МОТИВИ към
присъда , постановена по НОХД № 272 по описа за 2020 година на Окръжен съд –
Хасково
Окръжна прокуратура – Хасково е
повдигнала и предявила обвинение против подсъдимата П.Г.Р., ********* гражданка,
живуща *** за престъпление по чл. 242 ал. 2, предл.1 от НК - за това, че на 01.11.2011г.
на ГКПП „Капитан Андреево“ при пътуване от Република Турция към Република България,
без надлежно разрешително пренесла през границата на страната високорисково
наркотично вещество - 1954 грама опиум, от които 1160 грама със съдържание на
морфин 11 % и кодеин 4.4 % и 794 грама със съдържание на морфин 10.5 % и кодеин 4.5 %, на стойност 16 129 лв.
Подсъдимата П.Р. не бе намерена на
посочения от нея на досъдебното производство адрес в ********, като от
събраните данните се установява, че очевидно го е променила, без да уведоми
разследващите органи. Допълнително са събрани данни, че има адрес в ****, като
на основание Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси
бе отправена молба за правна помощ до компетентните органи на **** държава, но
във върната разписка е посочено, че подсъдимата не е намерена и на този адрес ,
а същевременно се сочи от **** съдебни власти, че е призована на същия. Подсъдимата
бе обявена и за общодържавно издирване, но без резултат. С оглед на тези данни
съдът прие, че подсъдимата е напуснала известните по делото адреси и
местоживеенето й е неизвестно, поради което макар обвинението да е за тежко
умишлено престъпление, отсъствието й няма да попречи за разкриването на
обективната истина. Ето защо на осн. чл. 269 ал. 3, т. 1 вр. т. 4 б. „а” от НПК, съдът разгледа делото в отсъствие на подсъдимата, още повече, че на
досъдебното производство е привлечена като обвиняема лично и знае за
образуваното и водено против нея, наказателно производство.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
Хасково поддържа повдигнатото срещу подсъдимата обвинение, което намира за
доказано и иска да й бъде наложено наказание при условията на чл. 55 от НК с
евентуално прилагане на условно осъждане. По отношение на веществените
доказателства се отправя искане да бъде постановено унищожаването им.
Защитникът на подсъдимата намира
повдигнатото обвинение за доказано като в пледоарията си посочва, че от
събраните доказателства се установявало авторството на деянието от страна на
подсъдимата и иска наказанието й да бъде определено по реда на чл. 55 от НК и
приложен чл. 66 от НК.
Съдът като прецени събраните доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното: През 2010 г. подсъдимата П.Р., се запознала с лице на име С. М. Д.,
който й предложил да пренася през границата на страната наркотични вещества
срещу възнаграждение в размер на 300 евро на килограм. Подсъдимата тогава била
безработна и се съгласила, като въпросното лице й обяснило, че стоката идвала
от И. с камиони в Р. Г., където той имал хора които я разпространявали. Дал й телефона
на лице на име А. с когото подсъдимата се срещала няколко пъти и запознала. През
месец октомври на 2011г. въпросното лице А. се обадило на подсъдимата, като й
предложило да отиде първо до Р. Гърция, а от там с други лица до Р. Турция, от
където да вземе наркотично вещество – опиум и го занесе през страната ни, в Р.
Гърция, за което й обещал по- високо възнаграждение от даваното и от М..
Подсъдимата се съгласила и двамата с лицето А. се договорили тя да пътува
директно до Р.Турция. Така на 29.10.2011г. подсъдимата пътувала с автобус до Р.
Турция, като отишла в гр. И. и останала там два дни през които се срещнала с
две лица – мъже изпратени от въпросното лице А., които и дали два пакета с
наркотично вещество – опиум , което подсъдимата поставила в дамската си чанта
под подплатата и с автобус на *** фирма „ ****“ с **** рег. № ***** тръгнала
към Р. България. На 01.11.2011г. около 02.00 часа въпросният автобус пристигнал
на ГКПП „Капитан Андреево“ и се установил на платното входящи МПС. По същото
време там на смяна били свидетелите И.К.
и К.С. - *****, които извършили
митнически контрол на пътниците, включително и на подсъдимата която не
декларирала нищо. При проверката на дамската й чанта, на св. К. му направило
впечатление, че е тежка, но в чантата не били установени на пръв поглед вещи
освен личните на подсъдимата, която заявила че не носела нищо. При разкъсването
на подплатата на чантата обаче, свидетелите установили въпросните два пакета обвити
с тиксо, съдържащи смолисто вещество, което при полеви наркотест, реагирало на
опиум. Св. К. съставил против подсъдимата АУАН № *****. за нарушение по чл.233
ал.1 от ЗМ и наркотично вещество било
иззето с разписка. При проверката, подсъдимата обяснила на св. К., че трябвало
да занесе веществото на лице в гр. С.. За случая били уведомени органите на МВР
и на същата дата бил извършен обиск на подсъдимата от разследващ полицай, при
който от дамската й чанта били иззети въпросните два пакета с общо бруто тегло
2.090 кг., съдържащи наркотичното вещество реагиращо на опиум и за случая
образувано досъдебното производство, водено против подсъдимата под № *****. по
описа на ****, за престъпление по чл.242 ал.4 вр ал.2 от НК с предмет
контрабандата на въпросното наркотично вещество. На същата дата 01.11.2011г.
подсъдимата предала доброволно по досъдебното производство два мобилни телефона
- „Нокиа 2330 С“ със сим карта на **** оператор , „
Самсунг JT-S 3370“ без сим
карта , три броя сим карти от които една на М тел, една –„Прима“ и една на
турски оператор , както и 9 бр. автобусни билети. За случая бил уведомен и св.Б.Х.
– служител на *****, който пристигнал на пункта и подсъдимата му разказала за
отношенията си с лицето М. което разпространявало такъв вид наркотик и изразила
готовност да съдейства за разкриването на канала за разпространение на
наркотичното вещество. Така на 07.11.2011г. иззетото от подсъдимата наркотично
вещество – опиум било огледано като веществено доказателство с протокол и
фотографирано. При огледа се установило, че общото му нето тегло е 1954 гр.,
веществото било разделено на две групи – група 1 - 1160 гр. нето тегло, група
2- 794 гр. нето тегло и от тях иззети представителни проби, с общо нето тегло
47.6992 гр. Под наблюдението на полицейските служители, подсъдимата се свързала
с въпросното лице С. М. Д. и поискала да закупи наркотично вещество, като
двамата се уговорили да се срещнат в гр. С.. Срещата била контролирана от
полицейски служители и установено накротично вещество в жилището и ползваните
от М. помещения. Били изискани и разпечатки от мобилни оператори. С цел
установяване и залавяне на получателя на наркотика, след огледа на иззетото от
подсъдимата наркотично вещество като веществено доказателство, а именно остатъкът
от група 2 - 775,4713 грама опиум, било предадено на 10.11.2011г. на полицейски
служител за провеждане на акция в Р. Гърция и иззето там / постановление ОП л.191
т.1 д.п./. Представителните проби на изтетото от подсъдимата наркотично
вещество били изследвани първоначално чрез ФХЕ № 12/НАР -533 от 10.07.2012г.
изготвена от вещите лица В.Н. и С.Й. и установено, че е опиум. Впоследствие били
изследвани и чрез ФХЕ № 13 / НАР -956 от 23.10.2013г. изготвена от същите две
вещи лица и вещото лице Л.С.. Тази експертиза също установила че е опиум като представителната
проба от група 1 съдържала морфин 11.% и кодеин 4.4 % , а тази на група 2 –
морфин 10.5 % и кодеин 4.5 % . На 04.11.2011 г. подсъдимата била привлечена
като обвиняема лично и със служебен защитник, за контрабандата на въпросното
наркотично вещество опиум, а деянието
квалифицирано като престъпление по чл.242 ал.4 пр.1 вр. ал.2 пр.1 от НК.
Дала обяснения в които описала извършеното по време, място и начин. На
14.11.2011 г. била отново привлечена като обвиняема за същото престъпление, пак
лично и със служебният й защитник, като й била взета мярка за неотклонение „
парична гаранция“ в размер на 1000 лв. , в обясненията си се признала отново за
виновна както и в предходните и потвърдила казаното в тях. На 28.06.2013г.
досъдебното производство било възложено за разследване на ОД МВР Хасково и с
постановление на ОП Хасково от 23.09.2013г., мярката за неотклонение гаранция в
пари, взета по отношение на подсъдимата и на лицето С. М., били отменени. По
време на разследването, остатъкът от иззетото от подсъдимата наркотично
вещество опиум и това иззето от С. М., били предадени по разпореждане на ОП
Хасково в ЦМУ и разпоредено унищожаването им /л.187-200 т.1 д.п./ След
това подсъдимата не била установена на
адресът й и обявена за ОДИ с телеграма № 1457/13.01.2014г. но не била намерена.
С постановление на ОП Хасково от 11.07.2014г. /явно след спиране на 31.01.2014г.
както е посочено в постановлението/, разследването било възобновено и материалите
касаещи извършеното от подсъдимата престъпление, отделени в досъдебното
производство № 79/2014г. на ОД МВР Хасково, по което е внесен обвинителният акт,
а първоначално образуваното продължило под старият си номер против М. за
престъпление по чл. 354 а ал.2 изр.2 пр.2 вр ал.1 пр.1 от НК. След разделянето,
воденото против подсъдимата досъдебно производство под новия номер явно било
спряно на 11.09.2014г. от ОП – Хасково и възобновено на 24.07.2019г. След
възобновяването, подсъдимата не била намерена в страната, установен бил неин
адрес в ***** където също не била намерена и в нейно отсъствие обвинението й за
което е предадена на съд, било прецизирано / преквалифицирано по чл.242 ал.2
пр.1 от НК/, а АНП по съставеният и акт, прекратено на осн.чл.33 ал.2 от ЗАНН.
Описаната фактическа обстановка се установява
от събраните и кредитирани от съда доказателства а именно: показанията на
свидетелите К.С., Б.Х., И.К. и
прочетените на последния по реда на чл.281 ал.4 от НПК показания от досъдебното
производство, от прочетените по реда на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.2 от НПК
показания на подсъдимата дадени на досъдебното производство в присъствието на
адвокат. Показанията на посочените свидетели, както и обясненията на
подсъдимата, са непротиворечиви, кореспондират по между си и се подкрепят от
останалите събрани и кредитирани доказателства, включително изслушаните и
приети заключения на вещите лица по физикохимическите
експертизи, от приобщените чл.283 от НПК писмени доказателства, предявения по
реда на чл. 284 от НПК фотоалбум от огледа на веществените доказателства. Кредитираните
обяснения на подсъдимата кореспондират изцяло и с приложената справка за задграничните
й пътувания, като последното отразено към 2011г. е именно на инкриминираната
дата, когато е заловена с наркотичното вещество .
Предвид изложеното съдът намери, че
подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна, престъплението по
чл.242 ал.2 предл.1-во от НК в чието извършване е
обвинена и за което я призна за
виновна. От обективна страна е установено, че на инкриминираната дата подсъдимата
като пътник в автобус на турска фирма, пренесла през границата на страната ни
високорисковото наркотично вещество опиум, опаковано в два пакета, които укрила
под подплатата на дамската си чанта. Именно това наркотично вещество е открито
от митническите служители след извършване на митническата проверка. Общото нето
тегло на опиума който е високорисково наркотично вещество и фигурира в
Приложение №1 по чл.3 ал.2 от ЗКВНВП, възлиза на 1954 гр. от които 1160 гр. със
съдържание на морфин 11 % и кодеин 4.4 % и 794 гр. със съдържание на морфин
10.5 % и кодеин 4.5 % , а стойността му е 16 129 лв. според ПМС № 23/1998
год. за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството. От субективна страна, престъплението е извършено от
подсъдимата при пряк умисъл като форма на вината, а подбудите и причините за
извършването му, са стремежът и за бързо и лесно материално облагодетелствуване.
Подсъдимата П.Г.Р. е ****** на ***г.,
в гр. ******, с ЕГН **********, ***************, със ****** образование, **********,
с постоянен и настоящ адрес *** и адрес и в ******. В личната си декларация попълнена
на 04.11.2011г. посочила, че има семейство и две пълнолетни деца, няма доходи и
притежава по ½ и.ч. от апартамент в ***** и от лек автомобил. Характеристичната
й справка е положителна. При определяне на наказанието, съдът взе впредвид обществената опасност на деянието и дееца,
отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства. Деянието е с висока степен на
обществена опасност, но подсъдимата не е с такава. За отегчаващи вината на
подсъдимата обстоятелства, съдът прие укриването на наркотичното вещество под
подплатата на чантата й, което е един вид тайник за пренасянето на наркотика.
Като смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства, съдът прие чистото й
съдебното минало, добрите характеристични данни, направеното самопризнание
спомогнало за установяване на обективната истина и оказаното от нея съдействие
на органите на реда, довело до установяване на престъпния канал, включително в *****,
изминалият дълъг период от време от деянието, до постановяване на присъдата. Предвид
изложеното съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи вината на подсъдимата
обстоятелства, като в случая и най-лекото предвидено в закона наказание за
престъплението ще се окаже несъразмерно тежко, поради което й определи
наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК, като взе предвид , че
предвидено в санкцията на чл. 242 ал.2 предл.1 от НК
наказание „ лишаване от свобода“ е с долен минимум от 10 години, съдът й наложи
наказание значително под този минимум, а именно „ лишаване от свобода“ в размер
на 1 година и 8 месеца, чието изпълнение на осн.чл.
66 ал.1 от НК отложи за срок от 3 години като намери, че са налице формалните
предпоставки за това и за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата, не е
необходимо да изтърпи това наказание ефективно, като не й наложи кумулативно
предвиденото наказание „глоба“. На осн. чл.242 ал.7 от от НК, съдът отне в
полза на Държавата предметът на контрабандата - високорисковото наркотично
вещество 1954 гр. опиум и по - конкретно представителните проби от същото –
47.69 гр., намиращи се на съхранение в ЦМУ - София, които след влизане на
присъдата в сила да се унищожат, като съобрази че част от това наркотично
вещество с оглед тогава проведената полицейска разработка, е иззето в **** и
фактически липсва тук, не по вина на подсъдимата. По отношение посочените
мобилни телбефони и сим карти, то те не фигурират като веществени доказателства
в обвинителният акт внесен от прокурора. Предвид постановената присъда, съдът
осъди подсъдимата да заплати в полза на Държавата направените по делото
разноски в общ размер от 298.63 лв. от които 159.48 лв. по сметка на ОД
МВР Хасково и 99.15 лв. по сметка на С
“БОП„ Хасково, а по сметка Окръжен съд Хасково, сумата от 40 лв. С така постановената присъда съдът намира, че ще се постигнат целите на личната и генерална
превенция по отношение на подсъдимата и на обществото.
Мотивиран така съдът постанови присъдата
си.
Председател: