Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 40
гр.Русе, 26.08.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Бисерка Василева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 367 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.172,
ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на „Агроактив“ ЕООД, със
седалище в с.Кацелово, общ.Две могили, обл.Русе, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-3393-000089/14.05.2021 г., издадена от началника на Второ
РУ към ОД на МВР – Русе, с която по отношение на жалбоподателя, в качеството на
собственик на моторното превозно средство, е приложена принудителна
административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП „прекратяване на
регистрацията на ППС“ – товарен автомобил марка „Хюндай“, модел „И30“, с рег.№
Р 4886 АР, за срок от 1 година. Принудителната
административна мярка е наложена за това, че при извършената проверка на
13.05.2021 г., около 10:45 часа, било установено, че товарният автомобил,
собственост на дружеството жалбоподател, се управлява по ул.“Шипка“ в гр.Русе,
в посока надлеза на бул.“България“, от неправоспособен водач - Г.Й. Я., за
което нарушение на последния бил съставен и акт за установено административно
нарушение (АУАН) бл.№ 434586/13.05.2021 г. В жалбата и в хода на устните
състезания процесуалният представител на жалбоподателя развива оплаквания за
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи
се в липсата в оспорения административен акт на мотиви по отношение
продължителността на мярката. Поддържа, че определянето й за максималния
предвиден от закона срок нарушава принципа на съразмерност, тъй като засяга в
прекомерна степен интересите на дружеството, което се занимава със земеделска
дейност и се нуждае от превозното средство, чиято регистрация била прекратена,
и се явява несправедливо, тъй като автомобилът бил ползван от неправоспособния
водач без разрешението и знанието на управителите на „Агроактив“ ЕООД. Моли
съда да постанови решение, с което да измени оспорения административен акт като
намали срока на приложената с него принудителна административна мярка до законовия
минимум.
Ответникът по жалбата – началникът на Второ РУ към ОД на МВР –
Русе, чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната
неоснователност. Сочи, че заповедта съответства на целта на закона и не
нарушава принципа на съразмерност. Определеният максимален срок на мярката бил
продиктуван от обстоятелството, че неправоспособният водач Г.Й. Я. бил
многократно наказван за допуснати други нарушения по ЗДвП, видно от приложената
по административната преписка справка за нарушител/водач. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и
извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт, приема следното:
Жалбата е
подадена от процесуално легитимирана страна – адресата на акта, който е
неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок, при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява
основателна.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган – от началника на Второ РУ при ОД на
МВР - Русе, надлежно оправомощен с т.3 от заповед № 336з-1120/23.06.2017 г., изменена
и допълнена съответно със заповед № 336з-571/20.03.2018 г. и заповед №
336з-334/12.02.2020 г., всички на директора на ОД на МВР – Русе, като
ръководител на съответната служба за контрол по чл.172, ал.1 от ЗДвП.
Административният
акт е издаден в изискуемата писмена форма и в съответствие с материалния закон.
Константна е
съдебната практика, според която, за разлика от
административнонаказателната отговорност по чл.177, ал.1, т.3, б."а"
от ЗДвП, за прилагането на принудителната административна мярка по чл.171,
т.2а, б.“а“ от същия закон не е необходимо собственикът на МПС да е знаел или
допускал, че лицето, управлявало автомобила му, е неправоспособно. Макар да не
е сред елементите на фактическия състав по цитирания текст, посоченото
обстоятелство следва да бъде съобразено от органа при определяне на конкретната
продължителност на мярката, за което той е длъжен да изложи и съответните
мотиви. Изискването за мотивиране на заповедта за прилагане на ПАМ следва както
от чл.59, ал.2, т.4 от АПК, но и от разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, която
предвижда, че мярката по чл.171, т.2а от същия закон се прилага с мотивирана
заповед.
При определяне
на срока на ПАМ административният орган действа в условията на оперативна
самостоятелност, но това не го освобождава от задължението да изложи мотиви
относно определената нейна продължителност. В този смисъл са и задължителните
указания по т.2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по тълк.д.
№ ТР-4/2002 г. Според тях, независимо от предоставеното от закона право на
действие при оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви по въпроса защо
е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения съставлява
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание
за отмяната на акта. Актът се проверява по съдебен ред за неговата
законосъобразност, а тя, освен преценката дали органът не е нарушил съответните
законови рамки, включва в себе си и отговор на въпроса дали той не е упражнил
превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и
съответства ли взетото решение на целта на закона. В задължителната съдебна
практика (вж. т.3 от Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК) се
приема също, че не съществува пречка мотивите да бъдат изложени преди
издаването на акта или след това и да се съдържат в друг документ, който изхожда
от същия административен орган и позволява на страните да се запознаят своевременно
със съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу
него. В случая тези изисквания не са спазени.
В оспорената
заповед липсват каквито и да било мотиви, с които се обосновава избраната от
административния орган продължителност на срока на мярката. В нея липсва и
препращане към мотивите, изложени в друг акт, при спазване на изискванията на Тълкувателно
решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК. По-конкретно в заповедта за прилагане на
ПАМ липсва препращане към изготвената справка за нарушител по отношение на
неправоспособния водач, на която процесуалният представител на ответника се
позовава едва в съдебно заседание. Липсва възможност за подобно „дописване“ или
допълване на мотивите на акта от неговия издател в хода на съдебното
производство по обжалването му чрез позоваване на други писмени материали.
При установената
липса на мотиви относно продължителността на срока е невъзможно да се извърши
преценка за съответствието на мярката с целта, за която тя е приложена. Съдът
не може да замести с решението си липсващите мотиви в оспорената заповед
относно определения срок на ПАМ. В случая, както беше отбелязано, липсва дори препращане
към справката за водач/нарушител, за да се приеме, че изискването на чл.172,
ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2, т.4 от АПК е спазено и да за може да се проверява
дали определената продължителност на мярката се явява пропорционална. След като в закона за този вид нарушение не е
определен конкретен срок за налагане на принудителната административна мярка,
то органът задължително е следвало да обоснове налагането й за максималната
продължителност с необходимостта от превантивен ефект на мярката за конкретния
случай и при спазване на принципите за съразмерност по чл.6 от АПК (вж. решение
№ 14879 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6949/2018 г., II о. и др.).
Отсъствието на мотиви относно продължителността на срока на мярката обаче
не съставлява липса на форма на акта въобще, поради което обосновава само
изменението му в тази част, но не и неговата отмяна, щом предпоставките за прилагане
на ПАМ безспорно са били налице. Поради липсата на изложени в оспорената
заповед съображения за определяне на срока на мярката над установения от закона
минимум от 6 месеца, то административният акт следва да бъде изменен в тази
част като срокът бъде определен в минималния предвиден в закона размер.
Искане за
присъждане на разноски е направил само ответникът по жалбата. Жалбоподателят е
поискал само изменение на акта чрез намаляване на срока на ПАМ до предвидения в
закона минимум. Това изявление съдържа имплицитно признание на
законосъобразността на оспорената заповед в останалата й част, което
обстоятелство следва да бъде взето предвид при разпределяне на отговорността за
разноските. Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК и чл.24
от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът по жалбата има право
на половината от предвидения в тази разпоредба размер на минималното юрисконсултско
възнаграждение от 100 лева, или сумата от 50 лева. Както се приема и в
Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС,
възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято
структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен
орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Така мотивиран и
на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-3393-000089/14.05.2021 г., издадена от началника на Второ РУ при ОД
на МВР – Русе, с която по отношение на „Агроактив“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в с.Кацелово, общ.Две могили, обл.Русе,
ул.“Осоговска планина“ № 1, представлявано от Д.В.Д., е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП „прекратяване на
регистрацията на ППС“ – товарен автомобил марка „Хюндай“, модел „И30“, с рег.№
Р 4886 АР, за срок от 1 година, като НАМАЛЯВА
срока на посочената принудителна административна мярка на 6 месеца.
ОСЪЖДА Агроактив“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в с.Кацелово, общ.Две могили, обл.Русе, ул.“Осоговска планина“ № 1,
представлявано от Д.В.Д., да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, с
адрес гр.Русе, бул."Генерал Скобелев" № 49, представлявана от
директора М. Й. Д., сумата от 50 лева
- юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: