Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 10.08.2018г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На дванадесети юни година 2018
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11374 по описа за 2016 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на производството е пряк иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ , приложим съгл. § 22 от КЗ,
чл.86 ЗЗД.
По изложените в искова молба обстоятелства и увеличение размера на иска по
реда на чл.214, ал.1 ГПК допуснато в о.с.з. на 12.06.2018г. ищецът Д.Д.И. ЕГН ********** , е предявил против З. „Б.И.“ АД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ за заплащане на сумата от 100 000 лв.
частично от глобален размер от 120 000 лв., представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на травматични увреждания от ПТП,
настъпило на 28.03.2016 год. по вина на водача на микробус „Мерцедес“, модел
„Спринтер“ 308 ЦДИ, с peг. № ********,
чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното застрахователно
дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП – 28.03.2016 год.,
до окончателното изплащане. Претендира
присъждане на разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 28.03.2016 г., около 13:55 часа на АМ
„Тракия“, км. 90, посока гр. Пазарджик е станало ПТП между микробус „Мерцедес“, модел „Спринтер“ и товарен автомобил марка „Даф“ модел
„ФТ35ХФИ80“, с per. № ****, задвижващ полуремарке „Шмитц“ модел „СПР24“,
с per.
№ ********,
управляван от П.В.. При настъпилото ПТП
пострадал ищецът, който пътувал на
предна дясна седалка до шофьора в МПС марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ 308
ЦДИ, с per.
№ ********,
с поставен предпазен колан.
Твърди се, че произшествието е посетено от
служители на МВР и е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 312р- 6571/29.03.2016 г. по описа на ОД на МВР - Пазарджик, с-р „Пътна
полиция“, в който са отразени обстоятелствата и причините за произшествието. По случая било образувано ДП №438/ 2016г. по
описа на РУ на МВР Пазарджик. Твърди се, че непосредствено след процесното ПТП,
ищецът било откаран по спешност в
МБАЛ-Пазарджик АД, където е поставена диагноза. Политравма, мозъчно
сътресение с пълна загуба на съзнание –
изпадане в кома, счупване на главата на дясната бедрена кост, счупване на дясно
коляно; счупване на дясна подбедрица. Твърди се, че лекуван в интензивно отделен.
Сочи се, че на 29.03.2016г. ищецът е
претъпял тежка операция – открито наместване на луксацията с поставена метална
остеосинтеза с компресивен винт,
продължила седем час. След това лечението му продължило в ортопедично
отделение, където е лекуван от
30.03.2016г. до 08.04.2016г. Твърди се, че след изписването от болничното
заведение лечението продължило в домашни условия. Поради тежките травматични
увреждания ищецът бил дълго обеЗ.вижен, на легло. За битовите и ежедневни нужди
се грижели близките му. Сочи се, че и към предявяване на иска ищецът не се е
възстановил. Наведено е твърдение, че преживения шок от ПТП, влошеното З.равословно
състояние и обездвижването се отразили негативно на психиката на ищеца, който бил споходен от
тревожност, понижено настроение и
усещане за безнадеждност.
Твърди се, че към датата на процесното ПТП,
отговорността на виновния водач на микробус
марка „Мерцедес Спринтер“ peг. № ******** била застрахована по застраховка
„Гражданска отговорност” в ответното с З.
„Б.И.” АД с валидна полица № BG/02115001603391/16.05.2015 г. със срок на
валидност валидна от 16.06.2015 г. до 15.06.2016 г.
Ответното З. „Б.И.” АД, чрез
пълномощника си адв.Ал.И. депозира писмен отговор на исковата молба в рамките
на преклузивния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК, в който оспорва прекия иск по
основание и размер. Поддържа се, че не е доказано водачът на МПС с марка
Мерцедес“, модел „Спринтер 308 ЦДИ“ – П.П., да е извършил деликт. Заявено
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като последния бил без поставен предпазен
колан и така се е поставил в превишен спрямо нормалния риск. Твърди се, че
в медицИ.ка документация няма данни за контузия на мозъка, като самия пострадал
в показанията си в досъдебното производство сочи, че е бил заспал и се събудил
от катастрофата, което сочи на лека телесна повреда без загуба на
съзнание. Сочи се в отговора, че не е изяснена причината
за настъпване на ПТП. Оспорва се иска по размер, като завишен.
Ответникът поддържа, че
претенцията в предявения размер не съответства на чл.52 от ЗЗД и икономическата
конюнктура в страната към датата на ПТП. Сочи, че не са представени медицИ.ки
документи, които да сочат някакви усложнения
.Поддържа се в отговора, че
претенцията на ищеца е завишена и по –адекватна за случая е сумата 30 000 лв.
В съдебно
заседание ищеца чрез пълномощника си адв.С. поддържа предявения иск. С молба от
22.03.2018г. ищецът е оттеглил
пълномощното на адв.С..
В съдебно
заседание ответника чрез адв.И. оспорва
предявения иск. Представя списък на разноски.
Съдът, като обсъди доводите и
възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия неоспорен Констативен
протокол с пострадали лица от 29.03.2016 г. на ОД на МВР - Пазарджик и протокол
за оглед на местопроизшествие от 28.03.2016г. и скица на ПТП, на 28.03.2016 г., около 13:55 часа на АМ
„Тракия“, км. 90, посока гр. Пазарджик настъпило ПТП между микробус „Мерцедес“, модел „Спринтер“ и товарен автомобил марка „Даф“ модел „ФТ35ХФИ80“,
с per. № ****, с
полуремарке „Шмитц“ модел „СПР24“, с per. № ********, управляван от П.В.. В КП е отразено, че микробус
„Мерцедес“ предприел маневра изпреварване, като несъобразил скоростта си с
интензивността на движението, отклонява
се надясно и навлиза в съседно пътна лента застигайки движещия се по нея т.а. „Даф“
с
peг. № ****, с
полуремарке „Шмитц“ и го блъска отзад, при което настъпва ПТП. В протокола е
отразено, че при произшествието е пострадал пътника Д.Д.И. на 38г. с фрактура на десен долен крайник./л.7,
л.48-53 от делото/
Образувано по случая ДП № ДП №438/ 2016г. по описа на РУ на МВР
Пазарджик, по което са допуснати АТЕ и СМЕ .
От приетата епикриза по №4911/
28.03.16г. на МБАЛ-Пазарджик АД, се установява, че Д.Д.И. на 38г., е докаран в
ОАИЛ от екип на ЦСМП, след претърпяно ПТП в увредено общо състояние, като след проведени изследвания е поставена диагноза: Политравма. Контузио капитис
.Комоцио церебри. Фрактура феморис декстра. Фрактура тибие ет фибуле декстра. Насочен
към ОТО./л.8
от делото/
В приетата Епикриза по
ИЗ №4997/30.03.16г. се
установява, че на 30.03.2016г. ищецът е
постъпил в отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ"Пазарджик"
АД, с : деформация в областта на ДТБС, дясно бедро и подбедрица. На 29.03.16r.
и 30.03.16г. е претъпял операция - открито наместване на луксацията на ДТБС с
метална остеосинтеза с компресивен винт на главата на бедрото по повод
луксирана ДТБС. Поставена е диагноза: Счупвания , обхващащи няколко области на
единия долен крайник закрито. Изписан на 08.04.2016г. с дадена
препоръка за наблюдение на общото състояние.
/л.9-л.11 от делото/
В изготвената по ДП №438/ 2016г.
СМЕ е отразено, че получните от Д.Д.И.
увреждания - Политравма;
Контузия на главата; Сътресение на мозъка; Счупване на главата на дясната
бедрена кост; Счупване на тялото на дясната бедрена кост; Счупване на големия и
малкия пищяли на дясната подбедрица; Изкълч¬ване на дясната скочна става;
Охлузвания и порезни рани по главата и шията, са резултат от действието на
твърд, тъп предмет с висока кинетична енергия, чрез удар с или върху такъв и
добре отговарят да са получени при ПТП - автомобилни травма - пострадал пасажер
на предна дясна седалка в бус./л.40-л.47 от делото/
След извършен преглед на ищеца
И. с ЕР №
1814/18.04.2017 г. на ТЕЛК за ОЗ при МБАЛ Сливен, е определена 40 % ТНР /трайно
намалена работоспособност/, за срок от 1 /една/ година с водеща диагноза
счупвания, обхващащи няколко области на
десния долен крайник./л.63
от делото/
След
извършен преглед на ищеца И. с ЕР № 0994
от 154/13.11.2017 г., специализиран състав на НЕЛК е отменил Решението на ТЕЛК и увеличил трайно
намалената работоспособност на 60 %, за срок от 1 год. считано от 18.04.2017г. /л.110 от делото/
От приетото неоспорено заключение на
СМЕ с в.л. д-р Р. М.Д. – ортопед -травматолог, се
установява, че при процесното ПТП на 28.03.2016г., Д.Д.И., 38 г. е получил следните травматични уведи: Травматичен
шок/политравма/ причинил на пострадалия разстройство на здравето временно
опасно за живота; Контузия на главата с мозъчно сътресение, протекло със
степенно разстройство на съзнанието- зашеметяване , сънливост, обърканост, без
пълна загуба на съзнание до степен кома, причинили на пострадалия временно
разстройство на здравето неопасно за живота; Счупване и изкълчване на главата
на дясна бедрена кост., с възстановителен период-6-8 месеца; счупване на
тялото/долния край /на дясна бедрена кост, с възстановителен период 9-12месеца;
счупване на големия и малък пищял на дясна подбедрица с възстановителен
период-6-8 месеца; Изкълчване на дясната скочна става с възстановителен период
около 4-6 месеца.
Сочи се, че спрямо ищеца е проведено е комплексно лечение в болнични и
амбулаторно-домашни условия. Болнично
лечение е в МБАЛ гр. Пазарджик, в
периода 28.03.16.-08.04.16г.. Хоспитализиран в ОАИЛ в увредено общо състояние,
адекватен, контактен. На 29.03.16г. и 30.03.16г. под обща анестезия, извършено
кръвно наместване на луксацията и счупването на бедрената глава- ДТБС, с
компресивен винт на главата на бедрото и метална фиксация със заключен пирон на
бедро и подбедрица. Назначена медикаментозна терапия, вливания. Изписан с
подобрение, с препоръка -наблюдение от
ОПЛ, общоукрепваща ЛФК. На 18.11.16г. -
извършено оперативно отстраняване на част от метала-екстракция на проксималния
статичен винт на бедрото. Обоснован е извод, че описаните увреждания са в
причинна връзка с процесното ПТП- вътреавтомобилна травма на пътник заемащ
предна дясна седалка в т.а., при контакт на тялото с детайли от интериора на
кабината. Според . Болките и страданията
, които е търпял ищецът са били най -интензивни непосредствено след травмата,
след оперативните интервенции, периодично в рамките на 3 месеца, в началото на
рехабилитацията. Към настоящия момент ищецът е под динамично проследяване на
възстановителния процес-40% ТНР за 1 год.-считано от 18.04.2017г. Към момента на изготвяне на заключението
оздравителния процес не е приключил.
В обясненията си в о.с.з на 06.02.2018г.
д-р Д. пояснява, че ищеца е в процес на наблюдение, процесът на
възстановяване е динамичен и вероятно
лицето ще се възстанови.
Заключението на СМЕ с
вещо лице д-р Р. М. Д., съдът
възприема като обективно и компетентно.
От заключението на неоспорената САТЕ с в.л. доц. инж. А.А., се установява, следния най - вероятен механизъм
на произшествието: На 28.03.2016 г., около 13:55 часа, по автомогистрала - АМ
„Тракия“, км. 89,500, в посока от гр.Пловдив към София след пътния възел за гр.
Пазарджик малко преди бензиностанция „ШЕЛ“ в дясната активна пътна лента се е
движил т.а. микробус „Мерцердес Спринтер 308 ЦДИ“, с per. № ********,
управляван от П.П.със скорост не по-малка от 103 км/ч. Застигайки движещия се
пред него „ДАФ ФТ 95 ХФ 480 " с ДК № ********и прикачено към него
полуремарке „Шмитц СПР 24", с ДК № ********, управляван от П. ВърбИ.ки със
скорост около 82 км/ч, водачът на т.а. Мерцедес е предприел изпреварването на
автокомпозицията на т.а. ДАФ, като е започнал да навлиза в съседната лява
активна пътна лента. Експертът сочи, че
водачът на микробуса П. не е преценил правилно скоростта си и
разположението на автокомпозицията на влекача ДАФ, поради което не е завил
своевременно наляво и затова т.а микробус Мерцедес е ударил с предната си дясна
част със скорост около 103 км/ч, задната лява част на полуремаркето Шмитц, теглено
от влекача ДАФ със скорост 82 км/ч. След удара водачът на микробуса е реагирал
и е предприел спиране, като е оставил спирачна следа от задно дясно колело на
микробуса и го е спрял в аварийната лента на 45,5 м. От заключението се установява, че водачът на
т.а. ДАФ, не е имал възможност да предотврати удара, защото се е движил отпред.
Водачът на микробуса е имал възможност да вижда отдалече товарната
автокомпозиция и да извърши изпреварването внимателно, като осигури безопасна
странична дистанция в процеса на изпреварването. Основна причина за настъпване
на произшествието е в неправилната преценка на пътно транспортната ситуация
относно разположението и скоростите на двата автомобила от водача на микробус
Мерцедес Спринтер, предприел изпреварване с неосигурена странична дистанция
спрямо изпреварваната автокомпозиция на влекача ДАФ.
Съдът възприема приетото заключение на САТЕ изготвено от доц.инж. А.А. ,
като обективно, подробно и компетентно
дадено.
В приетата комплексна медико автотехническа експертиза с
вещи лица д-р Р.М.Д. и доц.инж.А.П.А. се сочи, че
Ищецът е заемал предна дясна седалка на
бус „Мерцедес Спринтер”, ударът е настъпил в предна дясна част и странично на
централната ос на автомобила, с изкривяване на предна дясна врата, при скорост
113км/ч., без задействане на еърбези в кабината. Тялото е полетяло напред и
надясно. Вещите лица сочат, че главата,
шията и долния десен крайник са свободни от колана, и при странично изместване
/той не е ефективен,/ може да се ударят в деформираната дясна врата и колона ,
с притискане на десния крак от същата/която е срязана за да се освободи
пътника/и при поставен колан. В случая при поставен колан с преместване на
тялото напред и на дясно, при възникване на описаните деформации по купето
,ищецът при поставен колан е възможно да получи същите увреди.Автомобилът в
който пътувал ищеца, заемащ предна дясна седалка е оборудван фабрично с
триточков предпазен колан. В обясненията си в о.с.з на 06.02.2018г. д-р Д. пояснява, че при
ищеца е налице вътреавтомобилна
тежка травма, с голяма скорост и при поставен колан. Тялото на пътуващия на предна дясна седалка е
политнало надясно странично. Долният крайник е бил свободен, коланът го задържал до известна степен, защото според
експерта при скорост 113 км/ч, ищецът е можел да има и много по-тежки увреждания.
По отношение на контузия на главата и сътресение на мозъка, д-р М., пояснява, че са в ниска степен.
Във
връзка с подигнато оспорване е допусната и изслушана повторна комплексна медико
автотехническа експертиза с в.л. инж.К. Г.
и д-р В. Т.. Вещите лица сочат в заключение, че от медицИ.ката документация по
делото е видно, че при ищецът Д.Д.И. са били налице следните травматични
увреждания локализирани в областта на главата-контузия и мозъчно сътресене; на
шията-охлузвания и порезни рани; на таза-луксация на дясната тазобедрена става
и счупване на главата на дясната бедрена кост/същата участва в изграждането на
ставата/; на десен долен крайник- счупване на дясната бедрена кост в
дисталната/долната трета/част и на костите на дясната
подбедрица-голямопищялната и малкопищялната кости. Сочат, че при произшествието пострадалият пътник е
заемал предно дясно място в кабината на микробуса. Обоснован е извод, че в
контекста на гореизложеното при тази анатомична локализация на травматичните
увреждания, съпоставени с механизма на ПТП и наличните пластични деформации на
процесния автомобил,констатираните увреждания биха се получили независимо дали
пострадалият е пътувал с поставен или не предпазен колан.При непоставянето на
такъв/ако е без поставен обезопасителен колан/ със сигурност биха били по-тежки
травматичните поражения на тялото на пострадалия, автомобил - микробус.
Свидетелят П.П./33г., без родство/ в о.с.з. проведено на 06.02.2018г.,
сочи в показанията си, че той е бил шофьорът, когато при маневра на
магистралата се случила катастрофата
през 2016г., при която пострадал Д., с когото са приятели. Състоянието на Д. след ПТП било много
тревожно, поради причината, че микробус им се бил огънал в предницата от неговата
страна по такъв начин, че бил затиснала кракът му. Наложило се да дойдат
пожарникари, изкъртили вратата, за да го изкарат. В болницата Д. престоял около 2-3
седмици. Кракът на му бил счупен на четири места. След изписването, не можел сам
да се обслужва няколко месеца. Лечението продължило в хоспис в Сливен. Било му
трудно, не можел да се движи, поради силна болка и операциите, които претъпял.
В хосписа се грижели за него, заради
обездвижването. Поне 3-4 месеца не се придвижвал сам. Психически Д. бил травмиран след инцидента, от
промяната от активен живот, към обездвижване и
леглови режим. Преди ПТП Д. работел и се занимавал с електричество. Сега
не може да упражнява почти никакви дейности. Имал видима разлика в походката.
Показанията на П.П., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, като взема
предвид, възможната му заинтересованост, но им дава вяра относно състоянието на
ищеца след ПТП и периода на възстановяване, доколкото почиват на преки лични
впечатления и кореспондират със СМЕ.
По делото е безспорно, че към датата на
процесното ПТП,
отговорността на водача на „Мерцердес
Спринтер 308 ЦДИ“, с per. №
********, била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” в ответното дружество БУЛ И. АД, със
застрахователна полица № № BG/02115001603391/16.05.2015 г. за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество ЗД „Б.И.“ АД и
валидна от 16.06.2015 г. до 15.06.2016 г.
По претенция на ищеца в З.„Б.И.“ АД е образувана щета №16100118087 за
имуществени и неимуществени вреди от ПТП на 28.03.2016г.
Не се спори, че по щета
№16100118087 не е изплатено обезщетение на ищеца.
При тази фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Предявения иск с правно основание чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е частично основателен.
Увреденият от деликт, причинен от застрахован
по застраховка "Гражданска отговорност", има право да иска
обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/отм./
Обект на застраховане по посочената задължителна
застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически
лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, съгласно нормата
на чл. 257, ал.1 КЗ /отм./.
За да възникне субективното право по чл. 226,
ал. 1 от КЗ/отм./ е необходимо кумулативното осъществяване
на елементите от сложен фактически състав, включващ валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между
деликвента и застрахователя и деликт с всичките кумулативно дадени елементи от
неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата.
Съвкупният анализ на събраните по
делото писмени доказателства, свидетелски показания и заключението на САТЕ,
сочи към извода, че е налице виновно противоправно деяние от страна на
деликвента П.П.се в нарушение на правилото на на чл.40, ал.2 и чл.20, ал.1 ал.2 от ЗДвП, и според които: „Водач, който
изпреварва, е длъжен:1. по време на изпреварването да осигури достатъчно
странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство;“, „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”
И (2) „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението”. По
изложените съображения следва да се приеме, че поведението на водача на микробус
„Мерцердес Спринтер 308 ЦДИ“, с per. № ВР 7596 е било противоправно - в нарушение на правилата на ЗДвП, причинил е пътнотранспортно произшествие
и телесни увреждания на ищеца. Налице е и вредоносен резултат - причинени
неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в преживени болки и страдания от
причинените му телесни увреждания. Налице е причинна връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат, както и виновност на дееца (презумпцията на чл.
45, ал. 2 ЗЗД не е оборена от събраните по делото доказателства). В обобщение,
налице са предпоставките на чл. 45 ЗЗ., пораждащи отговорността на
застрахования деликвент спрямо увредения ищец.
Съдът приема, че към момента на процесното ПТП
между ответника З. Б.И. АД, и деликвента
П.П.е налице валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", което обстоятелство не се оспорва от ответника.
Нормата на чл.226, ал.1 КЗ /отм./ регламентира прякото
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти“.
Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност
на виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на
застрахователното обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени и
имуществени вреди, с оглед на което иска е доказан по основание.
Основният спор между страните в настоящото
производство се свежда до размера на застрахователното обезщетението за
претърпените от ищеца вреди, настъпили в резултат от пътно – транспортното произшествие
станало на 28.03.2016г. и наличието на съпричиняване. В тежест на
ищеца е да докаже твърдените неимуществени и имуществени вреди причинени му от
злополуката, а в тежест на ответника е да докаже съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, на който се позовава, доколкото
установяването на последното е основание за намаляване на отговорността на
ответника, на основание чл. 51, ал.2 ЗЗ..
По размера на обезщетението за
неимуществените вреди:
Претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в
изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП,
посочени по - горе при излагане на фактическата страна по казуса. В постановени
по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по
т.д. № 387/2008 г. на II т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на
II т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на II т.о.; № 66 от
03.07.2012 г„ по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
„неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания от
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи
не само отражение върху психиката, но съЗ.аващи социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние". При определяне на справедливо
обезщетение следва да се отчете и икономическата конюнктура в страната,
отражение на която са и нормативно определените лимити по застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В конкретния случай, при определяне на размера, съдът в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и
Постановление № 4 от 23. 12. 1968 г. на Пленума на ВС, се съобрази със силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията на ищеца – Политравма,контузия
на главата,мозъчно сътресение,фрактура на десен фемор,фрактура на десните тибия
и фибула., продължителен възстановителен период от 9-12 месеца, неприключил
процес на възстановяване, изменената
походка, претъпените болки от които болки с голям интензитет за 10
дни, и болки с променлив характер и интензитет за период от около 3 месеца; възрастта на ищеца – 38 г., при която, преди
процесното ПТП е бил активен и в добро здраве, както и причинените неудобства на пострадалия за около 3-4 месеца в
битовото му обслужване и съпътстващата нужда от чужда помощ, това, че пострадалия
неминуемо е преживял стрес при ПТП от силния удар, последвалото
преобръщане, като се имат предвид показанията на разпитания
свидетел за страданията, обсъдени по-горе, както и като се вземат предвид
икономическите условия в страната и съществуващите размери на лимитите в
отговорността на застрахователите към 2016 г. по КЗ /отм./, като се съобрази
принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД и съдебната
практика при сравнително сходни случаи, СГС
намира, че обезщетение в размер на 60 000 лева е адекватна обезвреда на
претърпените от лицето неимуществени вреди.
Обезщетението в посочения размер
съответства на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливостта и ще
допринесе, доколкото е възможно, за репариране на неблагоприятните последици,
настъпили в правната сфера на ищеца, като пряк резултат от непозволеното
увреждане, като за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв., частично от глобалната сума 120000лв. следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Относно
възражението на ответника за
съпричиняване по чл.51, ар.2 ЗЗД:
Ответникът навежда доводи за съпричиняване от страна
на ищеца на вредоностния резултат, като сочи, че същият не е използвал
обезопасителен колан. Съпричиняване е налице, когато със своето поведение на
пътя, пострадалия като участник в движението по пътищата и в нарушение на правилата за движение е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗ.изисква
доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото
лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите
/Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение
98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. В настоящия случай от
заключението на изготвената по делото съдебна медико – автотехническа
експертиза се установява, че от травматичните увреждания получени от ищеца може
да се направи извод, че същия ги е получил с поставен предпазен колан в
товарния автомобил,.
Съдът кредитира изцяло
така даденото заключение на КМАТЕ, тъй като същото е компетентно, обективно и
изготвено въз основа на всички събрани данни по делото. В конкретният случай не
се установи да е налице противоправно поведение, което да е довело до
вредоносен резултат, поради което не е налице съпричиняване на този резултат и
обезщетението за неимуществени вреди не следва да бъде намалено.
С оглед на така
изложеното, искът по чл.226, ал.1 от КЗ следва да бъде уважен за сумата от 60 000 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв., частично от глобалната сума 120000лв. следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на непозволеното
увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ се подчинява
изцяло на правната регламентация на материята за непозволено увреждане, като
негова функция, следователно ищецът има право на обезщетение за забавено
изпълнение от момента на настъпване на деликта – 24.12.2014 г.
По
разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът
е представил доказателства за сторени по делото разноски, нито списък по
чл.80 ГПК, възлизащи на 550лв.
представляващи платен депозит за експертизи. На основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищецът следва да се присъдят сторените
разноски в производство съобразно уважената част от исковете възлизащи на 330лв.
Съдът намира за основателно въведеното от
ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платеното от ответника
адвокатското възнаграждение от 13 200 лв. При отчитане на действителната
фактическа и правна сложност на делото,
и минималния размер на адвокатското възнаграждение, с оглед материален
интерес на делото, определеното по реда на чл.7, ал.2, т.5 Наредба № 1/2004г.
на ВАС, адвокатско възнаграждение възлиза на 3530 лв. и съобразно
задължителните указания по ТР №6/ 06.11.2013г. по т.д. 6/2012 на ОСГТК, до този
размер следва да се намалят разноските
за адвокатско възнаграждение на ответника. С оглед изхода на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника ЗД Б.И.
сумата 1952лв., съставляваща
съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска, като
сторените разноски са включват: 1350 лв. -
възнаграждения за вещи лица; 3530 лв.
адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т.5 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради
освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса и разноски
по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответното застрахователно
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса и разноски
по делото в размер на 2400 лв., пропорционално на уважената част от иска
Предвид изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“
АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Д.Д.И. ЕГН **********
, сумата 60 000 лв. /шестдесет хиляди/ лева, на основание
чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП
настъпило на 28.03.2016 год. по вина на
водача на микробус „Мерцедес Спринтер“ 308 ЦДИ, с peг. №********, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2016г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ за разликата от присъдения до предявения размер от 100 000 лв. частично от глобален размер от 120 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“
АД
с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Д.Д.И. ЕГН **********, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, 330лв. разноски
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
Д.Д.И. ЕГН **********, да
заплати на „ЗД „Б.И.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** лв. съдебно -
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съразмерно на
отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 2400 лв. – държавна такса,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: