№ 982
гр. Русе, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20214520102277 по описа за 2021 година
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно
основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова – чл.240, ал.1 и
ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" С.А., клон България твърди, че със съобщение по ч.гр.д.
№ 6094/2020 г. по описа на Районен съд-Русе му е предоставена възможност
за предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането,
обективирано в издадената по същото дело заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК. В тази връзка твърди, че на 10.09.2015 г. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" и ответника Нуридин Фарейдинов
Шефкетов бил сключен договор за потребителски паричен кредит № РLUS-
11436285, с който страните постигнали съгласие кредиторът да отпусне на
кредитополучателя заем в общ размер 2700 лева за срок от 48 месеца, считано
от подписване на договора, до 20.09.2019 г., съгласно погасителен план,
включващ падежните дати на месечените погасителни вноски, техния размер
и размера на оставащата главница. Договорено било паричният кредит да
бъде изплатен на 48 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 117.68 лева,
като в договора била посочена и общата стойност на плащанията по кредита.
Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника бил определен
1
годишен процент на разходите. Кредитополучателят заплащал и такса
ангажимент, срещу което кредиторът сключвал договора при фиксиран
лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в
договора условия, размери и срокове. Таксата се заплащала от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържал
сумата, посочена в поле „Такса ангажимент", от общия размер на кредита.
Лихвеният процент по кредита бил фиксиран за срока на договора, като
началната дата за изичисляване на ГПР била датата на подписване на
договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е
високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват
точно задълженията си по него. Сумата, предмет на договора, била преведена
по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в
договора за кредит. На основание чл.3, във вр. с чл.4 от договора, за
ответника възниквало задължението да погаси заема на 48 месечни вноски,
всяка по 117.68 лв., като при забава на една или повече месечни погасителни
вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата. Обезщетението за забава
било равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли на текущата година, плюс 10 %. Лихвените проценти, в
сила от 1 януари на текущата година, били приложими за първото полугодие
на съответната година, а лихвените проценти, в сила от 1 юли, били
приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислявало на
дневна база, като дневният й размер за просрочени задължения бил равен на
1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.
Длъжникът преустановил плащането на вноските на 20.02.2017 г., като към
тази дата били погасени 16 месечни вноски. На основание чл. 5 от договора,
вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ставало изискуемо в пълен
размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която дата
в настоящия случай била 20.03.2017 г., от която вземането станало ликвидно
и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора било
изпратено изрично уведомление до длъжника. Тъй като от страна на
последния не били извършвани погашения по дълга, ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
в Районен съд-Русе за следните дължими суми по договор за потребителски
2
паричен кредит № РLUS-11436285: 1867.33 лева главница, 65.35 лева
мораторна лихва за периода 20.03.2017 г. - 16.12.2020 г., законната лихва за
забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за
парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането.
Моли да бъде постановено решение, с което да се признае за
установено, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А. чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, съществува вземането по
договор № РLUS-11436285, обективирано в заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 6094/2020 г. по
описа на Районен съд-Русе. Претендира и присъждане на направените
разноски в двете производства. При условията на евентуалност, в случай че
предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предявява осъдителен иск
срещу ответника за същите суми.
В отговора на исковата молба назначеният особен представител на
ответника оспорва основателността на исковете. Счита, че с оглед
изплатените суми преди и след образуване на заповедното производство
дължимата сума би следвало да бъде в по-малък размер от 1549.77 лв. Счита
също, че предсрочната изискуемост по кредита не е надлежно обявена на
длъжника.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 6094/2020 г. по описа на Районен съд -
Русе, съдът е издал в полза на ищеца по настоящото дело срещу ответника
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите:
1867,33 лв. - главница по предоставен кредит, 65.35 лв. - мораторна лихва за
периода от 20.03.2017 г. до 16.12.2020 г., законна лихва от датата на подаване
на заявлението в съда – 23.12.2020 г. до изплащане на вземането, както и
88.65 лв. разноски по заповедното производство. Съобщението до длъжника е
връчено при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което заповедният съд дал
указания на заявителя да предяви настоящите искове за установяване на
вземанията по заповедта.
3
От представения по делото Договор за потребителски паричен кредит
№ РLUS-11436285/10.09.2015 г. се установява, че ищецът, с предишно
наименование „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, е предоставил на
ответника заемна сума в размер на 2700 лева при следните параметри:
застрахователна премия – 725.76 лв., такса ангажимент – 94.50 лв., годишен
процент на разходите - 41,23 %, лихвен процент - 32,78 % или общо
задължението възлиза на 5648,64 лв., платимо на 48 броя равни месечни
погасителни вноски, всяка от които в размер на 117,68 лева. Договорът
съдържа и погасителния план, в който са отразени само падежите на вноските
и размера на оставащата главница към съответната дата.
Ищецът признава и представя извлечение по процесния кредит, че до
24.04.2017 г. ответникът е извършил плащания в общ размер 2024.49 лв. След
обявяване на кредита за предсрочно изискуем също е извършил плащания от
общо 2215.99 лв.
На 23.11.2017 г. на ответника /чрез дъщеря му/ е връчена „Последна
покана“ от ищеца, с която Н.Ш. е уведомен, че вземането срещу него е
обявено за предсрочно изискуемо и към него момент дължи общо 3472.25 лв.,
от които 2355.99 лв. главница, 957.91 лв. договорна лихва и 158.35 лв.
обезщетение за забава.
От приетото заключение по назначената и неоспорена съдебно-
икономическа експертиза се установява, че кредитът е усвоен от ответника на
11.09.2015 г., като с негово изрично съгласие е удържана сумата 1084 лв. за
погасяване на задължението му по друг договор за кредит – РLUS-11367388.
Останалата сума от 1521.50 лв. е преведена по посочена от него банкова
сметка в „Уникредит Булбанк“ ЕАД. Поради забавяния на две или повече
месечни вноски, съгласно чл.5 от договора вземането станало предсрочно
изискуемо на 20.03.2017 г., като до тогава с внесената сума от общо 2024.49
лв. са погасени: 434.73 лв. главница, 1264.97 лв. договорна лихва, 287.28 лв.
застраховки и 37.51 лв. разноски по събиране на задълженията. Със
заплатените още 2215.99 лв. след предсрочната изискуемост са погасени:
957.91 лв. договорна лихва, 90.72 лв. застраховка, 769.42 лв. обезщетения за
забава и 397.94 лв. главница. Към датата на образуване на заповедното
производство задължението на ответника към ищеца по договора за кредит №
РLUS-11367388 възлиза на: 1867.33 лв. главница, като за периода 20.03.2017
4
г. – 16.12.2020 г. е начислена мораторна лихва в размер на 65.35 лв.
Установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва
да докаже наличие на спорното право, а ответника - фактите, които
изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за
изпълнение.
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. основава претенцията си на
договор за кредит № РLUS-11367388, сключен на 10.09.2015 г. Същият
попада в приложното поле на ЗПК, тъй като ответникът има качеството на
потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, съответно ищецът се явява
кредитор, съгласно четвъртата алинея на същата разпоредба, тъй като
предоставя кредит под формата на заем, който не попада сред изключенията
на чл.4 ЗПК. Като вид търговска сделка от категорията банкови сделки,
имащи за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на
кредитни институции, съгласно чл.24 ЗПК, контрактът попада и в
приложното поле на ЗЗП.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
В случая договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 и т.12 от ЗПК.
В т.10 на чл.11 от Закона е посочено, че договорът за потребителски
кредит съдържа „годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин“.
В конкретния случай в договора е посочен размерът на ГПР, съгласно
изложеното по-горе, но не и как е формиран той. Съгласно чл.19 от ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В настоящия случай тези
5
основания не са изложени в договора, като не е конкретизирано кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в
договора ГПР от 41,23 %.
Съгласно т.12 на чл.11, ал.1 ЗПК, погасителният план трябва да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи. Както беше посочено и по-горе,
погасителният план, находящ се на първа странища от договора за
потребителски кредит, съдържа единствено размера на вноската на
съответната падежна дата и размера на оставащата главница.
Според чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При това
положение ответникът дължи на ищеца връщане на главницата, която е
получил по договора. От заключението на приетата съдебно-икономическа
експертиза става ясно, че Н.Ш. е извършил плащания по процесния кредит в
общ размер 4240.48 лв., от които 2024.49 лв. до 24.04.2017 г. и останалите
след предсрочната изискуемост до 01.12.2020 г. Следователно, от дължимата
в случая чиста стойност на кредита – получените 2700 лв. ответникът
понастоящем е изплатил много над нея.
Следователно исковете се явяват изцяло неоснователни и като такива
подлежат на отхвърляне.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ГПК на ищеца не следва
да се присъждат и разноските, направените от него в двете производства.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж“ рег.№ *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр.14,
представлявано от Димитър Димитров, срещу Н. Ф. Ш., ЕГН **********,
установителен иск по чл.422 ГПК за дължимост на сумите: 1867.33 лева
6
главница по предоставен кредит, ведно със законната лихва от 23.12.2020 г. и
65.35 лева мораторна лихва за периода 20.03.2017 г. - 16.12.2020 г., предмет
на заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №
6094/2020 г. по описа на РС-Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7