РЕШЕНИЕ
№ 920
гр. Бургас, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120204468 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от „ММ Инвестмънтс” ЕООД с ЕИК:
*********, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 82, ет. 2, чрез адв. Б.К. –
БАК, срещу Наказателно постановление № К21_74-F607207/08.07.2021 г., издадено от
директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 124,
ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 182, ал. 1
ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000,00 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление поради
незаконосъобразност. Застъпва се, че са допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, без същите да се конкретизират.
В открито съдебно заседание дружеството, редовно призовано, не изпраща
представител.
В писмено становище от пълномощника се застъпва позицията, че се касае за неволен
пропуск, при който жалбоподателят по погрешка е включил фактура № 32/12.01.2021 г. в
графата за покупки, а не в тази за продажби в регистрите за м. януари 2021 г. Застъпва се
още, че веднага след като пропускът е бил констатиран дружеството е подало коригираща
справка декларация и по този начин много преди издаването на НП всички негативни
последици са били отстранени. На база тези факти се иска от съда да отмени санкционния
акт.
1
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Ч. която счита, че
нарушението е безспорно доказано, поради което и пледира за оставяне на жалбата без
уважение и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л. 4 - НП е връчено на представител
на жалбоподателя на 27.09.2021 г., а жалбата е депозирана директно в съда на 04.10.2021 г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното.
Във връзка с извършване на проверка на дейността на „ММ Инвестмънтс” ЕООД св.
И.Х. – инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас проверила подадени от дружеството
справки – декларации, като констатирала, че дружеството е издало фактура № 32/12.01.2021
г. с данъчна основа 514,74 лв., която неправилно е била посочена в дневника за покупки за
м. януари 2021 г., а не в дневника за продажби. Свидетелката изпратила до дружеството
покана за корекция на подадената информация, която била получена на 24.03.2021 г. На
26.03.2021 г. дружеството подало коригираща декларация, с която пропускът бил отстранен.
Въпреки това св. Х. преценила, че „ММ Инвестмънтс” ЕООД е нарушило разпоредба на чл.
124, ал. 2 ЗДДС, поради което на 26.03.2021 г. съставила срещу него АУАН с № F607207.
АУАН бил предявен на управителя, който го подписал и получил препис от него, без да
прави възражения.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление
от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл.
124, ал. 2 от ЗДДС и на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС била наложена „Имуществена
санкция” в размер на 1000 лева.
Така изложеното се установява от приложените по делото писмени и гласни
доказателства, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Жалбоподателят не
оспорва фактическата обстановка, като възраженията му са по приложение на закона.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, намира от правна страна следното:
Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН
е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото
копие на Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. Въпреки това съдът счита, че в хода на
производството са допуснати съществени нарушения, довели до опорочаване на издаденото
НП.
На първо място съдът счита, че липсва посочена дата на извършване на нарушението.
2
Производството по установяване на административни нарушения и налагане на
административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго
формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които
трябва да съдържат съответните актове. С нормите на чл. 42, т. 3, предл. 1 от ЗАНН и чл. 57,
ал. 1, т. 5, предл. 2 от ЗАНН е въведено изрично задължение на актосъставителя и АНО да
посочат датата на извършване на нарушението. Посочването на датата на извършване на
административното нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег на
нарушението, но и с оглед съдебната проверка за спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН в
административнонаказателното производство. Времето на извършване на
административното нарушение е определящо и за приложимия материален и процесуален
закон, съгласно чл. 3 от ЗАНН. В случая актосъставителят и АНО са посочили само, че
жалбоподателят не е включил в дневника за продажби за данъчен период месец януари 2021
г., издадената от него фактура. Очевидно е, че се касае за нарушение, извършено с
бездействие, но не става ясно кога в крайна сметка това нарушение е било довършено – т.е.
до кога е следвало субектът да изпълни задължението си, респективно от кога бездействието
му се превръща в нарушение. Вероятно датата би следвало да е 31.01.2021 г. (съгласно чл.
87, ал. 2 от ЗДДС всеки данъчен период е едномесечен и съвпада с календарния месец, а
съгласно чл. 124, ал. 2 ЗДДС - лицето е длъжно да отрази издадените от него или от негово
име данъчни документи, в дневника за продажбите за данъчния период, през който са
издадени – т.е. издадената през месец януари фактура – данъчен документ по чл. 112, ал. 1,
т. 1 ЗДДС, е следвало да се отрази в дневника за м. Януари до края на този месец). При това
положение, като дата на извършване на нарушението вероятно би следвало да се счита
01.02.2021 г. – т.е. първия ден след изтичане на крайния срок, но това не е отразено в двата
процесуални документа. Недопустимо е датата на извършване на нарушението да се извлича
по тълкувателен път или да се посочва от актосъставителя едва в съдебното заседание, а
следва да се приеме, че в конкретния случай АНО не е изпълнил задължението си да посочи
точно датата, на която твърди, че е било извършено нарушението или поне – периодът, в
който задълженото лице е бездействало. Това по мнение на съда е самостоятелно основание
за отмяна на санкционни акт.
На второ място. Органите по приходите са приели, че неотразяването на фактурата в
отчетните регистри за данъчен период месец януари 2021 г. представлява нарушение
задължението по чл. 124, ал. 2 от ЗДДС. Така извършеното деяние са подвели под
хипотезата на чл. 182, ал. 1 ЗДДС, като очевидно според АНО, неотразяването на
издадената фактура в дневника за продажби за съответния данъчен период, води до
определяне на данъка в по-малък размер от дължимия. Нарушението по този текст е
резултатно и елемент от неговия фактически състав е определянето на данък в по-малък
размер. Съгласно чл. 87, ал. 2 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице
формира определен резултат. Този резултат съгласно чл. 88, ал. 1 – ал. 3 от ЗДДС
представлява разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този
данъчен период, и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на
приспадане през този данъчен период, и може да бъде данък за внасяне или данък за
3
възстановяване - или не винаги неотразяването на данъчен документ в отчетните регистри
води до определяне на данък в по-малък размер за съответния период, какъвто е изискваният
от чл. 182, ал. 1 от ЗДДС вредоносен резултат /напр. възможно е резултатът за периода да е
данък за възстановяване съгласно чл. 88, ал. 3 от ЗДДС, и при вземане предвид
невключените в отчетните регистри фактури/. Действително, неотразяването на издаден
данъчен документ в общия случай /без т. нар. "самоначисляване"/, води до некоректно
определяне на декларирания резултат за съответния данъчен период, но в чл. 182, ал. 1 от
ЗДДС се визира като нарушение единствено това поведение, което води до определяне на
данъка в по-малък размер, а не до невярно отчитане на данъчния резултат въобще. В
конкретния случай в АУАН и НП въобще не е посочено, че невключването на фактурата в
съответния дневник за продажбите е довело до определяне на данъка в по-малък размер –
т.е. липсват твърдения за съставомерен признак от обективния състав на нарушението,
който признак да е вменен на нарушителя и срещу който той да може да организира
защитата си.
На последно място с оглед изчерпателност съдът счита, че дори горните му изводи да
не бъдат споделени, то пак ще сме изправени пред маловажно нарушение, налагащо отмяна
на НП.
Съгласно ТР №1/2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за
маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването
му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита, че
не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, с което е нарушил чл. 53, ал. 1 ЗАНН.
Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от
Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по
въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който
извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.
28, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган
може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание.
Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния
казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му,
на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на
извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната
отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния
казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, във
вр. с чл. 11 ЗАНН.
Дори да се приеме, че деянието формално осъществява признаците на посоченото в акта
4
и в наказателното постановление административно нарушение, то в конкретния случай от
това нарушение не са възникнали вредни последици за фиска, доколкото след направената
корекция процесната фактура е била надлежно заведена. Касае се за неволен пропуск, при
който данъчният документ по погрешка е бил включен в дневниците за покупки, а не за
продажби и който пропуск своевременно и надлежно е бил коригиран. Няма данни
жалбоподателят да е извършвал други административни нарушения, поради което и съдът
приема, че това е негова първа противоправна проява. Горните обстоятелства,
характеризиращи деянието, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, разкриват
значително по-ниска степен на общественаопасност в сравнение с останалите нарушения от
този вид и сочат по недвусмислен и категоричен начин маловажност на случая на
административно нарушение.
В обобщение на гореизложеното настоящият състав приема, че в хода на
производството са били допуснати съществени нарушения на закона, поради посочените
аргументи, поради което и наказателното постановление следва да бъде отменено.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
(нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай с оглед изхода на правния спор разноски
принципно се дължат в полза на жалбоподателя, който обаче не е поискал присъждането им,
поради което и съдът няма как служебно да се произнесе по този въпрос.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К21_74-F607207/08.07.2021 г., издадено от
директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 124,
ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност и на основание чл. 182, ал. 1 ЗДДС на
„ММ Инвестмънтс” ЕООД с ЕИК: ********* е наложена „Имуществена санкция” в размер
на 1000,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Вярно с оригинала!
АР
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5