжата са редовно връчени, Отговор няма
депозиран.
На основание чл. 694, ал.4 ТЗ с определение №
444/15.12.2017 г. по търг. дело № 298/2017 г. съдът служебно е конституирал М.Г.Ш.
- постоянен синдик на ответното дружество
„Плевенски хляб“ ООД гр. Плевен
като контролираща страна, която следи за законосъобразното развитие на
процеса, препятства симулациите и съдейства за разкриване на обективната
истина. В отговор на извършеното й връчване на съдебните книжа, същата е
депозирала отговор, в който излага доводи за допустимостта на претенцията и
нейната неоснователност. Преди всичко акцентира на обстоятелството, че не е
налице идентичност на претенцията по настоящото дело, заявена в размер на
59 450 лв и тази включена в изготвения и обявен списък на неприетите вземания, която
е в размер на 59 973,44 лв. Освен счита, че представеният по делото
Договор с търговски помощник от 18.12.2015 г., от който ищецът черпи правата
си, като сключен с търговския пълномощник на ответното дружество към момента – адв. И. Ф. И., не обвързва със задължения „Плевенски хляб“
ООД, поради което и вземането следва да остане в изготвения на основание чл.
686, ал.1, т.3 ТЗ списък. Сключеният и
представен договор за търговски помощник е извън правомощията на търговския
пълномощник, тъй като това действие не представлява такова, свързано с
обикновената дейност на търговеца, в какъвто смисъл при липса на други указания
и предвид разпоредбата на чл. 26 ТЗ е волята на законодателя. Предвид
изложеното, счита иска за изцяло неоснователен и като такъв моли да бъде
оставен без уважение.
Съдът като взе предвид изложеното от страните и събраните по
делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и взаимна връзка, приема
за установено следното от фактическа страна:
От служебно
извършена справка в търговския регистър по партидата на ответника „Плевенски
хляб“ ООД гр. Плевен – в несъстоятелност, ЕИК: ****
се установява, че с решение № 69 от 24.04.2017 г. по т.д.н. № 229/2016 г. на Окръжен съд Русе
по отношение на дружеството е открито производство по несъстоятелност с начална
дата на неплатежоспособността – 31.12.2015 г.
При
служебно извършена справка по т.д. № 229/2016 г. по описа на РОС се установява,
че в срока по чл.
688, ал.1 от ТЗ ищецът е предявил
своите вземания в производството по несъстоятелност
по т.д.н. № 229/2016 г. на РОС – парични
вземания, произтичащи от Договор за търговски помощник от 18.12.2015 г., подписан
между „Плевенски хляб“ ООД като търговец от една страна, представлявано от адв. И. Ф. И. в качеството му на търговски пълномощник на
длъжника, и от друга страна – ищеца И.Т.И.. Предявените вземания са в размери както
следва: 1. Вземане в размер на 18 153,44 лв, касаещо периода от 18.12.2015 г. до 18.03.206 г. чиито суми
са подробно описани Протокол за
разпределение от 16.11.2016 г. , изготвен по изп.
дело № 20158150400*** на ЧСИ рег. № *** на НК гр.
София и 2. Вземане в размер на 42 000 лв,
представляващо договорено възнаграждение за периода от 18.03.2017 г. до
18.05.2017 г. – 14 месеца по 3 000 лв месечно.
Така предявените вземания са
включени в изготвения от синдика
списък на неприетите вземания,
обявен в търговския регистър на
18.07.2017 г.
В
срок е подадено възражение, което с Определение № 392/24.10.2017 г.,
постановено по търг. дело № 229/2016 г. е оставено без уважение.
Настоящиите искове са предявени от И.Т.И. чрез адв. А.Д.
*** в срока по чл.
694, ал.1 от ТЗ
– с искова молба, изпратена по ел. поща
на 17.11.2017 г.
С
исковата молба е представен договор с търговски помощник, сключен на 18.12.2015
г. в гр. Плевен, видно от който адв. И. Ф. И. *** качеството си на търговски пълномощник на
„Плевенски хляб“ ООД гр. Плевен, упълномощен с пълномощно изх. №
4886/24.11.2015 г. на завеждащ консулска служа при генералното консулство на РБългария в гр. Франкфурт е възложил на ищеца по делото И.Т.И.
от гр. София в качеството си на търговски помощник срещу месечно
възнаграждение в размер на 3 000 лв, без включени данъци и осигуровки, платими до 20 число
на текущия месец да изпълнява функциите на директор „Производствена дейност“ на
„Плевенски хляб“ ООД, определени с длъжностна характеристика, като подпомага
търговеца при прякото извършване на търговската дейност. По делото няма
представени цитираните в договора пълномощно и длъжностна характеристика.
Представена
е Заповед № 1559/05.04.2016 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която Районен съд гр. Плевен
въз основа на подадено от И.Т.И. заявление, е разпоредил длъжникът „Плевенски
хляб“ ООД гр. Плевен да му заплати
сумата от 9 000 лв,представляваща
неизплатено месечно възнаграждение за периода 18.12.2015 г. – 18.03.2016 г. по
Договор от 18.12.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 05.04.2016 г. до окончателното й изплащане, както и направените деловодни
разноски в размер на 180,00 лв.
Издаден
е изпълнителен лист № 2143/28.04.2016 г.
по ч.гр.д. № 2378/2016 г. в полза на И.Т.И. за сочените по-горе суми,
въз основа на който, последният е присъединен взискател
по изп. дело № 20158150400*** по описа на ЧСИ Т. К., рег. № *** на КЧСИ.
Видно от изготвения от ЧСИ протокол за разпределение от 16.11.2016 г.
суми не са му разпределяни.
При така
установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Искът е с
правно основание чл. 694, ал.2, т.1 от ТЗ и е допустим – същият е предявен в срока по чл.
694, ал.1 от ТЗ
от кредитор в производството по несъстоятелност с вземане, включено в списъка
на неприетите вземания с определение по чл.
692, ал.4 от ТЗ.
Разгледан по
същество, искът е частично основателен – само
по отношение на вземането, установено с
влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение и издаден
изпълнителен лист, по отношение на което вземане е образувано изпълнително
производство. Видно от представения протокол за разпределение от 16.11.2016 г. към тази дата същото е в
размери както следва:9 000 лв – главница;
1 170 лв – законна лихва върху главницата,
считано от 05.04.2016 г. до 25.10.2016 г.; 2 500 лв. – разноски за адв. хонорар; 420 лв – разноски
на основание чл. 78 ГПК; 4 300 лв – тарифа 2 –
разноски за адв. хонорар и 60 лв
– разноски по присъединяване към изп. дело. При
предявяване на вземането е включена и начислената законна лихва в размер на
52,50 лв за периода от 26.10.2016 г. до 16.11.2016 г.
и в размер на 470,94 лв – законна лихва за периода от
17.11.2016 г. до 22.05 2017 г. Общо
вземането в тази част е предявено за сумата от 18 153,44 лв.
По отношение на
претенцията за установяване
съществуването на вземане в размер на 42 000 лв,
представляващо неизплатено възнаграждение по същия Договор с търговски помощник, сключен на 18.12.2015
г. в гр. Плевен между адв. И. Ф. И. *** качеството му на търговски пълномощник на
„Плевенски хляб“ ООД гр. Плевен и ищеца
по делото И.Т.И. от гр. София за периода от 18.03.2016 г. до 18.05.2017 г.,
формирана за 14 месеца по 3 000 лв месечно,
съдът намира същата за неоснователна.
От така
представения договор не може да бъде установено волята на страните, нито в
какво качество ще действа И.И., тъй като не са
визирани възложените му функции. Не е
представена и длъжностна характеристика, от където да бъдат изведена волята на
страните. Налице е и противоречие, което не може да бъде санирано
в настоящото производство – а именно, в чл. 1, а също така и в чл.4 и чл.
5 от договора, отнасящи се до задължения
на търговския помощник, се говори за задълженията на търговски пълномощник, а в останалите текстове
– за търговски помощник, което става още по-неясно като се вземе предвид и
обстоятелството, че ищецът по настоящото дело И.Т.И. се позовава на
упълномощаване като търговски помощник от адв. И. И. ***,
който от своя страна е търговски пълномощник на „Плевенски хляб“ ООД.
Не на последно
място предвид разпоредбата на чл. 26 ТЗ търговският пълномощник е лице,
упълномощено от търговец да извършва посочените в пълномощното действия срещу
възнаграждение. При липса на други указания, пълномощникът се смята упълномощен
да извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца.
Представеният
договор е сключен от длъжника в производството по несъстоятелност „Плевенски
хляб“ ООД гр. Плевен чрез лице, легитимиращо се като търговски пълномощник на
дружеството, а в кръга на пълномощията на търговския пълномощник е да извършва
действия, свързани с обикновената дейност на търговеца. По аргумент от горното,
сключеният и представен договор за търговски помощник и извън правомощията на
търговския пълномощник, тъй като това действие не представлява такова, свързано с обикновената дейност на
търговеца. Още повече, че визираното в договора пълномощно изх. №
4886/24.11.2015 г. на завеждащ консулска служа при генералното консулство на РБългария в гр. Франкфурт не е представено както по
настоящото дело, така и при предявяване на вземането и подаване на възражение
срещу включването му в списъка на неприетите вземания.
Водим от
горното, настоящият съдебен състав приема, че
така представения договор не може да обвърже дружеството „Плевенски
хляб“ ООД гр. Плевен, поради което
претенцията на ищеца, основаваща
се на него за установяване съществуването на вземане в сочения размер от
42 000 лв, представляваща възнаграждение за
периода от за периода от 18.03.2016 г. до 18.05.2017 г., формирана за 14 месеца
по 3 000 лв месечно, не може да бъде приета за
основателна.
Издаването на изпълнителен лист, след проведено заповедно производство,
в което молителят се позовава на същият договор като източник на вземането му,
не променя характера на договора и не доказва неговата валидност. Доколкото
обаче е налице издаден изпълнителен лист за вземането, с начислените лихви към
предявяването му в размер на 18 153,44
лв, то съдът е обвързан с така установеното, и не
изследва правната природа на основанието, въз основа на което е издаден.
В този смисъл предявените от
ищеца искове по чл. 694, ал.2, т.1 от ТЗ за сумата от 18 153,44 лв,
представляваща 9 000 лв – главница; 1 170 лв – законна лихва върху главницата, считано от 05.04.2016
г. до 25.10.2016 г.; законна лихва върху
главницата в размер на 52,50 лв за периода от
26.10.2016 г. до 16.11.2016 г., законна лихва
върху главницата в размер на 470,94 лв;
2 500 лв. – разноски за адв. хонорар; 420 лв – разноски на основание чл. 78 ГПК; 4 300 лв – тарифа 2 – разноски за адв.
хонорар и 60 лв – разноски по присъединяване към изп. дело. се явяват основателни и подлежащи на уважаване.
В останалата част исковете за сумата от
42 000 лв, представляваща възнаграждение по договора за периода от за периода от
18.03.2016 г. до 18.05.2017 г., формирана за 14 месеца по 3 000 лв месечно, следва да се отхвърлят като неоснователни и
недоказани.
С оглед изхода на делото и на
осн. чл.
78, ал.1 от ГПК
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 847,53 лв.
съобразно уважената част от претенцията.
С оглед изхода на делото и на
осн. чл.
694, ал.7 от ТЗ
ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд Русе дължимата
за производството по делото държавна такса в размер на 420,00 лева съобразно
отхвърлената част от иска (42 000 х ¼) х 4 % .
Воден от горното,
Русенски окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност
на „Плевенски хляб“ ООД, гр. Плевен, ЕИК: **** /в
несъстоятелност/ по предявените от И.Т.И. чрез адв. А.Д.
*** искове с правно основание чл. 694, ал.2, т.1 от ТЗ, съществуването на вземането
на ищеца в размер на 18 153,44 лв,
представляваща 9 000 лв – главница по Договор от
18.12.2015 г.; 1 170 лв – законна лихва върху
главницата, считано от 05.04.2016 г. до 25.10.2016 г.; законна лихва върху главницата в размер на 52,50 лв за периода от 26.10.2016 г. до 16.11.2016 г., законна
лихва върху главницата в размер на
470,94 лв; 2 500 лв. – разноски за адв. хонорар; 420 лв – разноски
на основание чл. 78 ГПК; 4 300 лв – тарифа 2 – разноски
за адв. хонорар и 60 лв –
разноски по присъединяване към изп. дело.
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
заявените от И.Т.И., ЕГН:********** от гр. С. искове с правно основание чл. 694, ал.2, т.1 от ТЗ за признаване за установено
по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството по
несъстоятелност на „Плевенски хляб“ ООД, гр. Плевен, ЕИК:
**** /в несъстоятелност/ съществуването
на вземане на ищеца в размер на 42 000 лв,
представляващи възнаграждение формирано за 14 месеца по 3 000 лв месечно за периода от
18.03.2016 г. до 18.05.2017 г. по договор от 18.12.2015 г.
ОСЪЖДА "Плевенски хляб“ ООД /в в
несъстоятелност/, с ЕИК ********* да заплати на И.Т.И.,
ЕГН:********** от гр. С.направените по делото съдебни разноски в размер на 847,53 лв
съобразно уважената част от заявената претенция на осн.
чл.
78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Т.И., ЕГН:********** от гр. София да заплати по сметка на Окръжен съд Русе дължимата за
производството по делото държавна такса в размер на 420,00 лева съобразно отхвърлената част от иска на основание чл.
694, ал.7 от ТЗ
Решението подлежи на
обжалване пред Великотърновски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: