№ 11632
гр. София, 11.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110100290 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 1237/03.01.2025 г.
от В. Р. В., ЕГН **********, град София, ул. „Р* срещу „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК: *, с адрес: град София, бул. „Т*,
представлявано от С* и С* изпълнителни директори, с която са предявен
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.117, ал.2 ЗЗД
вр. чл.124, ал.1 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че В. Р.
В., ЕГН ********** не дължи по отношение на ответника „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК: * вземането установено с влязло в сила
съдебно решение от 14.06.2019г. по гражданско дело 24399/2018г. по описа на
СРС, 25 състав, а именно: сумата в размер на 1115.87 лева - главница по
договор за потребителски кредит от 15.09.2015г., ведно със законната лихва,
считано от 10.07.2017г. до окончателното плащане на вземането, сумата в
размер на 169.33 лева - договорна лихва за периода 30.10.2015г.-10.11.2016г.,
сумата в размер на 179.16 лева - лихва за забава за периода от 30.10.2015г. до
30.05.2017г., сумата в размер на 582.99 лева - такси за периода 30.10.2015г.-
10.11.2016г,, за които суми е издадена заповед за изпълнение по частно
гражданско дело 46416/2017г. по описа на СРС, 25 състав, както и сумата в
размер на 350 лева - общ размер на разноски по делото.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 14.06.2019г. срещу
наследодателката на ищеца е постановено съдебно решение, с което е
признато, че дължи суми по издадена заповед за изпълнение по частно
гражданско дело 46416/2017г. по описа на СРС, 25 състав. Това вземане
фигурира в Централен кредитен регистър, воден от БНБ, където е вписано
като договор за кредит с идентификатор PRV-*.
Сочи, че се ищецът е опитал да уреди отношенията по процесното
задължение извънсъдебно, като на 08.12.2023г. е изпратил писмо до ответното
1
дружество, съдържащо възражение за давност по отношение на
претендираните от страна на ответника вземания. В отговор ответникът
отказва да приеме така направеното възражение, като вместо това подават
искане до съда за издаването на изпълнителен лист за присъдените със
съдебното решение суми.
Твърди, че вземането е погасено по давност, тъй като са изтекли повече
от 5 години.
Моли съда да уважи исковите претенции. Претендира разноски. Моли
делото да се гледа в тяхно отсъствие. Моли за постановяване на
неприсъствено решение.
Моля да се изиска и приложи частно гражданско дело 46416/2017г. по
описа на СРС, 25 състав.
Прилага и моли да се приемат следните доказателства: 1.Удостоверение за
наследници; 2. Кореспонденция между страните; 3.Копие от съдебно решение по
гражданско дело 24399/2018г. по описа на СРС, 25 състав; 4. Адвокатско пълномощно и
договор за правни услуги; 5. Копие от исковата молба и доказателствата към нея за
ответника;
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло признава фактите по ИД.
Изцяло признава иска. Моли да се приложи чл.78, ал.2 ГПК. Прави искане
делото да се гледа в негово отсъствие. Прави възражение за прекомерност.
Претендира разноски.
Моли да бъдат приети като доказателства: Договор за потребителски кредит
№ *********, Решение по гр. д. № 24399/2018 г., Писмо с изх. № БНБ-88949/19.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното и
материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:
По държавната такса
За всеки иск, т.е. за всяко защитавано право (материален интерес) се
дължи една такса по реда на чл.1 ТДТССГПК, ако общата цена на исковете е
над 1250 лева, на основание чл.72, ал.1 ГПК. В този хипотеза, за всеки иск,
който е под 1250 лева се дължи държавна такса в размер на 50.00 лева. Но ако
общата цена на всички искове под 1250 лева, то се събира една минимална
държавна такса за всички искове в размер на 50.00 лева, на основание чл.72,
ал.2 ГПК. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д.
№ 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесния случай цената на исковете е над 1250 лева. Ето защо чл.72,
ал.2 ГПК не е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1
ТДТССГПК за всички искове за всеки един от ищците.
Защитаваният материален интерес е 2 397.35 лева, поради което такса е
в размер на 95.89 лева. Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК (л.14 от
делото).
По представителната власт
Ищецът се представлява от чрез адв. И. Г. Д* -САКс за съобщения: град
2
С*, партер, с представителна власт за всички инстанции (л.4 от делото).
Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр.
чл.32, т.3 ГПК.
По редовността на ИМ и доклада на делото
На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа
всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да бъде изготвен
проект за доклад по чл.146 ГПК.
По доказателствата
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства и доказателствени средства.
Съдът служебно приема, че следва да се изиска за послужване гр. д. №
4399/2018 г. и ч. гр. д. № 46416/2017 г. и двете по описа на СРС, 25 състав, до
влизане в сила на решение по настоящото дело
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора или един от способите по ГПК – признаване
на иска, признаване на факти, неприсъствено решение и др., като им укаже, че
доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и
изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.
Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както
са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
3
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено за първата
свободна дата е 14.04.2025 година от 09.30 часа, за която дата да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК –
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 1237/03.01.2025 г. от В. Р. В.,
ЕГН **********, град София, ул. „Р* срещу „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК:
*, с адрес: град София, бул. „Т*, представлявано от С* и С* изпълнителни директори, с
която са предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.117, ал.2
ЗЗД вр. чл.124, ал.1 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че В. Р. В., ЕГН
********** не дължи по отношение на ответника „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД,
ЕИК: * вземането установено с влязло в сила съдебно решение от 14.06.2019г. по гражданско
дело 24399/2018г. по описа на СРС, 25 състав, а именно: сумата в размер на 1115.87 лева -
главница по договор за потребителски кредит от 15.09.2015г., ведно със законната лихва,
считано от 10.07.2017г. до окончателното плащане на вземането, сумата в размер на 169.33
лева - договорна лихва за периода 30.10.2015г.-10.11.2016г., сумата в размер на 179.16 лева -
лихва за забава за периода от 30.10.2015г. до 30.05.2017г., сумата в размер на 582.99 лева -
такси за периода 30.10.2015г.-10.11.2016г,, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по частно гражданско дело 46416/2017г. по описа на СРС, 25 състав, както и сумата в размер
на 350 лева - общ размер на разноски по делото.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 14.06.2019г. срещу наследодателката
на ищеца е постановено съдебно решение, с което е признато, че дължи суми по издадена
заповед за изпълнение по частно гражданско дело 46416/2017г. по описа на СРС, 25 състав.
Това вземане фигурира в Централен кредитен регистър, воден от БНБ, където е вписано като
договор за кредит с идентификатор PRV-*.
Сочи, че се ищецът е опитал да уреди отношенията по процесното задължение
извънсъдебно, като на 08.12.2023г. е изпратил писмо до ответното дружество, съдържащо
възражение за давност по отношение на претендираните от страна на ответника вземания. В
отговор ответникът отказва да приеме така направеното възражение, като вместо това
подават искане до съда за издаването на изпълнителен лист за присъдените със съдебното
решение суми.
Твърди, че вземането е погасено по давност, тъй като са изтекли повече от 5 години.
Моли съда да уважи исковите претенции. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Моли за постановяване на неприсъствено решение.
Моля да се изиска и приложи частно гражданско дело 46416/2017г. по описа на СРС,
4
25 състав.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло признава фактите по ИД. Изцяло
признава иска. Моли да се приложи чл.78, ал.2 ГПК. Прави искане делото да се гледа в
негово отсъствие. Прави възражение за прекомерност. Претендира разноски.
чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
Отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.117, ал.2 ЗЗД вр.
чл.124, ал.1 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че В. Р. В., ЕГН
********** не дължи по отношение на ответника „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД,
ЕИК: * вземането установено с влязло в сила съдебно решение от 14.06.2019г. по гражданско
дело 24399/2018г. по описа на СРС, 25 състав, а именно: сумата в размер на 1115.87 лева -
главница по договор за потребителски кредит от 15.09.2015г., ведно със законната лихва,
считано от 10.07.2017г. до окончателното плащане на вземането, сумата в размер на 169.33
лева - договорна лихва за периода 30.10.2015г.-10.11.2016г., сумата в размер на 179.16 лева -
лихва за забава за периода от 30.10.2015г. до 30.05.2017г., сумата в размер на 582.99 лева -
такси за периода 30.10.2015г.-10.11.2016г,, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по частно гражданско дело 46416/2017г. по описа на СРС, 25 състав, както и сумата в размер
на 350 лева - общ размер на разноски по делото.
Възражения на ответника – няма
чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават;
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Страните не спорят, че: с влязло в сила съдебно решение от 14.06.2019г. по
гражданско дело 24399/2018г. по описа на СРС, 25 състав, е признато за установено, че
АНЕТА ЕЛИНОВА В.А дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК: *: сумата в
размер на 1115.87 лева - главница по договор за потребителски кредит от 15.09.2015г.,
ведно със законната лихва, считано от 10.07.2017г. до окончателното плащане на вземането,
сумата в размер на 169.33 лева - договорна лихва за периода 30.10.2015г.-10.11.2016г.,
сумата в размер на 179.16 лева - лихва за забава за периода от 30.10.2015г. до 30.05.2017г.,
сумата в размер на 582.99 лева - такси за периода 30.10.2015г.-10.11.2016г,, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело 46416/2017г. по описа на СРС, 25
състав, както и сумата в размер на 350 лева - общ размер на разноски по делото.
Не е спорно, че А* е починала на 18.11.2023 г. и неин наследник е ищецът В. Р. В.А,
ЕГН **********.
Не е спорно, че ответникът е отказал за признае вземанията, че са погасени по
давност.
Не е спорно, че вземанията, установени по гр. д. № 24399/2018 г. и ч. гр. д. №
46416/2017 г. и двете по описа на СРС, са погасени по давност.
Ответникът изцяло признава иска.
Спорно остава дали следва да се приложи чл.78, ал.2 ГПК.
чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
За да бъде уважен искът, ищецът при условията на пълно и главно доказване следва
5
да установи следните обстоятелства:
1. Образувано изпълнително дело
2. Периодът между две действия, които прекъсват погасителната давност давността е
повече от 3 или 5 години – период от време в размер минимум на 3 или 5 години,
който да е осъществен между две изпълнителни действия, които прекъсват давността.
При условията на насрещно и пълно доказване, ответникът следва да установи
условията за настъпване или спиране на погасителната давност в период по-малък от 3 или 5
години.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК –
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да посочат
и представят доказателства за тях.
ДОПУСКА като писмени доказателства и доказателствени средства
следните документи: 1.Удостоверение за наследници; 2. Кореспонденция между
страните; 3.Копие от съдебно решение по гражданско дело 24399/2018г. по описа на СРС,
25 състав; 4. Адвокатско пълномощно и договор за правни услуги; 5. Копие от исковата
молба и доказателствата към нея за ответника;
Договор за потребителски кредит № *********, Решение по гр. д. № 24399/2018 г.,
Писмо с изх. № БНБ-88949/19.08.2022 г.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване гр. д. № 4399/2018 г. и ч. гр. д. №
46416/2017 г. и двете по описа на СРС, 25 състав, които да се върнат след
влизане в краен съдебен акт по настоящото дело.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
6
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за
спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
7
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 14.04.2025 година от 09.30
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, а на ищеца чрез
неговия процесуален представител.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи не ищеца чрез
неговия процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след провеждане на процедура по призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8