Определение по дело №540/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1173
Дата: 23 март 2023 г. (в сила от 23 март 2023 г.)
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20233100500540
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 март 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1173
гр. Варна, 22.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500540 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба от „Ти Би Ай Банк” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Димитър Хаджикоцев” № 52-54, против Разпореждане № 5555/12.02.2023 г.,
постановено по ч.гр.д. № 16236/2022 г. по описа на ВРС, в частта, с която е
отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление с вх. № 85753/12.12.2022
г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу К. С. Д.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Белослав, ул. „Хан Аспарух“ № 20,
за сумата от 8.20 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за
периода 25.06.2022 г. – 01.12.2022г.
В жалбата се твърди, че съобразно дадените указания заявителят е
представил детайлна разбивка на обезщетението за забава, съгласно която
лихвата за просрочие по чл.9.4. и чл.15.1. в размер на законната лихва възлиза
на 8.20 лева, а разликата до 41.77 лева представлява „допълнително“
възнаграждение (извън индикативния погасителен план). Отправеното до
съда искане е да бъде отменено разпореждането, с което искането е
отхвърлено за сумата от 8.20 лева и да бъде разпоредено издаването на
заповед за изпълнение.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна, като
съображенията за това са следните:
Производството по ч.гр.д. № 16236/2022 г. по описа на ВРС, е
образувано по заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на
извлечение от сметка срещу К. С. Д. за следните суми: сумата 943,77 лв.,
представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит №
1
**********/19.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.12.2022 г. до
окончателното изплащане; сумата 162,83 лв., представляваща дължима
възнаградителна лихва върху главницата за периода 25.06.2022 г. – 23.11.2022
г.; сумата 41,77 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
при лихвен процент съставен от ОЛП + 10,00 % + ГЛП за периода 25.06.2022
г. – 01.12.2022 г., чл. 418 вр. чл. 417, т. 2 от ГПК.
В изпълнение на дадени указания с молба от 20.01.2023г. заявителят
уточнява, че сумата от 41,77 лева включва 8.20 лева - обезщетение за забава
по чл.9.4. и чл.15. 1. от договора в размер на законната лихва, а разликата от
33.57 лева представлява договорна лихва върху просрочената главница.
С разпореждане № 5555/12.02.2023 г. заявлението е отхвърлено в частта
за обезщетението за забава от 41,77 лв., по съображения, че размерът му
надхвърля законната лихва, поради което е в противоречие с чл.33 от ЗПК.
Съгласно чл.33, ал.1 и 2 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. Когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
В чл.9.1. от процесния договор за потребителски кредит е предвидено,
че при просрочие потребителят дължи лихва за просрочие в размер на
законната лихва върху просрочената сума за периода на забавата. Посочено е,
че към момента на сключване на договора същата е в размер на (ОЛП,
определен от БНБ +10 пукнта надбавка), като ОЛП се определя от БНБ, а
законната лихва – от МС. Аналогична е регламентацията и в чл.15.1 от
договора. Налага се изводът, че предвидената в договора мораторна
неустойка е действителна, тъй като е съобразна с императивната норма на
чл.33 на ЗПК.
След направеното от заявителя уточнение мораторната неустойка е
диференцирана в размер на 8.20 лева.
След като в тази част заявлението е редовно, а искането не противоречи
на закона или морала, не е налице пречка за неговото уважаване, доколкото
претенцията не надхвърля посочената в документа по чл.417 от ГПК
стойност.
Поради несъвпадение в крайните изводи на двете инстанции,
разпореждането следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него
бъде постановено друго, с което заявлението бъде уважено, включително в
частта относно разноските.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 5555/12.02.2023 г., постановено по ч.гр.д.
№ 16236/2022 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлено подаденото
от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, заявление с вх.
№ 85753/12.12.2022 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
срещу К. С. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Белослав, ул. „Хан
Аспарух“ № 20, за сумата от 8.20 лв., като част от първоначално
2
претендираните 41.77 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено
за периода 25.06.2022 г. – 01.12.2022г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист в полза на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” №
52-54, срещу К. С. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Белослав, ул.
„Хан Аспарух“ № 20, за сумата от 8.20 лв., представляваща обезщетение за
забава, начислено за периода 25.06.2022 г. – 01.12.2022 г., върху непогасения
остатък от дълга по Договор за потребителски кредит №
**********/19.01.2022 г., както и за сумата от 0.53 лева, представляваща
сторени в заповедното производство разноски съразмерно с уважената част от
искането.

ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист съобразно настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3