Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
Кюстендил, 29.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХII-ти н.с., в
открито съдебно заседание на петнадесети юли, две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОСЛАВ ПЕТРОВ
при участието на секретаря Янка
Ангелова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 284/2021г. по описа на
КРС, ХII-ти н. с., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление № 265/29.01.2021г. издадено от Директора на РДГ - Кюстендил, с
което на Л.В.З. с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.257 ал.1 от ЗГ е
наложено административно наказание - "глоба“ в размер на 300 /триста/ лева
за нарушение на чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ, във вр. с чл.12б, ал.2 от Наредба № 1 за
сечите в горите.
В
подадената жалба и впоследствие в хода на процеса се релевират оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно постановление,
като се навеждат доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните
правила по установяване и санкциониране на административното нарушение, по
аргументи, подробно изложени в депозираната жалба и изложени в съдебно
заседание. Моли се за постановяване на решение, с което да бъде отменено изцяло
атакуваното наказателно постановление и да
бъдат присъдени сторените разноски в производството.
Въззиваемата страна, чрез
процесуалния си представител, моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди
обжалваното наказателно постановление.
Съдът, след като взе предвид
изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния
седмодневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи
следното:
На 27.10.2020г. служители на РДГ-гр.Кюстендил –Д. Д., Ив. С. и Н. Н. извършили
проверка по документи и на място в сечище, находящо се в отдел 183 „у“ в
землището на с. Лисец, община Кюстендил, собственост на физическо лице и
установили, че е извършено маркиране в размер на 53% от запаса на насаждението.
По документи проверяващите констатирали, че за периода от 03.08.2020г. до
22.08.2020г. за горепосоченото сечище е издадено позволително за сеч №
569642/03.08.2020г. и в позволителното е разрешена сеч на 20% от запаса на
насаждението.
Съставен бил протокол от същата дата.
На 17.11.2020г. бил съставен АУАН № 004076 срещу жалбоподателката, като
лице по чл.108 ал.3 от ЗГ, на което е издадено позволително за сеч и преди
започване на сечта не е уведомила писмено РДГ – Кюстендил, че извършеното
маркиране не съответства на посоченото в позволителното за сеч. Прието е, че е
нарушение З. е извършила нарушение на чл.12б, ал.2 от Наредба за контрол и опазване на
горските територии, във вр. с чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ.
Въз основа на акта е издадено атакуваното НП, в което е възприета
идентична фактическа обстановка, но с различна правна квалификация на
нарушението, а имено чл.257 ал.1
т.1 от ЗГ, във вр. с чл.12б, ал.2 от Наредба № 1 за сечите в горите.
С оглед гореизложеното в настоящото
производство е допуснато абсолютно и неотстранимо процесуално нарушение
изразяващо се в противоречие между АУАН и НП. На жалбоподателката е ограничено
правото на защита първо със самото съставянето на АУАН, в който не пълно и
неясно е описано нарушението. Впоследствие отново е нарушено правото на защита и
при съставяне на НП, с което е посочено различна правна квалификация, като не
може да бъде възприето като техническа грешка, както се твърди от проц.
представител на АНО. В случая не касае техническа грешка, а изцяло различно
наименования на нарушената наредба с посочен номер, какъвто не е упоменат с АУАН.
Съществено процесуално нарушение е въвеждането на нови разпоредби, чието
нарушение се твърди за първи път в НП и същите не са посочени със съставяне на
АУАН от актосъставителя.
Извън горното следва да се посочи, че нарушението не бе доказано от
обективна страна в пълен обем, но това обстоятелства е ирелевантно, с оглед констатираните
съществени процесуални нарушения.
С
оглед гореизложеното наказателното постановление, следва да бъде отменено като неправилно
и незаконосъобразно и с
изхода на делото и на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН дружеството жалбоподател има
право да му бъдат присъдени претендираните разноски в размер на 300 /триста/
лева представляващи адвокатско възнаграждение, видно от приложения договора за
правна защита и съдействие.
По
изложените съображения и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
265/29.01.2021г. издадено от Директора на РДГ - Кюстендил, с
което на Л.В.З. с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.257 ал.1 от ЗГ е
наложено административно наказание - "глоба“ в размер на 300 /триста/ лева
за нарушение на чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ, във вр. с чл.12б, ал.2 от Наредба № 1 за
сечите в горите.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – гр.
Кюстендил да заплати на Л.В.З. с ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 300 /триста/ лева
представляваща сторени разноски в настоящото производство за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Кюстендил.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: