Решение по дело №1763/2020 на Районен съд - Плевен

М О Т И В И към Решение № 559 по НАХД№1763/2020г. по
описа на ПлРС.

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.

РП- Плевен е повдигнала обвинение против М. И. И. от гр.Плевен, за
престъпление по чл.296, ал.1 от НК за това, че на 27.10.2019 година в град
Плевен не изпълнил Заповед за защита от домашно насилие под №
54813.08.2019 година на Районен съд -Плевен постановена по гражданско
дело под № 4087/2019г., съгласно която се задължавал да се въздържа от
извършването на домашно насилие спрямо С.М.И. от град Плевен, като при
условията на чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН му се забранявало и приближаването на
по-малко 50/ петдесет/ метра от нея, от жилището в което същата живее,
местата и за социални контакти и отдих за срок от 8 /осем/ месеца, считано от
20.06.2019г., чрез приближаването му в непосредствена близост до
защитеното лице и упражняването му на психическо и емоционално насилие,
изразяващо се в отправянето на следните обидни изявления: „***!, Ти
виждала ли си се?!“, „Знаеш ли като те врътна!“ ***! „*** ***! *** ***,
защото живеете до *** !“.
За Районна прокуратура – Плевен редовно призована, не се явява
представител и в този смисъл не взема становище по така направеното
предложение.
Обвиняемият М.И., се явява в съдебно заседание и с адв. Д. Н. от ПАК.
Съдът като прецени становището на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
През 1990 година лицата С. М. И. и М. И. И. сключили граждански брак
по време на което им съвместно съжителство обитавали жилищен имот,
находящ се в обособения в град Плевен жилищен комплекс „*** .
През годините С.И. нееднократно била обект на обидно отношение от
страна на съпругът и съпроводено с непровокирана агресия от обвиняемият
М.И. спрямо личността й, която понасяла в изпълнение на желанието и за
отглеждането на децата им в нормална семейна среда. Независимо от
многократните компромиси от страна на И. и преодоляване на унизителното
за личността и поведение, демонстрирано от обвиняемия М.И., съпружеските
взаимоотношения между тях се развивали деградивно с течение на времето.
1

На 26.05.2019г. С.И. и обвиняемият М.И. приели покана за
присъствието им на тържество в заведение за обществено хранене в град
Плевен, организирано от приятелско семейство. При прибирането им към
дома им след полунощ обвиняемият М.И. през цялото време на
предвижването им пешком отправял обидни думи по отношение на С.Х.,
което било съпроводено и неправомерно физическо съприкосновение със
същата, изразяващо се в нанасянето на удари в областта на лицето и торса,
което довело до повалянето и на пътната настилка. Вследствие на проявеното
психическо и физическо насилие от страна на обвиняемия М.И. по отношение
на съпругата му, което довело до спукването на едно от ребрата и
констатирано след съответното медицинско освидетелстване, в С.И. се
оформило желание за предприемането на съответните законово
регламентирани действия за защита на личността и. В изпълнение на същото
И. депозирала пред Районен съд -Плевен молба за налагането на мярка от
предвидените такива в Закона за защита от домашно насилие, въз основа на
която се образувало гражданско дело под № 4087/2019 г.
Районен съд-Плевен въз основа на направеното искане по чл. 18 от
ЗЗДН от С.И. издал Заповед от 20.06.2019г. за незабавна защита в полза на
С. М. И. от град Плевен.
С решение от 13.08.2019 г., влязло в сила на 19.08.2019 г., при
условията на чл. 5,ал.1, т.1 от ЗЗДН по образуваното гражданско дело под №
4087/2019 г. по опис на РС-Плевен се издала съответната Заповед, с която се
определяли конкретни мерки за закрила, по силата на която обвиняемият
М.И. А. от град Плевен се задължавал да се въздържа от извършването на
домашно насилие спрямо С.М.И. от град Плевен. Със същата Заповед при
условията на чл. 5, ал.1 т.2 от ЗЗДН обвиняемият се отстранявал от
съвместно обитаваният им жилищен имот. Въз основа на разпоредбата на
чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на обвиняемия М.И. се забранявало да се приближава
на по-малко 50 /петдесет/ метра от С.И., от жилището в което същата живее,
местата и за социални контакти и отдих за срок от 8 /осем/ месеца, считано
от 20.06.2019 г.
С решението на съда и издадената въз основа на същото след
влизането му в сила Заповед за защита от домашно насилие под №
54/13.08.2019 г., обвиняемият М.И., който активно участвал в
съдопроизводствените действия бил своевременно запознат от съответния
полицейски служител при Второ РУ при ОДМВР-Плевен въз основа на
полученото от РС-Плевен разпореждане.
Независимо от така постановените мерки за защита по отношение на
И. и въпреки предприетите действия от нейна страна по сезирането на
компетентния съд с искова претенция за прекратяването на сключения с
обвиняемия М.И. граждански брак с развод, последният нееднократно
осъществявал мобилна комуникация за получаването и изпращането на
текстови съобщения и разговори по наименованието „Вайбър“.
На 27.10.2019 г. се провеждали предварително огласените местни
избори за общински съветници и кметове на които С.И. била определена за
2

участие като наблюдател от политическата партия „***“ на организираните
такива в 55 избирателна секция, находяща се в *** гр. Плевен.
Около 18.00 часа С.И. се установила в двора на учебното заведение в
изпълнение на желанието и за съпровождане на Р.М., нейна ***, която била
трудно подвижна.
По същото време в непосредствена близост до учебното заведение, с
автомобила си преминал обвиняемият М.И. в изпълнение на споделеното от
негова страна желание да упражни правото си на глас. Независимо от
издадената му заповед за въздържание от домашно насилие по отношение на
С.И. с конкретно регламентирани мерки и въпреки възприетото присъствие в
близост на същата съвместно с *** й до страничен изход в учебното
заведение дворно място обвиняемият И. се приближил на разстояние от
около 2 метра от свидетелите И. и М.. След като обвиняемият М.И. се
приближил неправомерно в изключителна близост до С.И. отправил по
отношение на същата следните обидни реплики: „***!, Ти виждала ли си се
?!“ , „Знаеш ли като те врътна!“ ***! „ „*** *** ! *** ***, защото живеете до
*** !“.
Вследствие на възприятията си за емоционално необоснована агресия
демонстрирана отново от страна на обвиняемия И. по отношение на
личността й и въз основа на оформилото се в същата отрицателно
психическо състояние от отправените и обидни реплики и изключителната
неправомерна близост на същият, въпреки наличието на издадена заповед за
защита от подобно домашно насилие, мотивирало С.И. се отправи към
вътрешността на училището, където се срещнала с дежурния в изборния ден
служител на полицията от който поискала оказването на съдействие.
След като С.И., придружена от *** - Н. Й. И. се отправили към
посоченото от страна на същата местоположение на обвиняемият М.И.,
констатирали отсъствието на същият.
Нарушените от страна на обвиняемия М.И. мерки, регламентирани в
издадената Заповед за защита в полза на С.И. и изразяващи се в
приближаването на същият до нея, до местата и за социални контакти и
отдих до недопустимо разстояние от местоположението на което същата се
намирала на посочената дата и съпроводени с отправянето на обидни за
личността й изявления, И. депозирала сигнал пред надлежните органи на
полицията при Второ РУ при ОДМВР-Плевен.
С оглед изясняване на обстоятелствата по случая в качеството на
свидетели са разпитани лицата С. М. И. , Р. А. М. , Х. Г. М. и Н. Й. И. .
Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на
обвиняемия М.И., от показанията на разпитаните свидетели С. М. И. , Р. А. М.
, Х. Г. М. и Н. Й. И. , както и от писмените доказателства, находящи се в
досъдебно производство № 1992/2019 г. по описа на Районна прокуратура –
гр. Плевен, прочетени в съдебно заседание и приобщени към
доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК.
Показанията на свидетелите са относими към предмета на доказване и
пълното, и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото, и разкриване
3

на обективната истина.
Съдът възприема изцяло изложената по-горе фактическа обстановка,
тъй като тя кореспондира с всички писмени доказателства събрани в хода на
досъдебното производство.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира за
установено следното от правна страна:
С деянието си обвиняемият М. И. И. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.296, ал.1 от НК, като на
27.10.2019 година в град Плевен не изпълнил Заповед за защита от домашно
насилие под № 54813.08.2019 година на Районен съд -Плевен постановена по
гражданско дело под № 4087/2019г., съгласно която се задължавал да се
въздържа от извършването на домашно насилие спрямо С.М.И. от град
Плевен, като при условията на чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН му се забранявало и
приближаването на по-малко 50/ петдесет/ метра от нея, от жилището в което
същата живее, местата и за социални контакти и отдих за срок от 8 /осем/
месеца, считано от 20.06.2019г., чрез приближаването му в непосредствена
близост до защитеното лице и упражняването му на психическо и
емоционално насилие, изразяващо се в отправянето на следните обидни
изявления: „***!, Ти виждала ли си се?!“, „Знаеш ли като те врътна!“ ***!
„*** ***! *** ***, защото живеете до *** !“ - престъпление по чл.296, ал.1 от
НК.
При определяне на вида на наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемия,
съдът съобрази, следните обстоятелства:
За престъплението по чл.296, ал.1 от НК, което е умишлено, се
предвижда наказание до три години лишаване от свобода или глоба до 5000
лева. М.И. не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от НК и от
престъплението имуществени вреди не са настъпили.
Съдът счита, че са налице условията на чл.78а от НК, поради което обвиняемият
следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание.
При определяне вида и размера на последното, съдът взе предвид следните
обстоятелства:
Смекчаващи отговорността обстоятелства за обвиняемия М.И. се явяват
доброто процесуално поведение и проявеното разбиране за обществено-
опасния характер на деянието.
При съобразяване на горните обстоятелства и в съответствие с принципа
на индивидуализация на наказанието, съдът намира, че на обвиняемия М. И.
И. следва да бъде наложено наказание при баланс на отегчаващите и
4

смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно глоба в размер на 1000
/хиляда/ лева.
Така определеното по вид и размер наказание съдът намира за
справедлива и адекватна санкция за извършеното от обвиняемия М.И., като
чрез нея ще се въздейства възпиращо и превъзпитаващо спрямо дееца и
предупредително спрямо останалите членове на обществото.
С оглед изложеното съдът постанови решението си.

5

Номер на акта:	559
Дата:	4 декември 2020 г.
Съдия:	Димитър Христофоров Кирилов

Дело:	20204430201763
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	11 септември 2020 г.

Решение по дело №1763/2020 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите