№ 37224
гр. София, 16.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110152251 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. д. № 2812/2023 г., по описа на СРС, 74 състав.
УКАЗВА на ответника, че ако не се яви лично или негов представител в съдебно
заседание, съдът може по искане на ищеца да постанови неприсъствено решение по чл. 239
от ГПК спрямо него. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е
достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно
основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че при
постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, както и че с
постигането спорът им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред
първата инстанция.
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа Център по медиация,
към който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора извънсъдебно. Центърът по
медиация се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст. 204. Повече
1
информация - на тел. 02 /895 54 23, моб. тел. 0889 515 423 и на ел. адрес:
********@***.*******.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 04.12.2024 г. от 09:45 часа, за когато да се
призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което е обективиран
проектът на доклада по делото.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:
Производството по делото е образувано по искова молба на „АПС Бета България“
ЕООД срещу И. Ц. Т., с която са предявени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 227,57 лева, представляваща главница по
Договор за паричен заем № 4203087 от 14.07.2021 г., сключен между ответника и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца от платилия задълженията
поръчител по договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва от
19.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 8,86 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 23.07.2021 г. до 08.10.2021 г., както и сумата в размер
на 12,81 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 23.07.2021 г. до 05.04.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2812/2023 г., по
описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника бил сключен
Договор за паричен заем № 4203087 от 14.07.2021 г., по силата на който на ответника била
предоставена сумата в размер на 227,57 лева. Сочи, че било уговорено същата да бъде
погасена на 12 погасителни вноски в размер на по 34 лева в срок до 08.10.2021 г. при
фиксиран лихвен процент в размер на 40 %, както и ГПР в размер на 48,35 %. В заявлението
за издаване на заповед за изпълнение са изложени твърдения, че между ответника и
„Файненшъл България“ ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство от
същата дата, по силата на който дружеството се задължило да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с кредитодателя, по силата на който да се задължи да
отговаря солидарно заедно с ответника за задълженията по договора за заем. Поддържа, че
ответникът не изпълнил задълженията си по договора за заем, поради което „Изи Асет
Мениджмънт“ АД отправило искане до „Файненшъл България“ ЕООД за изпълнението им,
като последното заплатило дължимите суми, с което встъпило в правата на удовлетворения
кредитор срещу ответника. Сочи, че впоследствие с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 31.03.2022 г. „Файненшъл България“ ЕООД прехвърлило на ищеца
вземанията си по процесния договор за заем, за което ответникът бил уведомен. По така
изложените доводи предявява разглежданите искове и моли да бъдат уважени. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
По разпределение на доказателствената тежест:
По предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже:
1. сключването на посочения договор за потребителски кредит между ответника и „Изи
Асет Мениджмънт“ ООД, както и валидна уговорка за възнаградителна лихва;
2. усвояването на заетата сума, предаването на сумата на ответната страна (т.е.
усвояването на заема в претендирания от ищеца размер;
3. изискуемостта на претендираните вземания, изпадането на ответника в забава за
погасяване на задълженията му, произтичащи от процесния договор и размера на
мораторната лихва;
4. валиден договор за предоставяне на поръчителство с твърдяното в исковата молба
съдържание, че „Файненшъл България“ ЕООД е платило задълженията на ответника по
договора за заем, в резултат на което за него са се породили регресни права спрямо
ответника, за които обстоятелства не сочи доказателства;
5. наличието на валидно правоотношение по договор за цесия, по силата на което
2
вземанията срещу кредитополучателя, произтичащи от процесния договор за кредит и за
предоставяне на поръчителство, са прехвърлени на ищеца, за което ответникът е надлежно
уведомен и за което не сочи доказателства.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е докаже, че е
извършвал погасяване на задълженията си по договора за кредит.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3