№ 404
гр. Плевен, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора гоД. в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
при участието на секретаря Е.М.Р.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Гражданско дело №
20224400100156 по описа за 2022 гоД.
Иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от С. И. К., с която против Д. И. К. е
предявен иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за
прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и
гледане, сключен с нотариален акт № 98, т.VI, рег. № 5002, д. № 524/2004г. на
нотариус С.П.. В исковата молба се твърди, че имотът е прехвърлен от
родителите на ищеца В.Л.К., б.ж. на гр.Плевен починала на 15.04.2015г. и
И.Т.К., б.жител на с.гр., починал на 17.08.2020г. на сестра му Д. И. К. срещу
задължението за гледане и издръжка. Имотът представлява ЖИЛИЩЕ N 23-2,
находящо се на трети етаж, входа „А", в жилищен блок "*********",
построен върху държавна земя, квартал *********, комплекс „ ********* ",
ул. "********* " N 20 в град Плевен, състоящо се ДВЕ СПАЛНИ, ДНЕВНА-
СТОЛОВА, КУХНЕНСКИ БОКС, КИЛЕР, КЛОЗЕТ И БАНЯ, със застроена
площ от 100,20 кв.м., при посочени в акта съседи, заедно с принадлежащото
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ N 25 и 26, със застроена площ от 7,85 кв.м., при
посочени съседи, както и 1,624% идеални части от общите части на сградата и
1,542% идеални части от правото на строеж върху мястото и правото на
строеж върху припадащата се част от терена на комплекса.
В исковата молба се твърди също, че след смъртта на баща им Д.
1
К. е направила отказ от наследството му, със заявление от 25.09.2020г., който
отказ е вписан в специалната книга към Районен съд Плевен под N
150/25.09.2020г. в следствие на провеждането на ч.гр.д. N 4852/2020г. по писа
на Районен съд Плевен.Ищецът твърди, че той е единствен наследник на
И.Т.К. и като такъв има процесуалната легитимация да иска разваляне на
договора за гледане и издръжка, в частта му относно собствеността на И.К.
върху 1/2 от имота.
Ищецът твърди, че ответницата Д. К. не е изпълнявала
задълженията си по договора за прехвърляне на имот срещу гледане и
издръжка, досежно гледането и издръжката на баща им И.К., като се касае за
пълно неизпълнение – основание за разваляне на договора за ½ ид.ч. от
прехвърления имот. Твърди, че баща му не е получил грижите, издръжката и
гледането, съгласно предвиденото в договора.Предвид факта, че в договора
не е указано как точно следва да се изпълнява задължението, а само :„Д. И. К.
да гледа и издържа прехвърлителите“, ищецът се позовава на съдебната
практика, която приема, че поетото задължение за издръжка и гледане е
единно и неделимо и следва да се осъществява чрез престиране на грижа и
издръжка ежедневно, редовно и в пълен обем до когато е необходимо. /
Решение N 1272/03,02,2009 г. по гр.д. N 3441 / 2007 г. на IV г.о. на ВКС,
Решение N 70/ 05,07,2011 г. по гр.д. N 612 / 2010 г., III г.о. на ВКС/.Грижата
следва да е ежедневна, без прекъсване, непосрествено и в пълен обем и в
натура. Задължението за гледане и издръжка е единно и неделимо и следва да
се осъществява чрез престиране на грижи ежедневно, непрестанно /Реш. 1014
/ 20,12,1999 г. по гр.д.И 550 / 1999 §., II г.о. На ВКС, Решение N 70/ 05,07,2011
г. по гр.д. N 612 / 2010 п, III г.о. на ВКС, Решение N 216/ 23,06,1996 г. по гр.д.
N 636/1995 г., II г.о. на ВКС, Решение N 653/08,07,2002 г. по гр. д. N 292/2002
г., II г.о. на ВКС, Решение N 1272/03,02,2009 г. по гр.д. N 3441 / 2007 г. на IV
г.о. на ВКС.
Позовава се и на ТР от 15.05.2012 г. по Тълк. Дело N 6/2012 г. на
ОСГК на ВКС, като твърди, че точно изпълнение от страна на длъжника по
алеаторен договор е налице, когато той предоставя ежедневно и непрекъснато
грижи и издръжка в натура в договорения от страните обем, така че да бъдат
задоволени нуждите на кредитора от място на живеене, храна, отопление,
осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди.В
2
случая сестра му Д. К. въобще не е полагала необходимите грижи за своя
баща И.К.. От 1994 гоД. тя живее постоянно в София. При сключването на
договора на 21.09.2004г. както и към настоящия момент тя продължава да
живее там.Идвала е в Плевен 1 -2 пъти в гоД.та за по няколко дни, а през
останалото време ищецът е осъществявал грижите за баща си.През
последните 10години когато баща му се е движел все по-трудно, той му е
купувал лекарствата, храната и го е превозвал с колата си за медицински
прегледи, а при нужда и извън града.
Ищецът твърди, че през месец юни 2020г. баща му си е счупил крака и
всичките грижи и ангажименти до изписването му от Клиниката по ортопедия
в град Плевен са били осъществени от него и за негова сметка, включително и
завеждането му до дежурния кабинет през нощта на инцидента,
настаняването му в ортопедията, заплащането на медицинските грижи от
санитар през престоя му там, прибирането му при изписването му,
контролните прегледи, смяната на превръзките, махането на конците и т.н.
Децата му пристигнали от София за да дадат кръв за операцията на крака на
дядо си.След изписването му всички грижи са били поети от ищеца който е
наел рехабилитатор да осъществява раздвижването и изправянето му на крака
след операцията. На 03.08.2021г. от обездвижването баща му е получил
белодробна емболия и е бил приет по спешност в болница за лечение. След
изписването му на 09.08.2021г. грижите за него са се увеличили многократно
и са станали денонощни. Затова ищецът е заплащал на друг човек, който да
стои с него през времето, през което той не е имал възможност. Това е
продължило до смъртта му на 17.08.2021г. До счупването на крака, а и след
това до смъртта на баща им ответницата е идвала в Плевен епизодично - по
няколко пъти в гоД.та, за по няколко дни, последното - за коледните празници
през 2019г., като от тогава до смъртта на баща им тя е била постоянно в
София и не го посетила нито веднъж.
Поради изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с
което да се развали, на осн. чл.87, ал.З от ЗЗД договор за гледане и издръжка,
обективиран с нотариален акт N 98, том VI, рег. N 5002, дело N 524 / 2004 г.
на нотариус С.П., в частта му относно 1/2 идеална част от жилището.Моли да
му бъдат присъдени всички направени по делото разноски.
Ответницата Д. К. е подала отговор на исковата молба в срока по
3
чл. 131 ал. 1 ГПК, в който е взето следното становище: Признава, че
действително, през 1994-а гоД. е започнала да учи в гр.София, но и тогава
всяка седмица се е прибирала в Плевен и е помагала на родителите си с
всичко, от което те са се нуждаели и поискали от нея.През летните ваканции
и по време на сесиите си ответницата е била в гр. Плевен при родителите
ми.След започване на работа през 1999 гоД. е продължила всяка седмица да
се прибира в Плевен. Твърди, че е помагала и финансово, и физически на
родителите си, съобразно възможности си.Твърди, че брат С. К. не е
проявявал никакъв интерес и грижи за родителите им и че те са били крайно
разочаровани, поради което през 2004 гоД. са изявили желание да я
подсигурят по някакъв начин и са решили да и дарят жилището, което
тримата са обитавали. Брат е знаел за това решение и той също е получил
жилище като дарение от тях.
В отговора се твърди също, че през годините ответницата е продължавала
всяка седмица да се прибира в гр.Плевен при родителите си, за да им помага
при основно почистване на апартамента.Пазарувала е и им е приготвяла
храна, помагала им е при къпане и др. Всеки петък е тръгвала от София,
излизайки от работа по-рано и се е връщала в неделя с възможно най-късния
влак или в понеделник.През всички празници и отпуски също е била в Плевен
при родителите си, като живота и е преминавал в работа и пътуване до
гр.Плевен. Твърди, че през дните, когато не е била при родителите си е
наемала жени, които да им окажат съдействие при нужда, докато успее да се
прибере.Ответницата твърди, че и след като през 2012 гоД. е забременяла, е
продължила всяка седмица да пътува при родителите си и да се грижи за тях,
като въпреки напредващата и рискова бременност. Твърди че в нито един от
случаите не е получила съдействие от брат си С. К..След раждането на детето
на 07.10.2012 гоД. родителите решили, че за няколко месеца е добре да не
пътува, тъй като е кърмела. За този период ответницата е наела жена, която да
я замества. Когато дъщеря е навършила 5 месеца и половина, е прекратила
майчинството си и се е върнала на работа, а пътуването до Плевен отново е
било възможно.
Ответницата твърди, че в началото на 2014 бащата на детето е
починал и тя е останала сама с бебето, което е било на гоД. и 4 месеца. Тогава
за два месеца не е можела да пътува до Плевен, но след това е намерила
4
начин да се прибира при родителите си. Снабдила се е със сгъваема кошарка,
а в Плевен са спели при приятел, който живее на близо до процесния
апартамент.Твърди още, че през всичките тези години след завършване на
висшето си образование и до момента се е старала да бъда финансово
независима и обезпечена. Помагала е финансово дори на брат си С. К., който
никога не е имал стабилни и редовни доходи, а винаги е разчитал на частни
заеми, на кредити.Продал е получения от родителите си чрез дарение
апартамент, както и гараж, като след това през 2015 гоД. се е оказал без
средства и жилище. Поради това той я е помолил да използва апартамента на
родителите им вместо да заплаща наем и това е била единствената причина
той да има багаж в жилището. Междувременно ответницата е направила
ремонт и обновяване, като е сменила дограмата на апартамента, мебелите.
Освежила е стаите с изключение на стаята, която брат ѝ е обитавал.
Ответницата твърди, че през 2020гоД. е решила да се върне в
Плевен, но тогава баща и е починал. Това я е накарало да помисли за
продажба на апартамента.Счита че оттогава брат С. К. е решил да подаде
настоящата искова молба и по лесен начин ще се сдобие с финансови
средства. Взема становище, че исковата претенция е неоснователна. Твърди,
че съвместно с родителите са решили как да се осъщестява грижата за тях,
като им помага финансово, физически, присъствено и в съответствие с тези
договорки, каквото е поискано от нея, тя го е сторила.Оспорва твърдението на
С. К., че е закупувал лекарства на баща им и че е заплащал разходите му.
Твърди, че това е правела тя. Помагала е финансово не само на баща им, но и
на двамата си родители. Брат С. К. никога не имал постоянни и сигурни
доходи, а в последствие - и жилище, като цялото семейство изцяло са
разчитали на нея. Признава, че действително брат е превозил баща им до
Стара Загора, но срещу сумата 200 лв., която тя му е дала. При счупването на
крака на баща им, наистина ищецът го е завел на лекар, но оспорва като
невярно твърдението, че всички ангажименти и разходи е поел той. Твърди,
че от нея е получил парите за престоя, за лекарствата, за рехабилитатора и
всичко, което е било необходимо. Тъй като страната е била в карантина, при
първа възможност, заедно с детето си, което тогава е било на 8 години, са
дошли в Плевен при баща .След получената белодробната емболия и
увеличените грижи за баща им, отново тя е поела заплащането на всички
разходи и каквито ѝ е било възможно грижи. Давала е пари на брат си, с които
5
той да плати на човека, който е помагал в грижите за прехвърлителя, а те
заради карантината не са били допускани в болницата.
Ответницата признава, че няма документи за сумите, които е
давала на брат си, нито е съобщавала на някого, в т.ч. и на брат си, кога идва
при родителите си и какво правя за тях, защото грижата за тях е била
безкористна и не е допускала, че ще се наложи да ги установява пред съд.
Счита, че оказаното от него съдействие на родителя и, не означава, че сестра
му не е положила необходимите грижи за него.Не е подозирала, че ще се
налага да иска на брат си разписка за средствата, които му е давала, в т.ч. и за
сумите с които му е помагала многократно.Твърди, че е положила абсолютно
всички грижи - физически и финансови, и за двамата си родители. Оспорва
твърдението и, че е идвала в Плевен „епизодично, по няколко пъти в гоД.та,
за по няколко дни". Присъствала е винаги, когато е имало нужда от нея, не
само през уикендите. Не си е поставяла за цел да събира доказателства през
всичките години за положените грижи, тъй като е започнала да ги полагам
много преди договора, защото те са родители и така е редно. Дори в
тежките си житейски ситуации е продължила да полага всички необходими
грижи за близките си.
Ответницата твърди, че е направила отказ от наследството на
баща си, по силата на устна уговорка с брат , тя да се откаже от
наследството на баща им, а той - от наследството на майка им и уговорката е
била спазена. Също така са имали устна уговорка при евентуална продажба
на апартамента, той да получи или 10% от сумата, или 5 хил. евро, която сума
е по-висока. Твърди, че никога през годините (18 години) не е възразил срещу
решението на родителите им, а едва сега когато е обявила имота за продажба,
е решил да се възползва от възможността за лесни доходи. Твърди, че той
никога не е създал нищо, не се е борил, а единствено е получавал и това
продължава.Знае, че родителите им са били доволни и много горди с нея и
знае какво е коствала грижата за тях, поради което желая да се изпълни
тяхната воля, затова и възразява срещу претенцията на ищеца.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди
събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл.12 ГПК,
съобрази изискванията на закона, приема за установено следното от
фактическа и правна страна: Предявен е иск с правно основание чл.87, ал.3
6
ЗЗД, с искане да бъде развален сключения между страните, на 21.09.2004г.
алеаторен договор за прехвърляне на описания по-горе недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт № 98, ,том VI, рег.
№ 5002, н.дело 524/2004г. на нотариус с район на действие Плевенски РС
С.П., поради неизпълнение на задължението от страна на приобретателя да
гледа и издържа единия от прехвърлителите-неговия баща И.Т.К.. От
представеното от Община Плевен удостоверение е видно, че данъчната
оценка на 1/2 ид.ч. от недвижимия имот/апартамент/ – предмет на алеаторния
договор е в размер на 37 792.70лв., поради което иска е родово подсъден на
Плевенски ОС като първа инстанция, на основание чл.104, т.4 ГПК. Искът е
допустим и следва да бъде разгледан по същество. В тежест на ищецът е да
установи, че е изпълнено задължението по прехвърляне на имота с валиден
договор и наличието на предпоставките на чл.87 ал.3 ЗЗД за развалянето му
поради неизпълнение за 1/2ид.ч., а в тежест на ответницата - че от сключване
на алеаторния договор до смъртта му е изпълнявала точно задължението си за
гледане и издръжка спрямо прехвърлителя И.Т.К..
От представените по делото писмени доказателства се установява
твърдяното от ищеца, че с нотариален акт № 98, т.VI, рег. № 5002, д. №
524/2004г. на нотариус С.П. на 21.09.2004г. родителите му В.Л.К., б.ж. на
гр.Плевен починала на 15.04.2015г. и И.Т.К., б.жител на с.гр., починал на
17.08.2020г. са прехвърлили собствеността върху описания в исковата молба
жилищен недвижим имот в гр. Плевен на сестра му Д. И. К. – тяхна дъщеря
срещу задължението за гледане и издръжка. Имота е прехвърлен срещу
задължението на приобретателката „да гледа и издържа до края на живота
им“ родителите си, които са си запазили правото да обитават имота до края на
живота си.С това неоспорено доказателство е установено изпълнението на
задължението по прехвърляне на собствеността върху имота.
По отношение на насрещното задължение, съдът приема
следното:Задължението за издръжка и гледане, което е възникнало за
приобретателката на имота включва в себе си престиране на ежедневни и
непрекъснати грижи по отношение на двамата прехвърлители.Целта на
сключването на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане е срещу придобиване на собственост върху имота да се
предостави насрещна престация, а именно - полагане на непрекъснати грижи,
7
а не само когато бъдат поискани от страна на прехвърлителите или когато се
нуждаят от грижи извън ежедневното им битие. За да бъде точно
изпълнението грижите е следвало да се престират ежедневно, непосредствено
и непрекъснато, като частичното неизпълнение при алеаторните договори се
приравнява на пълно неизпълнение, с оглед интересите на кредитора.
Задължението за изпълнение на уговорената престация тежи върху длъжника
за целия период на действие на договора – от сключването му до смъртта на
кредитора. Наследниците на прехвърлителя имат правото да искат разваляне
на договора поради неизпълнение което длъжника е допуснал приживе на
прехвърлителя. Те могат да упражнят правото да се развали договора в обема
на притежаваните от тях права, произтичащи от наследяването. В случая
ищеца иска разваляне за ½ ид.ч. от имота, която би получил ако той беше в
патримониума на баща му, чийто единствен наследник е. Безспорни между
страните са обстоятелствата, че ищецът се е отказал от наследството на майка
си, а ответницата от наследството на баща си, поради което в случай на
основателност на исковата претенция, договорът може да бъде развален само
до размера ½ ид.ч. от имота.
Ищецът твърди, че след влошаване на здравето на баща му той се
е грижил за него.Представя писмени доказателства – медицинска
документация от която се установява, че съгласно епикризата/л.56/, издадена
от Клиниката по ортопедия и травматология, на 09.06.2020г. в 2,13 часа през
нощта И.К. е постъпил в Клиниката по ортопедия и травматология. Изписан е
от там на 17.06.2020г. На следващия ден след постъпването е бил опериран
поради фрактура на шийката на бедрена кост с извършване на алопластика на
дясна ТБС. Свалянето на конците от оперирания крак е следвало да се
извърши на 12 ден, т.е. на 22.06.2020 г. Безспорно е, а това се подкрепя и от
представените от ищеца удостоверения, че през този период ответницата е
била на работното си място в гр.София. Такова е било положението и при
приемането на прехвърлителя И.К. в СБАЛ по кардиология на 03.08.2020г.,
където е постъпил в тежко общо състояние, с множество хронични
заболявания и от където е изписан на 09.08.2020г. Починал е на 17.08.2020г.
В тежест на задълженото лице е да установи при условията на
пълно и главно доказване надлежното, добросъвестно и непрекъснато
изпълнение на поетите задължения. Ответницата не е ангажирала каквито и
8
да било доказателства в подкрепа на твърденията си в отговора на исковата
молба и такива за изпълнение на договора от нейна страна не са събирани.В
отговора тя по същество не отрича твърдяното от ищеца, че по време на
действието на договора тя е живяла в гр.София, а родителите и – в гр. Плевен.
Тя ги е посещавала и се е грижела според възможностите си и представата си
за изпълнение на синовен дълг към тях. Но не твърди да се е грижила за тях
постоянно, нито че го е правила чрез другиго, а по-скоро обяснява защо не е
могла да го прави.След смъртта на майка , когато баща е останал сам, още
повече, когато е имал нужда от грижи при счупването на крак и при
постъпване в Кардиология, ответницата не твърди да е полагала лично грижи
за баща си, а само че е заплащала на брат си за разходите и на трето лице, за
да полага грижи вместо нея. Признава, че не разполага с писмени
доказателства за заплащаните суми. Няма и свидетелски показания в
подкрепа на твърденията за някакви макар и частични грижи за
преобретателя.
Същевременно от събраните гласни доказателства, посочени от
ищеца, се установява, че ответницата Д. К. през целия период след
сключването на договора е посещавала гр.Плевен по 1-2 пъти в гоД.та за по
няколко дни. Свидетелят К. С. Д. свидетелства, че живее в същия вход на
блока, че е виждал само сина на И.К., а ответницата Д. К. не я е виждал, че
И.К. е имал здравословни проблеми и се е налагало някой да му пазарува, че е
имал счупване на крака и в последствие му е правена операция, че сина му С.
се е грижил за него и го е завел в болницата за операцията и за процедурите
след това. Установява, че по време на операцията и грижите след това са
осъществявани само от С.. Ответницата Д. К. не е виждал в този период –
нито през годините преди операцията, че грижите за И.К. са били
осъществявани само от сина му и че свидетеля му е помагал. Установява, че
И.К. е имал нужда от грижи, тъй като не е можел да излиза сам от
апартамента и те са му пазарували и носели храна.
От показанията на свидетелката П.Д.Б. се установява, че като
собственик на магазин във входа на жилищния блок, в който е живял И.К., е
виждала сина му С., който е носел чанти с храна и лекарства.Познавала е И.К.
добре като съсед, който е звънял по телефона за поръчки, които сина му е
вземал от магазина. Установява, че е имало и друг съсед, който също е носел
9
поръчките, че не е имало кой да се грижи за К., когато е имал нужда от това,
освен сина му. Само той го е водил на лекар и му е помогнал когато си е
счупил крака, а дъщерята на И.К. си е идвала 1-2 пъти в гоД.та, обикновено
през лятото.
В обобщение на изложеното, съдът намира, че чрез събраните
гласни доказателства, които кореспондират с писмените такива и с
признанията на страните, се установява, че след сключване на процесния
договор, през 2004г. страните по него са живеели в различни населени места –
ответницата в гр.София, а родителите в гр.Плевен. За периода след смъртта
на майка , за когато ищецът твърди, че неизпълнението от страна на
ответницата на договора спрямо баща е основание за развалянето му, тя го е
посещавала 1-2 пъти годишно, на гости за по няколко дни. Не се установява
да е полагала лични грижи за него, нито чрез другиго. Действително
договорът не е сключен с оглед определени лични качества на
ответницата/освен качеството дъщеря/ и тя е могла да го изпълнява чрез друг,
но няма доказателства за такова изпълнение. Не се представиха доказателства
и да е давана някаква издръжка. Няма и конкретни твърдения за такава, нито
за искане да се трансформира задължението в парично. Не може да се каже,
че преобретателят не е имал нужда от тези грижи и е бил доволен от нивото
на изпълнение на задълженията по договора от страна на дъщеря му, тъй като
липсват доказателства, които да установяват този факт и какво въобще
ответницата е престирала срещу получения имот. Няма свидетелски
показания за това как баща е приемал договорената, но липсваща грижа от
страна на дъщеря му Д. К.. Обективно И.Т.К. е изпаднал в много тежко
състояние няколко месеца преди да почине и липсата на грижа и издръжка са
могли да послужат като основание за завеждане на иск за разваляне на
договора, ако наскоро след това не е настъпила и смъртта. Обстоятелството,
че не го е направил не може да се тълкува в полза на тезата на ответницата,
застъпена в писмената защита, че кредиторът следва да се счита за
удовлетворен.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
ответницата не е изпълнявала задълженията си по договора съобразно
клаузите му. За да се приеме, че е налице точно изпълнение на договора,
полаганите грижи е следвало да бъдат непрекъснати, а не само ако бъдат
10
поискани от страна на прехвърлителя или когато се нуждае от грижи извън
ежедневното битие. Той не е получил такива непрекъснати грижи даже в
периода на влошаване на здравето му. Няма данни даже за епизодични грижи
от страна на Д. К. през ежегодните и престои при баща , съобразно
твърденията и в отговора на исковата молба, че е правила необходимото за
подобряване на жилищната му среда и е правила разходи за семейното
добруване, в т.ч. и това на брат . Задължението не е било трансформирано
в парично и няма доказателства за изпращани от нея пари. Когато болния
баща се е нуждаел от непрекъснати грижи, от близост, разбиране и подкрепа,
само синът му е бил до него, но не и ответницата.Докато е бил на легло за
него се е грижил ищеца. Дори само това период е достатъчен за да се уважи
иска, тъй като частичното неизпълнение при алеаторните договори се
приравнява на пълно неизпълнение, с оглед интересите на кредитора.
Поради изложеното съдът намира, че ответницата не е доказала
изпълнение на договора спрямо кредитора и неин баща И.Т.К.. Като
наследник на починалия прехвърлител спрямо когото приживе не са били
изпълнявани задълженията за издръжка и гледане ищецът може да иска
разваляне на договора съобразно своите наследствени права - в случая за ½
ид.ч. от прехвърления имот, която би получил по наследство от баща си, ако
не беше сключен договорът, и при зачитане на направените откази от
наследство.
По тези съображения, съдът счита, че са налице елементите от
фактическия състав на чл.87, ал.3 от ЗЗД и поради това следва да бъде уважен
предявеният иск за разваляне на договора от 21.09.12004г., поради виновното
му неизпълнение от страна на приобретателят на поетото от него задължение
да гледа и издържа родителя си И.Т.К., досежно 1/2ид.ч. от имота.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът
има право на разноски по делото, поради което следва да бъде осъдени
ответниците да заплатят на ищеца сумата 377.92лв. за направени по делото
разноски за ДТ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
11
РАЗВАЛЯ, на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от
21.09.2004г., сключен с нотариален акт № 98, том VI, рег.№ 5002, н.д. №
524/2004г. на нотариус с район на действие Плевенски районен съд С.П., по
силата на който И.Т.К. и В.Л.К., са прехвърлили на дъщеря си Д. И. К., ЕГН
**********, следния недвижим имот: ЖИЛИЩЕ N 23-2, находящо се на
трети етаж, входа „А", в жилищен блок "*********", построен върху
държавна земя, квартал *********, комплекс „ ********* ", ул. "********* "
N 20 в град Плевен, състоящо се ДВЕ СПАЛНИ, ДНЕВНА-СТОЛОВА,
КУХНЕНСКИ БОКС, КИЛЕР, КЛОЗЕТ И БАНЯ, със застроена площ от
100,20 кв.м., при посочени в акта съседи, заедно с принадлежащото ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ N 25 и 26, със застроена площ от 7,85 кв.м., при посочени
съседи, както и 1,624% идеални части от общите части на сградата и 1,542%
идеални части от правото на строеж върху мястото и правото на строеж върху
припадащата се част от терена на комплекса, срещу задължението на
приобретателя Д. И. К. да ги гледа и издържа до края на живота им, като си
запазват правото да обитават имота до края на живота си, поради виновно
неизпълнение на договорните задължения от страна на Д. И. К. спрямо баща и
И.Т.К., досежно 1/2 ид.част от имота.
ОСЪЖДА Д. И. К., с постоянен адрес гр.София, ж*********,
ЕГН **********, да заплати, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на С. И. К., с
ЕГН **********, с постоянен адрес : гр.Плевен, ******************” **
сумата 377.92лв. за направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Великотърновски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
12