Р Е Ш Е Н И Е
№
88
26.05.2020г. град
Кюстендил
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на двадесети май две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
2.МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
с участието на секретаря Лидия
Стоилова
и в присъствието на прокурор Йордан
Георгиев от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 34 по описа за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
„Л.М.“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** със законен представител управителя К.З.В. обжалва
решението по а.н.д.№1105/2019г. на РС - Кюстендил. Сочи касационното основание
по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му
прилагане свързва с нарушение на принципа по чл.18 от ЗАНН и маловажност на
случая поради незначителни обществени последици. Моли за отмяна на решението и
отмяна на НП.
В с.з. законният представител на касатора
поддържа жалбата.
Ответната
ТД на НАП – София не изразява становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, сочейки, че не са налице
касационни основания за отмяна на решението на районния съд, което моли да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата и материалите по делото пред районния съд, намира
жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект
с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по
чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №441586-F477977/11.06.2019г. на и.д.директор на ТД на НАП – София, с
което на „Л.М.“ ООД за нарушение на чл.113, ал.9 от ЗДДС на основание чл.183,
ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв.
От фактическата страна на спора
съдът е установил, че по повод извършена проверка на санкционираното дружество
на 14.03.2019г. контролните органи от ТД на НАП – София са установили, че
дружеството като лице, което не е регистрирано по ЗДДД за периода 01.04.2018г.
– 28.02.2019г. е издало данъчни фактури с получател „Национален дистрибутор“ ООД,
в които е посочен ДДС в общ размер от 138.75лв.
При така установените факти по
делото, съдът е формирал правен извод за липса на допуснати нарушения на
процесуалните правила, наличие на реквизитите в АУАН и НП и доказано противоправно
деяние със законосъобразно наложена имуществена санкция в определения от закона
размер. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП.
В пределите на касационната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание
съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно.
Налице е съставомерно поведение на
дружеството по санкционния състав на чл.183, ал.1 от ЗДДС.
От необорената в рамките на
съдебното производство пред районния съд материална доказателствена сила на
официалния свидетелстващ документ - Протокол №100421900667932/18.03.2019г. на инспектора
по приходите и актосъставител св.Давидкова и показанията на същата е безспорно
установено и страните не спорят, че през процесния период на нарушението
01.04.2018г. – 28.02.2019г. дружеството „Л.М.“ ООД не е било регистрирано по
ЗДДС и е издало посочените три броя фактури за извършени услуги, в които е
начислило ДДС в съответните размери. Фактурите са данъчни документи по см. на
чл.112, ал.1, т.1 от ЗДДС, а дружеството е данъчно задължено лице по дефинициите
на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗДДС. С поведението си дружеството е нарушило правилото
на чл.113, ал.9 от ЗДДС - като данъчно задължено лице, което не е регистрирано
по закона, няма право да посочва данъка в издаваните от него фактури.
Наложената имуществена санкция е в
съответствие със съдържанието на приложимата санкционна норма. Размерът й е
обоснован поради установените суми на посочения ДДС във всяка от фактурите,
който е по-малък от 1000лв.
Неправилно касаторът релевира
нарушение на чл.18 от ЗАНН, т.к. обвинението касае нарушение, извършено през
определен период от време, в рамките на който са издадени фактурите, поради
което се касае за продължавано административно нарушение, а не няколко отделни
такива.
Неоснователно е възражението и за
маловажност на случая по см. на чл.28 от ЗАНН с оглед дефиницията по чл.93, т.9
от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН. Деянието не е резултатно, а на просто
извършване. Самото посочване на данъка във фактурите осъществява неговата
съставомерност. При това положение, ниският размер на данъка не е обстоятелство
което да може да определи нарушението като такова с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушенията от същия вид. Нито
поведението на дружеството, нито характера на противоправното деяние могат да
обосноват приложение на маловажността. Санкционната норма защитава обществените
отношения, свързани със спазване на правилата за посочване на данъка в
данъчните документи, което има значение за правилното облагане с ДДС.
На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението ще се остави в сила.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №359/01.11.2019г.
по а.н.д. №1105/2019г. на РС – Кюстендил.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.