№ 509
гр. Сливен, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20252230100531 по описа за 2025 година
Предявени са установителни с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 22, вр. чл. 11, вр. чл. 19, ал. 4 за нищожност на сключения между
страните договор за паричен заем № 466231/18.04.2023 г., евентуално
съединени с иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и чл.
146, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК за нищожност на
неустойката по чл. 8 от договора, обективно кумулативно съединени с
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищцата сумата от 300 лв., евентуално съединен с осъдителен иск
с правно основание чл. 55, ал. 1 за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 250 лв. Ищцата твърди, че на 18.04.2023 г. сключила с
ответника Договор за паричен заем № 466231 (договора), по силата на който е
получила в заем сумата от 800,00 лева ГПР 47,880%. и който се е задължила
да погаси на 9 месечни вноски, като е следвало да заплати и неустойка в
размер на 689.99 лв. Твърди, че е заплатила по договора сумата от 1100 лв., от
които 800 лв. главница, 50 лв. лихва и 250 лв. неустойка. Излага съображения
за нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр.
чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Позовава се, на първо място, на нищожност поради
неспазване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Според ищцата липсва
изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на
договора или е променлив. Липсва и посочване на общия размер на
1
възнаградителната лихва и съотношението й с главницата по кредита. Твърди,
че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, като не става ясно и
какво е включено в процента на ГПР. Излага съображения, че неспазването на
чл. 19 ал. 4 ЗПК се състои в това, че сумата за неустойката в размер на 689,99
лв. не е включена в ГПР и ГЛП. При включването й действителните разходи
биха нараснали двойно, дори повече, с което потребителят е въведен в
заблуждение относно стойността на разходите по кредита. Като се позовава на
§ 1, т. 1 ЗПК излага, че заплащането на сумата за неустойка следва да бъде
разглеждано като елемент от общия разход по кредита. При евентуалност
твърди, че клаузата за заплащане на неустойка по чл. 8 от договора е нищожна
на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 ЗПК, чл. 146, ал. 1 ЗПК и чл.
19, ал. 4 ЗПК като неравноправна и накърняваща добрите нрави. Начислената
неустойка е необосновано висока и е в противоречие с изискването на
кредитора да извърши оценка на платежоспособността на потребителя преди
сключване на договора, което прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за оценка на кредитоспособността
на длъжника върху самия длъжник. Същата излиза присъщите си функции и
цели единствено постигането на неоснователно обогатяване, с което се
заобикаля чл. 33 ал. 1 ЗПК. Посочва съдебна практика. При твърдения за
недействителност на целия договор претендира ответното дружество да бъде
осъдено да заплати на ищцата сумата от 300 лв., в условия на евентуалност –
ако съдът счете договора за действителен, да бъде осъдено ответното
дружество да заплати на ищцата сумата от 250 лв., представляваща
недължимо платена неустойка по договора. Претендира разноски. В срока по
чл. 131 ГПК ответната страна изразява становище за неоснователност и
недоказаност на исковата молба както по основание, така и по размер. Не
оспорва сключването на процесния договор между страните на 18.04.2023 г.
Твърди, че на същата дата на заемоискателката е предоставена преддоговорна
информация под формата на СЕФ. Подписвайки молбата, клиентът се е
запознал предварително с общите условия и ги е приел. Екземпляр от ОУ са
поставени на хартиен носител на видно място във всеки един от офисите на
дружеството, така и на интернет страницата му. Счита за неоснователно
твърдението за нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В
договора е посочен конкретен ГПР, изчислен съобразно чл. 19 ЗПК, като в
2
него е ясно какви суми се включват. При изчисление на ГПР не следва да бъде
включен размерът на неустойката по чл. 8, тъй като тя представлява разход,
който потребителят следва да заплати поради неизпълнение на задължението
си за предоставяне на обезпечение по чл. 6 от договора. Неустойката няма
характера на лихва, такса или друг разход по кредита и е дължима само ако
потребителят не изпълни условията за обезпечаване на договора. Твърди, че
ищцата предварително е била запозната с последиците от непредставянето на
исканите от дружеството обезпечения, освен това клаузата по чл. 8 е
индивидуално уговорена с нея. Клаузата е уговорена под отлагателно условие
- в случай на непредставяне на някое от останалите предвидени обезпечения,
едва тогава неустойката става дължима. Споразумението за дължимост на
неустойката е в съответствие с принципите на свободата на договаряне.
Уговорената неустойка отговаря на присъщите й съгласно чл. 92, ал. 1
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Твърди, че неустойката
не представлява разход по управление на кредита, нито е договорна лихва или
допълнителна печалба към договорната лихва. Същата има санкционна
функция за неизпълнение на договорни клаузи. Оспорва твърдението за
накърняване на добрите нрави. Сочи, че следва да се вземе предвид, че
дружеството е небанкова финансова институция, като средствата в нея не са
набрани чрез публично привличане на влогове. След като вземането не е
гарантирано и с ипотечно или заложно обезпечение, заемът се явява по-рисков
и именно с цел да го обезпечи, дружеството изисква от заемателя да
предостави едно достатъчно надлежно лично обезпечение – банкова гаранция
или поръчител/и, които да отговарят на ОУ. При условията на евентуалност –
при непредставяне на обезпечение, дружеството има механизъм за
обезпечаване на заема, а именно – чрез договаряне със заемателя на тази
неустойка и нейния размер. С тези аргументи моли съда да отхвърли изцяло
предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.
Депозирано е писмено становище като се прави увеличение на осъдителните
искове.
Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.
Представено е писмено становище.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
3
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че по силата на договор за паричен заем
№466231/18.04.2023г. ответното „Креди Йес“ ООД е предоставило в заем на
ищцата С. Ж. сумата от 800 лева, като е уговорено тя да заплати и неустойка в
размер на 689,99 лева.
Срокът за погасяване на кредита бил определен до 18.01.2024г., при
уговорени месечен лихвен процент – 3,330 % и ГПР – 47,880%.
Общо ищцата заплатила на ответното дружество сумата 1524,61 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след
преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на
Договор за потребителски кредит №466231/18.04.2023г., като противоречащ
на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за
защита на потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло
основателна.
От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и
категоричен начин се установи и доказа, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за потребителски кредит, като ищцовата страна е
получила в заем сумата 800 лева и е върнала сума в размер 1524,61 лева.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не
са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
4
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
От анализа на събраните по делото доказателства се установява
наличието на твърдяното в исковата молба основание за недействителност на
договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за
посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че
потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В
тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на
кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР
не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено
единствено, че той е в размер от 47,880 %. Действителният ГПР по процесния
договор е значително и несъмнено в много по-голям размер, като се има
предвид, че неустойката не е включена в него и реално ищцата е върнала сума
в почти двоен размер спрямо получената. Поради това е надвишен
максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По изложените
съображения процесния договор за потребителски кредит е недействителен на
основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност,
като по тази причина е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на
ищцовата страна за недействителност.
Поради основателността на главния иск за нищожност на договора за
заем е основателна и претенцията по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 23
от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК за заплащане на сумата 724,61 лева след
допуснатото увеличение на цената на този иск.. Съгласно чл. 23 от ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. С плащането от ищцата на суми над получената
главница в размер на 800 лева е налице неоснователно обогатяване за
ответника със сумата 724,61 лева. Поради това осъдителния иск следва да се
5
уважи, като се присъди и претендираната законна лихва, считано от
31.01.2025 година до окончателното изплащане.
Поради основателността на главните искове, съдът не дължи
произнасяне по евентуалните претенции.
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото за заплатена държавна такса в размер на 115,16 лева.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата следва на
ищцовия пълномощник да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ, което съдът определя в размер на 480 лева
за двата уважени иска, с включен ДДС.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за паричен заем
№466231/18.04.2023г., сключен между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, бул.“България“ №196 и С. И.
Ж. с ЕГН ********** от ***************************, на основания чл.22
от ЗПК във връзка с чл.26 от ЗЗД, поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Хасково, бул.“България“ №196 ДА ЗАПЛАТИ на С. И. Ж. с
ЕГН-********** от *************************** сумата 724,61 лева
/седемстотин двадесет и четири лева и 61 стотинки/, представляваща
недължимо платена сума по договор за за паричен заем №466231/18.04.2023г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 31.01.2025 година до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Хасково, бул.“България“ №196 ДА ЗАПЛАТИ на С. И. Ж. с
ЕГН-********** от *************************** сумата 115,16 лева / сто и
петнадесет лева и 16 стотинки/, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Хасково, бул.“България“ №196 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д.
В. М. от АК-Пловдив на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от
6
Закона за адвокатурата сумата 480 /четиристотин и осемдесет/ лева с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7